Наука

Ветеранът от Самоков Захари Райнов: Животът ми е това, което съм построил

Как бихте се представили на нашите читатели, г-н Райнов?

Като потомствен самоковец, който 1950 г. завършва националното училище за трудови офицери (НУТО), наследник на което е днешното ВСУ „Любен Каравелов“. Излязох полувисшист с офицерско звание. Знаете, че тогава трудоваците работеха най-трудоемките обекти в цялата страна.

Мен ме изпратиха да отговарям за строителството на пътя от Банско до хижа „Вихрен“. Наскоро четох, че чак сега ще го ремонтират основно от край докрай. Значи добре съм си свършил работата, нали (смее се). Но още докато бях в Банско, там живеех в хижата, в планината, осъзнах, че трябва да се прибера, за да мога да се влюбя и да се оженя.

През 1954-та в Самоков се създаваше „Строй­район“-ът, единственото и изключително важно строително предприятие, през което минаваха всички обекти.

На мен се падна канализацията на Самоков и добре че тогава се започна с нея, та после можаха да се направят и улиците, и тротоарите, и десетки години да не се разкопава.

 

До онзи момент градът е без канализация ли?

Само по главните улици имаше т.нар. гейза – направена от камъни, и ние я подменихме и доизградихме в целия град. 10 години се работи, дълго време беше продължило и проектирането от националното предприятие „Водоканал проект“, но стана модерна, с дренаж отдолу, с отнемане на дъждовните води.

Благоприятно стечение на обстоятелствата беше, че Самоков е почти с денивелацията, на която се правят каналите, и беше удобно за строителство, но вървеше бавно, защото се работеше с кирки и лопати, представяте ли си го сега.

Положихме 55 км и останаха десетина в новите квартали, но проектът беше така създаден, че можеше без проблем да продължи с разширението, което беше много важно за тези след нас. Ние направихме и пречиствателната станция, успоредно работех и по нея. И добре че се изгради, защото иначе малко трудно щеше да пие София рилската вода.

 

В биографията Ви има 10 години работа в Либия. Какви бяха за Вас тези години?

Най-хубавите, най-спокойните, с най-евтиния живот. „Техноекспортстрой“ тогава правеше 11 еднотипни поликлиники.

Бяха ме кръстили там специалист по предаването на обекти, защото така се случи, че поех няколко започнати, които довърших.

Изкараха го диктатор Кадафи, но той се грижеше за народа си. Такова строителство беше разгърнал, само България по онова време имаше там 65 000 строители. Ние правихме и един от най-големите в света тогава птицекомбинати, който трябваше да осигури среда за производство от А до Я. От яйцето през пилетата и до готовата продукция от тях. Няколкостотин декара беше теренът, много близо до Триполи.

Около столицата направихме и няколко модерни болници. Военно строителство също.

 

И когато се прибрахте? Всъщност бяхте ли вече намерили жената на живота си?

О, да, 5 години и тя беше с мен в Либия, а тази година празнуваме 64 години, откакто сме женени. Когато се прибрах, не се върнах в стройрайона, а започнах работа в съвета, където имаше група по строителство. Ремонтирахме през ваканциите всички училища, имахме асфалтова база, правехме улици в селата, кърпехме в града.

Точно преди демокрацията бях зам.-директор по строителството на „Търговия“, като имахме главно комунални обекти.

 

Как виждате Самоков днес, как се разви градът, можеше ли повече?

Последните 20 години се разрасна с три нови квартала, големи с по 5-6000 души и по над 100 нови къщи. Но тук аз имам критично мнение. Защото се допусна на някои от тези къщи да работят хора от сивия сектор, а не истински строителни фирми. Допуснаха се бригади, които не плащат данъци, няма контрол за качеството. По наше време действаше инвеститорски контрол, имаше строителна банка и всичко се следеше да бъде в норма и качествено. Единият от кварталите дори се застрои без инфраструктура и сега общината се чуди как да я изгражда. Не одобрявам това.

Но и навремето не всичко беше както трябва. Например половината от работата на стройрайона беше да прави абсолютно безполезни постройки, които днес са пустеещи, и да Ви кажа, това ми е болка. Знаете ли например, че Самоков има 8 салона, само в ДНА има 3. И всички са амфитеатрални, които за друго не може да се ползват. Та тези монументи днес заемат най-хубавите места в града без никаква полза за хората.

 

Аз много харесвам сградата, в която сега е историческият музей, тя кога е строена?

О, много по-рано, преди 9 септември. Наистина кокетна хубава сграда.

 

Имате ли деца, които наследиха професията Ви?

Имам правнучка на 2 години, надявам се тя да ме наследи.

 

А Вие как запълвате времето последните пенсионерски години?

От 5-6 години съм ангажиран с Клуба на строителите ветерани. Имаме към 50 човека членове и сме много активни.

И да Ви кажа - не мога да си представя живота сега, без да се виждаме в клуба. И не само аз, всички сме така.

Създаваме и грижи на ръководството на общината с наши предложения (смее се). Наблюдаваме какво се случва в града, правим комисии и излизаме с решения, които внасяме в общината, а там се радват на тези наши съвети. За офис използваме най-хубавия ресторант. И да не забравя - много сме доволни, че националният клуб ни помага за всички наши инициативи.

 

Знаете ли, че тази година ние направихме много интервюта точно с 90-годишни ветерани и ме впечатли, че всички сте в отлична форма. На какво според Вас се дължи това?

За мен дълголетието е отплата за многото тичане в работата, нашата професия не допуска да се застоиш, но освен това изисква и много умствена работа, за мен съчетанието на двете се отразява добре на организма.

 

А спортували ли сте през годините, карали ли сте ски?

Кой самоковец не е карал ски? Самоковец или банскалия без планина не може. Та се сещам пак за онези две години, които изкарах на „Вихрен“. Тогава Банско бе един площад с кръчма и къщата на Вапцаров. Баба Еленка я познавах лично, много блага и умна жена, а Мая беше единственото момиче, което го пускаха да влиза в кръчмата. Това й беше привилегията, че е племенница на Вапцаров. За мен в ония години беше интересно строителството там.

Къщите ги правеха така, че тухлите имаха лице и не ги мажеха, при това говоря за новите къщи, не за старата каменна зидария с дървените напречки.

Но Пирин е голи скали, без гора, без клек, само скала. Рила е най-хубавата планина.

А преди 10 години, когато последно отидох в Банско, не го познах, много хотели, много нещо. И това всичко е дело на хора като мен, това е прогресът.

Като пенсионер направих в Боровец три-четири хотела, няма да казвам на кого са, и беше удоволствие да работя с новите технологии. Най ми харесва сухото строителство – без мазилка, зидария с лепила, което позволява да се работи и през зимата. А скоро гледах една къща в строеж и просто не можех да се ориентирам как е направен таванът. Но времето ще покаже кое е по-устойчиво. В Либия например покрай морето имаше каменни кариери с нещо като варовик. Със специални машини го режеха на кубчета и правеха цели градове с къщи с дебели стени, в които вътре е хладно, няма следа от слънцето. И така са строили, откакто се помнят, защото имаше сгради, на които им личи, че са от векове - покрива го няма, а зидарията си стои, защото на практика е вечна.

 

Можете ли с днешна дата да кажете, че сте доволен от живота си?

Еее, може ли да не съм доволен. За мен животът ми е това, което съм построил. Имам си списък с обектите, които съм предал с Акт 16. И е дълъг, с някъде към 40 обекта.

 

А кой Ви е най на сърце?

Канализацията, разбира се, това е. И всеки ден, като вървя по улици и тротоари, се сещам, че стъпвам върху тръбите, които сме полагали, спомням си конкретни проблеми, които сме решавали на конкретни места. Гордост ми е.