Новини

ЗОП дава на участниците много права, само че те много рядко се използват

Тендър Сървис БГ ЕООД

На фона на пандемията и икономическата криза 2021 беше трудна за България и в политически план: 3 предизборни кампании, невъзможност за консенсус, политически обрати и огромна вълна от обществено недоволство, свързано с това как се харчат държавните пари. Обществените поръчки за строителство са винаги широко коментирана тема, почти винаги в контекста на корупционни практики, и за съжаление това е напълно основателно! Различното, което се случи бе, че за пръв път се постави началото на разследвания, които най-накрая излязоха от нивото на журналистическите репортажи и за пръв път успяха да добият институционални измерения и да поемат в посоката на това какво трябва да се промени, за да спрат злоупотребите. Специалистите от платформата tender-service.bg проведоха през миналата година 22 обучения за фирми, които участват или имат желание да започнат да участват в ОП. „В срещите си с тях получихме много добра обратна връзка кои са проблемите от реалността, които те срещат, и това ни накара да се задълбочим и да изследваме тези теми, да се консултираме със специалисти по ЗОП кои разпоредби на закона го позволяват и какво може да се направи занапред, за да се защитят по-добре интересите на бизнеса“, споделя Ирена Ставрева – управител на платформата за България. Основната тема на изследването е „Как работи ЗОП и има ли нужда от промени в него?“, което разглежда интересни въпроси, като например дали поръчките в строителството се разделят на обособени позиции винаги когато това е възможно, за да се даде достатъчно шанс на по-малките фирми; дали е правилно да съществува ин хаус възлагането; дали рамковите споразумения не ограничават достъпа на фирмите до публични ресурси; защо почти 30% от поръчките в България се възлагат след договаряне, а не след открит конкурс до бизнеса и др. Отговорът на повечето от тези въпроси е, че това се случва, защото тези практики за разрешени от закона и възложителите съвсем спокойно се възползват от тях, за да си спестят административна работа или за да се „застраховат“ по-добре с изпълнението, като волно или неволно нарушават баланса между двете страни в своеобразната бизнес сделка, която осъществяват – тази на купувач и на продавач. „Когато имаме две страни в бизнес отношения, винаги е важно между тях да има баланс - основен принцип в успешния бизнес е да преговаряш така, че да постигнеш своите цели, като в същото време оставиш партньора от отсрещната страна доволен, че работи с теб.“, твърди Ирена Ставрева. Логично следва въпросът – след като процесът на публична покупка е регулиран със закон, има ли проблем в ЗОП? Интересното е, че обжалванията до съответните органи (КЗК, АДФИ и др.) винаги коментират дали определени условия в документацията, действия или бездействия на възложителите са законосъобразни, и обикновено по силата на някой текст в ЗОП или Правилника за прилагането му те се оказват напълно законни. Тълкуването на „законосъобразността на процедурата“ преминава в едно микрониво на тълкуване на детайли на членове и алинеи. „Понякога веднага виждаме, че дадена публична покупка изобщо не е целесъобразна, тя не следва добра бизнес логика, защото не осигурява най-доброто качество за стойността си. Това вече означава, че тя е незаконна – само че никой не жали на такова основание“, казва Ирена Ставрева. „Възложителите, които харчат имагинерните държавни пари, невинаги се държат като добросъвестни бизнесмени и не се стараят достатъчно да дадат най-добрите възможности на бизнеса за достъп до публични ресурси. За съжаление виждаме на практика как множеството вратички и изключения в ЗОП ги улесняват и затвърждават и без това по-силната позици, до степен, в която обществените поръчки стават все по-неизгодни, непривлекателни, неинтересни за малките фирми. Този процес не само че не дава добър достъп на фирмите до публичните ресурси, но и в по-дългосрочен план ощетява и нас, данъкоплатците. Липсата на конкуренция води до това, че на практика не можем да използваме максималния потенциал на обществения си ресурс, за да придобием най-добрия продукт.“ Няколко неприятни статистики потвърждават нежеланието на бизнеса да участва в обществени поръчки – по данни на ЕК  26% от всички поръчки у нас се възлагат при единствена оферта, докато средното ниво в ЕС е 10%.  29%  от обществените поръчки в България се възлагат след договаряне, а не след нормален конкурс (на езика на ЗОП термините са открита процедура, публично състезание или събиране на оферти с обява). Средното ниво в ЕС е 5%. Какво можем да направим, за да осигурим по-добра среда за бизнеса в публичния сектор? По мнение на юристи ЗОП не само че не пречи, а напротив – създаден е с цел да опосредства добрата връзка между купувач и продавач, необходимо е просто възложителите да си го спазват. И когато не го правят, да получават веднага критика от участниците. „ЗОП дава на участниците много права – само че те много рядко се използват. Ако не сме активни и не питаме, не критикуваме, не искаме промени по ощетяващи условия, няма как да очакваме позитивни промени. Понятието „корупция“ е универсалното оправдание относно обществените поръчки, а много неща могат да се променят и без законови промени“, убедена е г-жа Ставрева.


Подкрепата за Тендър Сървис БГ ЕООД е осигурена от Фондация „Америка за България“.

Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Тендър Сървис БГ ЕООД и не отразяват непременно вижданията на Фондация  „Америка за България“ или нейните партньори.