Дискусия в УАСГ разгледа проблемите на държавната нивелачна мрежа
На 16 февруари в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) се проведе среща дискусия на тема „Държавната нивелачна мрежа - проблеми и решения“. Тя бе организирана от Геодезическия факултет на УАСГ. Гост на събитието бе чл.-кор. проф. Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките. Модератор на срещата бе зам.-ректорът на УАСГ по учебни дейности, качество и акредитация проф. д-р инж. Славейко Господинов.
Във встъпителното си слово проф. Славейко Господинов обърна внимание на предназначението на нивелачната мрежа. Тя е височинна основа за топографското заснемане и за всички геодезически измервания, провеждани в страната. Представлява система от точки с точно определени надморски височини. Тези точки се наричат репери. Едновременно с това с нивелачната мрежа се установяват и анализират съвременните вертикални движения на земната кора. „Регистрацията и мониторингът на подобни движения, чието наличие е недвусмислено доказано през годините, освен като цел на комплексни научни изследвания, има изключително голямо практическо значение. Надеждно констатираните стойности на височинно „изместване“ на реперите са от съществено значение при сеизмичното прогнозиране в краткосрочен и дългосрочен план, както и при сеизмичното райониране на територията на страната“, заяви проф. Господинов и даде думата на проф. д-р инж. Елена Пенева-Златкова, декан на Геодезическия факултет в УАСГ.
Тя се спря на историята на Държавната нивелачна мрежа. По думите й измерванията са започнали през 1920 г. от нивелачното отделение към тогавашния Държавен географски институт. Първоначалният проект на нивелачната мрежа е предвиждал 14 полигона, които впоследствие нарастват на 18 с обща дължина на нивелачната линия 4200 км. Първото наблюдение приключва през 1930 г.
Второто измерване е осъществено в периода 1953-1957 г. от някогашната Военно-топографската служба и „Геопланпроект“, а третото – от 1974 до 1982 г. от „Геопланпроект“ и Научния институт по геодезия и фотограметрия. Началото на измерванията за четвъртия цикъл е поставено през 1995 г.
Последва приветствие към участниците от чл.-кор. проф. Николай Милошев. Събитието продължи с дискусии по няколко основни теми, сред които „Теоретична обоснованост и практическа значимост на измерванията от IV-ти цикъл“, „Технологична и метрологична съвместимост на отделните измервания (включително съпътстващите) от IV-ти цикъл“, „Съвременната роля и значимост за геодезията на мареографните станции по Черноморското ни крайбрежие“ и др.
Проф. д-р инж. Славейко Господинов, зам.-ректор на УАСГ по учебни дейности, качество и акредитация: Дипломите на българските инженери геодезисти са признати във всички европейски държави
Проф. Господинов, висшата геодезия, която преподавате в УАСГ, се занимава и с държавната нивелачна мрежа, тема на дискусията, която се проведе в УАСГ.
Държавните мрежи винаги са били обект и приоритет на висшата геодезия. През годините тяхното предназначение е претърпявало известни изменения, продиктувани и обусловени от предстоящите за решаване чрез тях задачи.
От 1965 г., когато формално се поставя началото на „динамичната фаза“ в геодезията, едно от основните предназначения на тези мрежи е установяването на съвременните вертикални движения на земната кора. В това предназначение се корени и необходимостта от преизмерването на тези мрежи през определен период от време – около 20-25 години.
Специалността „Геодезия” е една от първите, които се откриват през 1942 г. със създаването на някогашното Висше техническо училище, а в момента е регулирана специалност. Това влияе ли на броя на Вашите студенти?
Не съм убеден, че точно това влияе пряко на избора на младите хора, решили да обвържат бъдещата си реализация с тази безспорно интересна и значима професия. Статутът на регулирана професия е по-скоро едно официално признание за важното място, което заема геодезията в живота на обществото. Интересът към геодезията не е стихвал и през годините, преди т.нар. регуляризация. Независимо че възниква преди хилядолетия, днешният облик на геодезията е формиран от постиженията на човечеството в областта на електронноизчислителната техника, дигитализацията на изображения и теорията за тяхното разпознаване, космическите методи, навигационните технологии, географските информационни системи, стационарните и мобилните сканиращи устройства.
В съвременния си вариант геодезията е по-скоро наука за пространството. Всичко това наред с възможностите за реализация според мен формира притегателната сила, която кара младите хора да желаят да изучават и практикуват тази професия.
Геодезическият факултет е сред най-тежките за следване в УАСГ – изучава се много математика, специални предмети и т.н.
Всички сериозни начинания в живота на един човек изискват и определени качества. Многоликият характер на геодезията, размахът и сериозността на задачите, които решава, са немислими без една стабилна математическа основа. Бъдещият инженер геодезист трябва да живее с усещането за мисия и с мисълта, че всички желания и мечти се постигат с труд, с много труд. „Тежестта“ на следването се проявява, когато нагласата и готовността за труд биват потиснати или недооценени.
Младите хора трябва да са наясно и с максимата, че постигнатото с много труд е източник и на едно оправдано самочувствие. Всеки млад човек, когото привличат новите територии на знанието и дигиталните технологии, е потенциален студент в Геодезическия факултет на УАСГ.
Студентите в Геодезическия факултет използват по време на обучението си водещ базов и специализиран софтуер.
Отдавна практикуването на нашата професия е немислимо без използването на специализиран софтуер. Осигурили сме такъв, тъй като обучението в нашия факултет е ориентирано към работата с подобен софтуер в целия му спектър. Ръководството на факултета е установило ползотворно сътрудничество с представителите на всички световно известни производители на специализиран софтуер. Благодарение на това студентите ни имат възможност да се запознаят с лицензирани версии на доминиращи в международен мащаб софтуерни продукти.
На дневен ред ли е поредната кандидатстудентска кампания?
Както всяка година, сме готови не само да привличаме млади хора, но и да посрещнем новите първокурсници. Всички необходими условия за пълноценната им подготовка са налице. Неведнъж съм подчертавал, че дипломите на българските инженери геодезисти са официално признати във всички европейски държави.