Нотариус Камен Каменов е завършил „Право“ в стотния випуск на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. От 1998 г. работи като нотариус в гр. София след издържан първи конкурс за частни нотариуси. От 2019 г. до момента е член на Контролния съвет на Нотариалната камара (НК). От 2007 г. до 2019 г. е член и зам.-председател на Съвета на нотариусите. 

През 2012 г. е награден с Почетния знак на Съюза на юристите в България за професионални постижения и активна съюзна дейност. През 2018 г. е удостоен с почетна грамота и плакет за особени заслуги към НК на Република България. Два пъти е носител на Националната награда за правосъдие в категорията „Нотариус на годината” – за 2018 г. и 2021 г.

Автор е на книгата „Нотариусът и правото” и съавтор на книги, становища и статии в областта на гражданското право и нотариалната дейност.

През 2021 г. е избран за председател на Етичната комисия на БФБаскетбол.

Нотариус Каменов, приемете в началото на нашето интервю специални поздрави за избора Ви за Нотариус на 2021 г. Как приемате тази награда?

Наградата е признание за работата на всички колеги и знак за това, че ние като нотариуси активно участваме в различните обществени и социални проекти и със своята дейност подпомагаме държавата, гражданите и фирмите.

Разкажете ни малко повече за историята и как са се развивали компетентностите на нотариуса през годините?

Нотариусът с латинското наименование „писар” е започнал като архивар, водещ бележки, като първите нотариуси са завършили най-стария съществуващ университет в Европа - Болонския университет – преди 10 века. Нотариусът изгражда доверие, като съхранява и изяснява волята на всеки, за да може да се стигне до най-доброто решаване на съответния казус, и гради доверие - той е един добросъвестен съветник на страните, „съдия в преддверието”, спомагащ със своята превантивна дейност, безпристрастност и компетентност в охранителното производство.

Латинските нотариуси, каквито сме и ние чрез предоставените ни от държавата доверие и публични функции, осигуряват със своята юридическа компетентност защитата на правните субекти, за да може по възможност да се предотвратят исковите производства и да не се стига до съд.

По време на Второто българско царство е намерен – най-вероятно в местността Герлово – и изложен в музея в гр. Търговище пясъчен камък на 750 години, който според проф. Казимир Попконстантинов е нотариален акт за сделка. Двама мъже през 1281 г. си поделят гора и го документират върху него, като го поставят точно по средата на имота.

За начало на Българския нотариат след Освобождението се считат Временните правила за устройство на съдебната власт, утвърдени от княз Александър Дондуков – Корсаков през 1878 г. Те полагат основата на създаването на традиции от латински тип в правоприлагането с прехода от тапията и крепостния акт към нотариалния акт, което дава възможност за усъвършенстване и доразвиване на нотариалното право. Ролята и функциите на нотариуса растат с неговия авторитет в обществото и доверието на държавата и гражданите към него. Сега тези отношения изглеждат развити и без съвременния нотариус публичната превенция би била немислима.

Днес нотариусът е лице, на което държавата възлага извършването на определени нотариални действия. Нотариусът е независим и при изпълнението на своите функции се подчинява само на закона. Нотариусът е задължен да пази професионална тайна, води самостоятелен и неприкосновен служебен архив. Той е длъжен да изяснява волята на страните, има право на свободен достъп в съдебните и административните служби, да прави справки и да получава документи и сведения с предимство, да представя актове и документи за вписване. При изпълнението на служебните си функции нотариусът е безпристрастен и не може да взема страна.

 За да се предотвратят измамите, но­та­риу­сът има право на достъп до Националната база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Доизграждането на системата на имотния регистър и кадастър заедно с правната история на имота и тяхното откриване на едно място би дало по-пълна гаранция за гражданския оборот.

Казват, че превантивността на нотариалното производство е алтернативно правосъдие. Защо?

Нотариалното производство често може да се разглежда и като алтернативно или превантивно правосъдие. Затова то се нарича и охранително в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Примери за това са действията на нотариуса по изясняване волята на страните, даването на указания за това как да се избегне един имуществен спор (например при доброволната делба, извънсъдебните споразумения, брачния договор) и по принцип търсенето на спогодба. Нотариусът има тази предохранителна функция, която когато е възможно, страните използват, за да си спестят бъдещи съдебни разходи и време. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Тук е заложена възможността с помощта на правилния консултант да се сключи един добър договор, който да не може да бъде оспорен и да не се стига до съд.

В Закона за задълженията и договорите е дадена и възможността, когато има някакъв спор или нерешен проблем, да се използва нотариалната покана за доброволно изпълнение. Трябва да отбележим, че нотариусът е овластен да извършва и други действия, които са от неговата материална компетентност, но не се провеждат в нотариални производства по смисъла на ГПК. Такива са т.нар. други действия на нотариуса - ако му е възложено от страните, нотариусът може във връзка с нотариалните производства да изготвя и да проверява проекти за документи, да дава устни и писмени консултации, да посредничи за изясняване волята на страните, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да бъде изпълнител на завещание или управител на имущество. Друго действие на нотариуса е и присъствието на Общото събрание на акционерите по чл. 232, ал. 4 от Търговския закон (ТЗ), както и на други събития, като съставянето на констативен протокол по ГПК е типично нотариално действие, което завършва с удостоверително изявление на нотариуса.

Нотариусът е и вид медиатор в своята компетентност.

Съзнанието на човека е водещо за избягването на съдебните спорове. Дали правосъдието ще бъде алтернативно, или ще бъде едно препускане в съдебните зали, зависи и от това дали човек е склонен към компромис и споразумяване. За това може да помогне всеки един компетентен юрист, който да подскаже добросъвестно кой е краткият правен път към решаването на спора. Латинският нотариус, какъвто е и българският, е тази необходима гаранция за защита интересите на страните и предотвратяването на бъдещи съдебни спорове.

Светът все повече се глобализира и връзките между нотариатите на различните страни са много важни, за да могат гражданите и бизнесът да се разпореждат спокойно със своята собственост. Къде се намира Българският нотариат в международен аспект?

Българският нотариус има своята местна компетентност по ГПК. Взаимстването на чуждия опит ни обогатява и развива.

На 19.10.2004 г. Нотариалната камара на Република България бе приета за пълноправен член на Международния съюз на нотариусите (UINL) е създаден през 1948 г., в който към момента членуват 91 държави, изповядващи латински тип право. С влизането и приемането в UINL Нотариалната камара на Република България успя да постигне една от целите след своето основаване през 1998 г., а именно да бъде участник и да следва примера на световната организация, залегнало като цел още при конституиране на Нотариалната камара в Устава и в Етичния кодекс на Нотариалната камара. Стандартите и изискванията към нас станаха по-високи, както и нашата отговорност.

Вследствие приемането на България в Европейския съюз от началото на 2007 г. Нотариалната камара на Република България беше приета и в Съвета на Нотариатите от Европейския съюз – CNUE, и Европейската нотариална мрежа – ENN.

През 2007 г. в резултат на активната работа на Нотариалната камара на Република България ние се включихме към системата на завещанията, към която все повече развити европейски държави се включват – ARERT (Асоциация на Европейската мрежа на Регистрите на завещанията). Тя касае завещанията с трансграничен елемент, завещанията, които са правени в друга държава, за които трябва да има информация на едно място като база извън страната, в която лицето живее. И това е смисълът на ARERT. Успяхме да включим в Закона за нотариусите и нотариалната дейност информационна система, която се опитваме да развием и обогатим, като едно от нещата, което се регистрира там и което се обявява, са завещанията. След това на базата на тази изградена информационна система ние успяхме да се включим и да заработим в международната система ARERT. В нашата информационна система „Единство” са регистрирани всички завещания от 1998 г. насам. Сега, когато има завещание с международен елемент, може да се направи справка например от френски, от руски нотариус, а ние можем да направим справка при тях - когато имаме информация, че завещанието е оставено в тези държави членове на ARERT. По Европейската нотариална мрежа (ENN) преди няколко години беше изградена и Програма „Европа – завещания” - портал за наследяването, в който са разгледани подробно въпросите със завещанията и наследяването през правото на 22 от държавите - членки на ЕС.

Към днешна дата регистрираните завещания в информационната система на Нотариалната камара за 23-годишната й дейност са около 70 000, като в тази цифра са включени всички завещания: нотариалните и депозираните за съхранение при нотариус саморъчни завещания, както и обявените саморъчни завещания. Предполагам, че броят на завещанията ще расте като една гъвкава форма за разпореждане с имуществото.

Вследствие на активното участие на Нотариалната камара на Република България чрез своите представители в европейските и световните нотариални институции процесът на приобщаване и адаптация, както и отговорностите и изискванията към българския нотариус се завишиха, което създава и нови перспективи, нови изисквания и отговорности към българските нотариуси.

Българският нотариус е гарант на частната собственост в Република България. Всеки правен субект се чувства по-защитен за своята собственост, фирмени и имуществени интереси, когато неговият казус или проблем бъде предварително съгласуван с нотариус. Когато нотариусът провери документите по една сделка и я изповяда, хората се чувстват спокойни и сигурни.

Как оценявате сега действащото законодателство и има ли необходимост от промени, които биха подпомогнали работата на нотариусите, като в същото време са в полза на гражданите?

Всичко в годините, което успя да се изгради в съвместната ни работа с държавата по отстояване на интересите на гражданския оборот, имаше своето положително и превантивно приложение. Израз на доверието на обществото е ролята на нотариуса при изповядването на сделки с нотариален акт с настъпването на вещно-прехвърлителния ефект при нотариуса и това, което се изгради вследствие на наличието на информационната система „Единство” – собственост на Нотариалната камара от 2009 г., във взаимодействието с Министерството на правосъдието, Националното сдружение на общините в Република България, Министерството на вътрешните работи, Асоциацията на банките в България, като въвеждането в информационната система на пълномощните за разпореждане с недвижим имот; оттеглянето на пълномощни; удостоверявания по Търговския закон; банковите пълномощни; пълномощните, удостоверени с подпис и съдържание, и документи за оттегляне на пълномощни на органите на местната администрация с нотариална компетентност. Служебни справки от информационната система се извършват чрез предоставен от Нотариалната камара достъп с квалифициран електронен подпис. Така всеки заинтересован с правен интерес, включително и държавните органи, могат да проверят в нашата система „Единство” за съществуването и достоверността на нотариално удостоверените документи.

Запазването на компетенциите по прехвърлянето на моторните превозни средства пред нотариус и създадената връзка между МВР и Нотариалната камара чрез нашата система „Единство” и обменът по електронен път на информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори гарантира, че всяко едно прехвърляне на МПС при нас – нотариусите, не убягва на МВР и се регистрира по електронен път, съответно събират се данъци и не може да се изнесе колата без контрол извън граница.

Балансиран трябва да е според мен подходът на промените, защото когато една система е изградена и работи в полза на обществото и държавата и има създадено доверие и взаимовръзка, е важно да се запази правната сигурност.

Какви са предизвикателствата пред българските нотариуси в момента? Ковидкризата как се отрази на Вашата работа? Какви са перспективите за развитие на професията?

Ковидкризата се отрази на всички, включително и на нас и нашата работа. Ние сме длъжни да спазваме противоепидемичните мерки и заради нас, служителите и клиентите, и за да защитим интересите на обществото, ние трябва да работим, чувайки проблемите на всеки един и помагайки с каквото можем. Както Кенеди е казал „Не питайте какво държавата може да направи за Вас, а се запитайте какво Вие може да направите за държавата си.“

Българският нотариус – латински тип, вече 144 години спазва изискването да бъде полезен на обществото, изпълнявайки възложените му от държавата нотариални действия. Нотариус Ди Канио от Латинския нотариат ни запозна с факта, че при латинския тип нотариус само 4% от сделките се атакуват пред съда, докато в англосаксонското право те са до 60%.

Публичната функция на нотариуса, дадена със Закона за нотариусите и нотариалната дейност, удостоверителната функция на нотариуса при различните удостоверителни производства по ГПК е в основата на спестяването на време и разходи от исковото производство в гражданското право.

Към момента изградената информационна система „Единство” на Нотариалната камара на Република България работи в добро взаимодействие и връзка с другите изградени системи от държавата. За да може да искаме и да се утвърждаваме в нашето общество и да се затвърди доверието към нас, ние трябва да продължим да бъдем взискателни към себе си, да утвърждаваме етичните си стандарти и уважението помежду си.

Доверявайки се в колективното решаване на въпросите на Нотариалната камара на Република България с равно прилагане на законовите разпоредби към всеки един от нас и адекватно откликвайки на предизвикателствата, бихме увеличили още доверието към българския нотариус. Тогава ние можем да искаме от гражданите, обществото и държавата утвърждаване и развитие на нашите правомощия. Част от механизмите за постигане на нашите цели са именно: отстояване на интересите на колегите, държавата, гражданите, фирмените интереси, включително и на строителите, с които работим, и гражданския оборот. Това може да стане чрез утвърждаване на ръководната роля на колективните органи на Нотариалната камара в лицето на най-висшия орган – Общото събрание на Нотариалната камара и на Съвета на нотариусите; участие в специализираните работни групи към Министерството на правосъдието и Народното събрание на всички, които имат професионални познания и дават своя опит в развитието на Нотариалната камара, както и взаимодействие с другите правни общности, спазвайки принципите на предвидимост, откритост, информираност и прозрачност при равно отстояване на правата на всеки нотариус.

Мобилизирането и участието на всички колеги в дейността на Нотариалната камара и нашият пример за добро и етично взаимодействие и работа между нас, както и с държавата, общините, гражданите, фирмите и професионалните международни институции според мен е пътят за обединяване и следване на нашите професионални интереси.

Нотариуси и строители имат много допирни точки. Къде виждате възможности за развитие на сътрудничеството?

Ежедневна е работата между строителите и нотариусите. От учредяването на правото на строеж върху даден парцел през разпореждането с новопостроените имоти, както и при отпускането на кредити от банковите и финансовите институции чрез учредяване на договорни и законни ипотеки.

Правомощията на нотариуса при едновременното удостоверяване на подпис и съдържание на договорите за прехвърляне на дружествени дялове, договорите за прехвърляне на търговско предприятие, протоколите от общото събрание на търговските дружества при приемането и изключването на съдружници, даването на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член; вземането на решения за намаляване и увеличаване на капитала; избор на управител, както и вземането на решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях даде една нова сигурност на фирмите и те са по-спокойни в извършването на своята дейност. Това е и реален принос за отпадането на т.нар. кражби на фирми.

Доверието в съвместната ни работа е взаимно и то е пример за лоялни делови отношения.

Какъв ще бъде нотариусът на бъдещето?

Както споменах, от векове нотариусът е защитник на гражданския оборот, което не му пречи постоянно да се променя и развива, за да бъде адекватен на новите изисквания и технологии. Виждам го като онзи гарант на правния мир, в който се срещат традициите и бъдещето.