Кметът Ивайло Цеков: Столичният район „Искър“ става все по-перспективен за инвестиции

Г-н Цеков, столичният район „Искър” продължава да се развива и да става все по-модерен. След като бе завършена линията на метрото до летище София на територията не спират да се строят офис сгради, жилищни блокове, търговски обекти. В с. Бусманци и кварталите „Димитър Миленков” и „Абдовица” се изграждат и еднофамилни къщи. Колко са издадените разрешения за строеж от началото на годината?

Статистиката за „Искър“ е интересна и показва, че действително в нашия район много се строи, а самият той е разнороден като инфраструктура. Имаме жилищни комплекси, самобитните квартали, които споменахте, с еднофамилните къщи, имаме най-силната промишлена зона в София, а в смесицата от всичко това и много добре развита паркова зона.

Районната администрация издава строителни разрешения за строежи от 4-та, 5-а и 6-а категория. От началото на 2021 г. сме разписали доста разрешения за изграждане на многофамилни жилищни сгради, три – за еднофамилни къщи, едно за строеж на детска градина, четири – за възобновяеми енергийни източници, както и сме позволили реализацията на голям логистичен център. С други думи – във всички зони на района ни се гради. През последните години, когато журналисти ме питат за строителството в район „Искър”, аз винаги отговарям, че като кмет, който не само работи, но и живее на територията му, имам един критерий – важна е стойността, която се създава с изграждането на нещо ново, освен модерната визия.

Факт е, че пазарната цена на имотите в нашия район не спира да нараства. А в една пазарна икономика това е доминанта и дори за лаиците е показателно, че „Искър” става все по-перспективен за инвестиции.

Към казаното от Вас бих добавил, че се строи качествено.

Разбира се. И това е валидно не само за самите постройки. Има достатъчна широчина между застроените обекти, улиците и булевардите са с голям габарит. Разполагаме с удобна транспортна схема, поддържаме зелените площи и прочие. Съответно по различните типове ново строителство, които се забелязват в района, можем да видим предпочитанията и на гражданите, и на инвеститорите. На практика на територията на „Искър“ имаме почти всичко. Тоест можеш съвсем спокойно да живееш в „Дружба” и да не ти се налага да отиваш до центъра на столицата дълго време.

В района има прекрасно изглеждащи панелни и ЕПК блокове, обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС). Доволни ли са собствениците на санираните имоти?

Ще припомня, че блок 202 в кв. „Дружба” беше първият в София, който внесе документите по НПЕЕМЖС. Вие знаете това, защото екип на в. „Строител“ присъства на предаването на санираната сграда от строителите на обитателите й, която беше напълно преобразена.

Когато стартира Националната програма, аз лично много се ангажирах с разяснителната дейност на етажните собствености. Участвал съм на събранията на входовете, убеждавах хората, че енергийното обновяване ще доведе само да положителни ефекти. Общо 12 са сградите в района, които успяхме да санираме, като сред тях има и много големи. Най-важното е, че хората сега са доволни и усещат по джоба си предимствата, когато жилището е със сменена дограма и са внедрени различни енергоефективни мерки, общите части са уютни. За новата визия на самия блок да не говорим. И нещо, което прави впечатление – след качествените ремонти живущите сякаш станаха други – започнаха по-добре да се грижат за блоковете и околното пространство.

Гражданите непрекъснато питат дали Националната програма няма да продължи. Но всичко, което предстои да се случва по отношение на енергийното обновяване на сградния фонд в страната, зависи от следващите управляващи. Личното ми мнение е, че процесът трябва да продължи.

Участвате ли в проекта „Подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез подмяна на отоплителни устройства на твърдо гориво с екологични алтернативи“?

Желаещите от район „Искър“ да се включат са малко, независимо че на територията си имаме едно село и два квартала, застроени основно с едно- и двуетажни къщи. Обяснението е, че хората още преди са решили основния си проблем с отоплението. Като цяло 52 домакинства са били одобрени по проекта и за мнозина от тях преустройствата вече са факт.

В края на кв. „Д. Миленков” на границата с парка „Врана”, който също е на Вашата територия, има едно голямо водно образование следствие на дейности по изгребване на инертни материали. Какво е планирано за него?

След изчерпване на наличностите в тази кариера тя постепенно ще бъде закрита и рекултивирана, както е по закон. Моето предложение до главния архитект на София е да се търси развитието на столицата в тази посока през Общия устройствен план, после ПУП и т.н. За мен това е естествен начин за разгръщането на града – там има много неусвоени терени, граница с уникалния парк „Врана”, връзка с автомагистрала „Тракия” и транспортната система на София и прочие.

Точно преди година за първи път в столицата в район „Искър“ беше въведена модерна система за сметосъбиране на битови отпадъци. Удачна ли се оказа тя?

Ще използвам случая от страниците на в. „Строител“ да отправя апел към хората да пазят тези съоръжения. Някои от поставените контейнери вече не изглеждат лицеприятно. Но съм убеден, че тази система има своите предимства за хората и за околната среда – минимизират се миризмите, от контейнерите технически не изтича течен отпадък, няма гризачи, мухи и котки около съдовете. Начинът на отваряне е съобразен с хигиената, извозването е безшумно, съдовете се вдигат на каросерията на специалния камион, отварят се отдолу и отпадъкът се изсипва. Всичко се извършва от един оператор.

Има и възможности за надграждането на тази система и това да се случи в цяла София. Така веднъж завинаги ще се премахне трясъкът с металните кофи късно вечер или рано сутрин, както и традиционната мръсотия около тях. Единственият минус към това нововъведение е свързан с нашите съкварталци и желанието им е да поставим тези контейнери на същите места, където са били старите съдове, но около тролейбусните мрежи това няма как да стане.

Олимпийската златна медалистка от Токио Стойка Кръстева наскоро взе участие в инициативата на Столичната община за разполагане на екопавилион в парк „Дружба“. Освен това район „Искър“ е пръв по брой реализирани проекти по програмата „Зелена София“. Доста еко сте ориентирани.

Стойка Кръстева е българска гордост. В личен разговор с нея тя ми сподели, че би се отказала от олимпиадата, ако до нея не е бил мъжът й. „Имам и мъдростта на годините”, ми каза още тя. В момента много активно Кръстева води тренировки с деца. Тя подкрепи инициативата да поставим въпросния екопавилион в един от парковете за събиране на рециклируеми отпадъци от домакинствата.

Район „Искър” е много озеленен. Като не става дума само за популярните части на кв. „Дружба” и познатите терени около езерото, пред общината или по поречието на р. Искър, която преминава покрай кварталите „Д. Миленков” и „Абдовица”.

Програмата „Зелена София” е симбиоза между Столичната община, районната администрация и хората. Ние сме първенци по спечелени и реализирани проекти по тази инициатива на Столичната община и през настоящата година работим по нови 29. Жителите на района оценяват положително амбициите ни в тази посока и се включват активно в различни довършителни или спомагателни дейности по реализацията на някои от проектите. Категорично сме еко ориентирани, работим за чиста околна среда и сме в симбиоза с природата – за това настоявам ежедневно.

Какво е състоянието на образователната инфраструктура, включително и на най-старото училище в района в с. Бусманци?

Ще започна с  65-о ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Бусманци. То е с дългогодишни традиции и е основано е през 1878 г. На 23 ноември 2011 г. беше открита новата сграда на училището. На събитието, което също бе отразено от в. „Строител”, присъстваха тогавашният премиер Бойко Борисов и кметът на София Йорданка Фандъкова. Учебното заведение  разполага с отлична база - физкултурен салон, компютърен кабинет, столова и т.н.

На територията на района има общо осем училища, три от които са в много добро състояние, две сме санирали със средства от Международен фонд „Козлодуй“. В останалите имаме частично прилагане на различни мерки за енергийна ефективност, но в тях има сериозна нужда от ремонт. Подготвили сме проект за 163-то училище, поискали сме средства от Столичната община за ремонт и на 68-о ОУ и се надявам на съпричастност от Общинския съвет, за да можем следващата година да пристъпим към очаквания от учениците и техните родители ремонт на тези две сгради.

В момента изграждаме нов корпус към 88 ДГ за четири групи. Трябва да призная, че както в цяла София, така и при нас местата в наличните детски градини не достигат. Проблемът не е тежък, но го има.

В последно време в района бяха ремонтирани и някои от основните улици. Какво предстои за пътната мрежа?

Имаме още много работа в това направление и аз съм амбициран изключително. Разбира се, с голямата и решаваща финансова помощ на Столичната община. Всичко е въпрос и на планиране. През последните две години и пандемията оказа своя негативен отпечатък в тези строително-възстановителни дейности в цяла София. Хората не отчитат този факт, не се замислят за по-слабите приходи на градския транспорт и намалелите постъпления по други пера в бюджета на Голямата община.  Да не говорим за нарастващите цени на горивата, електроенергията, водата и прочие. Когато приходите за осигуряване на нормалния живот на големия град намалеят, администрацията търси решенията по посока на по-малко съществените разходи. Не можеш да отрежеш от парите за осветление, си­гур­ност­та и т.н. и започваш да ограничаваш ремонтите, някои от проектите и т.н. Гражданите естествено недоволстват, но животът налага и непопулярни мерки и трябва да се съобразяваме.

Все пак наскоро завършихме основния ремонт на бул. „Искърско шосе” и сега той стана паралелен на бул. „Цариградско шосе” и също толкова натоварен. Хората не бива да забравят и новата визия на целия район, на зелената околна среда, на детските площадки, фитнесите на открито. Задължително трябва да спомена и новата ни програма за решаване проблема с паркирането на автомобилите в междублоковите пространства и изграждането пак там на обитаеми зони за пенсионерите, майките с детските колички, за живущите. Подобни планировки не са правени никога около блоковете, а някои са вече на 30 - 40 - 50 години.

Освен предпочитано място за живеене в последните години районът стана търсена територия за развитие на логистични и промишлени паркове. Между 40 и 50 са новите фирми, които активно работят в индустриалната му част. И все пак – какво става с промишлените мастодонти от миналото като КПК, „Толбухин”?

Интересен въпрос, но не с еднозначен отговор. На практика по различни причини - дали защото няма такава необходимост, дали защото някои са приватизирани или разпродадени на парчета, много малко от тези мастодонти работят. Пример за работещо предприятие е „София Мед”, което преди беше комбинат за цветни метали. Сега заетите там са в пъти по-малко, но производството е два пъти повече.

Но на терените на тези бивши промишлености се случват добри неща – нови фирми стартират, откриват се модерни производства, търсят се квалифицирани работници. Както споменах, издадохме разрешения за строителството на четири възобновяеми енергийни източника върху вече съществуващи сгради, които да станат енергийно независими. Имаме обекти в района, които са сертифицирани по най-високите европейски стандарти за ЕЕ, както и две енергийно самостоятелни сгради. Това е бъдещето, безспорно. И сигурно тези огромни територии, върху които се е надстроила промишлената мощ и слава на гара Искър и които след зората на демокрацията преустановиха реалния си икономически живот, няма да се върнат отново като производства. Но нека не съжаляваме и да гледаме в перспектива.

Вестник „Строител“ и НСОРБ работят съвместно по рубриката „Общини: Кметовете говорят”. Какво още иска да сподели кметът на район „Искър” в нея?

Първо искам да отправя апел към всички, които по някакъв начин свързват живота си с дейности на районно, общинско или държавно равнище – нека да пазим построеното. Защото в това направление имаме сериозни проблеми и грубото отношение към околните пространства не ни презентира като уважаващи себе си хора. Затова се обръщам най-вече към подрастващото поколение с призив да оценяват това, което се прави за тях. Да оценяват и да се грижат за града ни.

И да благодаря на екипа на в. „Строител”, че е постоянно на „гребена на вълната” за проблемите, успехите и интензивното развитие на район „Искър” и на общините в България. Това допълнително ни задължава.