Тема

Технологията за пренареждане на паважна настилка е остаряла за съвременните градски условия

В проекта за ремонта на жълтите павета на бул. „Цар Освободител“ е заложен метод, използван в началото на XX в.

Жълтите павета в центъра на София са със статут на културна ценност от 2016 г., което не само ограничава строително-монтажните дейности, но и налага използването на остарели технологии, неудачни за съвременните условия в големите градове. Екип на в. „Строител“ коментира нуждата от осъвременяване на методите на пренареждане на паважната настилка със зам.-кмета на Столичната община по „Обществено строителство“ инж. Ангел Джоргов. Поводът беше стартиралият през това лято ремонт на бул. „Цар Освободител“ в отсечката от бул. „Васил Левски“ до ул. „15 ноември“ в рамките на големия проект за обновяване на публичните пространства в Централната градска част (ЦГЧ) на София – Зона 4. След пускането на автомобилното движение по пренаредените жълти павета пред сградата на Народното събрание се получиха размествания на паважа вследствие на тежкия трафик.

„Във времената, когато жълтите павета в столицата не са възприемани като културна ценност, не е имало ограничения по отношение на ремонтирането на отсечките, където са положени. Затова в различните участъци основата на този паваж в ЦГЧ е различна“, заяви инж. Джоргов. Той обясни, че при обновяването на трасето пред Народното събрание е приложена

технологията, която е използвана в началото на XX в., а именно полагане на пясък и отгоре жълтите павета без свързващ елемент.

„През 2016 г., когато е проектиран обектът, е трябвало да се предвиди, че може да възникне проблем при този начин на поставяне на паветата. В участъка на бул. „Цар Освободител“ от бул. „Васил Левски“ до ул. „15 ноември“ са подменени около 2 хил. кв. м, покрити с жълти павета.

Фирмата изпълнител е реализирала разписания проект за обновяване на тази отсечка, както и технологията за редене, и детайла за поставяне на паветата.

Когато беше възстановено движението в ремонтирания участък, паветата бяха добре наредени, но вследствие на динамичното натоварване стана проблем. Връзката между пренаредена и непренаредената част, която беше с размествания и фуги, позволи приплъзване“, обясни инж. Джоргов. Той подчерта, че няма как в рамките на летния сезон да се пренареди целият участък на бул. „Цар Освободител“ от бул. „Васил Левски“ до Министерския съвет. „Първоначално идеята беше да се нареди само частта от трасето, където имаше коловози. Но когато започнаха дейностите и паветата бяха махнати, отдолу като основа открихме кал и керемиди. Затова трябваше да се направи нова основа от трошен камък, а в неремонтирания участък нямаше такава част със здрава основа, където да спрем дейностите“, поясни той.

„Размествания се наблюдават в частта, където има по-сериозни динамични натоварвания. Установихме, че разместването е в хоризонтална посока“, обясни инж. Ангел Джоргов. Според него може да се предполага, че в зоните с по-сериозно динамично натоварване автентичният детайл и гладките керамични павета, поставени върху пясък, не са с добра функционалност. „Досега сме направили две изпитания в две различни лаборатории на всички материали, които се използват. За основа е насипан трошен камък, отгоре е поставен пясък. Ще се осъществи и трета проверка“, посочи той.

Инж. Джоргов обясни, че е сформирана работна група, в която участват освен проектантите и външни експерти. Нейната цел е да подготви предложение за промяна на предписания детайл.

„Тази промяна обаче трябва да премине през съгласувателна процедура. Проведохме неофициален разговор с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) какво биха допуснали като материали, които да се използват при ремонта. Важно е визията да е същата, растерът да е същият, но в сместа отдолу под паветата да има не само пясък. Идеята е да се постави свързващо вещество в пясъка – 5 см пясъчна възглавница, някакъв материал и друг тип фуга“, разясни инж. Джоргов. Той добави, че се провеждат нови изследвания на състава на пясъка.

Планира се разместените павета да бъдат пренаредени през пролетта на 2023 г., като това няма да забави проекта, който се изпълнява със средства от Оперативна програма „Регионално развитие 2014-2020“. Инж. Джоргов е категоричен, че ще се реализира в срок и няма да се стигне до загуба на еврофинансиране. Той подчерта, че фирмата ще пренареди всички разместени участъци за своя сметка, като ако не се справи са предвидени сериозни финансови санкции - до 830 хил. лв.

Зам.-кметът на София обърна внимание, че през следващите няколко години Столичната община няма да има проблем с ремонта и подмяната на амортизирани жълти павета, защото има на склад около 1500-1600 кв. м. Той информира, че СО е внесла проект за текущ и основен ремонт на останалите зони с жълти павета. За тези участъци е

предвидено използване на друг тип материали за фугата, които да имат по-високи якостни свойства.

Целта е да не се позволява вода, нафта и други вещества да навлизат между паветата и да оказват въздействие. „Действаме по тази тема, имаме разработки и те са внесени за съгласуване в НИНКН. Предстои да решим и въпроса за производство на нова керамична настилка, близка по състав на жълтите павета, която ще позволи да се запази визията на бул. „Цар Освободител“. За съжаление мината, от която са били произведени жълтите павета, е затворена. Столичната община възложи разработки както на български учени, така и на унгарски фирми, които имат опит в производството на керамична настилка“, заключи зам.-кметът на Столичната община.


Инж. Боян Делчев, изп. директор на „Трейс Груп Холд“ АД: Детайлът, заложен за изпълнение, основно е за леко и пешеходно движение – максимум до 50 коли на ден

Обектът изграждане, възстановяване и обновяване на публични пространства в Централната градска част на София е разделен на етапи, като предмет на обществената поръчка са зоните около площадите „Народно събрание” и „Ал. Невски”, булевардите „Васил Левски” и „Цар Освободител” и част от бул. „Васил Левски”, части от улици, зелени площи около храм-паметника „Ал. Невски”, храм „Св. София”, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов. Също така е заложено да се монтира съвременно енергоефективно улично осветление, поставяне на подземни контейнери за отпадъци и на пожарни хидранти.

Обществената поръчка включва и частично пренареждане на жълтите павета – върху площ от 5900 кв. настилка от жълт керамичен паваж ние възобновяваме 2800 кв., и то на отделни участъци, а не цялостно.

Детайлът, който е заложен за изпълнение при пренареждане на паветата, основно е за леко и пешеходно движение – максимум до 50 коли на ден, включително аварийни автомобили, а не както е сега, хиляди автомобили на денонощие.

Ние изпълнихме проектния детайл, прилагайки автентична технология, съгласувана с НИНКН. Направихме здрава основа от трошен камък и след това положихме изравнителна пясъчна подложка, която не е в състояние да осигури заклиняването, така че при тежко натоварване да няма разместване в хоризонтална посока.

Необходимо е проектанти и експерти да предложат промяна на технологията. Готови сме да изпълним модерни технологии, които се използват при реставрирането на културни ценности, включващи смеси и материали за подложка и фугиране, неувреждащи паветата и осигуряващи устойчивост при динамичното натоварване, и които са съгласувани с всички институции, отговарящи за опазване на културното наследство.


Историята на жълтите павета...

През първото десетилетие на XX век в стремежа за обновление на столичния град се появяват жълтите павета. Оригиналната паважна настилка, носеща многообразна символика, е дело на кмета на София Мартин Тодоров. Жълтите павета са внос от Австро-Унгария. Произведени са от варовика мергел, известен в Унгария под името марга, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. През 1907 г. и 1908 г. с керамичен паваж са постлани общо малко над 59 302 кв. м.

Павирането с жълти керамични блокчета е завършило окончателно през 1909 г.