Инж. Иван Моллов, изп. директор на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, зам.-председател на УС на КСБ: Цената на строителната продукция не може да бъде компенсирана с 15% индексация по договорите

Инж. Моллов, Вие сте експерт по ВиК инфраструктура, „Райкомерс“ работи активно във ВиК сектора. Въвели сте в експлоатация три от четири инвестиционни проекта в гр. Ямбол, както и много други по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“,  има ли риск все още от нереализирани проекти по ОПОС и загуба на средства?

Да, риск има! Проектите да не бъдат завършени в срок, а след края на 2023 г. разходите ще са за сметка на бенефициентите, тоест съответните ВиК дружества, и ще загубим част от еврофинансирането. Повишените разходи на ВиК операторите ще доведат до необходимост от увеличаване цената на водата, което естествено ще засегне всички ни. Голяма част от колегите - изпълнители по договорите, не могат да покрият по-високите разходи за строителство без така нужната индексация, и то в определения с Методиката на Министерския съвет (МС) пълен размер. Свидетели сме на безпрецедентно повишение на цените на строителните материали в последните две години и главоломно нарастване на разходите за труд, свързано с повишените цени на горивата и енергоносителите, както и на стремителна инфлация на потребителските цени на всички стоки и услуги. Прекалено наивно е да се надяваме, че това значително нарастване на цената на строителната продукция може да бъде компенсирано с 15% индексация на цените по договорите в рамките на определения „таван“ от Управляващите органи на оперативните програми, а и от някои възложители. Само инфлацията за последните 12 месеца надхвърля 18%, а цените на някои строителни материали (черни и цветни метали, дървен материал, изолационни материали и т.н.) се повишиха в пъти, цените на инертните материали се повишиха със 100%, цените на асфалтовите смеси с 50 до 80%! Необходимо е да се осигури допълнителен финансов ресурс на национално ниво, за да започне незабавно да се прилага индексацията в пълен размер според утвърдената от МС Методика, която между другото отчита единствено индекса на повишение на цените на строителните материали.

Още през септември миналата година служебното правителство прие Методика за индексиране на строителните договори, но все още се говори за проблеми и отражение на цената на строителните материали. Защо?

Да, защото Методиката се прие, но няма никаква реализация. По моя информация единствените договори, по които се извършват разплащания по индексирани в пълен размер цени, са тези на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, както и тези, финансирани от бюджета на МО. Във всички останали случаи или индексацията се съобразява с наличен свободен ресурс, или пък се чакат нечии указания за прилагането й. В момента Методика имаме, индексация се извършва само в отделни единични случаи, а цените на строителните материали не показват никаква тенденция за намаляване на стойността им. Трябва да имаме предвид, че такова повишение на цената на строителната продукция няма как да се покрие от печалбата на изпълнителя, а в много случаи дори възможностите за текущо финансиране на изпълнението вече са изчерпани – строителните фирми, освен че загубиха перспектива за устойчиво развитие, вече са изправени пред фалити заради липса на оборотен капитал.

Какво според Вас е необходимо да се направи, за да се постигне наистина реализация на Методиката и браншът да получи така необходимото индексиране на строителните договори?

Необходими са две неща, и то незабавно:

- На първо място да се издадат единни указания към възложителите за прилагане на Методиката и да спрат всякакви импровизации от страна на финансиращите органи. Да, Методиката е задължителна за прилагане във взаимоотношенията между възложител и изпълнител, но е недопустимо финансиращият орган да налага ограничения в тези взаимоотношения или да поставя допълнителни условия за реализацията й в разрез с Методиката, както и е недопустимо възложителите да „копират“ в действията си тези указания, включително и по отношение на размера на индексацията. В ПМС, с което е приета Методиката, има няколко основополагащи аспекта, които не следва да се дискутират и тълкуват – дали да се индексира стойността на извършените дейности (указан е конкретен период, за който индексацията на цените следва задължително да се приложи), за кои дейности е приложима (без да се уточнява дали договорът е изпълнен, приключил и т.н.), по какъв начин се определя размерът на индексацията, както и липсата на необходимост от  каквито и да било други доказателства, освен изменението на конкретния индекс, официално публикуван на сайта на НСИ.

- На второ, но не по маловажност място, е необходимо да се определи и осигури необходимият ресурс на национално ниво. Недопустимо е държавата да стои безучастно, тъй като е ясно, че възложителите не разполагат със свободен ресурс. Затова отново са необходими ясни указания към различните категории възложители от Министерството на финансите по какъв механизъм и в какъв размер ще им бъде осигурен допълнителен целеви ресурс. Защото алтернативата е да имаме редица започнати и недовършени строежи, което както установяваме ежедневно в последно време, е най-скъпото възможно строителство.