Инж. Ивелин Лозев, председател на ОП на КСБ - Силистра: КСБ трябва да работи със сродните браншови структури за нови закони и за справедливото разпределение на публичните финанси в сектора

Росица Георгиева

Елица Илчева

Инж. Лозев, каква беше 2021 г. за Вас като председател на ОП на КСБ – Силистра? А също и за структурата, която ръководите, и за сектор „Строителство“ във Вашия регион?

Прекалено динамична и интересна, за съжаление и драматична.

Какви са специфичните проблеми и трудностите, с които се сблъсква браншът на местно ниво?

В края на краищата живеем в една и съща страна – България, и особеностите на отделните области не би трябвало да предполагат големи различия. Но за съжаление ще Ви дам само един пример, който може да Ви убеди, че в някои региони, включтелно и нашия, нещата наистина са по-сложни. Имам предвид резултатите от последното преброяване, които директно говорят за това какви трудности се налага да преодолява строителният бранш в Силистра. По памет ще цитирам данните на НСИ, които сочат, че в нашата област за последните 4 години само прирастът на населението е минус 14 процента. При изграждането на нови жилища се говори за минус 80 процента. Което значи, че строителството при нас е сведено до критичния минимум с всички последици от това. Няма никакъв растеж на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) от 2016-а година, чуждестранните инвестиции клонят към нула, а реализираните от туризъм нощувки са на минус с 16 процента, и то, забележете, към 2020 г., т.е. преди пандемията.

Всъщност трудностите са характерни за професията ни и не би трябвало да хленчим и се оплакваме от всякакви нови предизвикателства, неприятното е обаче, когато своите те предадат.

Какво означава последното?

Че представителите на местната власт, а и голяма част от хората в държавните институции на територията на областта игнорираха възможностите и капацитета на местните фирми и използваха категорично вратичките и шанса, даден им от ЗОП, за да се „доверят” на външни под натиска на най-различни фактори. Отново ще се опра на статистиката - за отминалия програмен период над 80 процента от финансираните проекти са спечелени от несилистренски фирми, като изключваме, разбира се, пътностроителните обекти, където това е нормално, защото изискванията са по-високи.

Последствията от това обаче ще изплуват на повърхността съвсем скоро, защото стотици квалифицирани строителни работници от об­ласт­та потърсиха съвсем закономерно прехраната си в чужбина или големите градове. Компаниите с персонал над 20 човека вече се броят на пръстите на едната ръка, а при липсата на обекти техниката и оборудването остаряват и от тук нататък, каквото и да излезе по-мащабно като строителство или ремонти, ще бъде невъзможно да се изпълнява от тукашните фирми. Изобщо влизаме в Параграф 22, но това е положението.

В контрапункт на това бих изказал адмирациите си и респект към местния бизнес от останалите браншове, които продължават да се доверяват на нашите строители.

А как се промениха условията на работа вследствие от продължаващата втора година пандемия и кои са основните цели, които си поставяте за 2022 г.?

Не бих казал, че точно пандемията повлия решаващо негативно на ситуацията в бранша.

А колкото до очакванията, надявам се на такова разместване на нещата, което да доведе прилив на свежи попълнения и свежи капитали.

Според Вас към какви проблеми в сектор „Строителство“ трябва приоритетно да насочи вниманието си ръководството на КСБ?

В контекста на инфлацията в световен аспект, затруднената логистика и предстоящите по-скоро непредсказуеми процеси от всякакъв характер повишаването на цените на основните строителни материали е сред основните предизвикателства пред Камарата, но все пак е по-малкото зло. Огромният проблем по мое мнение си остава дефицитът на човешки ресурс - критичната липса на кадри, било квалифицирани или неквалифицирани.

А инфлацията, да, затруднява вече сключени договори с клаузи, невъзможни за предоговаряне, но вярвам, че всички възложители ще подходят с разум, а не само с традиционните прехвърляния на отговорности към съответната оперативна програма, Управляващия орган, Сметната палата.

Всъщност може би тук е моментът да споделя и още нещо, което създава безкрайни трудности – капацитетът на институциите, който така и не се изгради трайно и устойчиво и в следващите години вероятно още по-рязко ще усетим тази празнота.

Нещата, към които трябва да се насочи ръководството на КСБ, са ясни: съвместна работа с другите браншови структури за категорично чисто нови закони, касаещи строителната дейност, и справедливото разпределение на публичните финанси в сектор „Строителство”.

Трябва и да се измие срамът от „етикета“, който се лепна на строителите като цяло заради някои дребни заигравки между псевдоколеги и псевдоуправляващи. Това, разбира се, не означава да влизаме в „режим на оправдания“, а да защитим името и професията си.

Какво си пожелавате за настоящата година?

След двете години на почти нулев организационен живот, следствие от пандемията, и 10-те години почти нулев диалог с местните власти - лично аз си пожелавам повече откровени разговори вътре в град Силистра. Могат да ги организират както общината, така и държавните институции, а и самите браншови организации.

Четете ли в. „Строител“ и какви са Вашите пожелания към нашите читатели?

Да. Чета го с удоволствие. Вестникът е истински необходим на хората от нашия бранш и все по-добре отговаря на нашите нужди. Желая Ви успех! И бъдете здрави.