Фонд от 1 млрд. лв. ще финансира инвестиции в общините

По инициатива на НСОРБ на 8 февруари 2022 г. ръководството на Сдружението се срещна със заместник министър-председателя и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и с екипа му - заместник-министрите Деяна Иванова и Явор Пенчев и председателя на УС на АПИ Тодор Василев.

В срещата от страна на НСОРБ участваха заместник-председателят на УС Донка Михайлова – кмет на община Троян и членовете на УС и КС на НСОРБ Димитър Бръчков, кмет на община Петрич; Владимир Георгиев, кмет на община Самоков; Никола Белишки, кмет на община Панагюрище; Златко Живков, кмет на община Монтана; Георги Мараджиев, кмет на община Стамболийски; Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово; Васко Стоилков, кмет на община Сливница; Петър Паунов, кмет на община Кюстендил; Мердин Байрям, кмет на община Върбица, Ангел Джоргов, заместник-кмет на Столична община, както и изпълнителния директор на Сдружението Силвия Георгиева.

Основните теми на дискусията бяха фокусирани върху няколко приоритетни за общините въпроса от компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: изпълнението на инвестиционни проекти в условията на ръст на цените в строителството, състояние на общинската пътна мрежа като част от националната транспортна система и възможностите за техния ремонт и поддръжка, напредъка по програмите с европейско финансиране за новия програмен период и Плана за възстановяване и устойчивост, както и проблемите с подготовката на Общите устройствени планове на общините.

По време на над 2 часовия разговор с министъра кметовете поставиха за пореден път и проблема със сигналите за нередности и свързаните с тях финансови корекции, налагани на общините, по проекти, финансирани чрез ОП „Региони в растеж“ (ОПРР).

При откриването на срещата вицепремиерът Караждов подчерта, че поради спецификата на министерство, в което се решават повечето въпроси, свързани с развитието на общините, то е своеобразна „къща на кметовете“. Основните функции на ведомството традиционно са насочени към сферите, в които са натрупани най-много проблеми - ВиК и пътния сектор. Съществена част от подкрепата за общините по линия на бъдещата Програма за развитие на регионите 2021-2027 се очаква не по-рано от 2023 г., сподели министърът.

Кметът на Троян Донка Михайлова подчерта, че в голяма степен приоритетите на министерството се покриват с тези на местната власт, като само доброто взаимодействие ще позволи да бъдат преодолени предизвикателствата. Големи са очакванията на общините по два от приоритетите, включени в Коалиционното споразумение на управляващото мнозинство - децентрализацията, която традиционно е тема само на предизборни дебати, но не и на последващи управленски действия и амбицията за сериозни инвестиции в държавата.

Фонд за общински инвестиции

Сред приоритетите на МРРБ и правителството е създаването на Фонд, чрез който да бъдат финансирани инвестиции в общините. До края на месеца министър Караджов ще представи на НСОРБ за последващо консултиране с общините, проекта за създаване на Фонд за регионално развитие. Той реално ще е за широк кръг от общински инвестиции и ще разполага с бюджет от 1 млрд. лв. Визията е, чрез по-мащабни и комбинирани проекти да бъдат подкрепяни паралелно ВиК и пътни инвестиции, благоустройствени дейности, водещи до цялостно обновяване на населените места. Критериите за подбор на проектите по бъдещия Фонд, който ще оперира на принципа на европейските програми, но с по-намалена административна тежест, са в процес на подготовка. Предвижда се те да дават преимущество на инвестициите в определени необлагодетелствани райони, като Родопите, Странджа и Северозападна България.

Кметовете оцениха идеята за създаването на Фонда за инвестиции като шанс  за осигуряването на прозрачен и равен достъп до финансиране. През годините на съществуването си, Сдружението е натрупало солидна база от данни и информация от общините по отделни теми, която постоянно се анализира и може да бъде полезна в сферите на дейността на новото ръководство на регионалното министерство, предложиха участниците в срещата.

Владимир Георгиев, кмет на община Самоков и член на УС на НСОРБ изрази подкрепата на местните власти за бъдещия Фонд за регионално развитие. Важно е достъпът до него да е прозрачен, непартизиран, като критериите за това предварително се съгласуват с НСОРБ, подчерта той. Би могло да се обсъди администрирането на бъдещия фонд да бъде възложено и на Фонд Флаг. Министър Караджов увери кметовете, че цялата конструкция на Фонда ще бъде изработена в тясно сътрудничество с НСОРБ.

Още подробности за обсъжданите въпроси

Отражението на ръста на цените в строителството върху проектите с европейско и държавно финансиране и възможните решения за изход от ситуацията.

Заместник – председателят на УС на НСОРБ Донка Михайлова изрази тревогата на общините, че заради повишаването на цените на строителните материали и разходите за труд са застрашени европроектите им. В процес на изпълнение са дейности на стойност 2.2 млрд. лв. национално и европейско финансиране. Само по двете най - големите програми ОПРР и ОП „Околна среда“ (ОПОС), местните администрации изпълняват 390 проекта, за които осигуряват 840 млн. лв. съфинансиране от общинските бюджети. По проекти, включващи строителство, най-вече по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), които стартираха и по-късно, няма кандидати за изпълнители на СМР или избраните отказват сключването на договори, споделиха кметовете. НСОРБ вече близо година търси решение на проблема и е провело множество срещи с министри от двата служебни кабинета, с Камарата на строителите, с настоящите парламентарни комисии по бюджет, регионална и социална политика. Проблемът е дискутиран и с членове на сегашното правителство, които потвърждават констатациите на НСОРБ „за замразяването“ на редица строителни обекти. Данните от проучване на НСОРБ, показват ръст от 30-40% на строителните материали и дейности, като за покриването му по 103 общински проекта на 71 общини са необходими около 65 млн. лв. От тях 41 са проблемните проекти по ОПРР, в които недостигът на средства е около 36 млн. лв. Изход от ситуацията Сдружението вижда в осигуряването на допълнителни средства от националния бюджет и то в кратки срокове, за да не се компрометира строителен сезон 2022 г. От изключително значение са и евентуални промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Сдружението вече е предложило и конкретни текстове за краткосрочно решаване на проблема в проекта на Закона за държавния бюджет за 2022 г.

Министър Караджов информира кметовете, че министерството също е сред потърпевшите от ръста на цените в строителството, особено по проекти, финансирани от ОПОС, където под риск са 260 млн. лв. Сходни проблеми имат и други министерства, като отбрана, транспорт, околна среда, земеделие. Търси се законодателно решение, което да позволи на европрограмите да завишат европейския и кореспондиращия му национален принос по бъдещите и настоящите проекти. Към министерството на финансите вече е създадена работна група, която има за задача да разработи методология за индексиране на ръста на цените в строителството и механизъм за това. Вижте подробно https://www.namrb.org/podgotviat-se-pravila-za-indeksirane-na-dogovorite-za-stroitelstvo.

Заместник-министър Деляна Иванова сподели за проведена среща между ръководствата на програмите с европейско финансиране, на която е обсъждано индексиране на строителните материали. Управляващите органи и в частност ОПРР има готовност след разработването на компенсаторния механизъм експедитивно да осъществят преглед на всички проблемни проекти и да ги анексират. Нагласите са механизма да се прилага, както за нетъргувани проекти, така и за неизпълнените дейности по вече сключени договори.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева апелира да бъде приложен индивидуален подход към всеки проект, в зависимост от етапа на реализацията му. Тя обърна внимание, че до края на допустимостта на разходите по европрограмите остават само 22 месеца.

Финансовите корекции по европроектите

Кметът на Панагюрище и член на УС на НСОРБ Никола Белишки запозна министъра на регионалното развитие и благоустройството с проучване на НСОРБ, съгласно което 49% от наложените по европрограмите финансови корекции са по ОПРР. Идентифицирани са фрапиращи и куриозни примери на наложени финансови корекции, както и на такива, илюстриращи различно третиране на еднотипни нарушения. Проблем, според общините е, че корекциите се налагат при депозиране на искания за междинни плащания и то при условие, че са липсвали сигнали за нередности или обжалвания на проведени обществени поръчки. Корекциите веднага се удържат на общините, без да се изчакат съдебните решения, което възпрепятства изпълнението на проектите и действа демотивиращо на бенефициентите. За да бъде решен проблемът, НСОРБ предлага корекциите да се удържат само от окончателните плащания по проектите. Сдружението настоява и за включването на механизма за еднократното им поемане в Закона за държавния бюджет за 2022 г., по начин, позволяващ реалното му прилагане спрямо инвестициите от програмен период 2014-2020. Беше обърнато внимание и на факта, че в доста случаи общините не обжалват наложени им финансови корекции, защото размерът им е в пъти по-малък от разходите за юридически услуги по договори сключени от ОПРР. Забелязва се и тенденция при спечелени от общини съдебни дела, които присъждат отмяна или намаляване на дадена корекция, много бързо след това да бъде налагана последваща корекция от Управляващия орган. Санкции се налагат и за констатации, които преди 2 или 3 години не са били третирани като нарушения. Нисък брой корекции има по ПРСР, където се прилага предварителен контрол на обществените поръчки, което също е дискусионна възможност.

От Управляващият орган на ОПРР информираха, че са запознати с тези проблеми, но обясниха действията си с придържане към правила и процедури. Липсва административен капацитет за предварителна проверка на всяка обществена поръчка, признават от УО, поради това нередностите се констатират при последващия мониторинг, свързан с депозирането на искания за плащания. Сключените външни договори за юридически услуги са наследени, твърдят от МРРБ. Подкрепа за еднократното поемане на корекциите трябва да се търси от финансовото министерство, смятат от строителното ведомство.

Вицепремиерът Гроздан Караджов сподели, че е запознат с множество сигнали за въпросните договори за външни услуги и обмисля ревизирането им, включително същественото редуциране на сумите, изплащани по тях. Въпреки, че новата ПРР е с доста намален бюджет за техническа помощ, ако предварителния контрол може да намали броят на сигналите за нередности и финансовите корекции, то МРРБ е готово да обсъди подобно предложение.

Възможности за финансово обезпечаване поддържането на общинските пътища в добро експлоатационно състояние

Общините са отговорни за стопанисването на 19 500 км. пътна мрежа, срещу около 20 хил. км републиканска такава, изтъкна Златко Живков, кмет на община Монтана и член на УС на НСОРБ. Необходимост от ремонт/реконструкция имат 11 250 км. общински пътища, които са в плачевно състояние, сподели той. Индикативната стойност на необходимия финансов ресурс за възстановяване на нормалното експлоатационно състояние на общинските пътища е около 5.3 млрд. лв. В бюджета на АПИ за 2022 г. е предвидена солидна сума от 2.4 млрд. лв. за републиканската пътна мрежа, като НСОРБ апелира около 300 млн. лв. от нея да бъдат насочени за общински пътища.

Вицепремиерът Караджов потвърди констатациите за лошото състояние на общинската пътна мрежа. Над 1 000 са сигналите за лоши пътища само от началото на мандата. Има ръст на средствата в проектобюджета на АПИ. От него могат да бъдат отделени средства за основни ремонти на общински пътища. За целта, се очаква информация за техническата готовност на общините за инвестиции до края на годината, по които ще следва да се обявят и обществени поръчки до м. май. 

Договорено бе, в рамките на 2 седмици, след проучване сред общините, НСОРБ да представи на министерството конкретни данни за техническата готовност за инвестиции в основен ремонт на общинска пътна мрежа в рамките на годината. След набирането на тези данни, предполагащи наличие на актуални работни проекти, разрешения за строеж и пр., с подкрепата на Областните пътни управления могат да се остойностят необходимите разходи и в последствие да се водят разговори с министерството на финансите за пренасочване на средства.

Старт на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 и ефективна дейност на Регионалните съвети за развитие за прилагане на интегрирания териториален подход

Кметът на община Кюстендил и член на КС на НСОРБ Петър Паунов изрази мнение, че и области като Благоевград и Кюстендил също трябва да бъдат третирани с приоритет при достъпа им до бъдещия Фонд за регионално развитие, поради последните данни показващи, че, заедно с Видин , те са с най-ниски нива на заплащане на труда.

От 2019 г. НСОРБ активно участва в подготовката на ПРР и Програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, т.е. с Републики Сърбия, Турция и Северна Македония. И по трите програми се залага реализацията на Интегрирани териториални инвестиции, като тези по ПРР са най-мащабни и предвиждат и принос на другите програми с европейско финансиране, включително на ПРСР и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027. Общините, подкрепени и от НСОРБ, вече стартираха идентифицирането на интегрирани проекти, включително на определени места са налице и Споразумения за сътрудничества за тяхната реализация. За съжаление, новото ръководство на Министерството на земеделието, вече обяви, че както ПРСР, така и Стратегическия план, няма да подкрепят интегрирания териториален подход.

Забавя се и дейността на Регионалните съвети за развитие, на които са възложени нови и важни функции, включително по реализацията на интегрирания териториален подход за управление на средствата от ЕС. Необходима е и актуализация на съставите им, както и укрепване на капацитета им.

Ръководителят на УО на ОПРР Деляна Иванова информира, че интегрираният териториален подход ще се прилага от всички програми, включително и ПРСР и Стратегическия земеделски план. Забавя се финализирането на новите стратегически документи, като по проекта на Споразумението за партньорство, както и по ПРР се очакват до края на месеца неформални коментари от Европейската комисия. Подготовката на ПРР се забавя и поради незавършените планове за енергиен преход.

 План за възстановяване и устойчивост

Кметът на Карлово е член на УС Емил Кабаиванов изрази настояването на общините да се запази в ревизиращия се План обема на инвестициите в енергийна ефективност в жилищния и публичния сграден фонд, в устойчивата мобилност, въвеждането на СИМ моделирането, единната система по устройството на територията и кореспондиращите им реформи, предвиждащи ангажирането на местните власти. Важно е програмите за енергийна ефективност да имат пълно териториално покритие, както и критериите за достъп до тях да се разработят съвместно с НСОРБ.

Министър Караджов посочи, че включително и в медийни изяви е заявил подкрепа за Програмата за енергийно обновяване на жилищния фонд. По нея са заложени 1.2 млрд. лв. без ДДС в Плана, има и национално финансиране. Отделен проект ще подкрепя и енергийната ефективност на публичните сгради. Той увери, че ще се работи с НСОРБ по уточняването на критериите за достъп до средствата, като по темата ще се проведе отделна среща.

Подготовка на Общите устройствени планове на общините

Подготовката на ОУП е дълъг и сложен процес, посочи кметът на община Стамболийски и член на УС на НСОРБ Георги Мараджиев. Притеснително е предложението, дискутирано по време на коалиционните преговори, на общини без ОУП да не се предоставят средства за капиталови разходи за 2023 г. НСОРБ разчита на информация за етапа на изпълнение на споразуменията между МРРБ и общините за изготвяне на ОУП, както и за необходимо съдействие за общините, които все още не са сключили такива. В НСОРБ постъпват и запитвания от общините относно възможността за финансиране от бюджета на МРРБ и на изменения на действащи ОУП.

Министърът пое ангажимент да предостави на НСОРБ по-детайлна информация по темата. Търси се и подкрепата на общините за въвеждането на правила за съгласуване на инвестиционните проекти и прилагането на преклузивни срокове.

Участниците в работната среща се договориха за създаването на работна група във формат общини и АПИ за преглед на състоянието на споразуменията, касаещи поддръжката на републиканската пътна мрежа, която преминава през населените места, прехвърлянето на собственост на държавни пътища със статут улици в населените места на общините и др. теми от общ интерес.

Ще продължи и традиционно доброто и интензивното взаимодействие между министерството на регионалното развитие и благоустройството и НСОРБ по въпроси, касаещи общините. Като разрешен, министърът анонсира и проблемът с компенсациите за ръста на електроенергията за всички ВиК дружества, включително общинските.