Доц. д-р инж. Ирина Костова, преподавател в Хидротехническия факултет на УАСГ: Студентите ни имат възможност да се включват в разработването на научноизследователски проекти
От много години се чувства осезаем недостиг на кадри във водния сектор
Доц. Костова, четете лекции в катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите” на Хидротехническия факултет (ХТФ) на УАСГ. Има ли желаещи да се обучават за тези тежки професии, каква е тенденцията в последните години?
Известно е, че в България в този регулиран от държавата отрасъл на икономиката от много години се чувства осезаем недостиг на кадри, който към настоящия момент допълнително се изостря поради редица проблеми, включително ниско заплащане. Предвид перспективите за финансиране от ЕС на проекти във водния сектор се налага необходимостта от повече инженери, които да проектират, строят, експлоатират и управляват професионално съвременните водни системи в страната. Одобрените от МОН места за редовно обучение по специалност „Водоснабдяване и канализация” (ВиК) през последните пет години са 65, като реално приетите в нея са сравнително постоянен брой – между 40 и 49. За „Хидростроителство” (ХС), която съществува в настоящия си вид от 4 г., местата за редовно обучение варират между 25 и 30. За периода 2016 – 2021 г. приемът е нараснал от 4 до 46 студенти. В задочната форма картината е аналогична. В специалност ВиК се разкрива прием в рамките на 16 до 20 човека на година, а реално учащите са от 9 до 17, като тенденцията е нагоре. За ХС местата са между 10 и 16, но в първи курс постъпват между 2 и 8 студенти - също възходяща тенденция. Като цяло броят на приетите студенти в ХТФ плавно нараства след учебната 2016/17 г., когато е регистриран абсолютният минимум. За 2021/22 г. в редовно обучение във ВиК са записани 44 първокурсници, а за специалност ХС са приети 46. При 15 места за задочно обучение за ВиК са реализирани 16, а за ХС от 10 места са попълнени 8. Скрит от официалната статистика остава фактът, че между 10% и 25% от новоприетите студенти напускат университета още през първата година – за 2020/21 г. той е 25%. Следва да се отбележи, че не е важно единствено колко са обучаващите се, но и тяхната успеваемост, т.е. реалният брой млади специалисти, които навлизат в професията. С Постановление на Министерския съвет №15 от 25.01.2019 г. „Хидростроителство“ бе определена за защитена специалност. Искам да подчертая ролята на държавата - МОН и МС, които приеха изключително важно решение за съхраняването й като част от националната сигурност на страната. Важно е да се знае, че от 2020/21 г. студентите в ХС се обучават без държавна такса. Във ВиК има възможност да се сключват договори между студент, работодател и УАСГ. От десетина година Съюзът на ВиК операторите обяви стипендии за целия курс на обучение във ВиК, като те са в много добър финансов размер.
Дипломите на Вашите възпитаници са международно признати и почти всички се реализират професионално.
Хидротехническият факултет има над 70-годишна история. В него са се дипломирали повече от 9500 студенти. Специалностите, които се изучават, решават широк спектър от проблеми, свързани с разпределението на водните ресурси, с опазването на повърхностните и подземни водни тела, с управлението на водните системи и ВиК инфраструктурата и осигуряването на тяхната надеждност и оценка на риска в екстремни ситуации. Нашите възпитаници са успешно реализирани не само у нас, но и в чужбина. Придобитите знания и умения са предпоставка и за възпитание на управленски качества в завършилите ХТФ, поради което те са заемали или са на отговорни държавни позиции. Учебните планове са изцяло обвързани с образователните изисквания по специалности от регулираната професия „инженер в инвестиционното проектиране“. Колегията от бранша счита, че е недостатъчна практиката на студентите, с което съм съгласна, но все пак не можем да увеличаваме прекалено тези часове. Това, което считам, че липсва, е подготовка за така наречените периферни умения, които са извън строго техническите познания. Нека ги определя общо като бизнес познания, свързани с практически умения за управление на проекти, финансови анализи и планиране на различни строителни дейности. Студентите ни имат възможност да се включват в разработването на научноизследователски проекти, финансирани от Центъра за научни изследвания и проектиране при УАСГ. Колеги от катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ участват в проект „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“, финансиран по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, като в него активно участват докторанти към катедрата и студенти.
Ситуацията с продължаващата епидемична обстановка безспорно е голяма пречка за подготовката на студентите. Какви ВиК инженери да очакваме да работят в страната след няколко години?
COVID-19 и предприетите мерки за защита на общественото здраве след март 2020 г. до сега маркираха и начина на обучение в УАСГ. В по-голяма част от този период лекциите се провеждаха online в платформата MS Teams. В този начин на комуникация на мен много ми липсва реакцията на студентите, както е при присъственото обучение. Тогава много бързо виждам кое не е достатъчно ясно, чертая на дъската припомнящи схеми, графики и формули. Липсва ми енергията на студентите, усмивките, сковаността при неразбиране на дадена материя, въпроси от залата. Но дори и в тази извънредна ситуация не съм понижила изискванията за необходимите знания по двете дисциплини, на които съм лектор. Това важи и за Държавната изпитна комисия, която удостоверява кои дипломанти могат да бъдат инженери в ОКС „магистър“ по съответната специалност.
Вие сте сред уважаваните членове на академичното тяло на УАСГ - два пъти бяхте декан на ХТФ, а и служебен министър на околната среда и водите в правителството на Огнян Герджиков. Според Вас къде са най-тесните места в снабдяването на населението с питейна вода, в нейното пречистване и прочие.
Ще акцентирам върху проблемите, свързани с качеството на водата, предназначена за питейни нужди. То се оценява по микробиологични, органолептични, физико-химични, химични и радиологични показатели, регулирани с Наредба №9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. В страната продължават да се регистрират отклонения, като: нитрати; хром; естествен уран; манган; желязо; органолептични показатели и др. Подробната информация е достъпна за всеки от сайта на Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ. Основните мерки, които следва да се предприемат и реализират за решаването им, най-често са комплексни. Те са свързани с необходимост от реконструкция и модернизация на водоснабдителните мрежи и съоръжения; изграждане на нови пречиствателни станции за питейни води и осигуряване на съвременни технически средства за дезинфекция и контрол на процеса във всички зони на водоснабдяване; търсене и разкриване на нови водоизточници и др. Директива 2020/2184 на Европейския парламент от 16.12.2020 г. относно качеството на водата, т.нар. нова директива за питейните води, трябва да бъде транспонирана в националните законодателства на държавите членки до януари 2023 г. Тя, освен че разширява списъка на показатели за качество на питейните води, въвежда нов подход за управлението им чрез оценка на риска. По отношение на събиране, отвеждане и пречистване на отпадните води се направи много през последните 15 години. Това е благодарение на финансирането на проекти по различни оперативни програми, особено по ОПОС. Построени са 47 нови ПСОВ, а 16 са реконструирани и са в експлоатация. Сключени са договори за изграждане на една и реконструкция на 8 пречиствателни станции за отпадни води. В новия програмен период е предвидено строителство на ПСОВ за агломерации с 2000 - 10 000 еквивалент жители. Предстоят ни и нови предизвикателства, касаещи канализационните системи и ПСОВ, като ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика. Канализационните системи са част от продуктовата система „водоизточник – водоснабдителна система – канализационна система – водоприемник“, която има за начало източници на суровини (вода, енергия, консумативи и реагенти), но не трябва да завършва с отпадък, както досега, а с източник на суровини за други процеси (например вода за напояване, утайка за енергия и или възстановени суровини, напр. азот и фосфор).