В годините преди финансовата и последвалата икономическа криза (2004–2008) страните от Югоизточна Европа бяха облагодетелствани от непрестанен приток на чуждестранни инвестиции и улеснено кредитиране, което непосредствено доведе до практическо удвояване на икономиките на някои от страните. Засиленият инвеститорски интерес от една страна бе породен както от благоприятното местоположение на региона и големите приватизационни сделки, така и от ниското заплащане на работната ръка и ниската данъчна тежест. Крупни чуждестранни стратегически инвеститори и инвестиционни фондове откриваха ред възможности за навлизане на местните пазари и постепенно се превърнаха в основен двигател на икономически и социален растеж.
Устойчивият икономически растеж на региона в годините преди кризата едва ли щеше да бъде възможен и без сериозната структурна подкрепа, оказвана от страна на организации и институции като ЕС и Американската агенция за международно развитие (USAID), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Световната банка (СБ), Международния валутен фонд (МВФ), Германското дружество за техническо сътрудничество (GtZ), Германската инвестиционна банка (KfW) и др.
Вземайки под внимание всички пропуски и недостатъци в транспортната, енергийната, образователната и прочие обезпеченост на региона, както и необходимостта от добре функциониращи институции, които да гарантират и стимулират развитието на пазарни механизми в икономиките на страните, гореизброените международни институции се ангажираха с изготвяне и прилагане на многогодишни програми и инициативи за изграждане и развитие на качествена и интегрирана инфраструктура, административен капацитет и човешки ресурси, фискална стабилност, нормативна база, създаване на работни места и предприемачество и т.н.
Ефектът на кризата върху региона
В резултат от срива на световната икономика през 2007–2008 г. интересът към инвестиции в региона намаля драстично. Стратегически инвеститори и инвестиционни фондове или преустановиха своята дейност, или започнаха да мигрират към по-бързо развиващи се страни като Китай и Индия, където нивата на растеж и до днес поддържат завидни нива (виж графиката). От друга страна, устойчивостта на растежа бе възпрепятствана и от чувствителното свиване и поскъпване на банковото кредитиране, което принуди ред предприемачи и инвеститори да замразят или да се откажат от планирани проекти.
Въпреки трудната ситуация обаче правителствата на страните, институции и организации като ЕС, Американската агенция за международно развитие (USAID) и ред други финансови институции предприеха адекватни антикризисни мерки за защита на макроикономическата стабилност на страните и гарантираха продължаване на започнатите структурни реформи. Наред с инициативите за ограничаване на публичните разходи и бюджетните дефицити страни като Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина сключиха или подновиха споразумения с Международния валутен фонд, финансова помощ за справяне беше предоставена на Сърбия и в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ на ЕС. От особено значение бе и т.нар. Виенска инициатива, в рамките на която ключови фигури от сферата на финансовите услуги в Европа постигнаха споразумение да установят контрол над заемите в чужда валута и да не изтеглят активите си от клоновете си в Източна Европа. Вследствие на тези и други подобни инициативи през първото тримесечие на 2010 г. страните от региона все още се борят със затрудненията от кризата, но се забелязват и признаци на стабилизиране и растеж. Въпреки увеличените нива на безработица и ограничения достъп до финансиране, в никоя от страните не се стигна до крах на финансовата система или до фалит на банки или крупни предприятия.
Фактори за растеж
Въпреки безспорния потенциал за растеж на региона, тенденциите за развитие през идните години за съжаление остават неясни. Страните, които първи ще излязат от кризата и ще привлекат чуждестранни инвестиции, може би няма да бъдат тези с най-добри показатели на растеж като БВП, БВП на глава от населението, инфлация и т.н. Затова, освен растеж на БВП, редно е да се вземат под внимание и фактори като статут на страната в присъединителната политика на ЕС, размера на пазара, нивото на квалифицираност на работната ръка, нормативна база, съществуваща инфраструктура и др.
С оглед на тези фактори през следващите няколко години можем да очакваме Хърватия, Румъния и България да бъдат първите страни с подновен и засилен инвеститорски интерес, следвани от Македония и Черна гора. Първите три страни са в най-близки отношения с ЕС. Оттук следва и фактът, че те имат възможност да усвояват най-големи потоци структурно финансиране от фондовете на ЕС, както и да оперират свободно на единния пазар на Общността. От друга страна, въпреки всички противоречия, които това твърдение може да донесе, това са страните с развита пазарна икономика в региона и преди всичко – страните с капацитет за провеждане на реформи и готовност да предоставят гаранции за сигурността на чуждестранните инвестиции.
Перспективните
сектори...
Все още протичащата приватизация в телекомуникациите, производствения сектор, транспорта и услугите се очаква да задържи интереса на инвеститорите в страните, които все още не са членки на ЕС. Наред с това обаче се очаква сериозен отлив на инвестиции при недвижимите имоти, строителството, туризма, банковите и финансовите услуги, тъй като пазарите в тези сектори бяха разпределени и в голяма степен – наситени през последните години. Сектори като информационни и комуникационни технологии, строителство, енергетика, пътна инфраструктура, търговия, здравеопазване, образование, земеделие и околна среда са може би пък секторите, които към днешна дата очертават най-голям потенциал за развитие и по всяка вероятност ще генерират голяма капитализация.
Енергетика
и строителство
Имайки предвид постоянно увеличаващата се нужда от електрическа енергия в страните от региона, както и опасенията от глобалното затопляне и емисиите от CO2, много енергийни компании инвестират в проекти за строеж на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). От друга страна, сериозни подобрения са необходими и се очакват в енергийните сектори на Албания и Косово, където развитието на подобна инфраструктура е сред приоритетите на създадената в края на 2009 г. инвестиционна рамка за Западните Балкани. Планирано е и строителството на два ключови проекта за доставка на газ от Азия към Европа – „Набуко”, който ще мине през България и Румъния, и „Южен поток”, който ще мине през България и Сърбия. В сферата на ядрената енергетика България заяви своето решение да продължи със строежа на втора ядрена електроцентрала, само ако се осигури подкрепа на европейски стратегически инвеститор.
Земеделие
Земеделският сектор в региона е в голяма степен парцелиран, като в немалка степен е доминиран от малки, индивидуални стопанства, повечето от които не са пазарно ориентирани. Освен това голяма част от потенциала на сектора остава неизползван и заради застарелия машинен парк в страните и липсата на единна рамка за управление на ресурсите. В тази връзка земеделската политика във всички страни от региона предвижда въвеждането и прилагането на пространствени пазарни реформи, които целят да направят сектора по-балансиран и ефективен.
Околна среда и води
Чистата природа, строителство на ПСОВ и рециклирането на отпадъци са приоритет в политиката на ЕС в областта на околната среда. За всички страни от региона е предвидено финансиране за развитие на инфраструктура в сектора и с днешни нива на рециклиране, близки до 0%, пазарът на управление на отпадъците във всяка една от държавите от Западните Балкани крие значителен потенциал за растеж и печалба през идните години.
Основните пречки за бизнеса в региона занапред
Според глобалния доклад за конкурентоспособност, изготвен от Световния икономически форум, някои от основните пречки за бизнеса в страните от ЮИЕ са: 1) широко разпространена корупция; 2) неефективна бюрокрация; 3) непоследователна държавна политика; 4) ограничен достъп до финансиране; 5) неподходяща инфраструктура; 6) недостатъчно образована работна ръка.
В допълнение на това мениджъри на инвестиционни фондове и стратегически инвеститори в лицето на големи международни компании приемат ниската корпоративна култура също като пречка за чуждестранните инвеститори в региона. Нормални бизнес практики като разработване на бизнес план и счетоводство се прилагат от доста фирми, но има и много такива, за които тези практики остават чужди и това оказва негативно влияние върху конкурентоспособността на региона. Колкото повече страни от Западните Балкани се приближават до членство в ЕС, толкова повече ще се увеличават и възможностите за инвестиции.
В заключение може да се каже, че въпреки че страните от региона се справят сравнително добре в условията на продължаващата и в момента икономическа криза, пред тях стои още работа. Едва ли е погрешно да очакваме подобно развитие в годините след 2014-а, когато реформите в тези страни ще са в напреднал стадий и повечето от тях ще бъдат пълноправни членове на ЕС. Дотогава обаче основните финансови потоци ще идват от международни организации като ЕС, Американската агенция за развитие (USAID) и различни международни институции под формата на структурна помощ и структурно кредитиране. За да се създадат условия за устойчиво развитие и растеж на региона, е преди всичко необходимо да се положат основите на функциониращ пазарен механизъм, който да обезпечи и стимулира развитието на бизнес с адекватна инфраструктура, качествени човешки ресурси, работеща администрация и социална и пазарна отговорност както на фирмите, така и на обикновените хора. Ако регионът някога наистина събере амбицията и положи усилията да излезе от днешното си състояние, това едва ли би се случило единствено с чужди капитали и с чужда помощ. По големина на пазара, сумарно, страните от Западните Балкани, плюс България и Румъния, отразяват пазар с мащабите на страна като Полша. В този смисъл, ако страните не действат заедно за преодоляване на проблемите, логистичният, човешкият и ресурсният потенциал на региона ще остане само потенциал и процесите тук ще продължат единствено да бъдат отражение на процеси, случващи се някъде другаде – обикновено в страните, откъдето идват капиталите.