Удължиха преговорите за климата в Глазгоу

Двете седмици, предвидени за преговорите за климата на конференцията на ООН COP26 в Глазгоу, изтекоха в петък, когато председателстващият конференцията призова страните да положат „последни усилия“, за да осигурят ангажименти, които ще овладеят повишаващите се температури, заплашващи планетата, предава Reuters.

Постигането на споразумение се очаква в събота, тъй като оставаха трудни разговори по въпроси като постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива, въглеродните пазари и финансовата помощ за бедните страни за справяне с изменението на климата.

Проектът на окончателното споразумение, публикуван рано в петък, изисква страните да поставят по-строги обещания за климата през следващата година - в опит да се преодолее разликата между настоящите цели и много по-дълбоките съкращения, които според учените, са необходими през това десетилетие, за да се предотвратят катастрофални климатични промени.

„Извървяхме дълъг път през последните две седмици и сега се нуждаем от последната инжекция на този „успешен“ дух, който присъства на тази COP, така че да завършим това споделено начинание“, каза британският председател на COP26 Алок Шарма.

Късно в петък Шарма обяви, че срещите ще продължат в събота и че очаква сделка по-късно през деня. Преработеният проект на споразумението ще бъде публикуван в събота сутринта, за да започне последният кръг от преговори, каза той.

Основната цел на срещата е да се поддържа амбициозната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, като според учените, ограничението ще предотврати най-лошите му последици.

Съгласно настоящите национални обещания за намаляване на емисиите през това десетилетие, изследователите казват, че температурата в света ще се повиши далеч отвъд тази граница, което ще доведе до катастрофално покачване на морското равнище, суши, бури и горски пожари.

Новият проект е балансиращ акт - опитвайки се да поеме изискванията на най-уязвимите към климата нации като ниско разположените острови, най-големите замърсители в света и страни, чийто износ на изкопаеми горива е жизненоважен за техните икономики.

„Китай смята, че настоящият проект все още трябва се доразвие, за да укрепи и обогати частите относно адаптацията, финансите, технологиите и изграждането на капацитет“, каза Джао Инмин, преговарящ за климата за най-големия световен източник на парникови газове.

Проектът запази най-значимото си искане нациите да поставят по-строги обещания за климата през следващата година, но изрази това искане с по-слаб език от преди, като същевременно не предложи непрекъснатия годишен преглед на обещанията за климата, който някои развиващи се страни поискаха.

Понастоящем държавите трябва да преразглеждат своите обещания на всеки пет години.

Последното предложение включваше малко по-слаб език от предишното, в който се иска от държавите постепенно да премахнат субсидиите за изкопаемите горива - въглища, нефт и газ - които са основната предизвикана от човека причина за глобалното затопляне.

Това притесни някои активисти, докато други изразиха облекчение, че първото изрично споменаване на изкопаеми горива на среща на върха на ООН за климата изобщо попадна в текста и се надяват, че то ще оцелее в ожесточените преговори, които предстоят.

„Може да е по-добро, трябва да е по-добро и ни остава един ден, за да го направим много, много по-добро“, заявиха от Грийнпийс.

„В момента отпечатъците на интересите за изкопаеми горива все още са в текста и това не е пробивната сделка, на която хората се надяваха в Глазгоу.

Някои мозъчни тръстове бяха по-оптимистични, като посочиха напредъка във финансирането, за да се помогнe на развиващите се страни да се справят с опустошенията от все по-горещия климат.

Саудитска Арабия, вторият по големина производител на петрол в света и считана за една от страните, които са противопоставят на силни формулировки относно изкопаемите горива, заяви, че последният проект е "работоспособен".

Окончателната сделка ще изисква единодушното съгласие на близо 200 държави, подписали Парижкото споразумение.

За да засилят натиска за силна сделка, протестиращите се събраха пред мястото на COP26, където активисти бяха окачвали ленти с послания, умоляващи делегатите да защитят Земята.

В последния проект, според признати учени, се казва, че светът трябва да намали емисиите на въглероден диоксид с 45% от нивата от 2010 г. до 2030 г. и да достигне въглеродна неутралност до "около средата на века", за да постигне целта от 1,5 градуса по Целзий.

Това ефективно би поставило еталон за измерване на бъдещите обещания за климата.

В момента обещанията на държавите предвиждат увеличаване на глобалните емисии с близо 14% до 2030 г. спрямо нивата от 2010 г., според ООН.

Субсидиите за изкопаеми горива остават ябълка на раздора. Специалният пратеник на САЩ за климата Джон Кери каза пред репортери, че да се опитва ограничаване на глобалното затопляне, докато правителствата харчат стотици милиарди евро в подкрепа на горивата, които го причиняват, е „дефиниция за лудост“.

Финансовата подкрепа е също горещо обсъждана тема, като развиващите се страни настояват за по-строги правила, за да гарантират, че богатите нации, чиито исторически емисии са до голяма степен отговорни за загряването на планетата, ще предоставят повече пари, за да им помогнат да се адаптират към последиците от това.

Богатите страни не успяха да изпълнят 12-годишната цел да осигурят 100 милиарда долара годишно за така нареченото „финансиране на климата“ до 2020 г., което подкопава доверието и прави някои развиващи се страни по-неохотни да ограничат своите емисии.

Сумата, която е далеч от това, което ООН казва, че страните действително ще се нуждаят, има за цел да се справи с "смекчаване", да помогне на бедните страни с техния екологичен преход и "адаптация", за да им помогне да управляват екстремни климатични събития.

В новия проект се казва, че до 2025 г. богатите страни трябва да удвоят от сегашните нива финансирането, заделено за адаптиране - стъпка напред от предишната версия, която не определя дата или изходно ниво.

„Това е по-силен и по-балансиран текст от този, който имахме преди два дни“, каза Хелън Маунтфорд от Института за световни ресурси за настоящия проект.

От приблизително 80 милиарда долара, които богатите страни са изразходвали за финансиране на климата за бедните страни през 2019 г., само една четвърт е била за адаптация.

Един по-спорен аспект, известен като "загуби и щети", би ги компенсирал за опустошенията, които вече са претърпели от глобалното затопляне, въпреки че това е извън тези 100 милиарда долара и някои богати страни не признават твърдението.

Група уязвими нации, включително Маршаловите острови в централната част на Тихия океан, заявиха, че окончателното споразумение трябва да направи повече за решаване на въпроса. „Загубите и щетите са твърде централна тема, за да се задоволим със семинари“, каза Тина Стеге, пратеник на Маршаловите острови за климата.