Емилия Хинкова, председател на Студентския съвет при УАСГ, и Петър Стоянов, досегашен председател на Съвета: Виждаме ролята на изданието на КСБ като връзка между бизнеса и студентите

Емил Христов

Ренета Николова

Г-жо Хинкова, г-н Стоянов, много ми е приятно да видя заедно новия и досегашния председател на Студентския съвет при УАСГ в сградата на КСБ. Може ли да се представите за нашите читатели?

Емилия Хинкова: Първо искам да благодаря за поканата на в. „Строител“ за това интервю и за възможността да дойдем в централния офис на Камарата на строителите в България. В момента съм 4-ти курс специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ с англоезично обучение. Наистина съм много доволна от това, което избрах да уча, харесва ми все повече и повече. През ноември т.г. бях избрана за председател на Студентския съвет на университета. Убедена съм, че младите хора винаги трябва да търсят развитие и вдъхновение, защото не е достатъчно да очакваш нещата сами да се случат, необходимо е и ти по някакъв начин да откриеш възможностите.

Петър Стоянов: Аз съм 5-и курс „Архитектура“. Бях председател на Студентския съвет в УАСГ с мандат 2019 - 2021 г. Като хоби се занимавам с музика, правя разработки на български народни песни в метъл вариант.

Какво Ви мотивира да се запишете да учите в УАСГ? Имаше ли влияние от семейството?

Е.Х.: Не бих казала, че избрах УАСГ заради семейството си. Дядо ми е геодезист, но не той бе в основата на моето решение, не ми е повлиял по някакъв начин. Когато бях XII клас, реших, че или ще уча „Българска филология“, или ще следвам в нещо свързано с инженерството. Интересното е, че намерих по малко и от двете в УАСГ.

Аз съм и главен редактор на вестник „В.ЗОР“, който е издание на Студентския съвет. Така че със сигурност взех правилното решение преди няколко години.

П.С.: Още когато бях малък, моето семейство ме насочи към архитектурата. Роднините ми забелязаха, че имам рисувателни заложби и отлични познания по математика. XII клас ходих на уроци по рисуване в Бургас, защото исках да кандидатствам в Германия и Австрия, но паралелно с това подадох документи и в София. Почти до последно не можех да реша къде искам да следвам. Докато бях на изпити в УАСГ, ми хареса обстановката и мястото. Реших, че ще съм по-полезен и повече себе си в България, а и все още съм много млад и тепърва ще имам възможност да замина в чужбина. Заради това избрах УАСГ и изобщо не съжалявам за решението си. Получих и постигнах много до този момент.

Разкажете ни какво включва работата на Студентския съвет към УАСГ?

Е.Х: Нещата, с които се занимаваме, са наистина много. Основната ни работа е да информираме студентите за абсолютно всичко належащо. Стараем се винаги ди ги подканваме да се обръщат към нас, когато имат проблем, защото ние сме тези, които защитаваме правата им.

Друга важна функция е да участваме в дейността на ръководните органи на УАСГ, като Общото събрание, където имаме задължителна квота, в Академичния съвет и във факултетните съвети. На тях запознаваме преподавателите с какви проблеми се сблъскват студентите и предлагаме възможности за тяхното решение.

Също така организираме множество мероприятия като спортни турнири. Емблематично събитие за Съвета са наградите „Хаос“.

Отворени сме и за нови инициативи. Например сега сме се захванали с една от базите на УАСГ близо до Ихтиман. Тя е в лошо състояние. Изготвили сме пилотен проект, с който искаме да я възстановим. Разполага с 11 бунгала, столова и няколко други постройки. Проучваме какъв финансов ресурс ще ни е необходим, за да ги ремонтираме.

Какво успя да постигне Студентският съвет за миналия мандат?

П.С.: Той беше удължен с една година. Трябваше да приключим през 2020 г., но поради пандемията се наложи да променим плановете си. Нямаше как да проведем част от събитията ни, но за сметка на това успяхме да въведем нови инициативи. Изключително горди сме с подкаста ни „ХАОСкаст“, чрез който информираме студентите за всичко важно по интернет. По наша инициатива в рамките на мандат 2019 - 2021 г. ръководството на университета ремонтира над 160 стаи в общежитията на УАСГ в Студентски град. Остава да бъдат обновени и два входа в бл. 61Б и бл. 35.

Какви ще са приоритетите на Съвета през 2022 г.?

Е.Х.: Искам новият екип на Съвета да заработи добре. В него има само 4 стари членове от предишния мандат, а всички останали не са участвали в структурата и трябва да се запознаят с процеса на работа. Дори да си поставим високи цели, ако хората не са достатъчно добре подготвени или не са сплотени като екип, работата няма да се свърши. Това е моята първа цел.

Желанието ми е и да се концентрираме върху провеждането на повече събития, защото виждаме, че това е нещото, което най-много мотивира студентите. Ние трябва да сме вдъхновители, да караме хората да са по-дейни и да имат желание да са активни. Наред с това искам социалните ни мрежи и всички наши медии да работят по-добре и в тях студентите да намират както поле за изява, така и информационен източник.

Как ръководството на УАСГ се отнася с екипа на Студентския съвет? Подкрепят ли Ви, търсят ли Вашето мнение по важни въпроси?

П.С.: Изминалите две години бяха по-напрегнат период заради пандемията. Постоянно бяхме в диалог с ръководството на университета и често обсъждахме кои са най-добрите варианти за обучение в създалите се ограничения. На моменти не бяхме на една и съща позиция. Но като цяло винаги сме се разбирали и сме поддържали добри отношения. Не е имало момент, в който мнението на Съвета по важни въпроси да не е било зачитано.

Е.Х.: Ще добавя, че никога не сме се чувствали неудобно да говорим с ръководството. Може да е имало случаи, в които нашите предложения не са били приемани, но това не означава, че не се разбираме. Не можем да очакваме, че всяка наша идея ще бъде приемана. Процесът е двустранен и мога да заявя, че нещата вървят добре.

Какво знаете за Камарата на строителите в България?

Е.Х.: Досега не сме имали възможност да посетим централата на браншовата организация и сме благодарни за гостоприемството на екипа на в. „Строител“. Запозната съм, че браншовата организация обединява хората в тази професия. Знам, че ако има даден казус, всяка строителна фирма може да се обърне към Камарата за помощ. Според мен КСБ съхранява доста опит и познания.

Четете ли вестник „Строител“, интересен ли е той за Вас и какво бихте искали да виждате повече в него?

П.С.: Преди около месец се поинтересувах от изданието на КСБ. Исках да видя какви са статиите, съдържанието на медията. Защото ако искаме да се развиваме в строителния сектор, трябва да сме много добре информирани и да черпим данни от достоверен източник, какъвто е в. „Строител“. Мнението ми е, че вестникът показва по много добър начин какво е състоянието на бизнеса, политиките в държавата, касаещи нашата сфера на работа.

Моето лично желание е повече студенти да се запознаят с изданието, има доста интересни за тях статии. Голям плюс е, че може да се намери и в интернет.

Е.Х.: На мен в. „Строител“ ми харесва, защото е социален и никога не под­минава темите на деня. Аз харесвам много един цитат: „Мечтите за бъдещето ми допадат много повече от приказките за миналото.“ Доста от нещата, които се обсъждат във в. „Строител“, са не само настоящи, но и свързани с бъдещето. Бих искала да виждам още неща, свързани с бъдещето на строителството, за бранша, който търпи развитие и винаги търси нови решения.

Как гледате на възможността да направим съвместна рубрика между в. „Строител“ и изданието на Студентския съвет?

П.С.:Ще се радваме в. „Строител“ и изданието на Студентския съвет да създадат съвместна рубрика, в която да се обръща внимание на студентите и да се привличат бъдещи кадри. Виждаме ролята на изданието на КСБ и като връзка между бизнеса и студентите. Младите хора излизат от университета, научили азбуката на професията, но без опит и практически умения.

Е.Х.: Съгласна съм, че би било чудесно, ако имаме възможност да си сътрудничим, да обменяме информация и опит в съвместна рубрика. Студентите имат много по-голям интерес, когато видят нещо написано за тях и особено за успехите им.

Правим това интервю в навечерието на студентския празник 8 декември. Какво ще пожелаете на колегите си?

Е.Х.: Пожелавам им да имат повече вяра в себе си и мир в сърцата, както и винаги да се опитват да се развиват все повече.

П.С.: Да са здрави те и техните близки и да се пазят.