Борислав Гуцанов е възпитаник на варненската МГ „Д-р Петър Берон”. Завършва ВММУ „Никола Йонков Вапцаров”, а по-късно и Военната академия. Бивш председател на ОбС – Варна, два мандата. Почетен председател на Националното сдружение на председателите на общински съвети в Република България. Народен представител в 42-рото, 45-ото и 46-ото Народно събрание, председател и зам.-председател на парламентарната Комисия по регионално развитие. Втори в листата на коалиция „БСП за България” в Трети МИР - Варна.

Г-н Гуцанов, какво предвижда програмата на Българската социалистическа партия в сферата на регионалното развитие и изграждането на базисната инфраструктура в страната – енергийна, транспортна, ВиК, здравна и образователна?

Въпросът предполага разгръщане на цялостна стратегия за развитие на националната инфраструктура. Нещо, което няма как да направим в рамките на този разговор, но можем да посочим няколко основни принципа, които са в основата на виждането на „БСП за България“ за регионално развитие. В основата на всичко, което БСП предвижда да реализира в един управленски мандат, е презумпцията, че държавата отговаря за инвестициите с бавна възвръщаемост. А именно – инвестициите в инфраструктура – магистрали, водопроводи, язовирната мрежа, здравни заведения, училища, университети. Така се постигат две главни цели – от една страна, обслужване на обществото директно от държавата, и второ – създават се условия за развитие на бързооборотни с динамична възвръщаемост инвестиции от частния бизнес, който поема своята част от обслужващите функции към обществото.

Ще дам два примера за подобно взаимодействие между държава и общество. Единият е в об­ласт­та на водоснабдяването, където в последните години бе изцяло занемарена язовирната мрежа, а системите за напояване в страната бяха разграбени и нарязани на скрап. Ако ние искаме да имаме модерно и конкурентоспособно селско стопанство и в частност земеделие, е нужно да се направи пълна ревизия на съществуващите язовири. Тези, които имат нужда, да бъдат модернизирани, да бъдат изградени нови, а напоителните системи да бъдат напълно възстановени и разширени. Държавата трябва да инвестира в изграждането на модерни водопроводи. Не може да имаме загуба на вода над 70% заради компрометирани тръби. От години робуваме на максимата „Вода гази, жаден ходи“ само защото, вместо да се инвестира в системата на ВиК, десетки милиарди левове се източват от бюджета.

Друг пример мога да приведа от областта на енергетиката. Тук най-важният инфраструктурен проект за България е доизграждането на АЕЦ „Белене“. Положителният ефект за страната ни ще е в няколко посоки. Първо ще имаме екологична енергия в синхрон със Зелената сделка. От друга страна значително ще се понижи цената на електроенергията за българския пазар. И трето – България ще постигне по-голяма енергийна независимост.

И ако всичко, което изброих, са задължителни планови държавни инвестиции в инфраструктурата, те със сигурност ще катализират интереса на пазарните инвестиции с бърза възвръщаемост от частния капитал и тази симбиоза ще стане основа за публично-частно партньорство, с помощта на което могат да се реализират редица мащабни проекти с огромна полза за общественото развитие. Защото няма „лоши“ икономически инструменти, има само неправилно използване. Главното е общественият, а не частният интерес да се поставя в основата на такова сътрудничество. Това може да става единствено в условията на пълна прозрачност на плановете и действията на двата икономически компонента.

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти, които България трябва да реализира през следващия програмен период?

Това, което така и не можахме напълно да проумеем от влизането на България в Евросъюза, е, че нашата източна граница вече не е просто държавна, а и европейска. Географското ни положение предполага развитие на проекти, които са насочени към пълната интеграция на икономиката на България с тази на ЕС. В тази категория влизат няколко ключови проекта, които могат да ни направят незаобиколим фактор по пътя на стоки, товари и хора. Един от тях е доизграждането на автомагистрала „Хемус“, но не само като пътно трасе, а в едно с многоизмерните комуникации и спомагателна инфраструктура – като част от европейската коридорна мрежа. В същата категория може да се постави и АМ „Черно море“, но не само като път, който да свърже Варна с Бургас, а като цял транспортен коридор от мегаполиса Истанбул през двете ни най-големи черноморски пристанища – Варна и Бургас, до Констанца. Този коридор „Север – Юг“ е шансът на България да се върне на транспортната карта на Европа. Заедно с изграждането на двата интермодални терминала във Варна и Бургас, за които аз лично говоря от 14 години. За новото товарно пристанище под кв. „Максуда“ във Варна дори има готов проект, за който бяха платени 8 млн. лв. Новият терминал във Варна може да е основната крачка за постепенното изравняване на позициите с румънския порт Констанца, който за годините, в които ГЕРБ натика във фризера проекта за интермодалния терминал, инвестира милиони евро, привлече огромно количество товари и създаде над 175 000 преки и косвени работни места. Реализирането на този проект ще доведе логично до следващия – ускорено развитие и модернизиране на жп инфраструктурата, за което има предвидени 5,8 млрд. евро. В контекста и на Зелената сделка това е най-екологичният и най-евтин транспорт.

Задължителен елемент от цялостната модернизация на железопътната мрежа е удвояването и ускоряването на жп линията Варна – Русе, която има стратегическо значение за преноса на товари от Западна Европа. Освен това в района на Букурещ живеят над 8 млн. души, което усилва нуждата от удобен трафик на стоки, товари и пътници.

И ако трябва да обобщим – основната стратегическа цел, около която „БСП за България“ ще построи управленската си програма за новия мандат, е завършването на трансевропейските коридори 4, 7, 8, 9, 10 и на „Север – Юг“. Мотивът ни е свързан с разбирането, че това не са само пътища, както си ги представяха предишните управляващи, а сложна мрежа от многоизмерни комуникации и спомагателни инфраструктури, интермодални, логистични и пр. центрове, жп гари, пристанищни комплекси. Само така може да се изгради напълно здрава и функционираща система от транспортни връзки, които да привлекат товарите от Европа и Далечния изток, стоки и туристи от близки и далечни дестинации. За това от особено значение ще бъдат и морските търговски и пътнически комуникации, както и морските и речните гарови комплекси, осъществяващи интерфейса на водните пътища с градовете и населените места по техните трасета.

Само маркирам и завършването на газопреносните мрежи. След като изтървахме включването в „Южен поток“, добре е поне да завършим всички колекторни връзки, за да можем да приемаме и други енергийни носители през нашата система, включително и водорода.

Налице е драстично увеличение на цените на строителните материали и суровини. Различните държави предприемат различни механизми за индексация на цените. Какви мерки в това направление може да предприеме България, за да се намери механизъм за индексация?

Нормално е, когато световната тенденция е към покачване на цените на строителните материали, да бъде изработен механизъм за компенсиране от страна на държавата. Това, което е редно да се направи, е да се проучат европейските практики в тази ситуация и в режим на разговори с представители на бизнеса да се разработи механизъм за индексация на вече сключените договори и система от правила, които да гарантират нулева възможност за злоупотреба. Освен това ние от „БСП за България“ смятаме, че държавата може да провежда активна социална политика и в областта на жилищното строителство, ориентирано към най-бедните слоеве от обществото ни. Какво имам предвид? Досега вървеше основно Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Чудесен замисъл – безобразни резултати, свързани основно с липсата на достатъчно техническо обследване и укрепване, залагане предимно на „фасадния“ ефект, силно завишени цени. От друга страна ние от БСП считаме, че е необходимо стимулиране на изграждането на сгради в най-ниския сегмент на жилищното строителство, които да отговорят на намаляващата степен на достъпност на имотния пазар за хората с по-малки възможности. И именно в тази област, а не толкова в сферата на луксозното строителство, може да се помисли за индексации и държавно субсидиране на строителни материали.

Законодателството в сферата на инвестиционния процес и конкретно Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Законът за обществените поръчки се нуждаят от сериозни промени. Каква е  позицията на БСП?

Законът за устройство на територията, който е кърпен над 100 пъти, за да угоди на какви ли не лобистки интереси, няма как да е работещ и е логично той да бъдe написан отново. Не само за да се затворят вратичките, които пораждат най-невероятни казуси, а и за да се отразят всички модерни световни тенденции, да се изчистят спорните текстове и да се създаде работеща нормативна база, която да улеснява, а не да затруднява инвестиционния интерес. За целта е нужно да бъде използван не само експертният потенциал на Народното събрание, но и на всички браншови организации – на архитекти, проектанти, строители, които да впрегнат своята експертиза в създаването на един всеобхватен и работещ закон.

Освен промени в ЗУТ ние от „БСП за България“ планираме ревизия и на Закона за обществените поръчки. Лошата практика от последните 12 години показа редица слаби места, които е редно да бъдат изчистени. В новия закон вероятно ще влезе и регламентирането на публично-частното партньорство като един от начините за бързо реализиране на редица ключови проекти. Бих искал да дам един пример. В Атина в момента се изгражда колосален технологичен парк на мястото на старото летище с обща площ от 6 млн. кв. м и стойност от над 7 млрд. евро, разпределени като обща инвестиция на основата на публично-частното партньорство. Паркът включва развитие на жилищен район, бизнес център, пристанищна инфраструктура и марина и над 2 млн. кв. м зелена площ.

И още нещо, което смятам, че е изключително важно. Голямо улеснение за всички и отлична антикорупционна мярка би била възможността документите на инвеститорите да се придвижват изцяло електронно от подаването им до издаването на строителното разрешително.  В много държави и в развити строителни практики съществуват дори възможности за пълна paper - free система. Така например в САЩ и в Германия при изпълнение на сгради от метални конструкции дигиталната информация от файловете на проекта се подава непосредствено в предприятията за изготвяне на метални конструкции, в които се извършва програмно обезпечено рязане, огъване, заваряване и т.н. на металните структури. Така се облекчава не само административният режим, но строителството вече се извършва с ниво на прецизност, характерно за автомобилната и корабната индустрия.

Каква е визията на БСП за най-ефективното използване на средствата, които страната ни ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост, „вълната за реновиране”, европейския Зелен пакт и новите европрограми? За какви проекти трябва да бъдат използвани средствата?

Всеки лев, който влиза в хазната – дали от данъците на хората или по линия на Европейския съюз, трябва да се харчи максимално ефективно. Проектите, в които държавата инвестира парите на българските или европейски данъкоплатци, трябва задължително да носят добавена стойност в бъдеще, а не да остават паметници на корупцията, каквито примери има не един в последните 12 г. И не на последно място – те трябва да са в синхрон с икономическото и обществено развитие.

„Вълната за реновиране” в ЕС и замяната на отживели времето си производства и технологии със съвременни и динамични функции в редица западни държави датира още от 90-те години на миналия век. Например пристанищни градове, като Ротердам, Копенхаген и Лондон, дори Токио, нарастват значително и към края на миналия век инфраструктурните им зони, включващи корабостроителници, пристанищни комплекси, складови зони и прочие, се оказват абсорбирани в тъканта на центровете на градовете. Така те започват да бъдат тежка и ненужна бариера между градските центрове и морето. Нещо подобно се получи и във Варна. Тази ситуация е повод промишлените и транспортните инфраструктури да бъдат изместени и на тяхно място да се развиват нови обществено значими проекти – бизнеси, основани на иновативни технологии, коуъркинг пространства за младежки стартъп компании, жилищни и обществени структури, пространства за рекреация и култура. Във Варна такъв проект вече щеше да бъде факт, ако правителството на ГЕРБ не го беше замразило. Аз лично като председател на Общинския съвет във Варна преди 14 г. сложих подпис за преместването на товарните дейности в езерото и превръщането на товарното пристанище в зона с яхтено пристанище, пасажерски терминал, Аквариум, многофункционална зала, места за отдих и забавления.

КСБ настоява да има постоянен представител в Комисията по регионална политика и местно самоуправление към Народното събрание, както и във всички работни комисии и групи към съответните институции по въпроси, касаещи бранша. Бихте ли подкрепили това искане на браншовата организация?

Да, разбира се. Считам, че използването на капацитета на експертите от всеки бранш, независимо в коя парламентарна комисия, само би допринесло за по-високото качество на законодателния продукт. Дали ще бъдат постоянни представители, или ще бъдат сформирани експертни съвети с представители на всички легитимни организации, е въпрос на обсъждане и взаимно решение.

В. „Строител“ е изданието на КСБ, което достига до всички вписани в ЦПРС фирми, всички общини, министерствата, агенциите, всички институции, имащи отношение към отрасъл „Строителство“, бизнес и синдикалните организации. Какво е Вашето послание към читателите ни?

Убеден съм, че единствено взаимодействието в проектирането на бъдещето на страната ни между държавата, общинското самоуправление и частния капитал е в състояние да реши комплексните проблеми, пред които е изправено българското общество. „БСП за България“ залага на политика на толерантност, държавническо поведение, диалогичност и привързаност не към постове, а към приоритети за развитие на страната ни. Готови сме да обсъждаме всяка тема, която има социално значение и икономически ефект за всеки български гражданин, и сме нетърпими към всичко, което би ощетило държавния бюджет и бюджета на всяко домакинство.