Новини

Деница Николова, кандидат за депутат от Коалиция ГЕРБ-СДС: Нашата програма гарантира всяко населено място да има условия за добър живот

Само ние имаме капацитет да реализираме най-значимите проекти за догонващ растеж на регионите, повишаване на доходите, подобряване качеството на живот

Деница Николова е завършила Университета за национално и световно стопанство – магистър по икономика със специалност финанси. Има специализации по мениджмънт в Конфедерацията на холандската индустрия и работодатели, както и в Rotary International – Ню Йорк. Николова има 25 г. професионален опит на различни ръководни нива в държавния и частен сектор, ръководила е европрограми, свързани с модернизирането на регионите, развитие на инфраструктурата и ускоряване промените в икономиката на страната. Повече от 7 години е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР.


Г-жо Николова, какво предвижда програмата на Коалиция ГЕРБ-СДС в сферата на регионалното развитие и изграждането на базисната инфраструктура в страната – енергийна, транспортна, ВиК, здравна и образователна?

Програмата на Коалиция ГЕРБ-СДС в областта на регионалното развитие е свързана с прилагане на политика, ориентирана към всички територии на страната. Голямата ни цел е да създадем условия, които не просто да задържат хората по родните им места, а те да живеят добре и спокойно в тях. Защото няма по-хубаво от дома! Ние искаме във всяко населено място да бъде осигурено достъпно образование, здравеопазване, транспорт и свързаност, възможност за личностно развитие и професионална реализация.

Водещ приоритет е създаването на жизнени, икономически силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции. Както и ограничаване на между- и вътрешнорегионалните различия. Балансирано разпределение на инвестиционния процес в страната, съобразен с нуждите на хората, е друга наша основна цел.

Постигнахме много за периода на управление, защото успяхме въпреки ограничените ресурси да осигурим базова инфраструктура за населените места, която или изцяло липсваше, или не беше поддържана с десетилетия. През изминалите близо 10 г. със средства от националния бюджет, ОПРР и други финансови инструменти бяха изградени и ремонтирани пътища, санирани обществени и жилищни сгради, бяха построени или спасени от разруха улици, паркове и площади, културни и исторически паметници в градовете. Подобри се социалната и образователната инфраструктура, градският транспорт. Поетапно се рехабилитира силно амортизираната ВиК мрежа в страната. Овладяването на кризисните ситуации също бе наша задача. С промените в климата зачестиха природните бедствия от всякакво естество. Излишно е да припомняме с какво се сблъскахме през последните години – наводнения, снеговалежи, свлачища, срутища, горски пожари. Това са непредвидени ситуации, които, от една страна, нанасят сериозни финансови щети по инфраструктурата, а от друга – борбата с тях и превенцията също изискват много публични средства.

Но има още много работа: в изграждането или ремонтирането на пътища, инвестициите по региони, в реновирането на училища, университети и болници, за постигането на красива, комфортна и достъпна градска среда, както и на обновен обществен транспорт. Трябва да насочим усилията си и в санирането на обществени и жилищни сгради, в осигуряването на качествено и непрекъснато водоснабдяване и в най-отдалеченото кътче на страната. Необходимо е да се съсредоточим и в превенцията от срутища и свлачища. В създаването на възможности всеки регион да има свой индивидуален облик спрямо собствената си специфика с отчитане на нуждите на хората, местния бизнес и потенциала за развитие.

Основен фокус в изпълнението на целите поставяме върху довършване на започнатото мащабно строителство в страната, както и надграждане на постигнатото чрез реализацията на нови инвестиционни мерки, фокусирани върху повишаване на икономическата активност в регионите. Считаме, че за да постигаме повишаване на доходите и намаляване на социалните и икономически дисбаланси в различните части на страната, са ни нужни комбинация от мерки, като:

- стимули за бизнеса (облекчаване на административната тежест, електронизация, дигитализация в публичните услуги);

- подходяща среда за осъществяване на икономическата дейност (изграждане на индустриални паркове и локации със съответна инфраструктура);

- подходяща свързаност и достъп (изграждане и рехабилитация на пътища, жп мрежи, интермодални терминали);

- стимули за привличане на подготвени човешки ресурси (квалификация на служителите, подходяща градска среда, осигурен достъп до образование, здравеопазване, социални услуги, санирани жилищни сгради, чист въздух и околна среда).

Всичко това е заложено в нашата управленска програма с конкретни проекти, действия и мерки. Тя може да се види на https://www.gerb.bg/files/useruploads/-ГЕРБ.pdf.

[caption id="" align="aligncenter" width="800"] Деница Николова и кметът на Бургас Димитър Николов разглеждат новата сграда на Регионална библиотека „Пейо Яворов“[/caption]

Кои са приоритетните инфраструктурни проекти, които България трябва да реализира през следващия програмен период?

Трудно се отговаря конкретно на такъв въпрос, защото регионалното развитие е на практика политиката на всяко секторно ведомство, сведено до ниво регион на планиране, т.е. до индивидуална територия, до всеки човек.

Ще ми отнеме сигурно поне половин ден да изброявам заложените приоритети за 6-те планови региона както по линия на финансиране от регионалната и трансграничните/транснационални програми, така и по линия на финансиране от всички останали източници –програмите за развитие на селските райони, морско дело и рибарство, националния План за възстановяване и устойчивост, националния бюджет, международните финансови източници и т.н.

Важното, което трябва да отбележа, е, че в следващите вече 6 оставащи години до края на програмния период най-големият въпрос не е откъде ще дойдат ресурсите, а имаме ли капацитет да ги разходим целево за най-значимите проекти, които да доведат до догонващ растеж на регионите, до повишаване на доходите, до подобряване качеството на живот. Тук ще изразя своите притеснения, тъй като при липса на стабилно правителство, при продължаващо лашкане в крайности и политическа безизходица може да се окаже, че немалка част от ресурсите ще са с невъзможност да бъдат получени. Причината е, че, от една страна, фондовете са с конкретни срокове за усвояване, от друга – при непоследователна и несистемна работа без управленски и експертен капацитет, както и без последователна политическа визия е възможно държавата ни да претърпи грандиозен крах.

Накратко – в следващите години инфраструктурните проекти в регионите ще бъдат осъществявани съобразно управленската ни програма и заложеното в националните стратегии във всяка секторна политика – образование, здравеопазване, туризъм, социални услуги, пътища, ВиК и т.н. Регионалните инфраструктурни проекти обаче трябва да са съобразени изцяло с местните специфики и нуждите на хората там, необходимо е да има положителна обществена нагласа за всеки проект, партньорство между общините и заинтересованите страни в процеса.

Нашата посока е да развиваме регионите прозрачно, видимо и предвидимо за хората.

 

Налице е драстично увеличение на цените на строителните материали и суровини. Различните държави предприемат различни механизми за индексация на цените. Какви мерки в това направление може да предприеме България, за да се намери механизъм за индексация?

Проследяваме случващото се с огромна доза на тревожност, защото осъзнаваме, че и най-лошите ни прогнози са били оптимистични. Разбираме натиска и предизвикателствата пред строителния бранш и сме наясно, че това са непредвидими обстоятелства към момента на целеполагане в програмите. Има възможности за решения и ние сме подготвени за тях, но това се постига с анализи, преговори и чуваемост от управляващите. Не с червени линии, послания за токсичност, крясъци за злоупотреби заради липса на експертиза, безсилие да работят и намерят правилните действия.

Искам да отбележа, че от поемане на управлението на страната от служебното правителство вече имаме трети поред зам.-министър на регионалното развитие с ресор управление на европейските средства. Това за шест месеца. Дали говори добре за експертността и капацитета на управление, оставям на Вас да решите.

 

Законодателството в сферата на инвестиционния процес и конкретно Законът за устройство на територията (ЗУТ) и Законът за обществените поръчки (ЗОП) се нуждаят от сериозни промени. Каква е позицията на ПП ГЕРБ?

Неминуемо законодателството е необходимо да се усъвършенства и надгражда, особено в динамичните времена, в които живеем. Най-малко развитието на технологиите предполага промени. Това обаче не бива да става стихийно, самоцелно, лобистки и без оценка на дългосрочното и очаквано въздействие на нормативните промени върху икономическия живот в страната.

В 45-ото и 46-ото Народно събрание се нагледах на стремглаво и дори трескаво внасяне на законопроекти от страна на новите парламентарно представени групи. Бяхме стигнали докъм над 70 законопроекта в рамките на няколко седмици. И до едно надпреварване на кого по-напред ще му мине „закончето“. Това е грешен подход и води само до девалвация на законодателството ни.

Когато става въпрос за промени, които имат дългосрочно отражение в живота ни, трябва широк диалог. Запознаване с всички гледни точки, проиграване ако щеш на прилагането на закона и едва тогава вземане на решение. Това става с участието на всички – от заинтересовани институции през браншови организации, социални партньори, неправителствен сектор, гражданско общество, парламентарно представени групи и др.

Често исканията на всяка страна са взаимоизключващи се, но някъде трябва да се търси пресечната точка. Не става нито лесно, нито бързо. Казвам го от опит. Заедно с екипа ми и Световната банка ни отне почти година да убедим секторните ведомства и заинтересованите страни в необходимостта да обединим усилия и заложим механизъм за интегрирани териториални инвестиции в Закона за регионалното развитие. Защото е важно, когато правим промени в даден регион, те да са цялостни, комплексни, с комбинирано финансиране. Не само училища без квалификация на преподавателския колектив или само здравна инфраструктура без съпътстващата свързаност и осигуряване на кадри, или единствено градска среда, но без улично осветление или необходим транспорт и саниране, не на парче. Казвам го неслучайно, защото постоянно чуваме упреци как сме променяли безпринципно закони по време на нашето управление. Е, показвам Ви моя опит, който е доста по-различен от говоренето на изчегъртващите ГЕРБ.

Всяка промяна в който и да е от двата закона следва първо да бъде оценена от гледна точка на приложимото европейско законодателство. Доколко тя е в унисон с европейските директиви и регламенти, дали не си противоречи с тях, в каква степен е възможна. Трябва да се съберат становища и предложения.

Експертното ми мнение, а то се припокрива с позицията и на Коалиция ГЕРБ-СДС, е, че промените и в двата норматива трябва да се правят внимателно и успоредно. В немалко случаи имаме неясноти при прилагане изискванията на ЗОП и ЗУТ, като например при допустимостта за промени в хода на строителния процес или във възможността за спиране на строителството след изтъргувана поръчка. Затова ни трябва решение, защото често сме санкционирани с получените европейски средства, а тук по-скоро става въпрос за празнота и категоричност в законодателството ни. От което страдат всички.

Същевременно трябва да отбележа, че след Закона за пътищата ЗУТ е един от най-често променяните. Това също не улеснява вземането на едностранно решение. Неведнъж сме коментирали в МРРБ дори възможностите за създаване на изцяло нов норматив, претегляли сме и опциите за разделяне на закона в два отделни. Има „за“ и „против“ за всяка хипотеза. Но тук трябва на дневен ред да дойде широкият диалог. За него обаче не се оставя достатъчно време. Бързаме. Видяхме няколко колеги - направо препускаха в последните два парламента. И резултатът е не нещо по-добро, направо дръпнахме ръчната спирачка при високо ускорение и направихме свободно падане и без парашут.

Още един пример – на европейско ниво всеки нормативен документ се гледа в поне едногодишен хоризонт, преди да бъде приет. Не защото предложенията са лоши, а за да бъдат чути всички гледни точки в различни формати, да се претеглят мненията и да се постигне най-доброто, най-консенсусното. Не казвам, че трябва да се бавим, а да сме премерени в бързането, защото в немалко случаи това ни струва много скъпо.

ПП ГЕРБ е вече с достатъчно дълъг натрупан политически опит, с достатъчно много експертиза. Вярвам, че можем и ще проведем този диалог, защото знаем къде са несъвършенствата, известно ни е и по какъв начин можем да доведем диалога до успешен край. Но за това е нужен хоризонт, стабилност и спокойствие в системата за управление.

 

Каква е визията на ПП ГЕРБ за най-ефективното използване на средствата, които страната ни ще получи по Плана за възстановяване и устойчивост, „вълната за реновиране”, европейския Зелен пакт и новите европрограми? За какви проекти трябва да бъдат използвани средствата?

Тъй като ние работихме и бяхме в процеса по структуриране, преговори и защита на заложените от нас мерки до средата на тази година, не може да не се чувстваме комфортно с постигнатото, а именно, че нашата визия е отразена на 85% в подадения План към ЕК.

Но същевременно с това ние имаме някои принципни и съществени различия с настоящия кабинет в няколко посоки:

- От мерките за енергийна ефективност служебното правителство изключи санирането на еднофамилните жилищни сгради и заложи собствениците в многофамилните обекти да доплащат като съфинансиране по програмата;

- Не приемаме и безпринципното включване на изграждане на частична заместваща енергийна мощност на територията на ТЕЦ „Марица Изток 2“ без ясна посока какво се случва след това. Тук имаме несъвместимост на позициите и постигането на реформите чрез така структурираните мерки и считаме, че ЕК е добре да бъде внимателна при оценката на Плана в този аспект;

- Премахването на мярката за хидромелиорации ограничава възможностите за повишаване продуктивността и ефективността в селското стопанство, защото няма да има пари за инвестиции в поливни системи;

- Не сме съгласни и с предвиденото по Плана увеличаване на кредитното финансиране към бизнеса за сметка на грантовото. Ние отчитаме, че към настоящия момент има свръхпредлагане на кредитно финансиране на пазара от банките, както и през фонд-посредниците, което не може да бъде усвоено;

- Липсата на регионалното измерение по какъв начин средствата по мерките се разпределят между регионите на страната, как отчитаме спецификите във всеки един от тях, по какъв начин стимулираме развитието на Северна България и в частност на най-бедните региони в страната – Северозападния и Северен Централен.

За нас този план не се определя от средствата, които са наистина значителни за България, почти 13 млрд. лв. За ПП ГЕРБ са важни ефектите, които залагаме да реализираме с реформите, които отразяват промени във всеки сектор на икономиката. Ние виждаме в този ресурс възможност за възстановяване на развитието, начин да задвижим на по-бързи обороти страната по пътя към сближаването (кохезията). Смятаме, че сме способни да постигнем повече по Плана и да го доусъвършенстваме, защото познаваме процесите, административните предизвикателства, начина за осъществяване на добро управление на европейските средства.

Всяка мярка в националния документ е с изключителен принос, защото реформите, които постига, водят до по-иновативна, по-дигитална, по-зелена, по-свързана, по-справедлива и социално-отговорна България. Разбира се, с оглед поетите ангажименти до 2030 г. за намаляване на въглеродните емисии с 55% от съществено значение е мярката за енергийна ефективност в сградния фонд на страната - публичен и частен. За нас обаче представеният механизъм пред ЕК е неприложим за реалностите и спецификите на нашето общество. Понякога се учудвам на новосформираните партии, които не гледат научените уроци, а се базират на теоретични модели, които вече отдавна сме тествали и сме установили, че са неработещи.

Основен принцип на всеки източник с европейско финансиране е средствата да се използват целево и ефективно. Това, което научихме в 10-те си години пряк опит в управлението на програми и проекти, е, че трябва много умно да се програмира, да се синхронизират източниците за финансиране, да се осигури синергия между тях, да имаме не изключване, а надграждане.

В момента нямам увереност, че Планът е добре синхронизиран с програмите, че най-вече е обвързан с нуждите на бизнеса в най-новите реалности и кризи, които се оформиха в последните 6 месеца.

 

КСБ настоява да има постоянен представител в Комисията по регионална политика и местно самоуправление към Народното събрание, както и във всички работни комисии и групи към съответните институции по въпроси, касаещи бранша. Бихте ли подкрепили това искане на браншовата организация?

КСБ е браншова организация, която има отговорна и експертна позиция във всички дебати и дискусии, които са пряко или косвено обвързани със сектор „Строителство“. Доколкото това е и вторият основен структуроопределящ отрасъл в икономиката, ПП ГЕРБ счита, че е важно тя да бъде представена с участници в създаваните формати на работни групи към съответните ведомства и институции. Това беше постигнато и беше работещо по време на управленията на ГЕРБ.

Що се касае до парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление, то тя е подчинена на Правилника за прилагане на организацията и дейността на НС, както и на вътрешните правила, които регламентират функциите й. Смятаме, че няма пречка организацията да бъде привличана като наблюдател в хода на текущите заседания на комисията, а по подобие на Комисията по европейски въпроси във вътрешните правила да бъде предложено например сформиране на Консултативен съвет, в който да бъдат включени всички заинтересовани страни. Чрез него могат да бъдат повдигани съществени теми, свързани с необходими нормативни подобрения или търсене на ефективни решения, които подпомагат сектора.

 

В. „Строител“ е изданието на КСБ, което достига до всички вписани в ЦПРС фирми, всички общини, министерствата, агенциите, всички институции, имащи отношение към отрасъл „Строителство“, бизнес и синдикалните организации. Какво е Вашето послание към читателите ни?

ПП ГЕРБ е отговорна политическа сила с ясни послания, последователни приоритети и дългосрочна визия за развитието на страната. Наши основни цели са постигането на стабилност, сигурност, предвидимост и прозрачност в провеждането на важните за страната реформи, в управлението на политиките, във взаимоотношенията с външните ни партньори. Ние сме доказали, че можем да ги постигаме с работа и много усилия.

Днес властват нагласите за разделение, провокиране на кризи, неспазване на Конституцията и изчегъртване. Но ние вярваме в добродетелите на българското общество, не в отрицанието на ценностите.

Имаме нужда от спокойствие. Имаме нужда от сигурност. Имаме нужда от Обединител и нова надежда. Имаме нужда от партньорство и поемане на отговорност.

Ние можем да бъдем диалогични. Можем да бъдем и компромисни. Можем да сме по-силни от хаоса и да намерим подходящата формула на взаимодействие въпреки различията помежду ни, защото освен политици, сме преди всичко експерти!

Подкрепата за нас ще ни даде възможност да продължим напред – за икономическа трансформация на страната, за връщане на устоите и ценностите в обществото, за обединението и партньорството.