КСБ участва в работна среща за изменението на цените на обектите финансирани по ОПОС

Камара на строителите в България (КСБ) участва в работна среща в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), като темата отново беше индексацията на договорите в строителството и Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация. Основен фокус на разговора бе изменението на цените на обектите, финансирани по ОП „Околна среда“ (ОПОС). От страна на институциите в нея се включиха министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова, Галина Симеонова, и.д. главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ (изпълняваща функциите на Управляващ орган (УО) на ОПОС), Иванка Виденова, директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в МРРБ и Веселина Терзийска, директор на дирекция „Правна“ в МРРБ. В срещата участваха и представители на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и 14-те ВиК оператора, които имат сключени договори с УО на ОПОС за финансиране на проекти. КСБ бе представена от инж. Велико Желев, зам.-председател на Камарата, инж. Иван Моллов, член на ИБ и УС на КСБ, инж. Благой Козарев и инж. Николай Пашов , инж. Живко Недев, зам.-председател на секция „Транспортна инфраструктура“ към КСБ, Ина Йорданова, юрисконсулт.  

Коментирана бе темата относно размера на увеличението на цените по договорите по обществени поръчки, както и горния праг, заложен от УО на ОПОС, като УО подчерта отново обстоятелството, че заложените максимум 15% са предвидени на база изчисления за неусвоения финансов ресурс по ОП „Околна среда“ до края на настоящата бюджетна година. Ако в рамките на годината посоченият процент не бъде усвоен в направление индексация, финансовият ресурс ще бъде безвъзвратно изгубен. Г-жа Симеонова обясни, че прагът на изменението на цената на договора, упоменат в указанията на УО на ОПОС е пожелателен и е съобразен с възможността в рамките на неусвоения финансов ресурс по оперативната програма, а не приложимостта на самата методика. При наличие на свободен неусвоен финансов ресурс за следващата календарна година, същият ще бъде насочен отново в направление индексация.

Необходимостта от подписване на допълнителни споразумения между УО и бенефициентите във възможно най-кратки срокове се поражда  от желанието свободният финансов ресурс да бъде усвоен. Дори да не е наличен официално обявен индекс на цени на производител към датата на подписване на споразумението, както и на анекса към договорите за ОП, това не е пречка за подписването им, като индексацията ще се извършва след това чрез актове за индексация. УО ще даде указания към бенефициентите си в тази насока, за което се ангажираха от страна на Управляващия орган на програмата.

На срещата отново беше засегната темата за допълнителните документи във връзка с покачването на цените на стоки и материали. УО разясни, че е необходимо единствено доказване на наличието на инфлация чрез справка от НСИ за процента на инфлацията към настоящия момент, съпоставен към датата на подаване на офертата по ОП или началната дата на инфлационните процеси, съгласно методиката - 31.12.2020г. Също така, в анексите между възложители и изпълнители е необходима подробна обосновка на наличието на обстоятелсвата, посочени в чл. 116, ал. 1, т. 1-3 от ЗОП, в зависимост коя точка е основание за изменението.

УО на ОПОС в никакъв случай не ограничава възможността възложителите да сключат с изпълнителите анекси за увеличение на договорната цена и в размер, по-висок от 15%, в рамките на допустимия съгласно разпоредбите на ЗОП размер, като в този случай следва изрично да е посочено, че 15% са с осигурено финансиране по програмата. Всички разходи, над посочените 15%, УО възприема като недопустими за финансиране в рамките на Оперативната програма.

Засегната беше и темата във връзка с възможността неизползваната част от провизорните суми да бъде насочена в направление „Индексация“. Лъчезар Захариев от УО категорично изрази становище, че това е недопустимо, съгласно ПМС относно допустимостта на разходите, съгласно което провизорни суми се усвояват за допълнителна работа и/или услуги. Въпреки това, УО пое ангажимент да изследва възможността оставащия ресурс от неусвоени провизорни суми да бъде насочен за индексации, както и да даде мнение относно възможността сумата за непредвидени разходи да бъде използвана за индексация при наличието на под-клауза 13.7 от FIDIC. Това може да се използва в случаите, в които посочената под-клауза не е заличена със специфичните условия.

Представители на ВиК операторите подчертаха необходимостта от разрешаване на въпроса относно осигуряването на частта собствено финансиране. Операторите насочиха вниманието към факта, че всякакви допълнителни финансови ресурси, които следва да бъдат осигурени от тях чрез заемни средства, трябва да бъдат отразени в бизнес плановете им, съответно одобрени от КЕВР. Поемането на допълнителни финансови ангажименти, от своя страна, ще доведе до увеличаване цената на водата, която в много случаи е на прага на социалната поносимост. Освен това, всяко едно изменение в съответния договор между УО и ВиК оператор подлежи на одобрение от АВиК, което е дълга и сложна процедура. Позицията на ВиК операторите поставя две много важни теми – необходимостта от преразглеждане и осигуряване на частта собствен финансов ресурс в рамките на самата оперативна програма, както и нуждата от активни действия от страна на собствениците на ВиК активите в тази насока. В дългосрочен план се поставя и неизбежната необходимост от законодателни промени, които да облекчат процесите с цел постигане на максимална оперативност за ВиК операторите, които да насочат усилията си главно към предоставянето на услугите, а не толкова към разрешаване на тежки административни процеси в непрестанни финансови битки.