Новини

НСОРБ внесе в Министерството на финансите официалното становище по законопроекта за държавния бюджет за 2022 г

НСОРБ внесе в Министерството на финансите официалното становище по законопроекта за държавния бюджет за 2022 г. На основание чл. 77 от ЗПФ, УС на НСОРБ проведе консултации с Министъра на финансите по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2022 г. В становището се изразява положителната оценка на организацията за осигурените по-високи ръстове на размерите на субсидиите за общинските бюджети, въз основа на което предвидените в законопроекта бюджетни взаимоотношения са в размер на 5,6 млрд. лв., при 4,9 млрд. лв. за 2021 г. и осигурени по отчет към 31.11.2021 г. над 5,6 млрд. лв.

НСОРБ подкрепя запазването и надграждането на добре работещите нормативни разпоредби, свързани с дейността на общините и през 2022 г.:

  • включването на специална разпоредба относно възможността за ползване на наличните преходни остатъци, осигурени с актуализацията на ЗДБРБ за 2021 г. и през настоящата година за допълващи и компенсиращи мерки във връзка с кризата, породена от КОВИД’19;
  • възможността за трансформиране на част от целевата субсидия за капиталови разходи на общините в трансфер за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради, публична общинска собственост по механизъм, определен с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2022 г.;
  • изключенията при определянето на фискалните показатели по ЗПФ (за задълженията за разходи и за поети ангажименти);
  • поемането от централния бюджет на разходите за обслужването от банките на операциите на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания;
  • предвидените мерки за органите на държавно управление, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от пандемията от COVID-19, в т.ч. средства за противоепидемични мерки в общините в размер на 6,1 млн.лв.;
  • запазването на субсидирането на транспортните разходи за доставки на хляб и основни хранителни продукти в малките населени места;
  • предвиждането на допълнителни средства за субсидии и компенсации в транспорта с цел осигуряване достъп на гражданите до обществен транспорт за цялата територия на страната, вкл. и в малките населени места;
  • осигуряването на ресурс за подкрепа на общинските болници, и др.

Сдружението изразява своето удовлетворение от отразяването на по-голямата част от предложенията, направени по време на срещите на УС на НСОРБ с министъра на финансите.

Същевременно  в становището до Министерствотона финансите се споделя тревогата на всички общини, че шоковия ръст на цените на енергоносителите не може да бъде компенсиран единствено чрез договорения ръст на изравнителната субсидия (който за някои общини е нулев или в рамките на 2-3 %), нито с ръстовете на стандартите за делегираните от държавата дейности.

На тези основания НСОРБ прави следните:

  1. Принципни бележки и предложения:

НСОРБ предлага в проекта на ЗДБРБ за 2021 г. да бъдат отразени и следните ключови за местното самоуправление приоритети:

  1. В централния бюджет да бъде предвиден специален резерв за допълнително увеличение на общата изравнителна субсидия за 2022 г. с цел задържане на нивата на данъчната тежест на местно ниво в условията на пандемия, който да се разпредели по нов допълнителен компонент за компенсиране ръста на разходите за местни дейности в резултат на изпълнението на националната политика по доходите и нарастването на цените на горивата и енергията. Предлага се до този ресурс да бъде осигурен достъп на всички 265 общини в страната.

Мотиви: Настоящата 2022 г. се очертава да бъде година с безпрецедентно увеличение на разходите за енергия, горива и на цените на основни стоки и услуги. Сериозен недостиг на средства се очертава при финансирането на всички публични услуги, предоставяни от общините - образование, здравеопазване, социални услуги, управление на отпадъците, улично осветление, безопасна и сигурна жизнена среда за гражданите. Необходими са навременни мерки от страна на държавата в подкрепа на усилията на общините, така както това бе направено за бизнеса. В кризисните условия, в които се намират повечето сектори не е обосновано да се очаква, че гражданите ще могат да понесат по-висока данъчна или друга финансова тежест, за да могат да продължат да получават и като качество, и като обхват предоставяните им до сега от местните власти публични услуги. Чрез общинските бюджети се осигурява финансиране на възнагражденията на над 325 хил. души (чрез държавни трансфери и собствени приходи), както следва:

  • ок. 240 хил. души в системата на средното образование;
  • 47 хил. души - в останалите делегирани от държавата дейности – детски ясли, здравни кабинети, социални услуги, администрация;
  • 38 хил. души – в местните дейности (благоустройствени и комунални дейности; поддръжка на обектите на спорта, отдиха, туризма, културата; музейни работници и др.)

Въпреки непрекъснатите усилия за оптимизиране на ангажираните в местните дейности, очакваните икономии от тези мерки на практика се „изяждат“ от прилагането на националната политика по доходите, тъй като възнагражденията на този персонал са близки до размера на минималната работна заплата.

Без механизъм за подкрепа на нормалното предоставяне на публичните услуги, отчитани като местни дейности, през 2022 г. поради ръста на инфлацията и новият размер на минималната работна заплата за страната, е възможно преустановяване на някои общински дейности и услуги и съкращения на персонала, които не само ще предизвикат обществено недоволство, но и ще натоварят държавния бюджет с плащания на обезщетения за безработица и на социални помощи.

Предложението за предоставянето на допълнително средства за всички общини е свързано с факта, че прилагания механизъм за разпределение на общата изравнителна субсидия беше въведен едностранно от МФ от 1 януари 2019 г. и доведе до изключване от подкрепа на 18 общини, реализиращи по-високи постъпления от постоянни данъчни приходи на жител, спрямо средните за страната. Поради факта, че в резултат на настоящата криза разходите на всички общини продължават да нарастват значително, предлагаме да се търсят варианти за разпределение на допълнителните средства по нови обективни показатели, отразяващи влиянието на прогнозната инфлация върху местните дейности.

  1. Предлагаме допълнително увеличение на общата субсидия за делегирани от държавата дейности в размер на минимум 230,1 млн. лв. или предвиждане на специален резерв за допълнителното й увеличение през годината, с цел преодоляване на последиците от значителното нарастване на разходите за издръжка и финансово осигуряване на нормативните изисквания за предоставянето на делегираните от държавата услуги, по функции, както следва:
  • Образование – 78,7 млн. лв;
  • Здравеопазване – с още 17,7 млн. лв.;
  • Социални услуги – с още 35,9 млн. лв.;
  • Култура - с 15,3 млн. лв.;
  • Общинска администрация – с 82,5 млн. лв.

Мотиви: Общините предоставят публични услуги за над 1 млн. потребители, в т.ч. деца и ученици (893,4 хил.), представители на уязвими групи – потребители на социални услуги (50,4 хил.) и т.н. Отделно по различни проекти и секторни закони подкрепа получават още над 500 х. потребители.

С предлаганите допълнителни увеличения ще бъде осигурено поне минимално покриване на държавните политики по доходите, вкл. на договорените с отрасловите колективни трудови договори възнаграждения за заетите в съответните бюджетни системи и ще се осигури ресурс за покриване на нарастващите разходи за издръжка.

В средствата за делегираните от държавата дейности следва да бъде отразено и необходимото финансиране на влизащи в сила нормативни актове за възнагражденията в социалните услуги, които като брутна сума се очаква да нараснат с около 54% само от прилагането на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Необходимо е да бъдат осигурени напълно предвидените средства по новите нормативи за компенсиране отпадането на таксите в детските ясли и детските градини, с оглед на това, че за разлика от училищата, тези услуги нямат неучебни дни и ваканции и услугата се предоставя целогодишно. По отношение на стандартите за общинска администрация е необходимо да се отчита факта, че на общините са прехвърлени отговорности за реализиране на национални политики с 8 кодекса, 133 закона и над 500 подзаконови акта, което предполага поддържането на оптимална численост и конкурентни възнаграждения, съобразно експертиза, необходима за прилагането на този широк диапазон от норми.

Следва да бъде отчитано, че разчетите и прогнозите на секторните министерства за стандартите за делегираните от държавата дейности за 2022 г., съгласно бюджетната процедура, бяха изготвени в периода февруари - март 2021 г. (на база отчет за 2020 г.) и впоследствие актуализирани в началото на м. октомври 2021 г. (на база отчетите за полугодието и към м. август). В тази връзка по обективни причини в тези разчети не са заложени средства, с които да се осигури финансирането на нарастващите на годишна база цени на електроенергията (около 3,5-4 пъти), на газта (3,5 пъти) и на останалите горива за отопление (около 36%). Предложеният от НСОРБ допълнителен ръст от минимум 230,1 млн. лв. ще осигури необходимите гаранции и стабилност при предоставянето на услугите - делегирани от държавата дейности в условията на продължаваща извънредна епидемична обстановка и на продължаващо нарастване на цените на основните материали, енергия и горива. По-детайлно представяне на конкретните предложения по бюжетни функции е изпратено с отделно становище на НСОРБ по проекта на РМС за стандартите за делегираните от държавата дейности за 2022 г.

  1. Създаването на „Фонд за общински инвестиции“ в размер на 1 млрд. лв., с ясни и прозрачни правила и гарантиране на устойчивостта на тази политика във времето. НСОРБ предлага чрез този фонд или по друг начин да бъде осигурена подкрепа от държавата за благоустрояване и поетапно възстановяване на нормалното експлоатационно състояние на общинската пътна мрежа.

Мотиви: НСОРБ приема подобен подход за прозрачно кандидатстване и финансиране на публичните инвестиционни проекти на общините. Целта на предложението е да се осигури равностойно финансиране за развитието на общинската инфраструктура, пътната и улична мрежа, спрямо републиканската. Следва да бъде отчетено, че общините са отговорни за стопанисването на 19 500 км. пътна мрежа и 57 хил. км. улична мрежа и прилежащата й подземна и надземна инфраструктура. Като площ, по данни на АГКК, републиканската пътна мрежа е 272 хил. декара, а общинската пътна мрежа – 264 хил. декара и уличната мрежа – още 296 хил. декара, като поддръжката на последните две е хронично недофинансирана през последните десетилетия, при нарастващи изисквания за безопасност на движението.

 

  1. Конкретни предложения по Законопроекта:
  2. Предлагаме чл. 87 да отпадне.

Мотиви: Предложената редакция ограничава правомощията на общинските съвети да се разпореждат свободно и оперативно с общата изравнителна субсидия. Съгласно разпоредбите на Чл. 17, ал. 1 от ЗПФ, постъпленията не са целеви и служат за покриване на плащанията. В този смисъл и в противоречие с член 4, параграф 5 на ЕХМС се предлага необосновано ограничаване на оперативната самостоятелност на общините и правомощията на общинските съвети да преразпределят тези ресурси според местните нужди и приоритети.

  1. Предлагаме да се създаде нов чл. 87 със следното съдържание:

„Чл. 87. (1) За уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите - бюджетни организации.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага съответно и за средствата от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз.

(3) Размерът на наложените финансови корекции на общини - бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, се намалява с 80 на сто еднократно, чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.“

Мотиви: Предлагаме възстановяване и подобряване на норми, предвидени с предходни закони, на базата на които да бъде осигурена подкрепа в най-напредналата фаза на изпълнение на европейските проекти. В оставащите по-малко от две години за приключване и разплащане на проектите, общините следва да реализират европроекти по оперативните програми на стойност над 2,2 млрд. лв. По много от тях, а и по вече изпълнените проекти, различните управляващи органи налагат финансови корекции. През предходни периоди, на базата на сходна разпоредба в ЗДБРБ беше възможно предприемането на действия от управляващите органи по еднократното намаляване на до 80 на сто от наложените корекции въз основа на тристранно споразумение. Съгласно ЗУСЕСИФ (чл.64, ал.1 и чл. 75, ал.1), при започната процедура по администриране на нередност, която реално предхожда налагането на финансова корекция, разходът, обект на процедурата, не се верифицира. В допълнение, отново на база ЗУСЕСИФ, управляващите органи са длъжни да удържат наложена от тях финансова корекция от дължими на бенефициента плащания по проект, в които са включени засегнатите от корекцията разходи. Липсата на подобен инструмент за подкрепа ще доведе до блокиране изпълнението и разплащанията по европректите на общините, с оглед навлизането в „зрялата фаза“ и задължителното приключване на множество мащабни инвестиции до края на 2023 г.

 

  1. Предлагаме в чл. 90, думите „при условията и по реда на чл. 129, ал. 1 от Закона за публичните финанси“ да се заменят с думите “съгласно решения на общинските съвети ”.

Мотиви: Предложението е редакционно, като се отчита макър и минималното разминаванаване в сроковете по чл. 129, ал. 1 от ЗПФ – до 20 декември и предвидените в разпоредбата на чл. 90 възможност – до края на 2022 г.

 

  1. Предлагаме в чл. 92, след думите „по чл. 94, ал. 3, т. 2“ да се добави следния текст „и по чл. 130а, ал. 1, т. 3“.

Мотиви: Предложението цели осигуряване на еднозначно прилагане на фискалните ограничения и правила в случаите, когато със ЗДБРБ за съответната година е въведено изключение при определянето на размера на съответните показатели по чл. 94, ал. 3 от ЗПФ.

 

  1. Предлагаме чл. 94 да отпадне (или да остане за общините, които желаят да го ползват).

Мотиви: Съгласно изискванията на Закона за публичните финанси и Закона за счетоводството и указанията на Министерство на финансите, всяка община има единна счетоводна система, която се използва и която е интегрирана във всички разпоредители от по-ниска степен. С тези системи общините консолидират своите отчети, които подлежат на заверка от Сметна палата и се представят в Министерство на финансите. На много места финансово-счетоводните системи на общините осигуряват обмен на данни и информация с други информационни системи, използвани на местно ниво – деловодни системи, системи за управление на човешките ресурси и т.н. Задължителното преминаване към нов софтуер във всички случаи е свързано с технологично време за мигриране на данните, за обучения на счетоводните екипи, за изчистване на грешки и др.

 

  1. Предлагаме да се създаде нова разпоредба със следното съдържание:

„Чл. … (1) През 2022 г. министърът на финансите може да отпуска безлихвени заеми за сметка на централния бюджет със срок на възстановяване, не по-дълъг от края на следващата бюджетна година, на общини, в случай при временни касови разриви по бюджета на общината в резултат на завишени разходи за горива и енергия, спрямо същия период на предходната година.

(2) Заемите по ал. 1 се отпускат въз основа на мотивирано искане от кмета на общината и решение на общинския съвет, като чл. 103, ал. 5 от Закона за публичните финанси и чл. 14 и 15 от Закона за общинския дълг не се прилагат.

(3) За заемите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 105 и 106 и условията, реда и в срокове, определени от министъра на финансите.“

Мотиви: Предложението цели създаване на специална норма само за 2022 г., чрез която да се осигури по-голяма операновност при разплащанията на електроенергията и горивата за отопление във връзка с нарастващите цени. Поради празноти в нормативната уредба, например, получаващите енергия от доставчик последна инстанция имат значително по-съкратени срокове за разплащане (10 дневен срок от датата на издаването на фактурата). Необходимо е в законопроекта да се предвидят повече възможности за временно преодоляване на подобни рискове при бъдещото предоставяне на публичните услуги.

 

  1. Предлагаме да се създаде нова разпоредба със следното съдържание:

„Чл. … (1) За компенсиране на финансов недостиг по договори за възлагане на обществени поръчки в резултат на ръста на инфлацията през 2021 г. и 2022 г., бенефициентите – бюджетни организации по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, могат да кандидатстват за еднократно увеличение на съфинансирането от страна на бенефициента пред съответния управляващ орган. Съфинансирането се осигурява от централния бюджет чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и съответния бенефициент-бюджетна организация, като не може да надвишава 40 на сто от размера на договора за безвъзмездна финансова помощ.

(2) Министърът на финансите определя реда и условията за кандидатстване по ал. 1.

(3) За уреждане на взаимоотношенията по ал. 1, министърът на финансите, по предложение на органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, може да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите - бюджетни организации.“

Мотиви: Подобна специална разпоредба, уреждаща създаването на инструмент за покриване на финансовия недостиг, спрямо референтните стойности за реализиране на европроекти при условията на подписани тристранни споразумения между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община и при спазване изискванията на ЗОП, ще гарантира норманото приключване на договорите и евпоректите на всички публични изпълнители.

 

  1. Предлагаме да се създаде нов параграф със следното съдържание:

„§ …Ограничението на чл. 98, ал. 1 от Закона за публичните финанси не се прилага за извършените до 31 март 2022 г. от общините разходи за вода, горива, енергия, хранителни продукти и персонал.“

Мотиви: Предложението е във връзка със създалата се ситуация, породена от значително завишените цени на електроенергията и горивата за отопление, спрямо същия период на предходната година. С подобна разпоредба се цели за времето до приемането на ЗДБРБ за 2022 г. в разходите, които общините имат възможност да правят в този преиод, да не се включват тези, нараснали неколкократно, спрямо същия период на предходната година – за ел. енергия и горива за отопление. Другата част от предложението касае разходите за персонал, където също по обективни причини, като например влизаща в сила нормативна уредба от 1 януари 2022 г. за осигуряване на по-високи възнаграждения и/или изпълнението на § 9, ал. 1 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., което съгласно указания на НАП следва да се реализира до 31 януари 2022 г.