Новини

Секция „Транспортна инфраструктура“ определи приоритетите си за 2022 г.

Секция „Транспортна инфраструктура“ към КСБ проведе редовно заседание. На него бе направен отчет за свършеното от структурата през 2021 г., след което членовете й одобриха План за работата на секцията през 2022 г., както и План-сметката за финансова обезпеченост за изпълнение на дейностите през настоящата година.

По време на срещата участниците обсъдиха и актуални теми, свързани с изпълнението на проекти от транспортната инфраструктура. Бяха формулирани предложения за промени в нормативната база за осигуряване на правила и въвеждане на международни норми за работа по FIDIC.

Основна тема по време на дискусията бяха проблемите, породени от динамичното покачване на цените на строителните материали. Членовете на секцията се обединиха около предложението основните строителни суровини и материали, използвани в пътното и жп строителство, да бъдат включени в „Потребителска кошница в строителството“. Беше постигнато съгласие и че са нужни мерки за индексация на действащите към момента договори по ЗОП за строителство на инфраструктурни проекти и въвеждане на клаузи за индексация в бъдещите.

Във връзка с извършване на дейности по изработването на механизъм за отчитане на изменението на индекса на цените участниците в срещата посочиха, че е необходимо администрацията на КСБ да събира данни относно процента на повишение на цените на основните строителни материали и суровини от фирмите членове на секцията.


Инж. Боян Делчев, председател на секция „Транспортна инфраструктура“ при КСБ и изп. директор на „Трейс Груп Холд“ АД:

Договорите по FIDIC могат да решат проблемите, свързани с повишаването на цените на строителните материали

 

Инж. Делчев, кои бяха основните теми, които дискутирахте по време на първото за годината редовно заседание на секция „Транспортна инфраструктура“ при КСБ?

Коментирахме, че приоритетно и важно за работата ни през тази година е търсенето на варианти и методики за индексация на цените в строителството. Договорихме се, че в рамките на няколко дни ще направим различни предложения. Спряхме се на два основни подхода – единият е да се въведат изцяло договорите по FIDIC или да работим с индексационни формули, които са заложени в тях. Другият е да използваме чл. 116 на ЗОП, съгласно който има практика да се индексира до 50% от стойността на даден договор в зависимост от така наречената търговска непоносимост. Това са двете опции.

Другата важна посока, в която искаме да насочим усилията си, е въвеждането на договори по FIDIC за всички обществени поръчки. Нужно е възложителите да въведат такива договори, защото те определят правата и задълженията на всеки един участник в инвестиционния процес – проектант, възложител, надзорник и строител. В тези договори процесите са ясно регламентирани и когато има проблем, е разписано точно как се решава, указани са стъпките, които се правят, в какви срокове трябва да се уведоми всеки един участник и за какво време той е длъжен да вземе и върне решение. По този начин се постига бързо и ефективно изпълнение на проектите.

С настоящите текущи договори ние сме поставени в ситуация, в която 50% от проблемите, възникващи на обекта в процеса на изпълнение, не могат да се решат. Тук дори не говорим само за цените. Всякакви непредвидени реални обстоятелства са нерешими съгласно нашите договори.

 

Беше обсъден и проблемът с липсата на информация за цените на строителните материали в НСИ. Как може да се реши той?

Масово материалите, с които работим, са борсови. Справка за цените за няколко години назад може да ни служи като отправна точка при индексацията. Ние като компания сме ползвали тази методика. Това, че в НСИ нямат данни, не означава, че КСБ не може да направи тази статистика с помощта на фирмите членове. Съответно те да поискат информация за материалите от големите доставчици и борсите. Тези данни ще са много важни, ако влезем във варианта с индексационни коефициенти за остойностяването на всеки един договор. В тези по FIDIC формулите са направени универсално и само се слагат основните суровини, които са не повече от 20% от всички материали, но определят 80% от стойността на СМР. Защото когато опрем до конкретен казус, няма да се позоваваме на този или онзи доставчик, а ще ползваме статистиката. Изработването на такава е основна задача за КСБ, защото тя е организацията, която представлява целия бранш.

При заплащането на труда в строителството също има скок. Ще стигнем и до този въпрос в един момент. И за него няма база за сравнение. Това също е тема, по която трябва да се мисли.

 

Според Вас колко проекта са застрашени заради тази неяснота с цените?

Само в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са подписани договори за проекти за 2 млрд. лв. Има и такива, които са в някаква фаза на договаряне за почти същата сума. В Агенция „Пътна инфраструктура“ са сключени договори, които не е ясно дали ще стартират, като само за АМ „Струма“ те са за над 1 млрд. лв. В „Метрополитен“ ЕАД също са сключени договори за около 500 млн. лв. Във ВиК сектора също има проекти за няколко милиарда. Тоест говорим за проекти на обща стойност над 5-6 млрд. лв. Това е все ключова инфраструктура. Изпълнителите и сега подписват договори, които са търгувани преди 1 или 2 години, и вече не са актуални спрямо настоящите цени.

Фирмите плащат заплати, с които служителите ни издържат семейства. Изпълняваните сега проекти, ако бъдат провалени, няма да може да плащаме възнаграждения на работниците си. При липса на индексация или трябва да спрем да изпълняваме дадения проект, или да осигурим привлечено финансиране, а после да си търсим тези пари през съда. Но това означава да кредитираме дадения възложител толкова години, колкото се проточи процесът. Това са най-важните неща, по които трябва да работим.

Пак ще го кажа – успеем ли да вкараме договорите по FIDIC, темата за повишаването на цените на строителните материали няма да бъде дискутирана повече. Договорите ще се изпълняват, като цените ще се индексират нагоре или надолу според моментия пазар. Тогава и възложителите ще са улеснени, защото ще имат необходимите формули.