Наука

Проф. д-р инж. Фантина Рангелова, преподавател в УАСГ и председател на БАУПС: Дигиталната трансформация на строителния сектор в България e от ключово значение

През есента ще открием Център за върхови постижения „Наследство БГ“ към УАСГ

Проф. Рангелова, освен с преподавателската си дейност в УАСГ и с активната си работа с различни професионални структури, с какво ново сте ангажирана напоследък?

В последната година и половина имам честта заедно с проф. д-р арх. Орлин Давчев, декан на Архитектурния факултет на УАСГ, да съм част от екипа на KPMG, който изпълнява проект, финансиран от Европейския съюз. Той е свързан с разработването на Национална стратегия и пътна карта за цифровизация на строителния сектор в България и приложението на Строителното информационно моделиране (BIM) и вече е към своя край.

Наскоро се сбъдна и една мечта от последните години – Европейската комисия одобри предложението за създаване на Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) в сектор „Строителство“, на който КСБ е основен инициатор. Координатор на проекта е Камарата на строителите в България, а партньори са Камарата на архитектите в България, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, ВСУ „Любен Каравелов“, Институтът по механика на БАН, „Клийнтех България“ ООД, „Планекс“ ЕООД, „Геострой“ АД, „Баумит България“ ЕООД, „ЕСРИ България“ ООД, както и Българската асоциация по управление на проекти в строителството (БАУПС), на която съм председател. Проектът ще се изпълни по Програма „Цифрова Европа 2021-2027“.

Дигиталната трансформация на сектора в България e от ключово значение за неговата ефективност при изработването, изпълнението и управлението на строително-инвестиционните проекти, за повишаване качеството и конкурентността на всички фази на тяхното изпълнение, като същевременно ще доведе и до значителна оптимизация на процесите, до иновативни цифрови решения за бизнеса и местната администрация, до намаляване на енергопотреблението и на цялостния отпечатък върху околната среда, допринасяйки за достигането на заложените стратегически цели в европейския Зелен пакт.

 

С комплексната си образователна, научноизследователска, експертна и творческо-проектантска дейност УАСГ непрекъснато привлича интерес. Кандидатстудентската кампания премина успешно. Как ще коментирате резултатите?

Традиционно, както подчертахте, интересът към нашия университет, който през 2022 г. чества 80 г. от своето създаване, и тази година се поддържа много висок. Кандидатстудентската кампания оправда очакванията ни, като приемът в различните специалности по факултети отразява перспективността на професиите в направление „Архитектура, строителство и геодезия”.

От настоящата академична 2022/2023 г. започваме обучение и по някои значимии иновативни направления, като „Опазване на културното наследство“ и „Управление и оптимизация на инвестиционни проекти в строителството чрез BIM“ към Архитектурния факултет на УАСГ, разработени от екипи с представители от всички факултети в университета.

Магистърската програма по „Опазване на културното наследство” е създадена в рамките на проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“ („ОПНОИР 2014-2020“), от колектив от научно-преподавателския състав на Архитектурния, Строителния и Геодезическия факултет на УАСГ. Чрез дисциплините, заложени в учебния план, се разглеждат основни въпроси, свързани: със съвременната международна и национална теория и практика за опазване на недвижимите културни ценности; с международната и национална правна основа и институционална система за осъществяване на дейността; с традиционните строителни материали, техники и технологии, характерни за недвижимото културно наследство на национално и международно ниво, както и със съвременните такива за осъществяване на консервация, реставрация, възстановяване, усилване и адаптация; с методическите подходи за изучаване, документиране, обследване, оценка и моделиране на културните ценности; със съвременните принципи за устойчиво управление и др. Целта е да се създадат високоспециализирани експерти в сферата на интердисциплинарния процес по устойчиво опазване на недвижимите културни ценности, явяващи се неизменното богатство на всяка една нация.

Магистърската програма по „Управление и оптимизация на инвестиционни проекти в строителството чрез BIM“ е разработена в рамките на проект „Подобряване и модернизиране на образователната инфраструктура на Академията на МВР в партньорство с Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, УАСГ и Медицинския институт на МВР“, финансиран по „ОПНОИР 2014-2020“. Учебният план предвижда изучаването на дисциплини по: информационни технологии и цифровизация; управление на информацията; основи на управление на процесите „Проектиране и строителство“ с BIM; създаване на строително-информационни модели; организационни механизми, планиране и управление, контролни и мониторингови механизми в BIM; както и дисциплини, насочени към икономическо-правната рамка при работа в BIM.

Традиционно и тази година интересът към магистърската програма по „Управление на проекти в строителството“ към Строителния факултет на УАСГ се запазва висок. Това доказва необходимостта от развитието на теорията и практиката по управление на проекти в строителния сектор на България и създаването на висококвалифицирани, специализирани и подготвени специалисти в сферата.

 

Бихте ли разказали за работата си в Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“.

С огромно задоволство бих искала да споделя, че изграждането на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ към УАСГ по вече споменатия проект по „ОПНОИР 2014-2020“ се изпълнява изключително успешно. През есента, в дните на честванията на 80-годишнината на УАСГ, предвиждаме официално откриване на центъра и на двете лаборатории към него – Централна научноизследователска лаборатория за документиране и моделиране на недвижимото културно наследство и Централна научноизследователска лаборатория за консервация и реставрация на недвижимото културно наследство.

Също така във връзка с откриването на центъра се организира и международна конференция „Опазване на културното наследство“. Основните проблеми, които ще се разглеждат в рамките на форума, са: опазване на културното наследство - проучване, документиране, защита и управление на културните ценности; теория, проектиране, тенденции, нови технологии, добри практики; наследство в риск; образование и културното наследство.

Имаме уверението на строителния сектор, в т.ч. и на КСБ, както и на държавните институции, че заедно ще работим по проблемите на опазването на културното наследство на България, определящо нашата национална идентичност.

 

Имате опит и в проекти, свързани с енергийната ефективност на сградите – изключително актуална тема. Над какво работите в момента?

Понастоящем участвам в два европейски проекта, свързани с темата за ЕЕ и кръговата икономика. Първият - Национален дискусионен форум за енергийна ефективност „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“ (BeSmart), е одобрен по процедура „Национални кръгли маси за изпълнение на инициативата Интелигентно финансиране за интелигентни сгради” на програма „Хоризонт 2020“ на ЕС. Координатор на проекта е Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект, като по този проект работим съвместно с КСБ.

Вторият проект е също научноизследователски и иновативен, финансиран от Европейската комисия по „Хоризонт 2020” – „Стимулиране на търсенето на умения за устойчива енергия с „кръговост“, като водещ и фокусиран върху многофункционалното зелено използване на покриви, фасади и интериорни елементи“. Той е международен, като от българска страна го изпълняваме отново с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

И двата проекта имат амбицията да подпомогнат на международно и национално ниво процесите, свързани с глобалното устойчиво развитие, енергийната ефективност, кръговата икономика и екологичния отпечатък.