Тема

Кой гостува на страниците на в. „Строител“ през 2021 г.

И през 2021 г. на страниците на в. „Строител“ гостуваха личности с място и значение в европейския и българския дневен ред, хора, чиито решения са важни за развитието на строителния сектор и на българската икономика. За да бъде максимално полезно на бранша и всички свои читатели при всеки информационен повод, изданието на КСБ се среща с представители на европейските институции, на законодателната, изпълнителната и местната власт в страната - премиер, вицепремиери, министри, зам.-министри, народни представители, ръководители на Управляващи органи (УО) на оперативни програми, изпълнителни директори на държавни агенции и компании, председатели на български и международни организации, кметове, ректори на висши училища, директори на професионални гимназии. И тази година разговорите ни с ръководството на Камарата на строителите в България бяха чести, за да показваме как организацията търси решения на актуалните проблеми в отрасъла и в каква посока съсредоточава усилията си за подобряването на бизнес средата и повишаването на конкурентоспособността на фирмите в сферата. Поддържахме постоянен контакт и с председателите на Областните представителства на КСБ, които информираха какво се случва с бранша в цялата страна.

През 2021 г. специално интервю за в. „Строител“ даде премиерът Бойко Борисов. То стана най-четенето в печатното издание и в интернет сайта на медията https://vestnikstroitel.bg. Сред ключовите ни разговори през годината бяха и тези с Мария Габриел, еврокомисар по „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“, евродепутатите Искра Михайлова, Андрей Новаков, Ева Майдел и Цветелина Пенкова, вицепремиера Томислав Дончев, служебните министри на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова и на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров, Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, Дмитрий Панкин, президент на Черноморската банка за търговия и развитие. Наши гости отново бяха кметът на Столичната община (СО) Йорданка Фандъкова и председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев.

Всяко едно интервю бе значимо, защото даваше важна информация по актуалните теми, касаещи строителния отрасъл. С някои от събеседниците ни Ви срещахме по-често, а с други – при конкретен повод, но водени от това да представяме първи новините, касаещи сектора, а читателите ни да са винаги добре, обективно и достоверно информирани.

 

Силен първи брой за годината, в който представихме трима интересни госта – Томислав Дончев, заместник министър-председател, Валентин Николов, изп. директор на Камарата на строителите в България, и Владимир Кехайов, председател на ОП на КСБ – Смолян, и член на УС на КСБ. С Томислав Дончев коментирахме подготовката на Националния план за възстановяване и устойчивост, на новите програми на ЕС за периода 2021 – 2027 г., как България ще се възползва от възможностите, които предоставя „вълната на саниране“, и напредъка на усвояването на евро средства. „През следващите пет години страната ни ще инвестира 4,5 млрд. лв. в мерки за енергийна ефективност. Силно се надявам строителният бранш не само да се включи активно в този процес, но и да предложи нови решения и мерки за по-амбициозна и по-високотехнологична програма за енергийна ефективност в индустрията и за саниране на сградите“, заяви той.

„Приоритетите на Брюксел са и наши приоритети“, каза Валентин Николов, който представи основните задачи на КСБ за 2021 г. „Най-важното направление е инструментът Next Generation Europe. Той включва в себе си всичко – не просто възстановяване и преодоляване на последиците от кризата, а разкриване на нови пътища за развитие на Европа и България“, изтъкна изп. директор на КСБ и добави, че бранша го чака много работа.

От страниците на в. „Строител“ Владимир Кехайов направи равносметка за това каква е била 2020 г. за фирмите от Смолян. Според него за КСБ на дневен ред през 2021 г. остават теми, като ниските цени на строителния продукт, необходимостта от модернизация на строителството и създаването на регулаторни механизми срещу опорочаването на обществените поръчки и поставянето на нереалистични изисквания към изпълнителите.

В следващия брой поканихме доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация. Поводът за интервюто бяха подписаните в края на 2020 г. споразумения на КЗД с КСБ и с в. „Строител“. „С тези меморандуми се открива възможността като съмишленици да работим заедно за осигуряването на достъпна архитектурна среда. И още – убедена съм, че естествен и необходим партньор е именно Камарата на строителите в България, както и изданието на КСБ – вестник „Строител“, който подкрепя нашата кампания „Достъпна България“ още от нейното начало“, подчерта тя.

Продължихме и разговорите с Областните представителства на КСБ, за да очертаят набелязаните задачи за 2021 г. Инж. Стоян Стоилов, председател на ОП Кюстендил, обяви, че неговите приоритети са свързани с образованието и квалификацията на кадрите. „Ще поставим на вниманието на компетентните органи проблеми, отнасящи се до бранша“, допълни инж. Стоилов.

От д-р Лозана Василева, зам.-министър на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на ПРСР и ПМДР, строителният бранш разбра новината, че срокът за цялостното усвояване на ресурса, предоставен по „Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020“, е до края на 2025 г. „Към момента ПРСР усвоява предвидените средства по т.нар. правило N+3, като към края на 2020 г. са разплатени всички необходими суми, за да няма загуба на финансов ресурс за тази година“, отчете зам.-министърът.

„Целта ми е ОП на КСБ – Габрово, да е максимално полезно на строителните компании в областта“, сподели председателят на Областното представителство инж. Мария Башева. „И през тази година ще подпомагаме и информираме фирмите за възможни участия в тръжни процедури, за предстоящи проекти с национално, регионално, европейско финансиране, за интересни статии, свързани със строителството, новости, иновации, добри практики“, бе категорична тя. Колегата й от Видин Орлин Бишков заяви в следващия брой, че през 2021 г. КСБ трябва да насочи усилия за информирането на строителите за техните права и задължения. „Фирмите имат доста права, но не ги използват, защото не са запознати с тях. В това направление трябва да бъдат вложени усилия“, добави председателят на ОП на КСБ - Видин.

В първия месец на годината Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, информира от страниците на в. „Строител“ за постигнатите резултати по „ОПРР 2014 – 2020”. „При изпълнението на оперативната програма не се наблюдава забавяне. Към 31.12.2020 г. по ОП „Региони в растеж 2014 - 2020“ има сключени общо 725 договора за предоставяне на БФП на обща стойност 2,933 млрд. лв. (97%) от бюджета“, заяви тя. Николова коментира и подготовката на програмен период 2021 – 2027 г. „Програмата за развитие на регионите се очаква да разполага с ресурс в размер на над 6,83 млрд. лв., от които над 3 млрд. лв. от Европейския фонд за регионално развитие, 2,3 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход и 1,4 млрд. лв. национално съфинансиране“, съобщи зам.-министърът.

В края на януари Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“, заяви, че период 2021 – 2027 г. предоставя сериозни възможности за инвестиции в инфраструктура и работа на строителния сектор. „Важното е да се знае, че влизаме в един период от развитието на ЕС, в който заедно с традиционните оперативни програми изключително силно се развиват хоризонталните програми на ЕС, които придобиват и силен инвестиционен и инфраструктурен елемент. Освен това влиза в действие и Планът за възстановяване и устойчивост, който ще работи в периода 2021 – 2024 г. Не можем да пропуснем и голямата инициатива на ЕС – „вълната за реновиране“, сподели Михайлова.

В поредицата с областните председатели се включи и инж. Красимир Атанасов, председател на ОП на КСБ – Русе. „КСБ трябва да продължи да обединява строителния бизнес с образователните институции и да подпомага фирмите за повишаване на квалификацията на работниците и служителите им“, бяха думите му.

Специален гост в бр. 5 бе арх. Иван Несторов, началник на Дирекцията за национален строителен контрол, който направи равносметка за свършеното от структурата през 2020 г. и представи най-важните задачи за ДНСК през 2021 г. „Ще продължим да работим за усъвършенстване на нормативната уредба“, посочи той и декларира, че приоритет ще бъде и засилването на контрола за всички участници в строителния процес.

Темата за напредъка по изпълнението на оперативните програми обсъдихме и с инж. Галина Василева, ръководител на УО на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020“. „В пътния сектор с добри темпове се развива реализацията на лот 3.1 от АМ „Струма“, както и изграждането на тунел „Железница“. В областта на железопътната инфраструктура бяха сключени договорите с избраните фирми за строителството по позиции 2 и 3 по проекта за модернизация на участъка Елин Пелин – Костенец. Приключи рехабилитацията на 26-километровта жп отсечка Скутаре и реконструкцията на гаров комплекс Подуяне”, информира тя. За Програма „Транспортна свързаност 2021 - 2027“ инж. Василева посочи, че е с общ планиран бюджет от около 4 млрд. лв., като в нея жп транспортът е безспорен приоритет.

„Целите ни през 2021 г. ще бъдат насочени към подобряване на симбиозата между членовете на ОП на КСБ – Силистра. Да има повече морал и по-голяма прозрачност на лицата, извършващи строителство – възложители и изпълнители.“ Това посочи инж. Ивелин Лозев, председател на ОП на КСБ – Силистра, в бр. 6. В последвалия ни разговор с инж. Красимир Инджов, председател на ОП на КСБ – Ямбол, като основен приоритет на КСБ той определи задачата всички фирми, опериращи в сферата на строителството, да бъдат вписани в ЦПРС. „Не трябва да има компании, които работят в сивия сектор. Те дават лош имидж на нашата професия”, категоричен бе инж. Инджов. Председателят на ОП на КСБ – Стара Загора, инж. Пламен Михалев постави липсата на кадри като проблем номер едно. „Трябва да се помисли как да се върнат хората в сектора, да се привличат работници от други професии. Категорично решението е свързано с ограничаването на сивия сектор. Надявам се с подкрепата на ръководството на КСБ да се справим с това предизвикателство”, каза той. И за председателя на ОП на КСБ – Плевен, Милен Илиев липсата на кадри, които излизат от системата на средното образование, е много голям проблем. Инж. Тошко Райчев, председател на ОП на КСБ – Търговище, заяви пред в. „Строител”, че КСБ трябва да обърне много сериозно внимание на дигитализацията и обучението на кадрите.

Един от интересните ни гости през февруари бе Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите. „Водният сектор се нуждае не само от инвестиции, но и от реформи”, бе посланието й към читателите ни. Тя обърна вниамние и на ползите от кръговата икономика, и на предизвикателствата на Зеления пакт. „Високо ценя дългогодишното сътрудничество с Камарата на строителите в България”, заяви на финала Ивелина Василева.

За развитието на ВиК сектора ни информира и Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. „На територията на 14 области предстои изграждането и рехабилитацията на стотици километри нови водопроводи и канализация, пречиствателни станции за питейни и отпадни води, помпени станции, което ще гарантира по-добра услуга за над 2 млн. българи.” Той се спря и на други ключови направления от работата на МРРБ - Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, пътния сектор. „Към края на март ще бъдат обновени 1932 сгради със 129 442 жилища”, посочи той относно санирането в страната с държавен ресурс. „През последните четири години успехите в пътния сектор и строителството са факт. Изградени или в процес на строителство са 522 км магистрали, скоростни пътища и други обекти от републиканската мрежа. Сред тях са участъци от АМ „Струма“, АМ „Хемус“, пътят Видин – Ботевград, АМ „Европа“, обходните пътища на Поморие, Ахелой, Габрово”, отчете Нанков. По думите му през 2021 г. ще продължи работата по всички големи инфраструктурни проекти.

След среща между Камарата на строителите в България и Столичната община поканихме кмета на София Йорданка Фандъкова да разкаже за сътрудничеството й с КСБ и да представи от страниците на в. „Строител” инвестиционната програма на СО за 2021 г. „Нашето партньорство е свързано най-вече с работата в града. По покана на КСБ Столичната община ще сътрудничи на браншовата организация в подготовката на нов Закон за устройство на територията. Традиционно с КСБ и в. „Строител“ работим и по реализирането на съвместна изложба по случай Деня на строителя, свързана с обекти, реализирани през годината в града ни”, каза тя пред прокуриста и главен редактор на изданието Ренета Николова.

Специален гост в същия борй бе Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. „Ще увеличим използването на финансови инструменти в България в приоритетни области, като МСП, околна среда и услуги по линия на новия бюджет на ЕС за 2021 - 2027 г. Освен това чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси ще разширим още повече обхвата на предлаганите от ЕИБ консултантски услуги за България”, съобщи тя.

Безспорно интервюто в брой 12 на печатното издание бе най-четеното през годината и дори постигна рекордните 65 000 посещения в интернет сайта на в. „Строител“. То бе ексклузивно, а гостът бе министър-председателят на Република България Бойко Борисов. Той направи равносметка за свършеното през трите му мандата като премиер. „Подобно мащабно строителство, каквото ние реализирахме, не e извършвано в нито един друг период от развитието на държавата след 1989 г. Дори в условията на пандемия, на ограничения, на световна икономическа криза у нас продължава да се работи. Строи се всичко – от жилища, къщи и офиси до магистрали, газопроводи и жп инфраструктура“, заяви Борисов. „Благодаря Ви за труда и всеотдайността, с която продължавате да работите дори в пандемията. Виждайки резултатите, които с общи усилия сме постигнали из цялата страна, и ползите за българските граждани и за икономиката от всички реализирани проекти, съм убеден, че сме осигурили една стабилна основа за бъдещото възходящо развитие на България“, с тези думи се обърна на финала премиерът към всички строители, проектанти, архитекти, инженери и работещи в сферата на строителството в България.

„Пандемичната обстановка ни направи по-коректни в отношенията помежду ни“, бе запомнящата се фраза на инж. Розета Маринова, член на ИБ и УС на КСБ, председател на Комисията по професионална етика. „Изключително важно е да продължи работата на Камарата по подобряване на нормативната база – законодателството, свързано със строително-инвестиционния процес, както и по изготвянето на актуализирани правилници и норми за изпълнение на СМР“, сподели още инж. Маринова.

Информационен повод ни срещна с председателя на УС на ББА „Пътна безопасност“ и член на УС на КСБ д-р ик.н. Николай Иванов. С него разговаряхме непосредствено след връчването на единадесетите награди на ББАПБ. „Щастливи сме, че събитието предизвиква огромен интерес. Убедени сме, че отличията са не само признание, а и допринасят за мотивацията и всеотдайността на всички, които са приели пътната безопасност като своя лична кауза“, каза д-р Иванов и благодари на в. „Строител“, че традиционно е медиен партньор на наградите. В качеството си на член на УС на КСБ той коментира и важните теми за Камарата, като определи за приоритетни реформата на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес, и по-конкретно ЗУТ, дигитализацията на бранша и професионалната квалификация. Д-р ик.н. Николай Иванов бе наш гост и в бр. 26, а поводът бе - 30-ата годишнина на „Юпитер 05“ ООД, което ръководи. „Всяка компания се различава от другата само и единствено по професионалното и личностно ниво на служителите й”, сподели той. Потърсихме д-р Иванов и през декември, за да коментираме пътната безопасност след тежката катастрофа на АМ „Струма“ с автобус, превозващ граждани на Република Северна Македония.

„Както досега, КСБ трябва да продължи да защитава доброто име на бранша и да ни обединява като строители. А ние от своя страна трябва да работим за повишаване на авторитета на Камарата“, изтъкна председателят на ОП на КСБ – Ловеч, Георги Георгиев в поредното интервю от серията с областните председатели. „Ние сме първото ОП на Камарата със сключени договори за дуално обучение“, отчете инж. Тони Петров, председател на ОП на КСБ – Враца. „Липсата на кадри е много сериозен проблем в последните 4 - 5 години и нещата не се подобряват, всички трябва да търсим начините за разрешаването му“, добави инж. Петров.

„22 партии и 8 коалиции участват в изборите за 45-ото Народно събрание“, припомни председателят на ЦИК Александър Андреев на 2 април - два дни преди българските граждани да дадат своя вот за Народно събрание. Андреев разясни новостите и правилата на първите избори в страната, провеждани в условията на епидемична обстановка, и прикани всички български граждани да гласуват на 4 април.

След като в Държавен вестник бе обнародван новият Закон за индустриалните паркове, поканихме Антоанета Барес, изп. директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, да обясни как ще повлияe нормативът на развитието на тези обекти. „Новият Закон за индустриалните паркове регламентира не само устройствените, но и техническите, и организационните условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на обособените територии”, подчерта тя. „Изграждането на модерна и съобразена с нуждите на инвеститорите инфраструктура е ключов елемент за привличане и задържане на инвеститори”, изтъкна още Барес.

„Можем да използваме програмата InvestEU за по-големи инфраструктурни и иновативни проекти”, това заяви през април Ева Майдел, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ. „Големи строителни, индустриални или енергийни компании могат да кандидатстват сами или в партньорство с публична институция за по-рискови и мащабни идеи, като изграждане на зарядни станции за електрически и водородни автомобили, нови инсталации за възобновяема енергия, инсталиране на модерна дигитална или енергийна инфраструктура и много други. Очаква се програмата да мобилизира инвестиции на стойност над 372 млрд. евро в Европа, което ще стимулира възстановяването от пандемията”, категорична бе Майдел.

Ден преди трагичната загуба на инж. Павел Калистратов, управител на „Калистратов Груп“ АД, екип на вестник „Строител“ се срещна и разговаря с него по повод стартиралия проект за основен ремонт и възстановяване на сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на площад „Света Неделя“ в София, изпълняван от дружеството. Това бе и последното интервю, дадено от инж. Павел Калистратов, в което той отправи послание към КСБ и фирмите членове да подемат дарителска акция за пълното въстановяване на емблематичното здание, което е паметник на културата. Инж. Калистратов ще остане завинаги в сърцата ни. Ще ни липсват срещите с него.

С наближаването на строителния сезон се свързахме с председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски, за да запознае читателите какви проекти ще се изпълняват през 2021 г. „Програмата на АПИ за 2021 г. включва обявяването на търг за последния участък от разширението на Софийския околовръстен път. В началото на годината стартирахме обществената поръчка за строителството на последния 16,5-километров участък от АМ „Европа“ между Сливница и връзката със Северната скоростна тангента. Предстои обявяване на търг за строителния надзор. Дадохме ход и на търгове за изработването на технически проект за основен ремонт на моста над река Дунав между Русе и Гюргево”, информира той. Инж. Терзийски обобщи и напредъка по големите инфраструктурни проекти, реализиращи се с европейско и национално финансиране.

„Нов европейски Баухаус“ представлява добра възможност и за България”, бе категорична Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, която гостува на вестника в момента на обявяването на първия конкурс за наградите „Нов европейски Баухаус“ 2021. Тя обърна внимание, че представителите на строителния бранш могат да участват в преобладаващата част от категориите на отличията. Мария Габриел коментира и други ключови програми на ЕС, свързани с ресорите, за които отговаря, като „Хоризонт Европа“. „Тя ще подпомогне строителството да стане по-дигитално, по-иновативно, да овладее нуждите от саниране и да развие уменията на работещите в сектора”, бяха думите й.

В същия брой Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката, разясни съдържанието на Националния план за възстановяване и устойчивост и даде интересни подробности за изготвянето на документа, в което е участвала. „Средствата ще са насочени към сграден фонд и енергийна ефективност, дигитализация и икономически растеж, кръгова икономика, „зелени” технологии и, разбира се, към интегриране на повече иновационни решения, защото без това ние няма как да постигнем конкурентно предимство пред света. Говорейки пред вестник „Строител“, който има целева аудитория, искам да споделя, че темата строителство присъства много сериозно в Националния план за възстановяване и устойчивост. Тя не е избрана случайно и дори мога да кажа, че е сред водещите. Според мен няма нищо по-хубаво от това да се инвестира в развитието на отрасъла, който може да помогне за по-бързото възстановяване от пандемията”, разказа пред в. „Строител“ Ангелиева.

В навечерието на светлия християнски празник Възкресение Христово по традиция поканихме представител на Българската православна църква. Свещеноиконом Илиян Алексиев от столичния храм „Рождество Богородично“ ни припомни какви са традициите на Празника на празниците и богослуженията.

В първите дни на май коментирахме с Андрей Новаков, евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ, новите оперативни програми. „Те са ориентирани много повече към автономия на регионите. Дава се по-голяма самостоятелност и възможности за прецизиране на проектите, за което се борим от няколко години, защото дадена оперативна програма, която работи на национално ниво, не може да отчете спецификите на всяка една област“, заяви той. Новаков акцентира и върху възможностите на България по InvestEU. В първите дни на декември Андрей Новаков отново ни гостува, като поводът бе приемането на бюджета на ЕС за 2022 г. „За 2022 г. по линия на кохезионната политика очаквам България да получи 2 млрд. лв.“, информира той.

През годината се срещахме и с инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново. Първото му гостуване бе в брой 20, където изтъкна, че Сдружението работи активно за продължаване на възможността с публични ресурси да бъдат реновирани сгради. Той съобщи, че 2021 г. е юбилейна за НСОРБ. „Сдружението ни отбелязва своята 25-а годишнина и разширяването на партньорствата и влиянието на организацията остава важен приоритет за нас”, бяха думите му.

Развитието на недвижимите имоти в условията на пандемия коментирахме с Добромир Ганев, председател на УС на Национално сдружение Недвижими имоти. „Данните за януари – март 2021 г. са изключително интересни. Отчитаме най-силното тримесечие при обема на сделките на пазара в България за последните пет години, като ръстът за цялата страна спрямо същия период на 2020 г. е цели 17%”, анализира експертът.

След като председателят на ОП на КСБ – Кърджали, инж. Емил Младенов бе награден с почетен знак „Герб на Кърджали” – златен, във връзка с 80-годишния му юбилей и големия му принос за урбанизацията на града, в. „Строител” го потърси, за да разкаже повече за своя житейски и професионален път. „Щастлив съм, че съм бил сред онези строители, които със своята дейност са жалонирали развитието на държавата”, сподели на инж. Младенов.

По традиция на 24 май наш гост бе ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия проф. д-р инж. Иван Марков. „Забележителен ден, в който ние честваме буквите си, българската култура, изкуствата и науката ни, които помагат и служат за духовното израстване на хората. Може би ние сме единствената държава, която има празник за своята азбука и знае нейните създатели. Това е гордост за всеки българин. Ролята на 24 май не е намаляла, а напротив - става все по-голяма”, бе категоричен ректорът.

През 2021 г. бе открит вторият участък от Линия 3 на столичното метро. В брой 23 поканихме проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, да представи плановете на дружеството и Столичната община за разширението на подземната железница. „По новите два етапа от Линия 3 сме започнали да работим още през 2011 г. За участъка, планиран до „Левски Г“, който е заложен като трети етап от третия лъч, има обявена обществена поръчка за избор на изпълнители”, заяви проф. Братоев и добави, че е в ход търгът и за четвъртия етап от третата линия - разширение на метрополитена към „Слатина“.

„Изграждането на автомагистрала „Струма“ продължава с добри темпове”, информира Георги Тодоров, служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той отчете още, че има чувствително забавяне в голяма част от проектите в жп сектора. Тодоров не пропусна и да отбележи, че КСБ е дългогодишен партньор на министерството. „Ние разчитаме, че Камарата и занапред ще има активна роля за повишаване на квалификацията на българските строители и постигане на необходимото високо качество в изпълнението на строителните дейности”, каза Георги Тодоров.

„Сред приоритетите ми е намаляването на административната тежест в ДНСК”, обяви от страниците на в. „Строител” арх. Влади Калинов, който представихме малко след като оглави дирекцията. „Сътрудничеството на ДНСК със строителния бранш е от ключово значение. Много е важно да водим активна комуникация с КСБ”, обърна внимание той.

Интервюто в брой 27 беше много специално за екипа на изданието. За първ път гостът беше Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. Поводът бе книгата „Строител. Интервюта“, която медията издаде по случай своята 12-а годишнина. „Вече 12 г. записваме строителната история на България. Започвайки от 2009 г., до сега не е имало седмица, в която да сме пропуснали важна тема – независимо дали е среща на Камарата или актуално събитие, касаещо бранша, дали става въпрос за промяна в нормативната уредба или друго. Ако разгърнете брой след брой, можете да разберете как се е развивал сектор „Строителство” през годините, кои са били най-съществените проблеми и предизвикателства, как се е изграждала и развивала комуникацията на Камарата с институциите от централната и местна власт, как е взаимодействала със сродните организации, работодателските организации, синдикатите. Можете да видите и кои са били най-големите строителни обекти, как се е движело изпълнението им”, подчерта Николова.

Инж. Николай Георгиев, член на Облaстния съвет на ОП на КСБ – Ямбол, ни представи проекта за свободна икономическа и промишлена зона на Ямбол и Сливен. „Желанието ни е на територията между двата града да създадем подходяща база и условия, които да привлекат както родни, така и чуждестранни компании. Според наши проучвания е напълно възможно да се изградят над 150 промишлени предприятия“, разказа той.

„Имаме отличен социален диалог с Камарата на строителите в България“, заяви Инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“, в брой 30. С него разговаряхме след участието му в събития, организирани в рамките на проекти, осъществявани от ФСИВ – „Подкрепа“ и КСБ. „Цифровизацията изисква браншът да насочи усилия към квалификация или преквалификация на работната ръка“, обърна внимание инж. Партениотис.

Доста интригуващо бе интервюто в бр. 32 с инж. Ясен Ишев, председател на Научно-техническия съюз по транспорта. Според него са нужни инвестиции от 2 млрд. лв. годишно в продължение на 10 г., за да се подобри пътната инфраструктура в страната. „Републиканската мрежа е приблизително 19 920 км и по статистика на АПИ над 30% от тях са в лошо състояние“, поясни той. Инж. Ишев представи и идеята за строителството на АМ „Рила“.

Инфраструктурният план на САЩ за 1,2 трлн. долара обсъдихме с проф. Дамян Кашлакев, преподавател в Калифорнийския политехнически университет и координатор на група в Иноцентър България. „Средствата по плана са разпределени в най-различни направления, като за пътища и мостове са предвидени общо 110 млрд. долара. От тях 40 млрд. долара са само за мостове, което в действителност е най-голямата инвестиция за реконструкция на този вид съоръжения от страна на държавата от 1950 г., когато се е изграждала цялата магистрална мрежа“, поясни проф. Кашлакев.

За Деня на София, който съвпадна с отпечатването на бр. 38 поканихме кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова. „Честит празник! Храмът „Света София“ дава името на града ни, което означава Божия Премъдрост. Пожелавам на всички да бъдат здрави и мъдростта да ги води при взимане на всяко решение”, се обърна към жителите на столицата тя. Кметът Фандъкова съобщи и добрата новина, че строителството на метроучастъка от „Хаджи Димитър“ до „Левски Г“ ще стартира в началото на 2022 г.

След Годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ, на която в. „Строител” бе медиен партньор, инж. Даниел Панов, председател на УС на Сдружението и кмет на община Велико Търново, отново ни гостува, за да направи равносметка на събитието. „Чухме виждането на централната власт по най-актуалната тема – Националния план за възстановяване и устойчивост, запознахме се с примерите на общини, ефективно работещи с бизнеса, видяхме практиките на компании, които са се превърнали в истински двигатели на растежа, и не на последно място - имахме възможност да обърнем внимание и на важните за местната власт усилия – тези за инвестиции в публичната инфраструктура”, обобщи той.

През октомври предствихме новия председател на УС на Българската стопанска камара Добри Митрев. „В краткосрочен план най-важното е да преминем през бурните времена, в които живеем, да се справим със здравната криза, с високите цени на електрическата енергия и с инфлацията. В дългосрочен план главната задача е да защитим интереса на икономическите субекти в България и да създадем среда, в която да се прави бизнес по европейски правила”, обяви Митрев.

В същия брой инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на FIEC и председател на ОП на КСБ – София, коментира увеличаването на цените на строителните материали и как реагират различните държави на проблема. „В Германия се прави индексация на определени договори с включени специфични клаузи – например тези по FIDIC. Властите във Франция са решили, че няма да се налагат санкции по договорите за забавяне, тъй като се взема под внимание пандемията от COVID-19, както и забавянето на доставките. В Италия решават проблема чрез индексация на договорите, като се отичтат цените за последното полугодие”, разясни той и подчерта, че България трябва да намери свой собствен начин за индексация на цените и той да бъде максимално бързо въведен.

Дмитрий Панкин, президент на Черноморската банка за търговия и развитие, бе наш специален гост на 15 октомври. Той представи приоритетите на институцията, която ръководи, и перспективите в Черноморския регион на фона на пандемията. „През 2021 г. банката отпусна над 165 млн. евро на нашите български клиенти и подписа нови договори за над 120 млн. евро”, отчете Панкин.

В навечерието на Деня на строителя арх. Виолета Комитова, служебен министър на регионалното развитие и благоустройството, даде интервю за официалното издание на КСБ. Темите, на които тя се спря, бяха проблемът с неразплатените средства в пътния сектор, напредъкът в изпълнението на АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и скоростния път Видин – Ботевград, развитието на ВиК сектора, проектите на МРРБ в Националния план за възстановяване и устойчивост, работата на ведомството за законодателни промени. Именно по време на разговора на главния редактор на в. „Строител” Ренета Николова с арх. Комитова регионалният министър прие покана за работна среща с КСБ, на която да обсъди всички актуални въпроси за бранша.

В същия брой Нанси Шилър, президент на Фондация „Америка за България”, презентира най-интересните проекти на организацията, като не пропусна да поздрави бранша за Димитровден. „В основата на всичко е почтеността. Не трябва да се допуска да бъдат нарушени принципите на етика и прозрачност в работата с бизнеса, с гражданите. КСБ предприе положителни мерки в тази насока, като работи в сътрудничество с бизнеса и властите за осигуряването на прозрачност и равнопоставеност за всички“, коментира Шилър.

В празничния 44-ти брой по повод Деня на строителя традиционно интервюто бе на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. „Пожелавам на всички колеги все така заедно да отстояваме авторитета и достойнството на българския строител”, бяха думите му. Той изтъкна успеха на изложбата „Виж София – заедно строим за хората“, която традиционно се организира от КСБ и в. „Строител“ със съдействието на Столичната община. Инж. Терзиев се спря подробно и на всички проблеми на бранша и как КСБ търси тяхното решение, анонсира започналата поредица от работни срещи с политически формации и обяви бъдещите задачи на Камарата.

В първия ноемврийски брой за 2021 г. Ви срещнахме с харизматична личност - проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на Надзорния съвет на „Трейс Груп Холд” АД, член на ИБ и УС на КСБ. Поводът да поканим проф. Михайлов бе 25-ата годишнина на „Трейс Груп Холд”. „Много са успехите на компанията, може би най-големият в последно време беше в Сърбия при строителството на автомагистралата, южната част на международния транспортен Коридор 10“, сподели той. „Отношението на човека към всичко около него трябва да е с любов“, бе друга запомняща се мисъл на проф. Николай Михайлов.

Вестникът с дата 12 ноември, разпространен два дни преди изборите за 47-о Народно събрание, бе по-специален. В него медията даде възможност на партиите, с които КСБ проведе поредица от работни срещи, да представят напълно безвъзмездно от страниците на изданието частта от предизборните си програми, касаеща отрасъл „Строителство“. Поставените въпроси бяха едни и същи, както и обемът, за да се гарантират равни условия за всички формации. Д-р инж. Георги Георгиев, координатор на експертната група на ПП „Има такъв народ“ по „Регионално развитие и инфраструктура“, изтъкна: „Най-спешно е довършването на АМ „Хемус“, много е важно да построим и автомагистралите „Струма“ и „Черно море“. „Развитието на инфраструктурата и свързаността пряко ще се отрази на икономиката“, бе категоричен Халил Летифов, зам.-председател на ПП „Движение за права и свободи“. „Ще заменим ЗУТ с Кодекс на проектирането и строителството“, посочи Ивайло Мирчев, кандидат за депутат от „Демократична България“. Борислав Гуцанов, кандидат за народен представител от „БСП за България“, коментира, че коридорът „Север – Юг“ е шансът на България да се върне на транспортната карта на Европа. „Нашата програма гарантира всяко населено място да има условия за добър живот“, обяви Деница Николова, кандидат за депутат от Коалиция ГЕРБ-СДС.

„Програма за развитие на регионите 2021 – 2027“ се намира на финален етап на подготовка“, това съобщи в първото си интервю за медия Нина Стоименова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР. „В следващите месеци предстои официалното изпращане на Споразумението за партньорство, след което ще предадем и отделните програми за одобрение от страна на Европейската комисия“, добави тя. „Важно е да бъде одобрен Националният план за възстановяване и устойчивост и да започнем да работим по линия на двата проекта на ММРБ „Зелена мобилност“ и „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд“, подчерта зам.-министърът.

В края на годината от страниците на в. „Строител“ инж. Красимир Папукчийски, ген. директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, направи равносметка за дейността на НКЖИ, като отчете, че по всички обекти, реализиращи се с европейско финансиране, е постигнат много добър напредък. „По Механизма за свързване на Европа кандидатстваме за трасето Видин – Медковец, където стойността на тритите лота е почти 1 млрд. лв. По новата Програма „Транспортна свързаност“ очакваме 1,2 млрд. лв., или планираните европейски средства за жп инфраструктура са над 2,2 млрд. лв., а заедно с парите по Плана говорим за близо 3 млрд. лв., които ще се влеят в железопътната мрежа“, информира той.

„КСБ има две функции - да е генератор на идеи за подобряване на инвестиционния процес и да е критик в случаите, когато са направени предложения, които не са удачни“, каза Андрей Цеков, член на Контролния съвет на Камарата на строителите в България. Той анализира Закона за обществените поръчки, приет преди 5 г. По думите му нормативът има някои слабости, но в същото време е убеден, че нов ЗОП категорично не е необходим. „Нашият закон е добре оформен с някои изключения, които трябва да се пипнат. От там нататък е важно кой ще го прилага и да се елиминира възможността този, който го прилага, да го прави в ущърб на обществения интерес“, каза Андрей Цеков.

През декември попитахме Георги Георгиев какви са основните му задачи като председател на Столичния общински съвет. „Стратегическите ми приоритети са няколко. Първо, това е развитието на града - да продължава да се утвърждава като модерен и динамичен, да отговаря на нуждите и потребностите на хората. На следващо място пред нас стои изискването за строга финансова дисциплина в тежките времена, в които ръководим столицата“, заяви той.

„Европейската комисия планира ревизия на Регламента за строителните материали“, съобщи в бр. 51 Цветелина Пенкова, евродепутат от S&D/БСП. „Трябва да използваме ефективно новите европейски фондове и финансови механизми, които имаме на разположение, като Фонда за справедлив преход, от който България може да получи 1,178 млрд. евро. Тези средства ще бъдат насочени към преквалификация на заетите във въгледобивния сектор, който ще бъде със затихващи функции. Заедно с останалите оперативни програми и Националния план за възстановяване и устойчивост България ще има достъп до близо 30 млрд. евро от ЕС, с които можем да поставим основите на модерно икономическо развитие“, изтъкна още Пенкова.

С главния архитект на Столичната община Здравко Здравков засегнахме развитието на София в следващите години. Той се спря по-подробно на Плана за интегрирано развитие на общината и обновяването на пл. „Света Неделя”. „Трансформацията на площада ще даде ярка идентичност на това емблематично място в София“, убеден е той.

В последния брой на годината представихме специално интервю с д-р инж. Владимир Вутов, изп. директор на „Геострой“ АД и член на ИБ и УС на КСБ. „След като продължаваме да работим и да печелим награди, годината е успешна“, отчете той. По думите му основният приоритет на „Геострой“ за 2022 г. е да запази обема на дейност и да продължи да изпълнява успешно започнатите проекти и поетите ангажименти. Като член на ръководството на КСБ той коментира, че Камарата е предприела действия за справяне с проблема, свързан с голямата промяна при цените на строителните материали, като търси възможност за индексиране на договорите „Извън цените КСБ трябва да насочи усилията си към развитие на дигитализацията при строителните фирми. Това трябва да бъде водещо и в стратегиите на компаниите. Зелените политики също“, посочи още д-р Вутов.

Ето и други интересни цитати на събеседниците ни през 2021 г:

Малина Крумова, председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“: „С промените в Закона за пътищата поставяме безопасността в основата на всеки пътен проект.”

Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ и представляващ Фонд за устойчиви градове: „През първото шестмесечие на 2021 г. от ФЛАГ са одобрени 57 кредита на стойност 179 млн. лв.“

Мая Косева, управител на „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД: „По-добре да се инвестират повече публични средства в строителния сектор и по-малко в помощи.”

Любка Анастасова, ръководител и главен координатор на Проект „Красива България“: „За 16 години „Красива България” е успяла да покрие територията на почти всички общини в страната, като с ресурс от 243 млн. лв. са обновени 1697 обекта и са обучени над 3000 безработни лица.”

Инж. Хасан Азис, кмет на община Кърджали и зам.-председател на УС на НСОРБ: „Реализираме мащабна програма за обновявае на жизнената среда.”

Златко Живков, кмет на община Монтана и член на УС на НСОРБ: „Изграждането на АМ „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград е ключово.”

Калин Каменов, кмет на община Враца и член на УС на НСОРБ: „Получаваме креативни предложения от ОП на КСБ – Враца, които след това реализираме съвместно.”

Пенчо Милков, кмет на община Русе: „Мисля, че НПЕЕМЖС доказа своята полза по отношение на спестяването на средства.“

Николай Мелемов, кмет на община Смолян: „Строителството е бизнесът, който дава най-много работни места в нашия регион.”

Инж. Ангел Джоргов, зам.-кмет на Столичната община по направление „Обществено строителство“: Въпреки кризата запазваме 50 млн. лв. за текущи ремонти и ремонти на квартални улици и тротоари.”

Дончо Барбалов, зам.-кмет на СО по направление „Финанси и здравеопазване“: „За нас КСБ е много добър и важен партньор.“

Генчо Керезов, зам.-кмет на София по „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“: „Най-важното за дигитализацията на строителните процеси в страната е електронното подаване на документи.“

Албена Атанасова, зам.-кмет на СО по направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“: „6,7 млн. лв. влагаме в социалната инфраструктура на София през 2021 г.“

Инж. Христо Иванов, зам.-кмет на община Варна: „С продължаването на Националната програма за ЕЕ ще се подобри състоянието на жилищния фонд в цялата страна.”

Инж. Чанка Коралска, зам.-кмет на община Бургас с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие: „123 сдружения на собственици очакват блоковете им да бъдат санирани.”

Арх. Любомир Георгиев, директор на ОП „Со­фия­план“: „Програма за София трябва да определи мерки, а не конкретни проекти.”

Стефан Марков, председател на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд: „Над 65 значими обекта в София са финансирани от СОПФ за последните 5 години.“

Инж. Добромир Симидчиев, ръководител на екипа, разработил РПИП на София за „ОПОС 2014 - 2020”: „През новия програмен период 2021 – 2027 г. ние имаме проектна готовност да кандидатстваме за ВиК проекти за над 500 млн. лв.”

Председателят на НКСВ инж. Тодор Топалски на 80 години: „Създаденото от строителя е дълговечно, това е щастие и отговорност.”

Инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи: „Крайно време беше всички браншови организации, които участваме в строителния процес, да се обединим и чрез обсъждане, дебатиране и предложения да се опитваме да променяме негативните насоки на развитие в нашия бранш.”

Д-р инж. Иван Кацаров, изп. директор на Български форум за транспортна инфраструктура: „Всички държави, участващи в Инициативата „Три морета”, имат желание да се подобри свързаността.”

Ясен Георгиев, изп. директор на Института за икономическа политика: „В периода до 2027 г. България ще има достъп до финансиране от ЕС в размер на 24 млрд. евро, което представлява около 40% от брутния вътрешен продукт на страната за предкризисната 2019 г.”

Драгомир Белчев, старши анализатор в Института за икономическа политика: „Прогнозираме ръст от 12% за строителния бранш през 2022 г.“

Гл. ас. д-р инж. Христо Грозданов, управител на Института по транспортно строителство и инфраструктура и преподавател в УАСГ: „Има нужда от изграждане на още мостове над река Дунав.“

Доц. д-р инж. Лъчезар Хрисчев, председател на УС на Научно-техническия съюз по строителство в България и ръководител катедра „Технология и механизация на строителството“ в УАСГ: „Събитията на НТССБ винаги са фокусирани на актуалните проблеми в строителството.“

Доц. д-р инж. Анита Хандрулева, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“: „Имаме идеи да задълбочим и развиваме връзките си с бизнеса под различни форми.”

Проф. д-р инж. икон. Даниела Тодорова, ректор на ВТУ „Тодор Каблешков: „И през 2021 г. каня в. „Строител“ като медиен партньор на нашата международна научна конференция.”

Проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”: „Нашата цел е МГУ да се развива като привлекателен център за авангардни научни изследвания и нови технологии, да привличаме и задържаме млади и водещи учени и изследователи, да издигаме международния престиж на България.”

Проф. д.арх.н. арх. Борислав Борисов, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“: „Приключвам мандата си на ректор на ВСУ „Любен Каравелов“ със самочувствие за изпълнен дълг.”

Ландш. арх. Добрина Андреева, директор на СГСАГ „Христо Ботев“: „Ще продължа да развивам стремежа на СГСАГ „Христо Ботев“ професионалната подготовка на учениците да бъде обвързана с бранша.“

Мария Петрова, директор на ПГ по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски” - Варна: „Възпитаваме любов и уважение към строителната професия.”

Борислав Панайотов, директор на ПГСАГ - Шумен: „Поддържаме отлични контакти с Областното представителство на Камарата строителите.“

Инж. Георги Аврамов, директор на Професионална гимназия по строителство „Пеньо Пенев“ – Силистра: „ОП на КСБ – Силистра, е наш активен партньор повече от 10 години.“

Антоанета Караджова-Колева, директор на Смолянската професионална гимназия по туризъм и строителство „Никола Й. Вапцаров“: „Сътрудничеството между бизнес и училище е точната формула, за да стане професионалното образование привлекателно за младите хора.”

Инж. Стамат Стаматов, управител на „ИСС Инженеринг“ ООД: „Компанията работи усърдно повече от 25 години за приза „Златен отвес“.

Мила Каменова, управляващ съдружник в ЗОП ПРО ООД: „Необходимо е да се осигури публичност на всички документи в преписката на обществената поръчка.“

Петко Горев, търговски директор на Заводи за горещо поцинковане: „Предимство на горещото поцинковане е, че то е икономически изгодно, а в същото време е изключително дълготрайно.“

Инж. Станимир Колев, главен инженер в „Юпитер Метал“ ООД: „Слънчевата електроенергия е екологично чиста. Избирайки нея, ние правим важна крачка към решението на проблема със замърсяването.“

Нона Караджова, бивш министър на околната среда и водите: „Водата е гръбнакът на икономиката.“

Любчо Иванов, Велик оратор на Обединената велика ложа на България: „Чарът на регулярното масонство е в неговата консервативност и спазването на определени правила, произтичащи от дълбоките му корени във времето.”

 

И през 2022 г. ще продължим да срещаме читателите на вестник „Строител“ с интересни и важни за бранша събеседници. В първия брой за годината наш гост ще бъде Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.