Доц. д-р инж. Станислав Цветков, ръководител на катедра „Строителни конструкции“ във ВСУ „Любен Каравелов“: Обучението във ВСУ отговаря на нуждите на обществото
Изучавам по-нестандартните структури на сградите и съоръженията от стоманобетон
Доц. Цветков, почти 20 години професионалният Ви път е свързан с ВСУ „Любен Каравелов”. Във висшето училище сте придобили бакалавърска, магистърска и докторска степен. После последователно сте асистент, гл. асистент и сега доцент по „Строителни конструкции”. Разкажете ни повече за себе си и за изминалия период.
Неусетно и в същото време динамично изминаха толкова години във ВСУ. По време на магистратурата ми спечелих конкурс за редовен асистент към катедра „Строителни конструкции“. След това бях зачислен първо в задочна, след това и в редовна докторантура.
Проектирането на сгради и съоръжения, колкото и трудно и отговорно да е, за мен е предизвикателство. Постоянното усъвършенстване чрез нови знания и експериментиране е моята цел. Като преподавател във висше учебно заведение се занимавам и с дейности, свързани с участие в научни конференции, практически занятия, съставяне на учебници и ръководства, курсово и дипломно проектиране, подготовка на лекционен материал.
Член съм на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране в секция „Конструкции на сгради и съоръжения“. Проектирал съм редица и различни строителни конструкции, изготвял съм конструктивни становища и експертизи.
В глобален аспект това са основните фокуси в моята практика. Може би не знаете за мен, че изучавам по-нестандартните структури на сградите и съоръженията от стоманобетон в контекст на сеизмични с Time history analysis, експлицитно-динамични Transient анализи. Особено ме вълнуват и строителните съоръжения в цялата им гама – резервоари, силози, бункери, комини, водни и охладителни кули и др., както за ново проектиране, така и за препроектиране: с промяна на експлоатацията и/или интервенции по възстановяване и усилване.
Оглавявате катедра „Строителни конструкции”. Вие сте научен ръководител на над 155 дипломанти от Строителния факултет, консултирате и студенти от Архитектурния. Защо абитуриентите трябва да изберат ВСУ?
Ръководя екип от ерудирани инженери – хабилитирани и нехабилитирани, с които обменяме идеи и провеждаме професионално насочени разговори. „Наследник“ съм на изявени учени – бившите ръководители на катедрата, които са мои учители също.
За дипломантите, с които съм работил, мога да кажа, че са на необходимото ниво. Благодаря им за съвместната ни дейност по дипломните проекти, изготвените доклади и награди, които са получили.
В нашето училище след часовете за лекции и упражнения студентите могат свободно да бъдат консултирани относно въпроси за разработване на курсовите си задачи и проекти. Освен това в приемното време на преподавателите получават и необходимите корекции. Дипломантите и докторантите се консултират и ръководят допълнително. Смятам, че вниманието, което получават нашите студенти, е на изключително ниво, и то от преподаватели, които са доказани специалисти в науката и практиката. Те им дават насоки, помощна литература и нагледни материали. Посещават се строителни обекти на място. Студентите имат възможността да се срещнат и с докторанти, които да им водят практически занятия.
Това, заради което кандидат-студентите трябва да изберат ВСУ, е методичният подход и амбициозността на преподавателите да въведат и научат бъдещите строителни инженери и архитекти да създават, познават и анализират конструкциите с техните елементи. В „Стратегическите цели за развитие на Висше строително училище „Любен Каравелов“ за периода 2022 - 2026 г.“, които са приети на заседание на Академичния съвет, ясно са посочени визията, мисията и общата стратегическа цел (като организация на академичния състав, на обучаемите, на служителите и администрацията). В този документ се очертават опорните възгледи за съвременно ниво на обучение, отговарящо на нуждите на обществото. Естествено, бих препоръчал на бъдещите колеги да прочетат тези цели, за да разберат добрите намерения и сериозността на ВСУ като институция – тяхната бъдеща „ковачница“ на знания и даваща им професия, която сбъдва мечтите на хората за дом или нещо друго.
Страната ни вече не е в епидемична обстановка. Две години Вие и Вашите студенти бяхте принудени да работите в непривична среда. Какво даде и какво отне това време на обучителния процес?
Не може да се отрече, че беше трудно, но това е валидно за всички сфери в световен мащаб. Във ВСУ „Л. Каравелов“ се справихме с общи усилия.
Онлайн средата даде на обучителния процес повече „свобода“. Мигновените връзки с интернет, както и демонстрации от личен компютър с различни софтуери и файлове всъщност показаха най-голяма ефективност. По-скоро и с цел да бъдем оптимисти, тази непривична обстановка с четене на лекции и провеждане на упражнения пред аудитория, „скрита“ зад монитори, нас, преподавателите, ни разви като по-гъвкави относно осигуреност с разнородни източници, преглед на чертежи и провеждането на изпити. При студентите може би ученето в среда от вкъщи и връзката с преподавателите чрез обмен на информация – снимки и др. подобни, даде тласък във време на несигурност.
Разбира се, специалностите ни не може да се преподават без никаква „жива“ връзка – това вероятно е отнетото при тази пандемия. Да се надяваме, че ситуацията ще се нормализира и ще настъпи дългоочакваният баланс.
Ако перифразираме известната мисъл, че „в раницата на всеки войник лежи маршалски жезъл”, какво има на компютъра на доц. Цветков?
Тази мисъл на Наполеон Бонапарт за мен е идеал. На компютъра си имам файлове в различни формати, но много скоро ще имам и нов софтуер. Започнах много и най-разнообразни неща, за които споменах в началото на интервюто.
В момента проучвам и проблемите със стоманобетонните резервоари за вода като продължение на дисертационното ми изследване и различни мои доработки по темата. Правя опити за сглобяването на параметрични анализи, свързани с компютърни симулации и наблюдение, стойностите на разрезните усилия за определяне на носещите армировки в конструкциите. Също така подготвям и научноизследователски проект, в който ще участват колеги, докторанти, студенти и практикуващи лица. Задачата му е да бъдат доразвити някои процедури от документи за проектиране като методология и примери. Ще се радвам, ако мога да споделя с читателите на в. „Строител“ резултатите от проекта в рубриката „Анализи“. Бих бил удовлетворен, ако работата ми бъде оценена и ако е в помощ на гилдията.
На финала искам да пожелая на екипа и читателите на вестник „Строител“ здраве и късмет!