Осмата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ за пореден път събра представители и ръководители на държавната администрация, на неправителствени организации, експерти, научни специалисти, одитори по пътна безопасност. Организатор на двудневния форум, който се проведе на 15 и 16 септември в Хисаря, е Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ), а вестник „Строител“ традиционно бе медиен партньор на събитието. Сред официалните лица бяха главният прокурор на България Иван Гешев, главният секретар на МВР гл. комисар Петко Тодоров, зам.-министърът на транспорта и съобщенията Николай Найденов, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Захари Христов, председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Иво Иванов, председателят на УС на Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП) инж. Стефан Чайков, кметът на община Пловдив Здравко Димитров, инж. Алекси Кесяков, съветник на министъра на вътрешните работи, проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Конференцията откри председателят на УС на ББАПБ д-р ик.н. Николай Иванов, който е и член на УС на Камарата на строителите в България. „През годините на това събитие са се раждали много идеи, които са допринасяли за повишаване на пътната безопасност, правени са и законодателни предложения. Надявам се, че и сега ще стигнем до добри идеи, които ще допринесат за намаляване на травматизма по пътищата“, каза д-р Иванов. В приветствието си главният прокурор Иван Гешев отбеляза необходимостта от единодействие на компетентните институции посредством въвеждане на единна държавна политика, предвиждаща конкретни мерки за противодействие на тежките ПТП и намаляване на пътните нарушения. Гешев посочи, че са

нужни нормативни промени, с които да се преодолеят законодателните празноти и недостатъци в сега действащите разпоредби по отношение санкциониране на нарушителите на пътя.

„Трябва да има и комплексни изменения в административния процес и Закона за движение по пътищата с оглед упражняване на контрол над компетентните държавни институции и техните правомощия по превенция и предотвратяване на тежките пътнотранспортни произшествия“, изтъкна главният прокурор. В заключение Иван Гешев подчерта, че държавните институции са призвани да служат на всеки български гражданин, като осигурят необходимите условия за гарантиране на неговия живот и здраве. „За да бъде постигнато това, следва компетентните структури да работят съвместно в борбата срещу войната по пътищата“, завърши главният прокурор. „Пътната безопасност е огромно предизвикателство пред всички нас. Оказа се, че за да достигнем до решение, е необходима колективна отговорност, но се получава точно обратното – колективна безотговорност. Искаме да правим конкретни стъпки и да намираме решения, но за жалост растежът ни минава през форсмажорни обстоятелства, тежки поражения и война по пътищата. Факт е, че взаимодействието не дава резултат“, каза зам.-министър Николай Найденов. По думите му добрите световни и европейски практики у нас се пречупват по български и резултатът не е добър. „Всички, които са в тази зала, могат да намерят решения на проблемите, тук виждам академичната общност и хора, пряко ангажирани с пътната безопасност. Нека да си зададем въпроса – защо не се получава положителен резултат и какво трябва да се случи, за да прояви обществото и държавата крайна нетърпимост към безумията по пътищата?“, каза Найденов. Той обърна внимание и на факта, че

няма единна национална политика по пътна безопасност.

„Тя трябва да е устойчива и с ясна концепция за колко години ще работи. През 2022 г. видяхме какъв резултат даде липсата и на финансова рамка“, посочи зам.-министърът на транспорта и съобщенията. „От името на ББКП аз апелирам към държавните институции да се заемат сериозно с актуализирането на пътната стратегия на България, така че да имаме работеща пътна карта“, посочи инж. Стефан Чайков. Според него в Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ трябва да се приоритизират обектите, от които зависи пътната безопасност – черните точки, кръговите движения, обходите на населените места. „Всички сме участници в движението – и като пешеходци, и като шофьори, затова всички имаме отговорности, не само държавата“, каза Здравко Димитров. Той даде пример с ул. „Асеновградско шосе“ в Пловдив, където доскоро са се случвали доста пътни инциденти, преди той да издейства в проекта за ремонта да бъдат предвидени кръгови кръстовища, осветление, локални платна. Димитров сподели, че сериозен проблем за Пловдив е ежемесечният трафик от 6 млн. автомобила, който създава предпоставки за задръствания, замърсяване на въздуха, закъснения за работа. „Всичко това е предизвикателство. С моя екип сме се заели да решим тези въпроси. Работим в тясно сътрудничество с органите на реда, ще им съдействаме и със закупуване на видео регистратори“, каза още Здравко Димитров. „Поздравявам организаторите на тази конференция за усилията, които полагат не само за провеждането на това значимо събитие, а и за повишаването на пътната безопасност у нас като цяло“, каза проф. Иван Марков. Според него темата касае сложен и многофакторен проблем. „Започва се от пътя – проектиране и изграждане, поддръжка на пътната инфраструктура. След това идва и организацията на движението“, коментира ректорът на УАСГ. Гл. комисар Петър Тодоров акцентира върху притеснителна тенденция. „В рамките на разпоредена специализирана полицейска операция за спазване на Закона за движението по пътищата особено засилихме дейността по линия на установяване на водачите, управлявали МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. Има много сериозно завишаване на установените лица, които управляват МПС след употреба на наркотици. Говорим за над 100% на случаите“, заяви главният секретар на МВР. Тодоров също изтъкна необходимостта от законодателни промени, които трябва да бъдат основно насочени към скъсяване на пътя от нарушението до налагане на наказанието. „За съжаление събираемостта на глобите е около 40%, което създава едно чувство за недосегаемост във водачите. Това не трябва да е така. В другите държави при нарушения наказанието следва много бързо. Така трябва да стане и при нас, за да има дисциплиниращ ефект“, посочи гл. комисар Петър Тодоров. В рамките на форума участниците дискутираха утвърдени и работещи методи в сферата на пътната безопасност, обмениха се нови идеи, положителни европейски и световни практики, съвременни методи за оценка на риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия, инфраструктурни решения за ограничаване на опасността и намаляване на последствията от ПТП и други. Традиционно участниците във форума подготвиха заключителна декларация с изводи от събитието. (виж стр. 17)

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев изпрати поздравителен адрес до д-р ик.н. Николай Иванов, в който пожела на него, на членовете на ББАПБ и на участниците в Осмата конференция успешно провеждане на събитието. „Приоритет в дейността на КСБ е подобряването на инфраструктурата, което е ключово за постигането на пътна безопасност. Надявам се и занапред заедно да работим за по-модерна и развита пътна мрежа и за постигането на целите на „Визия Нула“ по отношение на безопасността“, пише в адреса на инж. Терзиев. Вестник „Строител“ също изпрати поздравителен адрес до организаторите. „Пътната безопасност е ключова тема за изданието на КСБ. За нас е чест, че за поредна година в. „Строител“ е медиен партньор на конференцията“, е записано в адреса.

Видео репортаж от събитието, изработен от в. „Строител“, може да се види на сайта на изданието www.vestnikstroitel.bg и на YouTube канала на вестника.

Д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББАПБ и член на УС на КСБ: Трябва да обърнем сериозно внимание на поддържането на пътната инфраструктура

Д-р Иванов, какви са най-важните изводи от конференцията?

На първо място искам да благодаря на всички делегати на конференцията, която беше на много високо ниво. Събрахме най-добрите експерти в областта на пътната безопасност, както и представители на институциите в лицето на МТИС, МРРБ, МВР, АПИ. Изнесоха се много силни доклади. Традиционно подготвихме и заключителната декларация, която изпращаме до всички медии. Вестник „Строител“ ще бъде първата медия, която ще я получи. С бавни стъпки вървим напред. Сферите, в които трябва да работим, са много. Необходимо е да се подобри пътната инфраструктура, да се наблегне и на образованието.

Според Вас какви са най-належащите мерки, които трябва да се предприемат, за да се пресече този травматизъм по пътищата?

На първо място трябва да обърнем сериозно внимание на поддържането на пътната инфраструктура в България. Това са 20 000 км републиканска пътна мрежа плюс още толкова общинска, плюс 60 000 км улици. В България строим добре, но сме слаби в поддържането. Защо? Защото не отделяме достатъчно средства. Все още допускаме грешки, а не бива да е така.

Какво трябва да се направи, за да може обществото да разбере, че това е сериозен проблем?

Това е много психологически въпрос. Една част от нас – обществото – приемаме статистиката за жертви и пострадали като цифри. Защото това е далеч от нашия мозък. За съжаление започваме да разбираме, че тези данни наистина са човешки животи само тогава, когато се случи на наши близки. Призовавам всички мои приятели, познати и читателите на прекрасния вестник „Строител“ да разберат, че това не са цифри, а човешки животи.

Инж. Алекси Кесяков, съветник на министъра на вътрешните работи: На форума се обменят идеи и постижения в областта на пътната безопасност

Инж. Кесяков, полезна ли Ви бе конференцията?

Разбира се, че такъв тип събития са полезни. На форума на ББАПБ се обменят идеи и постижения в областта на пътната безопасност. Бяха изнесени различни доклади, които бяха практически насочени към пресичане на травматизма по пътищата. Интересно бе, че докладчиците са млади хора с перспектива за развитие, което е много добре. Те от тук нататък ще надграждат уменията и знанията си. Конференцията е един допълнителен импулс за хората, които се занимават с наука и конкретна работа и виждат, че има смисъл да продължават и да търсят реализация на своите виждания.

Какви са належащите мерки, които смятате, че трябва да се приложат?

При толкова много километри пътна мрежа нещата не могат да се получат от днес за утре. Това е продължителна визия и стратегическо виждане с цел да приведем пътната инфраструктура в такова състояние, че да се ползва от хората безопасно. В тази насока има доста сериозни положителни практики и инфраструктурни решения, които влияят върху поведението на шофьорите и им помагат да не грешат на пътя. За съжаление голяма част от тях не са намерили място в нашата нормативна база, откъдето пък и проектантите не могат да ги залагат в заданията си. В тази насока има какво да се работи.

Диана Русинова, експерт по пътна безопасност: Ако продължаваме да действаме „на парче”, скоро няма да постигнем резултат

Г-жо Русинова, полезна ли Ви бе конференцията?

Подобни конференции винаги са полезни и аз съм щастлива от факта, че все повече отговорни институции започват да идват на тези мероприятия. Защото, колкото повече те могат да чуят мнението на експертите, толкова по-бързо ще започнем да постигаме резултати в пътната безопасност. За съжаление през последните години нещата в сферата не са в особено добра светлина. Именно такива форуми са средищата, на които може да се чуем взаимно един друг и да разменим мнения.

Като експерт по пътна безопасност какви мерки бихте посочили като най-належащи?

Едната мярка, която се прави, е тази на МВР, които като че ли малко „на мускули“ са започнали да се опитват да показват някаква превенция на пътнотранспортния травматизъм, но това ще даде краткосрочен ефект. Крайно време е държавата да се захване с цялостна политика и да започне работа по различните сектори, защото не е само контролът по пътя. Има много други неща, по които ние трябва да действаме. Наскоро имаше заседание на Държавно-обществената консултативна комисия за пътна безопасност, като там бяха предложени конкретни мерки. Но ако продължаваме да действаме „на парче“, скоро няма да постигнем резултат.

Според Вас обществото разбира ли проблема с пътната безопасност?

За съжаление обществото не разбира този проблем. Ще Ви дам пример. Направихме обучение със Столичната община, пожарната и СДВР, където симулирахме пътен инцидент с опасен товар в най-лявата лента на Северната скоростна тангента, и когато спряхме движението, имаше автомобили, които минахава през аварийната лента в насрещното. В такива случаи аз винаги казвам – ако там са Вашите близки и лежат на пътя, чакайки линейка, а Вие сте го блокирали, как очаквате да му бъде помогнато на този човек?

Какво смятате, че е нужно да се направи, за да разберат хората, че това е сериозен проблем?

Това е работа на нас – неправителствените организации. Трябва да започнем да показваме на обществото колко е важно да се дава път на автомобилите със специализиран режим на движение. Ще предложим и законодателна инициатива, с която да се обособи т.нар. спасителна лента и постепенно да започнат обучения на всички участници в движението какво да правят и как да дават път на специализираните автомобили.

Д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББАПБ и член на УС на КСБ: Необходима е национална стратегия за пътна безопасност

Вестник „Строител“ е основен наш партньор във формирането на обществено мнение и нетърпимост към травматизма по пътищата

Д-р Иванов, проведе се Осмата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“. Разкажете ни повече за събитието.

На 15 и 16 септември в Хисаря Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) инициира провеждането на Осмата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“. Събитието е традиционно и много се радвам, че се наложи като форум на взаимно сътрудничество и обмен на информация между държавните институции, местната власт, неправителствения сектор, научните и академичните среди и широката общественост. Участие взеха над 220 делегати, ръководители от държавната администрация, експерти, научни специалисти, одитори по пътна безопасност, представители на неправителствени организации. Много съм горд, че участие взе главният прокурор на Република България Иван Гешев, както и че изпълнителната власт бе представена на високо ниво, тъй като тя има голямо отношение към пътната безопасност. Бяха изнесени 13 доклада, чрез които бе споделен огромен положителен опит, резултати от научни изследвания и конкретни решения за повишаване на качеството на отделните елементи на пътнотранспортната система. Следвайки принципите на интегрирания подход „Безопасна система“ и като израз на споделена отговорност на високите цели на „Визия Нула“, от името на всички участници в конференцията изготвихме заключителна декларация от събитието и чрез Вас – като наш партньор – й даваме публичност.

Какви са основните проблеми пред пътната безопасност у нас и как смятате, че те могат да се решат?

Както сме отразили на база мнението на всички участници в конференцията в заключителната декларация, имаме основни препоръки, които са разписани в 15 точки. Проблемите са във всяка една сфера на пътната безопасност. Основно те са свързани с три елемента човек – път – автомобил. Много широко внимание бе отделено на инфраструктурата и нейните недостатъци, както и на препоръките за подобряването й. Бе разисквана и темата за подобряване на комуникацията между отделните ведомства, имащи пряка отговорност върху безопасността на движението. Като общество имаме много да работим, за да постигнем в обозримо бъдеще „Визия Нула“.

Един от големите проблеми е лошата пътна поддръжка поради липса на средства. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Много често с колеги в УС на Камарата на строителите в България (КСБ) сме разговаряли, че нивото на строителството у нас е много високо, но сме много калпави в поддържането. За съжаление тази тенденция продължава. Винаги сме го подценявали, а то е правопропорционално на безопасността на движение. Трябва да намерим достатъчно средства и да му обърнем необходимото внимание. Трябва да се погрижим и за обработката на пространството извън платното, за неговото почистване, за полагане на добра маркировка и замяна на остарелите ограничителни системи, а такива има много. Тежките инциденти стават там, където ограничителните стандарти са остарели и вече са с невалидни към днешна дата нормативни документи. Необходима е национална стратегия за пътна безопасност, за да може в обозримо бъдеще нещата да се оправят. Има какво да се желае и при пътните знаци и информационните табели. Трябва да се направи цялостна паспортизация на собствеността на пътя – дали е републикански или общински, и отново да въведем нещата в ред.

Вие казвате - нужна е национална стратегия, участниците в конференцията изразиха позиция, че е необходима и единна държавна политика за пътна безопасност. Вашето мнение?

На първо място трябва да има политическа воля и тя да е неотменима. Тук е и Вашата сила – тази на медиите. Трябва да създавате обществени очаквания, че всички трябва да сме нетърпими към тази война по пътищата, защото нито една смърт не е приемлива. Трябва и да сме търпеливи, защото все пак се изисква време, за да въведем най-добрите европейски и световни практики. Тук е и ролята на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ като координатор. Тези неща трябва да се направят, независимо коя политическа сила е на власт.

Какви добри европейски и световни практики бихте посочили в сферата на пътната безопасност?

„Визия Нула“ е на първо място. Знаете ли, спомням си как на нашата конференция на 1 юни, която беше в София, в приветственото си слово президентът Румен Радев посочи безопасността на самолетните превози и тяхното високо ниво заради следването на ясна система. Той пожела на участниците да може да изградим подобна система и при пътните превози. Аз мисля, че това е един добър пример. Защото ако хаосът при въздухоплаването е подобен на този по пътищата, едва ли някой ще се качи на самолет.

Вие сте член и на УС на КСБ, как ББАПБ и Камарата могат да си сътрудничат в областта на пътната безопасност?

Винаги сме имали изключително добро сътрудничество с КСБ по всички теми, касаещи пътната безопасност. Все пак голяма част от инфраструктурата се изпълнява от фирми - членове на Камарата. Искам да подчертая, че българските строители работят много качествено. Ако има нещо, което трябва да се подобрява в страната ни, това е поддържането и отношението към него.

Вестник „Строител“ за поредна година беше медиен партньор на събитието в Хисаря. В тази връзка как оценявате взаимодействието между изданието на КСБ и ББАПБ, имаме подписан и меморандум за сътрудничество?

Вестник „Строител“ е основен наш партньор във формирането на обществено мнение и нетърпимостта към травматизма по пътищата. С годините Вие отразявате и популяризирате всички наши събития. Лично за мен Вие останахте единственото издание, което чета на хартия. Разбира се, информирам се и от сайта на изданието. Поздравявам екипа, желая Ви здраве и творчески успехи занапред. Благодаря Ви за партньорството!

Заключителна декларация

на участниците в Осмата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура”

Ние, представители и ръководители от държавната администрация, делегати, експерти, научни специалисти, одитори по пътна безопасност, представители на неправителствени организации, се събрахме в Хисаря, СПА Хотел „Хисар“ на 15 и 16 септември 2022 година за Осмата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“:

Признаваме и приветстваме усилията на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ за иницииране, подготовка и организиране на Осмата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“, която с времето се наложи като традиционно събитие за обмяна на опит и извор на идеи и решения в областта на пътната безопасност;

Приветстваме участието на повече от 200 делегати, ангажирани с проблемите на безопасността на движението по пътищата;

Поздравяваме г-н Иван Гешев - главен прокурор на Република България, г-н Николай Найденов - заместник-министър на транспорта и съобщенията, г-н Здравко Димитров - кмет на Пловдив, г-н Алекси Кесяков - съветник на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи по въпросите, свързани с безопасността на движението по пътищата, г-жа Мария Лазарова - заместник-председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, проф. д-р инж. Иван Марков – ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, и инж. Илиян Терзиев – председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България, за изказаните приветствени слова към участниците в конференцията;

Поздравяваме утвърдените специалисти в сферата на безопасността на движението, които изнесоха 13 доклада, чрез които бе споделен огромен по обем положителен опит, резултати от научни изследвания и конкретни решения за повишаване качеството на отделните елементи на пътнотранспортната система, както и взаимодействието между тях. Обърна се специално внимание на работата на държавните институции, които са отговорни за безопасността на движението по пътищата;

Отчитаме прекрасната възможност, която предоставят на участниците материалите от конференцията за повишаване на техните знания и умения, както и за формулирането на предложения към компетентните институции и организации в страната;

Приветстваме проведените дискусии, при които бяха поставени на обсъждане проблеми, решаването на които би създало условия за постоянно повишаване на безопасността на пътната инфраструктура. Специално внимание бе отделено на: пропуските в нормативната база, което позволява изпълнението на не най-добрите решения, свързани с безопасността на движението; проблемите с реализиране на дейностите по организация и безопасност на движението; необходимостта от норма за оценка въздействието на пътната инфраструктура при всяко тежко пътнотранспортно произшествие; за сигнализацията и обезопасяването на опасните крайпътни препятствия и други;

Потвърждавайки заявеното в заключителни декларации от предходните годишни конференции на тема „Безопасна пътна инфраструктура“;

Признавайки правото на всеки индивид да се ползва от най-високия достижим стандарт на здраве.

Въз основа на създадената организация за провеждане на конференцията, поставените въпроси в докладите и по време на дискусията, потвърждавайки нашия силен ангажимент за постигане на високите ни цели и подчертавайки нашата споделена отговорност, с настоящото, ние, участниците в конференцията, се обединяваме и заявяваме:

1. Държавните институции, отговорни за безопасността на движението по пътищата, да продължат усилията си и в най-кратки срокове да интегрират в своята работа принципите на системния подход „Безопасна система“, който през 2019 г. е приет с решение на Министерския съвет за национална политика за постигане на висока степен на безопасност по пътищата на Република България.
2. Държавните институции, отговорни за безопасността на движението по пътищата, да продължат усилията си за надграждане на комуникацията, като отчетат всички нейни аспекти, с оглед постигане на високо ниво на сътрудничество и координация помежду си, както и установяване на доверие в тяхната работа от страна на гражданското общество.
3. Определени пропуски в законовите и подзаконовите нормативни документи осигуряват възможност за прилагането на не най-добрите решения, свързани с безопасността на пътната инфраструктура по отношение на:

3.1.         Пътната маркировка – необходимо е да се отчете интензивността на движението, типа и местоположението на съответната маркировка; да се регламентират минимални гаранционни срокове на изпълнената пътна маркировка; да се създаде и прилага мярка за устойчивост на износване (% на маркираната повърхност, оставаща върху пътната настилка); да се регламентира честотата на контролните измервания на параметрите на пътните маркировки; да се разпише и утвърди методика на национално ниво за контрол на качествата на пътната маркировка;

3.2.         Пътните знаци - да бъдат заложени изисквания и да се въведе стандарт за система за укрепване на индивидуални пътни знаци; да се изработят типови проекти, отчитащи размерите на табелите и климатичните условия, които да залегнат в подзаконовите нормативни актове;

3.3.         Асфалтобетонови настилки - проблемът с актуализирането на преводните коефициенти за класовете превозни средства не е разглеждан скоро на национално ниво, а трафикът е променен значително както като структура, така и като тегла. Необходимо е да се променят изискванията за асфалтови смеси. Да се добавят изисквания към експлоатационните характеристики: най-малко устойчивост на образуване на коловози и да се продължат изследванията за модул на еластичност и умора. Също така да се променят изискванията към асфалтовите смеси за основни пластове – да се премине към използване на плътни смеси, тъй като те са натоварени на умора и така се получава по-добра устойчивост. Необходимо е модулите на еластичност на материалите в пластовете при статично натоварване да се актуализират;

3.4.         Ограничителни системи за пътища – да се приеме в най-кратки срокове подготвеният проект за подзаконов нормативен акт, регламентиращ условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища и изискванията към тях. Да се обърне специално внимание на поддържането на предпазните огради, в това число подмяна на съществуващи, почистване, измиване и др. Препоръчваме на институциите, отговорни за републиканската и общинска пътна мрежа, и на проектантите да залагат в заданията за проектиране и в проектите най-високите изисквания за степен на силата на удара (ASI), съгласно БДС EN 1317.

4. За осигуряване на ефективно и ефикасно планиране и приоритизиране на дейностите по републиканските пътища е необходимо създаване на база данни в Агенция „Пътна инфраструктура“ по отношение на геометрични елементи, експлоатационно състояние на пътната настилка и пътните принадлежности, интензивност на движението и др. Това е ключова дейност, която би имала огромен ефект върху качеството на пътищата, тъй като осигурява коректно анализиране на проблемните пътни участъци.
5. Сериозен проблем съществува при основните ремонти, реконструкциите и новите пътища, тъй като не се прави предварителна оценка на въздействието по отношение на безопасността на движението. Много често в тези случаи, след пускането на движението, рязко нараства броят на пътнотранспортни произшествия. В тази връзка считаме за целесъобразно при проектирането на пътя, чрез създаване на дигитален двойник на пътя, да се обследват всички елементи, свързани с безопасността на пътя, вкл. геометрични елементи и тяхната съгласуваност, видимост и др.
6. Безпрепятственото отводняване на пътната настилка е изключително важно за недопускане на явлението аквапланинг при движението на пътни превозни средства по време на лоши метеорологични условия. В допълнение, дълготрайността на пътната конструкция е в пряка зависимост от наличието на вода по повърхността й. В тази връзка призоваваме администрациите, управляващи пътищата, да акцентират върху дейностите по поддържане на банкетите и отводнителните съоръжения. Да се предвидят мерки в преходните криви с оглед недопускане на преминаване на вода по цялата широчина на пътя. Препоръчваме на проектантите и одиторите по пътна безопасност да обръщат специално внимание на този проблем.
7. Предвид констатациите на Световната здравна организация, че шумът е втората по значимост причина за здравословни проблеми, свързани с околната среда, непосредствено след замърсяването на въздуха (фините прахови частици), препоръчваме на администрациите, управляващи пътищата, да предприемат действия по надграждане на съществуващите шумозащитни съоръжения, като извършват регулярни измервания на шумовото замърсяване, създаване на повече стратегически карти за шум и изграждане на акустични огради.
8. Тревожни са данните, представени от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ по отношение на изследваните от тях ключови показатели за ефективност на политиката по безопасност на движението по пътищата, първа част от проект, финансиран с европейски средства. Предлагаме резултатите от измерванията да бъдат изпратени на всички държавните институции, отговорни за безопасността на движението по пътищата, с оглед предприемане на необходимите действия. Насърчаваме Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да участва във втората част на проекта, която ще се проведе в периода 2023-2024 г.
9. Считаме за необходимо при всяко тежко пътнотранспортно произшествия да се извършва оценка на влиянието на пътната инфраструктура. Това действие ще предостави информация, необходима за прилагането на инфраструктурни решения, които да ограничат вероятността от настъпване на подобно събитие.
10. Поддържаме заявеното в предходни декларации предметът „Организация и безопасност на движението“ да не е свободно избираем, а задължителен за подготовка на студентите по транспортно строителство в университетите, в които се изучава тази специалност - Университета по архитектура, строителство и геодезия, Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
11. Предвид недостига на специализирани кадри по пътна безопасност считаме за стъпка в правилната посока създаването и стартирането на магистърска програма „Безопасност на пътното движение“ съвместно от Академията на МВР и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Пожелаваме успех и на добър час на всички преподаватели и студенти!
12. Възлагаме на Управителния съвет на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ да изпрати Заключителната декларация до всички заинтересовани институции и организации с конкретни предложения за предприемане на индивидуални и съвместни действия, както и да приеме план за реализация на направените предложения в декларацията.
13. Предвид високата ефективност на проведената конференция, интензивния обмен на положителни практики, подобряване на взаимодействието и координацията между експертите от отделните институции, научните организации, частния бизнес и неправителствените организации, предлагаме на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ да планира и организира провеждането на Девета годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ през 2023 година.

От участниците в Осмата годишна конференция

„Безопасна пътна инфраструктура“,

15-16 септември 2022 г,

Хисаря, 

СПА Хотел „Хисар“