Анализ на сектор „Строителство“ в област Кюстендил за 2020 г.

Роза Никова,

ОП на КСБ – Кюстендил

Основната цел на настоящия анализ е да разгледа работата на строителния сектор в област Кюстендил по време на пандемия, както и да се представят оптимални решения и положителния ефект от съществуващи добри практики. Разпространението на коронавируса през 2020 г. безспорно оказа и продължава да влияе сериозно върху икономиката на България. Обявеното извънредно положение и последвалите строги мерки в огромна степен промениха икономическия живот в страната и влошиха перспективите за развитието на строителната дейност.

Строителният сектор помага в пандемия

Един от малкото останали активни отрасли през 2020 г. в страната беше строителният. Въпреки че и той претърпя големи загуби в периода, те бяха несравними с тези в други сфери на икономиката.

 

[caption id="" align="alignleft" width="582"] Реконструкцията на Общинския театър в Кюстендил и на зона за отдих парк „Театъра“[/caption]

Как подходиха работодателите в страната?

Най-големият проблем за сектора през изминалата година беше прекратяването на издаването на разрешителни за строеж. Точно поради тази причина всички активни в отрасъла компании изпълняваха обектите, които са започнали преди началото на извънредното положение. Наблюдаваше се известен спад в строителната дейност, но въпреки това много фирми се опитваха да не съкращават своите работници и да не спират да плащат техните осигуровки и заплати на фона на задаващата се криза и скока на безработица в цялата страна. Строителството, макар и с по-бавни темпове, продължаваше да се случва, което осигуряваше и раздвижване в икономиката. Притеснението беше колко време може да продължи ситуацията и какви ще бъдат последиците от нея в дългосрочен план.

В условия на пандемия и на сериозни изпитания имаше компании, които помагаха в борбата с коронавируса.

 

Дарителите по време на пандемия

След обявяването на епидемията големи български инвеститори и компании започнаха да правят дарения на държавата и болниците в сложната ситуация. Средствата главно се генерираха за закупуване на тестове, медицинска техника, както и предпазни средства за персонала на здравните заведения. Кюстендилските фирми също се включиха в тази благородна дейност, като списъкът по долу не претендира за изчерпателност.

„Елсторм“ ЕООД, „Строителна фирма-Рила“ ЕООД, „Билд Ма“ ООД, „Билдинг Би“ ЕООД, „Пътно поддържане - Кюстендил“ ООД, „Билдинг строй“ ЕООД дариха приблизително 5000 лв. в подкрепа на усилията на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ – Кюстендил, да се справи с разпространението на COVID-19. Бяха закупени 30 бр. маски и 8 бр. шлема за многократна употреба за детското отделение в болницата.

Със сигурност още много фирми и лица, за които ОП на КСБ – Кюстендил, няма информация, всеки ден са давали своя принос в борбата с вируса.

Строителството в Кюстендилска област не успя да „потъне“ през изминалата година

Пpeз пъpвите месеци нa изoлaция през 2020 г. и блoкиpaнe нa гoлямa чacт oт cтoпaнcкитe дeйнocти cтpoитeлcтвoтo в областта oтчете cпaд, нo все пак ycпя дa ce зaдъpжи нa дoбpи нивa в cpaвнeниe c дpyги сфери. Чрез добра организация на дейността строителните фирми като всички останали преживяха тежко първоначалния шок от COVID-19. Част от администрацията премина на дистанционен режим на работа, а важните срещи и съвещания се провеждаха онлайн.

Реализирани и завършени обекти по европейски програми и с национално финансиране

[caption id="" align="alignleft" width="564"] Ремонтът на стадион „Осогово“[/caption]

ОП „Региони в растеж 2014 - 2020” („ОПРР 2014 - 2020“) е гръбнакът на строителството в цялата област. По нея в община Кюстендил продължава реконструкцията, модернизацията и въвеждането на мерки за енергийна ефективност на Общински театър Кюстендил на стойност 3 917 512,52 лв., както и изграждането и възстановяването на зона за отдих парк „Театъра“ за 785 379,54 лв.

По време на ковидкризата община Кюстендил започна ремонта на стадион „Осогово“ по „ОПРР 2014 - 2020“. Той продължава да бъде обновяван с 3 млн. лв., отпуснати от правителството. Предвижда се саниране на комплекса и осигуряване на добри условия за спорт на децата от града.

По ОПРР се изпълнява и благоустрояване и ревитализация на Колушко дере, разположено между р. Банщица и средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил, за 1 011 614,25 лв.

С общинско финансиране през 2020 г. бяха завършени: реконструкция на помпена станция с черпателен резервоар за минерална вода на водоизточници от находище „Кюстендил‘‘ и реконструкция на съществуваща водопроводна мрежа за минерална вода на територията на Кюстендил за 865 583,33 лв.; реконструкции на улични водопроводи за 498 446,18 лв.; събаряне и разчистване на терен и сгради, включително земни работи, за 268 115 лв. Въведоха се мерки за енергийна ефективност в детски градини на територията на община Кюстендил за 233 954,17 лв.

По Оперативна програма „Околна среда“ бяха изпълнени дейности по изграждане на екологична инфраструктура за РСУО „Рила Еко“ – 37 184,17 лв., и инженеринг на инсталация за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и на компостираща инсталация за разделно събиране и оползотворяване на зелени или биоразградими отпадъци, вкл. изграждане на външни връзки за водоснабдяване и електроснабдяване, за 6 997 154,74 лв.

Местни фирми изпълняват ремонтни дейности на пътните настилки на Кюстендил за около 5 170 000 лв.

В община Дупница по ОП „Околна среда 2014 - 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“) продължава изграждането и рекултивирането на общинско депо за неопасни отпадъци, м. Злево, гр. Дупница, за 6 599 513,28 лв.

[caption id="" align="alignleft" width="696"] Центърът за временно настаняване[/caption]

По ОП „Региони в растеж” бяха реконструирани и облагородени междублоковите пространства в жк „Бистрица“ за 1 066 652,31 лв.

Изграден е и Център за временно настаняване за 350 000 лв. С общинско финансиране бяха завършени обекти като разширение на „Гробищен парк“ в Дупница за 68 789,27 лв., както и аварийно-възстановителни и ремонтни дейности на храм „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ за 345 669,28 лв. Рехабилитирани бяха улици за около 3 961 496,94 лв.

В община Сапарева баня се изпълнява с общинско финансиране закриване и рекултивация на общинско депо за битови отпадъци за 497 192,33 лв.

Реализира се текущ ремонт чрез полагане на бетонова настилка на улици в населените места в община Бобов дол за 209 083 лв.

По „ОПОС 2014 - 2020“ се осъществи рекултивация на общинското сметище за 645 037 лв.

В община Невестино по ОП „Околна среда“ започна укрепване на свлачище в местността Бальо в землището на с. Пелатиково за 10 000 000 лв. и закриване и рекултивация на депа за неопасни твърди отпадъци за 632 220,86 лв.

Отново по ОПОС в община Рила стартира на инженеринг рекултивация на депо за неопасни твърди битови отпадъци за 2 333 617,63 лв. По ОП „Регионално развитие“ е в ход реставрация и експониране на църква „Свети Архангел Михаил“ за 1 307 799,50 лв. С общинско финансиране от 400 000 лв. се рехабилитира дере Ралица.

В община Кочериново по „ОПРР 2014 – 2020“ се даде началото на рекултивация на общинско депо за неопасни битови отпадъци на инженеринг в землището на с. Бараково за 3 719 105,44 лв. С общинско финансиране за 8 500 000 лв. бе направен авариен ремонт на съществуващ резервоар, находящ се в местността Ридо, както и улична мрежа на територията на общината за 1 523 750 лв.

Община Бобошево със собствено финансиране ремонтира улична пътна мрежа за 267 833 лв.

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради

По данни на НСИ през 2020 г. общинските администрации на територията на област Кюстендил са въвели в експлоатация 32 новопостроени жилищни сгради. От тях стоманобетонните са 23, тухлените – 6, а с друга конструкция – 3 бр. Полезната площ на жилищата е общо 4298 кв. м, като жилищната площ е 3136 кв. м, а спомагателната е 1162 кв. м.

Проблеми на строителния бранш

Недостигът на работна ръка създава допълнителни трудности в пандемията, а и в развитието на сектора като цяло. Други рискови фактори са особеностите по изпълнение на дейността на открито, големи височини, неизпълнение на правилата за безопасност, тежка механизация.

Негатив е и липсата на обединение при компаниите, което им пречи при изпълнението на големи проекти. Други основни проблеми на строителния бранш са:

✓Намален обем на работа, липса на поръчки;

✓Корупционни практики, нелоялна конкуренция, некоректно отношение към подизпълнителите;

✓Забавени плащания, междуфирмена задлъжнялост, труден достъп до кредити, претенции за по-високо заплащане;

✓Пропуски и нередности в нормативната база, проблеми със Закона за обществените поръчки, бюрокрация;

✓Занижен контрол и лошо качество на строителните дейности;

✓Допускане до търгове и поръчки на фирми, нерегистрирани в ЦПРС;

✓Липса на райониране;

✓Непосилна цена на търговете за малки фирми;

✓Изискване за банкова наличност при обществените поръчки.

 

Проблемите на строителните фирми са резултат от:

✓Цялостната икономическа и финансова ситуация в страната;

✓Затруднено финансиране и труден достъп до кредити с неадекватни лихвени проценти;

✓Съществуването на корупционни практики, нелоялна конкуренция;

✓Междуфирмената задлъжнялост.

Образователно равнище на работната сила

Като цяло образователното равнище на заетите в строителството е по-ниско, отколкото на останалите работещи в другите сфери на икономиката. Високият процент на заетите в строителния бранш с основно и без образование се дължи на големият обем нискоквалифицирани дейности, които все още се прилагат в сектора у нас. По-важното е, че ниското образователното равнище не е голям проблем сега, но ще стане такъв в бъдеще. Всеизвестен факт е, че характерът на труда се променя, усъвършенства се техническата и технологичната база на производството. В този смисъл, колкото по-добри са базисните образователни характеристики на заетите, толкова по-малко време и средства са необходими за професионалното им усъвършенстване. Общото впечатление от учебните планове и програми на професионалните гимназии по строителство е, че те отговарят на посоката, в която се развива сектор „Строителство”. В тях се обръща внимание на основните области, в които се наблюдават новости в използваните материали и технологии – изолации, довършителни работи, транспортно и водно строителство и др. Въпросът е до каква степен преподаваният материал е адекватен на реалността.

Усилията на строителните предприятия трябва да се насочат към решаване на проблема за образователното равнище, за повишаване на уменията и компетенциите на работещите, особено на кадрите на възраст между 30 - 40 г. Предполага се, че тези хора ще работят в сектора още поне 20 - 25 г. и неминуемо, ако не повишат образователното и квалификационното си равнище, ще влязат в близко време в остър конфликт с потребностите.

В периода на криза строителните компании у нас предпочитат да оставят на работа хората с утвърдени трудови навици и производствен опит за сметка на младите хора. Това е сполучливо решение при настоящата ситуация в бранша, но неминуемо ще рефлектира върху качеството на работната сила в бъдеще. Ако скоро не се промени това положение, след кризата работодателите от сектора ще бъдат принудени да назначават млади хора с формално придобито образование и квалификация по строителни специалности, но без производствен опит.

Мерки в пандемията

✓Няма мерки, които да предотвратят или напълно компенсират неблагоприятния стопански ефект от подобно събитие. „Цената“ на кризата не може да бъде избегната, в най-добрия случай може да се олекоти краткосрочно ударът.

✓Мерки, предприети от бизнеса или правителствата, могат да облекчат само част от щетите, при това не в еднакъв мащаб за всички. Засегнатите бизнеси не могат да очакват запазване на дейността и печалбите, все едно не е имало пандемия.

✓Мерките трябва да целят подкрепа на предприемачи, които полагат усилия да адаптират и спасят бизнеса си, да го съхранят и „рестартират“ - затова и те трябва да са обвързани с поддържане на дейност, запазване на заетост, плащане на партньори и т.н. Различната степен на „самоучастие“ е инструмент, с който поне донякъде да се гарантира, че средствата ще се ползват от жизнени бизнеси.

✓С мерките си правителството не трябва да пречи или да намалява стимулите на частния сектор да търси пазарни решения чрез предоговаряне на срокове и плащания, намаляване на цени/наеми и др.

✓Добрите дългосрочни политики – насърчаващи инвестиции, труд, развитие на човешкия капитал, финансово благоразумие, подобряване на качеството на живот – ще са важни за бързо възстановяване и икономически растеж след края на периода на ограничения и битка с пандемията.

✓Действията на правителствата трябва да отчитат, че част от мерките ще са временни, с краткосрочен характер и ще са насочени към облекчаване на непосредствения шок в икономиката, докато в дългосрочен план фокусът трябва да е върху поддържане и подобряване на благоприятна регулаторна и данъчна среда, която да позволи бързо адаптиране на икономиката и възстановяване на растежа в периода след края на ограниченията.

 

Мерките в Европа

Краткият преглед на мерките в Европа показва много сходства между отделните страни това се потвърждава както от последната позиция на еврогрупата, така и от нашия преглед на мерките по страни. Основните направления са:

✓Моментални фискални мерки за ефективна борба с епидемията – влизат непосредствените разходи в подкрепа на здравните и други органи за овладяването на кризата;

✓Подкрепа за работниците, които са засегнати от кризата, с цел да се ограничи загубата на работни места и доход - тук влизат мерките, свързани с краткосрочна подкрепа за изплащане на възнагражденията на застрашените работници, удължаване на болнични и разсрочване на някои данъци;

✓Ликвидна подкрепа за компании, които са изправени пред сериозни ликвидни проблеми заради кризата, с фокус върху малки и средни предприятия и конкретни сектори – мерки за разсрочване на данъчни плащания и държавни гаранции, които да осигурят краткосрочно финансиране на компаниите.

Изводи и препоръки

Търсенето на оптимални пътища за овладяването на проблемите на строителния бранш, както и повишаването на ефективността на дейността на КСБ като фактор в този процес изискват по-добра информираност за състоянието и проблемите в него. Ролята на Камарата за решаване на проблемите на строителния бранш на национално и областно ниво ще се види главно в:

✓Изискване на промени в ЗОП относно техническите възможности на компаниите;

✓Защита на интересите на строителите пред инвеститорите;

✓Защита на интересите на бранша при разработване на нормативните актове;

✓Осигуряване на еднакви условия на различните категории фирми за участие в обществени поръчки;

✓Недопускане на строителния пазар на нерегистрирани фирми в ЦПРС и намаляване на изискванията за регистрация.

 

Препоръките за Камарата са за подобряване на квалификацията на кадрите в строителството:

✓Да се разработи система от показатели за възможности за стимулиране на повишаването на професионалната квалификация чрез бонуси за работодателите за реално проведени различни обучения;

✓Да се разработи и съгласува нова система за връзки със средните и висши училища в сферата на строителството, чрез КСБ да се стимулира институционализирането на връзките на фирмите със средните училища;

✓Да се създаде и поддържа в КСБ евентуална „Информационна банка за строителните кадри”, която да изпълнява функциите на своеобразна трудова борса;

✓Налице е потребност от специализирана дейност на КСБ в областта на популяризирането на нови строителни технологии и материали и обучение на представителите на фирмите за работа с тях. Може би е целесъобразно създаване на звено към КСБ (Институт за квалификация и преквалификация на кадрите) за провеждане на цялостна стратегия и политика в процеса на създаване, квалифициране и опазване на кадрите, работещи в бранша;

Препоръчва се по-добра координация и сътрудничество в рамките на Областния съвет за развитие с оглед по-добра кохерентност между Областната стратегия за развитие и общинските планове за развитие. По този начин ще се постигне много висока ефективност на изпълняваните дейности и разходваните средства, тъй като едновременно ще се постигат цели както на общинско, така и на областно ниво.

Заключение

Други възможни действия:

✓КСБ да предприеме срещи и други инициативи със съответните институции за своевременно заплащане на извършени и приети СМР;

✓Да се набележат съвместни мерки на КСБ и компетентните държавни органи за ограничаване на сивия сектор в строителството и за недопускане на нерегистрирани фирми;

✓Да се разработят правно-методически материали в помощ на по-малките фирми, насочени към механизмите за създаване и работа на консорциум от фирми;

✓От гледна точка на подобряване на социално-психологическия климат в общността би могло да се организират тематични срещи за по-тясно сътрудничество между строителите, както и с производители и дистрибутори на строителни материали, техника и продукти.

В настоящата ситуация строителният бранш, а и всички граждани, трябва да бъдем въоръжени със сила и търпение. Но най-вече да сме единни в преодоляването на трудностите, да търсим общото, а не това, което ни разделя. Само така ще успеем да минем по-леко през изпитанията и да открием в тях нови възможности за развитие.

---

 

Инициативата на ОП Кюстендил

 

Медици и здравни служители в Спешен център – Кюстендил, и ковидотделението в МБАЛ „Св. Иван Рилски 2003“ в Дупница получиха топла храна благодарение на инициатива на ОП на КСБ - Кюстендил. Идеята тръгна от експертите на Областното представителство и бе подкрепена от ОблС на структурата на КСБ. Тя бе под надслов „Направи добро за медиците на първа линия“. Чрез нея се осигури работа на два ресторанта, докато са затворени. Раздадоха се 54 порции, като всяка включваше обяд - топла супа, основно ястие, десерт и вода. За реализирането на инициативата бяха отделени около 600 лв. от бюджета на ОП Кюстендил. Тя стартира на 15 декември и продължи 4 дни.