Новини

Ивайло Мирчев, кандидат за депутат от „Демократична България“: Ще заменим ЗУТ с Кодекс на проектирането и строителството

Заедно с МРРБ и КСБ ще намерим адекватен механизъм за индексация на договорите

Ивайло Мирчев е роден в Добрич на 6 май 1980 г., завършва бакалавърска степен в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ със специалност „Маркетинг“, както и магистратура в БАН – „Финанси“. От 2010 г. работи в сферата на информационните технологии и има личен блог на тази тема. Той вижда в компютърните технологии и иновации ключова възможност за подобряване на икономическата и социална среда.

В 45-ото Народно събрание Мирчев е член на Парламентарната група на „Демократична България”. Избран е за депутат и в 46-ото НС. В него е председател на постоянната Комисия по дигитализация, електронно управление и информационни технологии.

Вносител е на няколко законопроекта, свързани с електронното управление и облекчаване на административната тежест. На парламентраните избори на 14 ноември Мирчев е с преференция 103 в 24 МИР - София.


Г-н Мирчев, какво предвижда програмата на „Демократична България“ в сферата на регионалното развитие и изграждането на базисната инфраструктура в страната - енергийна, транспортна, ВиК, здравна и образователна?

Въпросът Ви покрива огромна проблематика и няма да ни стигне мястото в целия вестник, за да отговоря изчерпателно. Затова ще отбележа само някои основни акценти от енергийната и транспортна инфраструктура, заложени в предизборната ни програма.

По отношение на енергетиката „Демократична България” е за незабавно замразяване на заключващи икономическото развитие на страната проекти като АЕЦ „Белене“ и 7-и блок на „Козлодуй“. Както и за намаляване на загубите от проекта „Турски поток“ и търсене на отговорност на лица и институции за стартирането на тези икономически неизгодни за България проекти.

Настояваме за преструктуриране на „Български енергиен холдинг“ ЕАД с цел прекратяване на корупцията и сделките на тъмно в енергийния сектор. Искаме и възлагане на външен независим годишен одит на енергийните дружества, който да бъде обсъждан и одобряван от парламента.

По отношение на транспортната инфраструктура предвиждаме създаване на национален фонд за инвестиции. Той ще бъде инструмент за подобряване на инфраструктурата на страната в дългосрочен план до 2050  г. с акцент върху безопасността.

 

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти, които България трябва да реализира през следващия програмен период?

Залагаме на пренасочване на усилията и инвестициите към екологичния и нискоенергиен железопътен транспорт чрез:

– Ускоряване на проектите за рехабилитация и модернизация на жп линиите Пловдив – Бургас, фаза II, Волуяк – София и София – Елин Пелин по Механизма за свързана Европа, Елин Пелин – Пловдив по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“;

– Осигуряване на средства и започване на рехабилитация и модернизация на жп линиите Видин – Медковец – Мездра – София – Дупница – Кулата, Мездра – Горна Оряховица, Русе – Горна Оряховица – Велико Търново. Продължаване на проектите за модернизиране на линията София – Перник – Радомир – Гюешево – македонска граница. Осигуряване на свързаност с Румъния, чиято жп мрежа се модернизира в момента, по направленията Мездра – Видин, дунавските пристанища и през Добрич и Силистра;

– Поддръжка и ускоряване на електрификацията на цялата жп инфраструктура и възстановяване на проектните скорости по всички линии с приоритет на жп линии Русе – Варна и Горна Оряховица – Каспичан;

– Стартиране на проучвателни и проектни дейности за изграждане на нови участъци от жп мрежата, които са важни в международен план, и за подобряване на свърза­ност­та между съществуващи участъци – Левски – Бяла (за връзка с Русе и Букурещ), Троян – Христо Даново (с жп тунел), Попово – Разград, Асеновград – Смолян, Подкова – Златоград – гръцка граница и др.

Поддържането и модернизацията на шосейната пътна мрежа ще бъде фокусирано върху безопасността и сигурност­та. След прецизиране на трасетата ще заложим изграждането и доизграждането на магистралите „Хемус“, „Русе – Велико Търново“, „Черно море“, София – Калотина, скоростния път Мездра - Ботевград, АМ „Струма“, построяване на тунела под Шипка.

Ще въведем съвременна телематична система за управление на трафика.

Ще работим за изграждането на адекватни връзки към всички международни летища на територията на страната с цел реализиране на потенциала за карго и пътнически превоз, а именно:

– Железопътна връзка Слънчев бряг – летище Бургас – Бургас, интегрирана с градския транспорт на град Бургас;

– Градска трамвайна линия летище Варна – град Варна – жк „Чайка“, Варна;

– Железопътна спирка „Летище Пловдив“ по жп линията Пловдив – Асеновград.

Ще въведем интегрирана навигационна система по Дунав и ще увеличим капацитета на морските пристанища. Залагаме изграждането на нови площадки за обработка и съхранение на контейнери на пристанища Варна и Бургас, закупуване на нова претоварна техника, което да позволи акостирането на контейнеровози с капацитет до 10 000 TEU в пристанище Бургас.

След подробен анализ ще възстановим и доразвием електротранспорта в градове, където той е закрит или е недовършен – Пловдив, Добрич, Перник, Габрово, Велико Търново, Казанлък, Ямбол, Благоевград, Шумен и др. Финансирането ще се осъществява след изготвянето на експертни комплексни проучвания, така че инвестициите да се извършват само след гарантиране на устойчивостта им за минимум 10 години.

 

Налице е драстично увеличение на цените на строителните материали и суровини. Различните държави предприемат различни механизми за индексация на цените. Какви мерки в това направление може да предприеме България, за да се намери механизъм за индексация?

Трябва да се намери методика за индексация на всички договори. Ще изучим чуждия опит и заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Камарата на строителите в България ще намерим адекватен механизъм. Давам си сметка, че това трябва да е сред спешните задачи пред новото управление.

Законодателството в сферата на инвестиционния процес и конкретно Законът за устройство на територията и Законът за обществените поръчки се нуждаят от сериозни промени. Каква е позицията на „Демократична България”?

Законът за устройството на територията, който за 20 години има над 90 поправки, не работи добре, ще го заменим с Кодекс на проектирането и строителството. Сега е скъсана ясната верига на отговорностите „възложител - проектант - строител”. Напълно излишни са надзорните фирми и главните архитекти на общините. Така вместо авторите и изпълнителите на проектите да носят пряка отговорност за действията си, тя се размива към външни одобряващи инстанции. Строителните документи освен това трябва да са достъпни на електронен носител.

Ангажираме се със следния времеви хоризонт на промени: до 1 година Кодекс на проектирането и строителството; въвеждане на електронна система за подаване на проекти – 6 месеца; въвеждане на електронно досие на обектите – 6 месеца; реорганизация на общини и министерства – 2 г.

 

Каква е визията на „Демократична България” за най-ефективното използване на средствата, които страната ни ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост, „вълната за реновиране”, европейския Зелен пакт и новите европрограми? За какви проекти трябва да бъдат използвани средствата?

По различните инструменти на ЕС България има право да получи безвъзмездно над 50 млрд. лв. за периода 2021 - 2027 г. „Демократична България” ще предложи цялостна нова философия на използването на европейските фондове, които да се насочат в максимална степен към гражданите и фирмите, като мобилизираме максимално допълнителен частен капитал за инвестиции, а не както досега средствата да бъдат „усвоявани” от няколко десетки политически обвързани земеделски и строителни групировки. В същото време вярваме, че еврофондовете са само помощно средство за ускоряване на растежа, но не могат да заместят дълбоките реформи във всички сфери на държавната администрация.

Колкото до конкретните проекти, много от тях изброих в отговора на един от предишните въпроси.

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда и съдебна реформа, която както знаете, е основно искане на „Демократична България”. Разбира се, как точно и кога ще стане това, е наш суверенен въпрос. И той няма как да бъде гарантиран от Плана, но пък отпускането на пари ще зависи и от състоянието на правовата държава. Ние ще поставим категорично в дневния ред на 47-ия парламент въпроса за съдебната реформа и ще търсим парламентарно мнозинство за извършването на истинска реформа.

По плановете и програмите на ЕС ще спомена някои конкретни наши инициативи.

Предвиждаме освобождаване от данъци и осигуровки за 1 година на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на Плана за възстановяване и устойчивост.

Залагаме да бъде разработен прозрачен и конкурентен механизъм чрез договори за разлика с Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) за стимулиране на инвестициите в производство и потреблението на „зелен” водород и инвестициите в системи за съхранение на енергия. Има пълна финансова обезпеченост за такава политика от инструментите на Зеления пакт, Плана за възстановяване и устойчивост и Модернизационния фонд.

В предизборната си програма сме обещали еднократна финансова помощ до 50 000 лв. за малки и средни предприятия (отговарящи на определени условия за финансово състояние и самоучастие от 50%) за дигитализиране на бизнес процесите в своите фирми (продажби, маркетинг, доставки, фактуриране, разплащания, идентификация и т.н.). За това има пълна финансова обезпеченост по Плана.

Предвиждаме гаранции от Българската банка за развитие за целеви кредити за изграждане на ВЕИ инсталации за собствено ползване на компаниите и домакинствата при спазване на определени параметри. За това има пълна финансова обезпеченост от инструментите на Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка.

Ще подкрепим домакинствата за подмяна на конвенционалните автомобили с електрически – с еднократна финансова помощ от 5000 лв. на домакинство за един електрически лек автомобил. За това има финансова обезпеченост по Плана за възстановяване и устойчивост.

Ще подкрепим домакинствата за подмяната на стари, неефективни и замърсяващи устройства за отопление с електрически термопомпи в размер на до 3000 лв. на домакинство. Пари отново има по Плана.

КСБ настоява да има постоянен представител в Комисията по регионална политика и местно самоуправление към Народното събрание, както и във всички работни комисии и групи към съответните институции по въпроси, касаещи бранша. Бихте ли подкрепили това искане на браншовата организация?

Доколкото регионалната комисия е парламентарна, в нея членуват само народни представители. Но, разбира се, към нея ще има обществен съвет и работни групи. И строителният бранш ще участва със своята експертиза и като заинтересована страна в обсъждането на всички теми в Народното събрание, касаещи инфраструктурата и строителството в страната.

[caption id="" align="aligncenter" width="796"] На работна среща между ДБ и КСБ политическата формация беше представена от кандидата за депутат Ивайло Мирчев, а от Камарата участие взеха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, изп. директор Валентин Николов, проф. д-р ик.н. инж. Николай Михайлов, член на ИБ и УС на КСБ, инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на FIEC и председател на ОП на КСБ – София, и инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ[/caption]

В. „Строител” е изданието на КСБ, което достига до всички вписани в ЦПРС фирми, всички общини, министерствата, агенциите, всички институции, имащи отношение към отрасъл „Строителство“, бизнес и синдикалните организации. Какво е Вашето послание към читателите ни?

Бъдете винаги отлични професионалисти, каквито сте се доказали в работата си през годините! И нека заедно превърнем България в най-доброто място за живеене на Балканите!