Българският народ се прекланя пред делото на Васил Левски

На 19 февруари българският народ се прекланя пред делото на Васил Левски - Апостолът на свободата. На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. в околностите на София е изпълнена смъртната присъда на бележитият българин. Мястото на обесването му се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. Възпоменателните церемонии обаче у нас се организират ден по-късно - на 19 февруари.

Историците напоследък са категорични - точната дата на трагичната гибел на Левски е 18 февруари 1873 година. Грешка, направена преди години, е внесла поредното трайно объркване в истирическия ни календар. По стария Юлиански календар Левски е обесен на 6 февруари 1873 година. Любопитното е, че рожденият му ден също е с дата 6-и - юли, 1837 година. Честваме го на 18 юли без две мнения по въпроса. Къде са сбъркали? При преминаването към Григорианския календар, към съответната дата се прибавят определен брой дни. Този брой, обаче, се увеличава с 1 ден за всеки изминал век. Така за 18 век (от 1700 до 1800 година) се прибавят 11 дни, а за 19 век (от 1800 до 1900 година), когато е живял Левски, се прибавят 12 дни. Точно по това правило 6 февруари става 18 февруари по нов стил. След 1900-та година, обаче, към старата дата се прибавят 13 дни. Т.е. 6 февруари щеше да е 19 февруари, ако Левски беше живял през 20-и век.

Затова у нас паметната дата вече се отбелязва два дни - на 18 и 19 февруари.

В Карлово тази вечер ще се състои възпоменателна церемония по повод 149-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. По-рано ще се проведе кръгла маса на тема: "Васил Левски, четническите акции и комитетското дело" с участието на учени от цялата страна. Годишнината ще бъде отбелязана в Ловеч с панихида и възпоменателна церемония пред паметника му в града.

Кой е Васил Иванов Кунчев - Левски
Роден е на 18 юли 1837 година в Карлово. Известен е като Васил Левски и Апостола на свободата. Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Левски е един от ония политически мъже, който още приживе с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела - печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.

Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция - на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.
Васил Левски е революционер - демократ и борец за "свята и чиста република" и преди всичко за свобода - лична, национална, общочовешка. Той се бори за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото - българското, балканското, общочовешкото.
Левски е неизменен "Апостол на българската свобода" и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.

Мисли на Левски:
"Дела трябват, а не думи"
"Всеки, каквото заслужи, да му се напомня"
"Ако ли от нийде не иде помощ, работата си е работа"
"Трябва да бързаме, няма кой да ни чака"
"Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско"
"Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си!"
"...времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме"
"На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени."
"Гледай народната работа повече от всички други, повече и от себе си да я уважаваш"
"Без изпит не е приет никой"
"Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре"
"Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате."
"Всичко се състои в нашите задружни сили, срещу тях не може да противостои и най-силната стихия"
"Братя, възобновлението на нашата славна преди държава, отърванието ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй вам, вам надлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение."

***
Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш.

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

"Обесването на Васил Левски" е стихотворение от гениалния български поет и революционер Христо Ботев. Написано е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения". Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

Cross.bg