Дискусия постави проблемите на бизнеса при участието си в обществени поръчки

Дискусия на тема „Проблемите, пред които се изправя бизнесът при участието си в обществени поръчки“ събра на едно място експерти, възложители и изпълнители, които обсъдиха има ли нужда от законодателни промени, за да се улесни достъпът на частния сектор до публични средства. Събитието бе организирано от „Тендър Сървис БГ“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Във форума взеха участие Ирена Ставрева, оперативен директор на „Тендър Сървис БГ“, Ленко Ленков, програмен директор във Фондация „Америка за България“, Валентин Николов, изп. директор на Камарата на строителите в България, арх. Владимир Милков, председател на УС на Камарата на архитектите в България, инж. Марин Гергов, председател на УС на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, зам.-областният управител на Габрово Ивелин Стоянов, инж. Мария Башева, председател на ОП на КСБ - Габрово, прокуристът и главен редактор на вестник „Строител“ Ренета Николова.

„Тендър Сървис БГ“ работи за това да се подобри нормативната база в България, да стимулираме прозрачността на публичния бизнес, а това върви ръка за ръка с активността на гражданското общество. През 2021 г. с подкрепата на Фондация „Америка за България“ изпълнихме проект, насочен към строителни фирми, които нямат опит в участие в обществени поръчки, за да ги обучим как да започнат. Разглеждахме търговете на общините, тъй като традиционно те възлагат над 60% от поръчките за строителство в България, а и защото достъпът до този тип проекти е най-лесен на локално ниво“, каза при откриването Ирена Ставрева. Тя обясни, че в рамките на проекта са

проведени 21 обучения със строителни фирми от

различни населени места в страната.

„Събрахме много проблеми от кухнята по отношение на участието на бизнеса в тръжни процедури. Оказа се, че по-голямата част от присъстващите имат известен опит с обществени поръчки. Те ни споделиха много интересна информация, която ни даде повод да направим анализи и да поставим основния въпрос – има ли нужда от промени в законовата уредба, с които да улесним достъпа на бизнеса до публични ресурси? Установихме, че има“, посочи Ставрева.

По думите й съществуват редица практики, които възложителите прилагат при провеждането на обществени поръчки. Те се използват с цел осигуряване на удобство и сигурност за възложителя, но в същото време ощетяват отсрещната страна – кандидатите за изпълнение. Според нея

Законът за обществените поръчки трябва да осигурява баланс

между търсене и предлагане, да следва добрата бизнес логика, да контролира и възпира по-силната страна – възложителят да упражнява превъзходството си. „Множеството практики, които възложителите прилагат в обществените поръчки с цел осигуряване на своето удобство и/или сигурност, са напълно законни, защото винаги се намира основание в някой текст в ЗОП, в правилника за прилагане на закона или в някое от множеството изключения“, изтъкна тя.

„26% от обществените поръчки в България се възлагат при единствена подадена оферта. Това показва липса на достатъчно интерес по следните възможни причини: твърде ниска прогнозна стойност за зададената работа – неизгодна цена; твърде завишени изисквания за изпълнение; компрометирана среда“, поясни Ирена Ставрева. Тя обърна внимание и на факта, че 29% от обществените поръчки в България се възлагат при някакъв вид договаряне (а не като открита процедура, публично състезание или събиране на оферти с обява). Средното ниво за възлагане по този показател в ЕС е 5%, а в България процентът тревожно е нараснал в сравнение с 2018 г.

Ставрева открои

основните неблагоприятни бизнес условия при обществените поръчки.

Според нея сред проблемните теми са: договарянията; неразделяне на поръчката на обособени позиции; смесването на строителни и нестроителни дейности в поръчките за строителство; In-house възлагането; рамкови споразумения; твърде високи изисквания към изпълнителя, несъобръзени с работата, която се възлага; твърде ниска прогнозна стойност на поръчката спрямо изискваните дейности.

Ирена Ставрева, оперативен директор на „Тендър Сървис БГ“:

Обратната връзка от участниците ни дава увереност, че сме били полезни

Г-жо Ставрева, кои са основните проблеми, пред които се изправят малкте фирми при кандидатстване по обществени поръчки?

За една начинаеща фирма първата пречка е документацията. Много често участниците не разбират структурата на документите, не отделят достатъчно време да се запознаят с цялата публикувана от възложителя информация. Хората се затрудняват също и от самия специфичен език, който използват възложителите – сложен и неясен. В дискусиите с участниците установихме, че дори компаниите с опит рядко се запознават със съдържанието на договора, който им предстои да подпишат, ако спечелят – а той не подлежи на промяна. Това, което съветваме нашите клиенти, е да се запознаят много внимателно с всички публикувани документи още при обявяване на поръчката. Когато има нещо неясно, да задават въпроси към възложителя, да искат промени в документите – защото после вече е късно за реакция. ЗОП им дава това право. Освен проблемът с документацията, разбира се, има и много други предизвикателства пред малкия бизнес - изискванията са често завишени и дори да имат капацитета да изпълнят работата, те се оказват недопустим участник.

Друг основен проблем е недостатъчният административен капацитет на малките строителни фирми.

Някои се затрудняват и от въвеждането на електронната система ЦАИС ЕОП. През 2020 и началото на 2021 г. често се срещаха случаи на фирми, които не са декриптирали офертите си в указания срок. Трудно се възприе и задължителната комуникация между участник и възложител през системата, но както с всяка новост е необходимо време, за да се ориентират както изпълнителите, така и самите възложители.

Необходими ли са и какви промени в ЗОП?

На този въпрос Вашите колеги имат готов отговор – и трите професионални Камари – на строителите, архитектите и инженерите, са готови с конкретни предложения за промени. Това разбрахме от изключително ползотворната дискусия, провела се на нашата заключителна конференция по проекта в началото на март в София. Да, има нужда от промени – те трябва да бъдат добре обсъдени, систематизирани и представени пред управляващите като единно становище от гилдиите. Готови сме да съдействаме с всякаква аналитична информация и с нашата експертиза за постигане на по-добра среда за малкия и среден бизнес, както и за прозрачност при разходването на публични средства в България.

Какво предстои, какви са следващите дейности по проекта?

С радост мога да споделя, че проектът приключи успешно и успяхме да изпълним всички предвидени дейности въпреки пандемичната обстановка през по-голямата част от реализирането му. Обратната връзка от участниците ни дава увереност, че сме били полезни и сме допринесли, разбира се, до известна степен за това малките фирми да научат нещо ново, да ги стимулираме да участват активно в обществени поръчки, да търсят и да защитават правата си. Надяваме се, че ще намерим възможност да продължим провеждането на обучения за неопитните фирми, както и да ги подкрепяме.

Валентин Николов, изп. директор на КСБ:

Темата за проблемите в обществените поръчки е изключително важна за КСБ

Темата за проблемите в обществените поръчки е изключително важна за КСБ, защото повече от 50% от обема в строителството се генерира от публични средства. КСБ има успешно сътрудничество с „Тендър Сървис БГ“.

Що се отнася до конкретната тема „Проблемите, пред които се изправя бизнесът при участието си в обществени поръчки“, смятам, че повече се вторачваме в големите неща, а малките ги пренебрегваме. А точно там има една много сериозна специфика, която трябва винаги да се има предвид.

Аз ще се спра на нещата, които важат и за малките, и за средните и за големите поръчки. На първо място несъмнено трябва да има много сериозна промяна в законодателството, свързано с обществените поръчки, и тя трябва да започне със Закона за устройство на територията (ЗУТ). КСБ настоява за това от 10 г. В последната една година се формира критична маса в мисленето на политическата класа. Ние, експертите, отдавна сме убедени в това. Смятаме, че този закон си е изиграл отдавна ролята. Става въпрос за радикална промяна на ситуацията и философията му. Следователно от него трябва да се тръгне, защото има сериозни противоречия между ЗОП и ЗУТ, което поставя хората от бранша в много трудна ситуация. В нашия строителен фолклор казваме, че има 265 общини и 265 ЗУТ-а. В някаква степен това важи и за ЗОП. Тоест трябва да извършим цялостно хармонизиране на законодателството, което касае строително-инвестиционния процес. Ключово е да го приведем в модерен вид, за да отговаря на съвременните условия и очакванията на обществото, и по този начин да бъдат ограничени и минимизирани възможностите за възникване на корупция.

Искам да се спра по-конкретно на два въпроса. Единият е свързан с In-house поръчките. Това е голяма тема, изговори се много по нея, но твърде общо и само от един ракурс. Още когато бяха лансирани промени в ЗОП във връзка с In-house, изразихме нашата позиция. Включително и със становище до правната комисия на НС. Имаше публикации във вестник „Строител“ по темата, някои озаглавени по следния начин: „Промените в ЗОП в посоката вътрешни поръчки отварят кутията на Пандора“. Така и стана. Тогава никой не ни чу, а сега ни питат какво Ви е мнението. Ние го казахме, когато се приемаше законът.

От десетилетия вътрешните поръчки са традиционна дейност в държавите от ЕС. Този начин на възлагане е заложен в европейска директива като законодателна база, а като практика можем да го видим под различни форми съобразно спецификата на всяка държава. Разликите са огромни. Ще Ви изненадам, като Ви кажа, че 80% от пътното и жп строителството в Швеция се осъществяват с In-house.

Във Франция например вътрешните поръчки заемат голям дял в комуналните и други дейности на общините и т.н.

Този вид поръчки трябва да имат своето място, като бъдат съобразени със спецификата на конкретната държава. Необходими са съответните регулации, правила, и разбира се, строг контрол.

 Ние предложихме на правителството конкретни изменения в ЗОП. Дадохме 22 страници с предложения въпреки краткия срок, който получихме от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние твърдим, че при определени условия и регулация и до някаква определена сума – 10 млн. лв. например, може да има In-house. С тази цифра искаме да покажем, че все пак е нужен здрав разум при приложението на този модел.

По-сериозният в момента въпрос, пред който е изправен браншът, е свързан със ситуацията с цените на строителните материали – в момента тя е драматична. Нарастването на цените е обективен процес, който ще продължава. И България е една от малкото, да не кажа единствената европейска страна, която няма никакъв механизъм за индексация. Това е изключително опасно за нашето общество като такова и за неговото развитие. Имахме среща с Националното сдружение на общините в Република България, на която стана ясно, че възложени поръчки за 2,2 млрд. лв. са под въпрос.

При срещата ни с представители на Управляващия орган на ОП „Околна среда“ стана ясно, че поръчки за 830 млн. лв., възложени по оперативната програма, са под въпрос. 7 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост са под въпрос. Не говоря само за това, което е днес, а и за това, което ще се случи утре, защото кой ще сключи договор, когато цените се променят непрекъснато и няма никакъв механизъм за индексация.

Ние експертно оценяваме, че има скок в последните месеци между 25 - 30% на строителната продукция. Няма договор по обществена поръчка, който може да издържи с такова нарастване, а не му се вижда краят. Последните три дни цената на желязото у нас е скочила с 80%.

Много са възможностите, които ни дава членството в ЕС и по оперативните програми, но трябва да успеем да намерим онзи механизъм, който да е работещ и да позволява корекция на договорите при обективни условия. Има достатъчно средства, ако ние не ги вземем - ще ги вземе някой друг. В момента това е абсолютно реално да стане.