Проф. д-р инж. Павел Павлов, ръководител катедра „Подземно строителство“ в МГУ „Св. Иван Рилски“, член на Международната асоциация на минните професори: Подготвяме висококвалифицирани кадри, търсени у нас и признати по целия свят

Проф. Павлов, юбилеят на софийския метрополитен е добър повод да разкажете и за Вашия принос към неговото изграждане, най-малкото като автор на монографията „Минно и подземно строителство”?

Допирните ми точки със столичното метро са още от далечната 1994 г. като студент в специалността „Подземно строителство”. Тогава избрах за дипломната си работа темата „Укрепване на метростанция „Сердика”, като ръководителите ми бяха инж. Маньо Манев, проектант, и проф. Стоян Братоев, директор на метрополитена. След това през годините с известни прекъсвания също съм имал общо с този мащабен за София инфраструктурен проект в различни инициативи като консултант, член на комисии и т.н.

Работата по строителството на метрополитена в значителна степен се е извършвала в сложни инженерно-геоложки условия?

Действително в София земната основа е изключително комплицирана, с високи грунтови води, свързани или несвързани пясъци. Строителството в централната градска част е истинско предизвикателство за проектанти, строители, инженери и останалия състав.

Всеки един проект по изграждането на метродиаметър или на отделна станция се предхожда от множество проучвания – на съществуващата градска инфраструктура, потенциалния пътникопоток, геоложките дадености, наличните надземни и подземни комуникации и възможностите те да бъдат изместени или реконструирани и мн. др. Екипите, които работят по отделните теми и направления, са с различни познания и със солидна инженерно-техническа и практическа подготовка, за да се консолидира цялостна визия на проекта и крайно становище, което да бъде представено за обсъждане и реализация.

Нещо интересно - метрополитените в света не са проектирани по един и същи начин, те не са еднакви. Те се съобразяват с вече налична урбанизирана територия при реално населено място и при съществуващ градоустройствен план. Метрополитените следват хората и потребностите за движение на жителите.

Вие сте ръководител на катедра „Подземно строителство” и като такъв имате преки впечатления от интереса на студентите към Вашата специалност?

Специалността „Подземно строителство” е изключително полезна за обществото и завършилите инженери намират бърза реализация на пазара на труда. Тя подготвя висококвалифицирани кадри, които могат успешно да участват в строителството на метрополитени, градски комуникации, хидротехнически и други тунели, в изграждането на геотехнически обекти и още, и още.

Истината обаче е, че през последните години съвременните младежи наблягат повече на хуманитарните специалности и се губи интерес основно към инженерните професии. Защото при тях се налага изучаването на много тежки дисциплини. И в „Подземно строителство“ интересът е намалял. При нас идват и завършват мотивирани студенти, които с течение на времето разбират каква е цената на успеха. Защото много лесно и бързо си намират висококвалифицирана работа не само в България, но и в целия свят, и това не е преувеличено. Дипломите от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ са световно признати, не подлежат на никакво съмнение. Възпитаници на катедрата работят успешно и доказват на практика своите познания и умения от Полярния кръг, разбирайте далеч нагоре на север в Канада, в Калгари например, до Екватора, в Централна Африка - Замбия, Ангола, Кения. Изграждат подземни комуникации в Катар, строят метрополитена в Ханой, Виетнам. Правят рудници и тунели във Финландия, Германия, Швеция, Испания и къде ли не другаде.

Вероятно имате и много възпитаници, които работят в софийския метрополитен.

Поне 50% от завършилите започват във фирмите, които изграждат или поддържат строителството на подземната градска железница. Те ще бъдат все по-желани и по-търсени.

Причината е, че населението в България, а и не само при нас - в целия свят, се локализира в големите урбанизирани територии - мегаполиси. Това е тенденцията в последните 10-15 години и у нас. Разрастващите се все по-големи градове имат нужда от допълнителна инфраструктура, от подземни гаражи и паркинги, микротунели. Автотранспортът също се вкарва под земята, за да не пречи на градския живот.

Тази тенденция, характерна за Югоизточна Азия, където 20% от градовете са под земята, вече става актуална и за Европа, а в известен смисъл и за нашата страна., т.е. около 7-8% от нашата инфраструктура вече са под земята.

Но позволете ми тук да кажа, че проф. Братоев е изключително значим учен, който играе първостепенна роля при подготовката на нашите студенти. Преподава в катедрата вече 15 години. Притежава огромен научен и практически потенциал. Това, което той дава на нашите студенти, е нещо уникално и неповторимо. Той е човекът, който познава изключително добре сложните инженерно-геоложки дадености на гр. София. В неговите компетенции е да запознае студентите с най-новите тунелопробивни машини, използваните модерни технологии, съвременните материали и технологични подходи.

Това, че той е член на преподавателския екип на „Подземно строителство“, е един голям късмет и същевременно много добра предпоставка за бъдещото кариерно развитие на завършващите нашата специалност.

Много често строителството в централните градски части е придружено със сложни съпътстващи сондажни операции, инжектиране, заздравяване и др. След прокарване на метротунелите на дневен ред е друго голямо предизвикателство. Необходимо е постоянно да се следят деформациите на конструкциите и облицовките в метротунелите, както и да се наблюдават деформациите на земната повърхност в зоната на влияние на метротрасето. Недопустимо е при строителството на метрополитена да има деформации на сградите и съоръженията, които са на повърхността, така че този проблем е сред основните приоритети на екипите по наблюдение и поддръжка.

Предстояща е научната конференция „25 години Софийско метро”, какво ще бъде Вашето участие в нея?

Да, тук имам да кажа нещо интересно. На форума ще бъде представена публикация, която е плод на научни търсения и на решения за обследване на подземните пространства с безпилотен дрон. Разглежда се възможността летателният апарат да облита метротунелите, когато мотрисите не се движат. Целта е да се дигитализират съществуващите конструкции, да се „хванат” евентуални деформации или пукнатини или да констатират премествания. По този начин ще бъде спестен човешки труд и работа през нощта на поддържащите дежурни строителни и на мобилните маркшайдерски екипи.

Няколко думи за учения проф. д-р инж. Павлов? Имате три патента в съавторство с Ваши колеги – единият е в областта на хидроизолационните композитни материали. Другите?

Да, автор и съавтор съм на няколко патента. Както казахте, единият е в областта на хидроизолационните композитни материали, вторият касае „Метод и технология за адсорбционно разграждане на нефтопродукти при химично пречистване на замърсени почви“, а третият е за създаване на нов иновативен и екологосъобразен материал за покриване на сгуроотвали към ТЕЦ, депа за отпадъци и създаване на подложни слоеве за пътища и площадки.

При всеки един патент целта е била икономическата целесъобразност на изобретението и ползата за обществото. Изобретенията не са самоцелни. Търсено е те да имат приложимост в нашето ежедневие, да носят ползи за икономиката и бизнеса.

Вие общувате с преподаватели и студенти в Германия, Австрия и др. Има ли разлика в нагласата на младите хора към сложната професия на минния инженер подземен строител у нас и в другите държави?

Интересен въпрос! Но ще отговоря така – независимо къде си студент, важно е да имаш силна мотивация и ясна перспектива за реализацията си. Завършилите специалност „Подземно строителство“ могат да работят като технолози, проектанти и ръководители в минностроителни и миннодобивни предприятия, в дружества и фирми, извършващи подземно градско, тунелно, транспортно и хидроенергийно строителство, метрополитени и подземни градски комуникационни съоръжения, както и други видове подземно и надземно строителство. В катедрата обучаваме и по магистърска програма „Техника и технология на взривните работи”, която е предназначена да отговори на новите предизвикателства, свързани с необходимостта от комплексни, теоретико-приложни познания при работите с взривни вещества и технологията за тяхното използване. Обучаваме по още една магистърска програма - „Геотехника”. Завършилите могат да работят като технолози и проектанти, ръководители на дружества и фирми.

Накрая на нашия разговор искам да припомня завета на Св. Иван Рилски - патрона на Минно-геоложкия университет: „Бъдете единни и имайте мир помежду си“. Това е древното послание на светеца към нас, българите, което е актуално и днес и което е съвременно послание за добра екипна работа на проектантите и строителите, на софийския метрополитен.