Кметът инж. Георги Лапчев: Крайно време е да говорим не как едно място няма да бъде застроявано, а за това каква ще е инфраструктурата, за да може хората да стигат до там

Ренета Николова

Инж. Лапчев, община Царево отново се оказва без Общ устройствен план (ОУП) – след дълга сага с много опити планът да влезе в сила процедурата е спряна и отново сте на изходна позиция. Какво следва от тук нататък?

Сага е много точно определение за Общия устройствен план на Царево. Сага, защото вече 10 правителства са се занимавали с този въпрос и все още сме в начален стадий. Написването му стартира през далечната 2005 - 2006 година, той е завършен през 2008, преминава през обществени обсъждания и е приет от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Министър по това време е Росен Плевнелиев. Заради натиск от екологични организации, които твърдят, че има неточности в екологичната оценка (ЕО), тя е оттеглена. Това прави ОУП на Царево непълен и дава възможност за серия от съдебни дела, с които се иска отмяната му. През 2014 г. ВАС със свое решение признава за действащ ОУП на Царево от 2008 г. без ЕО. Това води до нови протести от страна на природозащитници. Липсата на ЕО е недостатък, с който собствениците на имоти, попадащи в ОУП, трябва да се съобразяват. Процедурата по преотреждане на земи подлежи на обжалване и това на практика прави изпълнението на плана почти невъзможно. Въпреки всичко, съгласно ЗУТ планът е в сила от 2008 г. до 2014 г., когато министър Десислава Терзиева издава заповед, с която спира действието му до неговата пълна промяна. От този момент до ден днешен община Царево не разполага с основа, върху която да стъпи, и всяко процедиране на земи е невъзможно... Притеснявам се, че ако продължа с хронологията на събитията от 2014 г. до днес, ще свърши мястото за интервюто, затова направо преминавам към последната информация, свързана с казуса – спряна е процедурата за изработването на проект за изменение на плана. И то не защото МРРБ прекрати договора с изпълнителя в края на април, той е изтекъл преди 2 години. Въпреки цялата кореспонденция, която водихме със служебните правителства, още тогава не е имало договор с фирмата. Това е пропуск от страна на МРРБ, който бе констатиран по време на среща във ведомството. Оказва се, че трябва да има нова процедура. Така слагаме край на втория цикъл за писане на ОУП на Царево и през 2022 г. ще започнем трети цикъл.

Как работите в тази ституация, това е пречка за развитието на общината?

Факт. Един Общ устройствен план има действие от 20 години, като за последните 20 този на общината е в някакъв застой. Еколозите, които са срещу изменението на плана, не осъзнават, че липсата на ОУП нанася най-голяма вреда на природата. Тук идва моят въпрос, който аз иронично задавам: еколозите еколози ли са, че толкова много са против това да има правила? Липсата на правила води до поредица от грешки, които може да се натрупат. Другото, което води до проблеми, е еманацията на обществото да има много защитени зони. Ние сме малко наивни, че така ще опазим природата. Трябва да се поучим от блестящия пример на Западна Европа, където защитените зони не са голям брой, но в същото време е постигната симбиоза, добър баланс между живота на хората и природата. В България този баланс е счупен, защото защитените ни територии са в пъти повече. Не съм против да има такива, но съпоставям факти. Една защитена зона не означава, че държавата ще има достатъчно лостове да изпълни режимите за опазването й. Слагаме ги на документи. Единственото, което може да опази природата, е самосъзнанието на хората. Ако културата на човек е да пази околната среда, то няма значение дали територията е защитена или не. Той просто няма да допусне да се случи нещо лошо, но ако му липсва култура – ще унищожи тази зона, колкото и да е защитена. Дали защитените територии пазят местата от застрояване? Наскоро станахме свидетели как не можеше да се завърши строеж, защото в района, където се изпълнява, имаше много защитни функции. Но и зам.-министър на околната среда каза, че трябва да се завърши. Това не е ли двоен аршин? Къде е разликата – на едното място, където се допираме до резерват, може да строим, а на другото не може? Каква е мерната единица, с която да се отсъди как е правилно да постъпим? Вероятно отново ще се заговори за кумулативния ефект за това, което се случва в тези територии. Балансът между живота на хората и природата трябва да бъде спазен. Иначе може да залитнем в другата крайност, при която да имаме само природа и да няма никакви хора. Нещо, което се случва в Странджа. На последния Фестивал на зелениката казах на хилядите хора, които се стекоха в Бродилово: Днес е прекрасно, че сте тук, но утре няма да е така. Коментира се, че Странджа трябва да остане недокосната от човешка ръка, но тук са живели хора от хиляди години в хармония с природата. Стараейки се да я опазим, може да направим така, че да остане само гора. Строителството не е нещо лошо. Строителството в планината не е само хотели и комплекси, а и пътища, подпорни стени, инфраструктура, необходима за избралите да живеят там. Нужно е да имаме правила, по които да извършваме това строителство. Това е в основата на бъдещите политики за развитие.

Какво ще предприеме общината относно ОУП? Търсите ли диалог с МРРБ и съдействие, защото ситуацията не може да остане така?

Така е. Страната, която взима решения, е МРРБ, защото те са възложител за изготвянето на ОУП. След като е изтекъл договорът на предишната фирма, то министерството е органът, който трябва да възложи написване на ново задание след провеждане на процедура за избор на изпълнител. Дали ще се продължи с промяна на ОУП, или ще се разработи изцяло нов план, ще реши МРРБ. Имаме покана от страна на регионалното министерство за среща, на която аз ще споделя, че няма време за губене. Общината не може да чака, но тя няма правомощия да забърза процеса. Тя е мястото, където трябва да се случи този ОУП. Рано или късно правила за това, как ще се строи по морето, трябва да има. Никой не говори обаче, че страната ни ще плаща много тежки санкции към Европейската комисия за неприети ОУП. Последният срок за плановете беше 2019 г., той беше удължен до края на 2022 г. Основната приина за забавянето е заради оспорвания на плановете. Тук е нужно държавата да се намеси. Необходима е по-остра политика за приемане на ОУП не само за Царево, но и за цялото море.

Колко са морските общини без ОУП?

Созопол разполага с план, но останалите общини от област Бургас сме без ОУП. Всички сме в драматична ситуация, в която се опитваме да стигнем донякъде. Бих искал да се върна към темата за защитените зони, за да я довърша. Никой не е против защитените зони, територии, резервати или местности. Но те трябва да бъдат предвидени и регулирани като такива и да се спазват режимите в тях. В последните години забелязваме, че те постоянно се роят, излизат нови и нови. Преди време Общинският съвет на Царево гласува, че не е съгласен с решението на служебния министър на околната среда и водите Асен Личев да има разширяване на зона „Ропотамо“. Не защото сме орган, който може да направи отмяна, а за да ни чуят, но не ни взеха под внимание и МОСВ просто разшири „Ропотамо“. Предупредихме, че това ще е причината ОУП да не се случи, защото ще има нови обстоятелства, които налагат промяна на цялата карта на община Царево, различни проценти на пренареждане на градоустройството и нов ОУП. Тогава заявихме: не сме против, но да приемем ОУП и после да защитаваме. Това е и причината постоянно да излизат нови територии. По време на работата ми с бившия проектант за община Царево той каза, че не може да се справи, при положение че постоянно се подава нова и нова информация. В правото е записано, че стартирала процедура по един ред се приключва по същия този ред. При написването на ОУП явно не е така. ОУП е тежък документ и начинът, по който действаме, ни вкарва в Параграф 22 – новите обстоятелства унищожават постигнатото и се въртим в кръг. Всяка поправка води до препроектиране и така времето никога няма да ни стигне. Тази тенденция продължава N на брой пъти. Заявявал съм нееднократно пред институциите, че тя трябва да се преустанови. В крайна сметка ние живеем в тази община и създаването на допълнителни растери унищожава нашия живот. Последният хит е морска зона „Корал“. Вече сме и в морето. Един километър в морето се превръща в защитена зона „Корал“ или местност. Ще се отглежда тюлен монах. Навремето учехме, че тюлените монаси са обитавали северните брегове. Последният е изчезнал 50-те или 60-те години на миналия век. Неправителствената организация, изготвяща проекта, е записала, че ниската екологична култура на местното население е убила тюлена монах, но той никога не е живял тук. Когато обаче има лоби да се случи подобен документ, той става факт. „Корал“ ще бъде защитена зона, но рибарите ще може ли да минават от там? Не знаем. Какво ще им се забрани и ще има ли проблем за тези хора? Ще има ли проблем за местните, които цял живот са ловили попчета в тази акватория, и сега някой да им пише актове? „Корал“ ще се отрази на бъдещите планове за развитие на общината, ще постави нови граници, в които няма да може да се планира.

Това доста напомня на ситуацията на лот 3.2 на АМ „Струма“. От години експертната общност води битка за изграждането на участъка от магистралата, в който обаче има ивичест смок, 500 вида пеперуди, костенурки и др.

Явно „Корал“ е новата жертва, която ще падне в битката срещу псевдоприродозащитниците. Те не защитават, а ще правят мониторинг и ще взимат пари от ЕК. Ще проверяват дали тюленът монах се е събудил, но той не съществува. Сигурно е ясно вече кой ще прави анализи. Нямам нищо против да има тюлени, но не желая това да се отрази негативно на живота на местните хора.

Казахте, че липсата на ОУП води до много пропуснати ползи за общината и нейните жители. Какви?

Липсата на план разбива големите политики на общината, с които тя си поставя дълъг хоризонт на развитие. Ако дадена зона няма да бъде застроявана, общината ще има други виждания. Крайно време е да започнем да говорим не как едно място няма да бъде застроявано, а за това каква ще е инфраструктурата, за да може хората да стигат до там. Каква е логиката да имаш природен парк, а да не можеш да се разходиш в него? Каква е логиката да имаш планина, а да нямаш пътища да влезеш в нея? Въпросът е да имаме план, който да ни казва каква е нашата свързаност и какво може да се случва в малките населени места като нашето. Тогава ние ще мислим за основната инфраструктура, за канализация, за водопроводи. Те пак са свързани с природата, но липсата на план не ни позволява да направим нужното екологично строителство. Хората е важно да могат да видят това, което се опитваме да опазим. Без ОУП не можем да се грижим за изграденото. Например трябваше да се подмени водопроводът до Българи, село със сериозна история. Сблъскахме се с огромен проблем, защото част от водопровода минаваше през резерват, където има пълна забрана за всякакви строителни дейности. Съответно ВиК дружеството се отказа да изпълни СМР. Какво означава това? Оставяме хората на произвола и когато се спука водопроводът, ще им кажем: оправяйте се. Ето за подобни парадокси говоря. Водопровод, който има нужда от ремонт, се оказва екологична катастрофа. В същото време говорим, че се стремим да осигуряваме чиста вода. Това е абсолютно некоректно. ОУП ще посочи как да се разреши проблемът и ще премахне тези дилеми, които са само административни. Защото в противен случай, като се спука тръбата, хората сами ще отидат да си я изкопаят. Кой ще ги накаже, при условие че нямат вода вкъщи. Конституцията забранява държавата да остави хората без вода, а това е най-висшият документ. С кого ще се съобразим – с еколога Х или с Конституцията? Както казах, еманацията на обществото по отношение на природозащитата е увила в някакво романтично було погледа на голяма част от хората, които казват: нека да защитим природата. Повечето жители в големите градове в петък се качват на колите си, които отделят вредни газове, и тръгват към територии, които уж защитаваме. Всъщност ние не ги защитаваме, а ги убиваме, защото не строим това, което е необходимо.

Царево е едно от най-красивите места по Българското Черноморие – Българският Лазурен бряг. Новият туристически сезон започва, подготвени ли сте?

Тази година е трудно, ние сме част от Европа и света и проблемите, с които навсякъде се сблъскват, ги и има и при нас – ръст на цените на строителните материали, на електроенергията. Всичко се отразява на темповете ни на подготовка за сезона, но може да се каже, че сме готови. Това, което бяхме планирали за тази година, успяхме да го направим в първите месеци. Големите улици са асфалтирани, само за една има проблем с канализацията и ВиК – Бургас, ни бави. Сега ще направим маркировка, озеленяване, основно почистване. Това, което общината може да даде като добавена стойност на туриста, ресторантьора и хотелиера, е културна програма. Подготвили сме всички наши задължителни фестивали, включително и Caravan Party Arapya, на което вестник „Строител“ е дългогодишен медиен партньор. Подобни събития ще допринесат за доброто настроение на посетителите. Много внимаваме да не допуснем сгъстяване на разстоянието между ресторантите, за да запазим усещането за въздух. Тепърва ще имаме проблеми, с които трябва да се справим през лятото. Но кой ли няма, винаги сме успявали.

Какво се случва с укрепването на северния бряг? Какво остава да се прави там и ще завърши ли проектът преди началото на активния сезон?

Срокът на проекта е до края на лятото, но със строителя сме се договорили, че до началото на юли трябва да приключи. Озеленяването вече е направено, изграждаме напоителна система. Ще има храсти и цветя, които ще оформят зелена висяща градина на брега на морето. Има идеи там да направим зони за забавления и спорт. Колко е хубаво да имаш един зелен терен, да сложиш врати и да се превърне в мини футболно игрище на брега на морето. Брегоукрепването роди идеята за нова алея в северния край на Царево, която е готова. Там има и буна, малко облагородена е и може да изпълнява функциите на пристан на плавателни съдове. Може да се появят и морски таксита, които да превозват летовниците от зоната на централния плаж до този район. Има хора, които искат да го правят. Това ще е нова атракция, но да видим дали ще се случи. Общината трябва да доизгради осветлението. Купили сме осветление и пейки и до няколко седмици ще ги поставим.

Има ли други обекти, които са пред приключване, и какво ще остане за есента?

Завършваме пешеходната и велоалеята, стигащи до т.нар. сеизмична църква. Такова съоръжение се изгражда към Арапя и на него ще се работи до края на август. Ръстът в цените на строителните материали ни създава проблем. Това са основните обекти. Има и други, по които работим, но тези искаме да приключим възможно най-скоро.

Споменахте няколко пъти за растящите цени на строителните материали – това е проблем номер 1 на строителите. В очакване на индексация на договорите за СМР сме, но все още това не е факт. Вие как се справяте в общината?

Много трудно, вече проведохме всички процедури за доставка на бетонови изделия, на фракции. Договорите бяха прекратени. Изпълнителят предпочете да задържим гаранциите, вместо да изпълни възложените дейности. Това юридически е правилно - за Сметната палата и за Агенцията за държавна финансова инспекция е правилната стъпка, но крайният резултат ще е негативен за хората. Тях едва ли ще ги радва фактът, че договорът за крайбрежна алея е коректно приключен. Те искат да има крайбрежна алея и местната власт трябва да намери начин да я направи. Знам, че е подготвена методика, която ще позволи да се дофинансират сключени договори, но да видим дали нещата ще се случат. Много неща чуваме, но после нищо не се прави. Ако Народното събрание приеме промените в ЗОП, които да дадат възможност за прилагане на методиката, това ще помогне много на общините. Някои от администрациите имат възможност да платят, но въпросът не е само в парите. Не искаме пари от държавата, а да имаме възможност да излезем от блатото, в което тя ни постави. Надявам се индексацията да се случи, защото всички страдаме. Държавата не вземе ли това решение, вероятно ще има обекти, които ще бъдат спрени в средата на изпълнението им. Последните няколко месеца ни научиха да очакваме всичко.