Проф. д.н. Венелин Терзиев, изп. директор на „Реставрация“ ЕАД: Участието на професионалните колежи във формирането на работната сила на страната е предизвикателство

Проф. Терзиев, професионално ли е професионалното образование (ПО) у нас?

Професионалното образование събира в себе си много интереси. То е не просто средно образование и първата и много важна стъпка към професионално израстване на тези, които го избират. Професионалното образование е ключ към развитие на компетентности, които стоят в основата на индустриалния напредък, предпоставка за иновации и креативност, необходими за всеки технологичен прогрес. ПО е неявната част на всеки успешен бизнес. Дискусията за съдбата му е непрекъсната, но в много случаи безрезултатна, що се отнася до адаптирането му към съвременните изисквания на икономиката и динамично променящата се бизнес среда. Ако това не беше така, сега нямаше да има дефицитни професии, нямаше да чакаме да се изцедят и последните капчици на държавно организираното ПО, да се движим скокообразно към „модерните“, набиращи повече кандидати професионални направления и да изпразваме от съдържание важни за икономическия базис зони. Необходимостта да се съчетават общообразователната и професионалната част често предизвиква набор от несъответствия, което изисква непрекъсната адаптация и преходи, които обезпечават не само функционирането на ПО, а функционирането на цялата ни икономика.

Професионализмът в професионалното образование изисква подреждане на мисията, целите, фактори и инструментариума в подходящ формат, който може да осигури равномерното развитие на всеки бизнес и на всяко едно от икономическите направления.

Какви мерки се вземат за развитие на професионалното образование и на какво се дължи липсата на кадри в отделните сфери?

Прекалено дълго професионалното образование беше оставено само на себе си или по-скоро на „свободния пазар“, който не само не го регулира, но и създаде определени диспропорции, които се преодоляват много трудно и в продължителен период от време. Този единен пазар не даде шанс на българската икономика от гледна точка задоволяване с кадри и това вече е сериозен проблем – липсват специалисти в основни професионални направления както със средно образование, така и с висше. Не беше достатъчно да се променят законите, да се сменят имената на учебните заведения, да се организира признаване на дипломи, да се вземе решение за дуално обучение (едно позабравено старо, което вече е съществувало в България). Необходимо бе да подредим системата по ясни и точни критерии, за да произвеждаме специалисти по нужните за икономиката професии и да я направим гъвкава, за да се адаптира лесно към бързо развиващите се технологични процеси и променящата се бизнес среда.

Икономиката и образованието са тясно свързани. Прави ли се проучване и планиране какви специалисти са необходими за отделните отрасли, които съответно да бъдат подготвени?

Икономиката има потребност от образование, а образованието се нуждаеше от икономиката не само от нейните ориентации, но и от инвестициите й. Всъщност хората в образованието не знаеха точно какви специалисти са необходими на икономиката, нямаше кой да го каже. И те произвеждаха кадри според тяхната вътрешна образователна логика - това, за което имаха преподаватели и/или материална база. Като междувременно се появиха екзотични, почти никому ненужни специалности, но те пазеха статуквото. В обществото дълго се коментират данни от оценки за качеството на образованието, говорим за външно оценяване, за съдържанието на учебните програми, за учебниците, слушаме пространни обяснения от експерти и родители и граждани, но всъщност рядко обсъждаме факта, че все по-трудно намираме майстор, който да ремонтира смесителя на кухненската мивка, електротехник, за да поправи остарялата ни инсталация, и т.н.

Без да омаловажаваме ролята на образованието за личностно развитие и самостоятелно израстване, важно е да се осигури икономиката в най-общите й измерения с кадри в необходимите й професионални направления. Промяната е повече от нужна, но тя трябва да е подчинена на принципи и правила, обслужващи двете страни в този процес. Даже наличните стратегии не вършат достатъчно работа, ако се изпълняват спорадично или частично. Стратегическият дневен ред на професионалното образование изисква създаване на среда, в която следва да се развива всяка подкрепяща и поддържаща бизнеса система, в това число образователната. Регулации винаги е имало, но днес те изискват нов преглед, точни критерии, оценка на съответствията, за да изпълняват функциите и ролята, за които са предназначени.

Кои са факторите, обуславящи професионализма в професионалното образование?

Всеки елемент в системата на ПО дава своя отпечатък и влияе върху качеството на специалистите с определена квалификация. Факторите, обуславящи подготовката на кадри за икономиката, попадат в общата рамка фактори за развитие на образованието. По тази причина е невъзможно напълно да се отдели ПО от останалите видове образование. Изкуство е да се направи съчетание, което позволява паралелност, достатъчно възможни преходи, вход и изход, за да съответства на динамиката на живота и технологичното развитие. Ключови за качеството на образованието са организационните фактори, доколкото те определят цялостната инфраструктура, както и професионалните фактори, свързани с капацитета, качеството и професионализацията, като се намерят най-точните елементи. Организационните фактори включват добро законодателство. Предизвикателство е неустойчивостта на законодателната база, въвеждането на чужди практики без необходимата база у нас, както и прилагането на законодателството. Основната институция, отговорна за организацията на целия образователен процес, за създаването и прилагането на законодателството в системата, е Министерството на образованието и науката (МОН). Съществена е също ролята на всички други институции, които са свързани и имат отговорност към образованието.

Добре организираната и йерархизирана структура, чрез която се реализира прилагането на законодателството и се управлява образованието, също е от значение и особено в зоната на професионалното образование, в което броят на заинтересованите институции е по-голям. Националната агенция за професионално образование и обучение, областните и общинските администрации, работодателски организации и бизнес структури имат сериозно, но недостатъчно регулирано място в системата и вероятно това е една от причините за съществуващите несъответствия и дефицити.

Говорите за институционално взаимодействие?

От това взаимодействие зависи целият управленски процес на образованието. Дори при наличие на формално добра инфраструктура, на нужното законодателство, институционалното взаимодействие определя качеството на образователния процес от най-високото до най-ниското ниво. Беглият поглед върху структурата показва колко значимо е не само взаимодействието, а разбирателството между институциите, което често се преплита с различни политически ангажименти или с претенции на определени граждански групи, невинаги отразяващи общественото мнение. Необходимата степен на свобода на всяка институция трябва да се съобразява с тази на всички останали и само добре организиран механизъм на взаимодействие може да доведе до успех на системата.

Естествено, институционалното взаимодействие е положено в законодателството, но понякога е невъзможно да се преодолее разделението или възникващите дефицити. Например трудно и много бавно си пробива път колаборацията между бизнеса и професионалното образование, който дефицит може лесно да се преодолее със засилване ролята на Националната агенция за професионално образование и обучение, преосмисляне ролята на регионалните управления по образование на МОН, на местните власти в определяне професионалните направления в съответствие с приоритетите на регионалната икономика. За всяко регионално управление по образованието е предизвикателство да работи само с един експерт по ПО при доста разнородна среда от професионални направления. Те често се определят по вътрешната логика на образователните институции, техния „ентусиазъм“ да потърсят пресечни точки с някоя работодателска или друг тип бизнес организация, компетентността на областните съвети, които одобряват (най-често доста формално) план-приема в професионалното образование. Необходим е управленски, административен и професионален капацитет. Модерността, към която всички се втурват с огромно удоволствие, води до изпускане на онези зони, които носят престижа на нормалната икономическа опора в развитието на всеки икономически субект. Дори да направим всички училища STEM и иновативни, в тях трябва да има специалности, поддържащи основни оперативни дейности, а те самите трябва да са осъвременени, но не записани в червената книга. Важни са също преподавателският капацитет и качество. Може би най-лесно стои въпросът с оценката на капацитета на преподавателския състав, където обаче трябва да се допълни, че той все пак зависи не само от персоналните възможности на учителите, но и от материалната база, учебниците, разходите за поддържане на системите в професионалното образование и т.н. И професор да влезе в една професионална гимназия, само теорията не решава въпроса за капацитета и качеството.

Съблюдава ли се конкретен списък на професиите за ПО?

Списъкът на професиите за професионално образование и обучение и стандартите за придобиване на професионална квалификация са съществените елементи, които определят дали са достатъчни и доколко са квалифицирани кадрите, които се „произвеждат“ в резултат на така организираната система. Съчетанието на Националната квалификационна рамка със списъка на професиите, както и със стандартите е важна част от формирането на общата картина. Чрез прилагане на рамковите програми се осигурява баланс между общообразователните, общите и специфични професионални знания. Със сериозно влияние в дисбаланса на професионалното образование са няколко тенденции – от една страна, нарастването на броя на завършващите висше образование прави този на реализиращите се непосредствено след средно образование постоянно намаляващ, от друга – са негативните демографски тенденции, а от трета - стои фактът, че България е сред държавите, в които е прекалено висок делът на рано отпадащите от училище и процентът на младите хора, които нито учат, нито работят. Това би могло да бъде резерв за ПО, но изисква професионален подход към всяка група, както и съответен модел, по който тези младежи могат да се включат в образователния процес. Това би означавало трансформация, която свързва тенденциите на пазара на труда и актуализиране на професионалните направления и съобразяването им с прогнозите за икономическо развитие на страната, както и разширяване обхвата на професионалното ориентиране и подготовка на младите хора за кариерно развитие.

С каква квалификационна степен специалисти „произвежда“ родното професионално образование?

Безспорно осигуряването на квалифицирани кадри за всяко професионално направление се пада на ПО – средно професионално и висше образование. Няма професия, която да не се нуждае от квалифицирани хора, покриващи нейните изисквания и стандарти. Именно в определяне на съответствието между търсенето и предлагането, т.е. между нуждите на икономиката и отговора на професионалното образование, се вмества професионализмът в управлението на ПО. Част от решението на проблема са разработените в МОН Рамкови програми и стандарти – необходимото, но това не е достатъчно условие, особено за някои професионални направления и особено имайки предвид бързите промени, настъпващи в индустрията. Факт са променливите параметри в професионалните направления и професиите – днешните професии утре може би няма да съществуват, както някои от по-предишни времена вече се явяват като екзотика или въобще отсъстват от пазара на труда. В същото време имаме червен списък с дефицитни професии. Трудността идва от факта, че всяко професионално направление се нуждае от сериозно конкретизиране по специалности, често те са ключът към развитието на съответното направление. Важна е оценката на процесите на пазара на труда и именно от гледна точка на нивото на квалификациите. Професионалното образование „произвежда“ специалисти с 1-ва - 3-та квалификационна степен. Незначителен е броят на кадрите с 4-та квалификационна степен. Участието на професионалните колежи във формирането на работната сила на страната е предизвикателство. Неизчерпателна справка показва, че 4-та степен има предвидена за някои направления в туризма, козметиката, медицината и най-вече във военното дело.

Списъкът на професиите адекватен ли е на състоянието и перспективите за развитие на икономиката и осигурява ли необходимите кадри като качество и вид?

За учебната 2021-2022 година имаме 51 защитени специалности по професии. Всяко професионално направление има своите специфики и се нуждае от специализиран подход. Предвид големия брой професионални направления, професии и специалности, включени в списъка, е невъзможно да се очаква детайлизиране, което да удовлетвори и най-малките потребности. Въпреки това обаче е необходимо да се покриват важни в съответните професионални направления зони, които според стратегическите направления за развитие на икономиката, съответните заинтересовани бизнеси, работодателски организации и др. са изискуеми. Липсата на такова покритие обрича отрасли и зони на недоразвитие или необходимост от допълнителни обучения, които не костват само финансови инвестиции, а струват време, конкурентност и добавена стойност. Понякога за сметка на самоцелни специалности, за които отсъства реализация на пазара на труда. Оказва се, че опазване на недвижимото културно наследство например е област, която не се радва на особено внимание в професионалното образование. Наличните професионални направления и специалности, които се очаква да бъдат полезни в областта на опазване на недвижимото културно наследство, са свързани с направления: архитектура, урбанизъм и геодезия, строителство и приложни изкуства и занаяти.

Освен Списъка на професиите за професионално образование и обучение е изключително важно съдържанието на учебните планове и програми за съответните специалности. Вероятно отговорите на много от поставените въпроси трябва да се търсят в областта на висшето образование, но винаги трябва да се има предвид рискът от преквалификация за определени дейности и позиции. Това налага прецизиране на целия инструментариум на професионалното образование, още повече че съвременното индустриално развитие предизвиква интерес преди всичко към подготовка на специалисти в дигиталната зона.

Една от темите на предстоящия форум „Брацигово – Каменният поток на времето“ ще бъде за професионалното образование.

За втора поредна година Камарата на архитектите в България Регионална колегия София област съвместно с община Брацигово, а в това издание и съвместно и с Камарата на строителите в България организират мащабния архитектурен форум „Брацигово – Каменният поток на времето“, който ще се проведе от 9 до 11 септември в Брацигово. Той е посветен изцяло на архитектурното културно-историческо наследство чрез формулиране на проблеми, поставяне и решаване на конкретни мерки, включвайки всички граждани и собственици на сгради паметници на културата, професионалисти – архитекти, инженери, изпълнители, през държавните институции, висшите и средните учебни заведения, както и децата, за които всяка година има организирана архитектурна работилница, която носи най-силния заряд от положителни емоции във форума.