Кметът Ангел Геров: Община Пирдоп работи за енергийното обновяване на сградите

Г-н Геров, на 1 февруари направихте първа копка по проект за реконструкция на ВиК мрежи в Пирдоп. Какво включва той и на колко възлиза стойността му?

Проектът включва частична или цялостна подмяна на ВиК инфраструктура на 39 улици в града, които не бяха обхванати от големия воден проект, реализиран в периода 2011-2014 г. Той е на обща стойност близо 6 млн. лв. Средствата са осигурени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което община Пирдоп има подписано Споразумение за целево финансиране на обекти от ВиК инфраструктурата. Към момента при нас са постъпили 50% от парите, като вторият транш се очаква след приемане на държавния бюджет за 2023 г.

Във водния цикъл не бяха включени и двата главни довеждащи водопровода, които са с етернитови тръби ф250, където са основните аварии и загуба на питейна вода. С изпълнението на проекта този проблем ще бъде преодолян.

Фирмата изпълнител гарантира, че ще бъдат положени максимални усилия за бързото и качествено реализиране на ремонтните дейности. Срокът за осъществяването на всички СМР е 180 дни. След като приключат, целият град ще бъде с подменена ВиК мрежа. Проектът предвижда още асфалтиране в зоната на изкопите и възстановяване на нарушената настилка. В него не е заложена рехабилитация на уличната мрежа, общината търси средства и възможности за последващо цялостно асфалтиране.

Какви други проблеми имате във ВиК сектора – цената на водата или др.? Разкажете ни и за язовир „Душанци”, който е на територията Ви.

Цената на водата в община Пирдоп се задържа на едно ниво, което е достатъчно високо, имайки предвид, че тя идва до нас по гравитачен път. Едноличното решение на държавата със създаването на ВиК асоциациите доведе до тези цени.

Яз. „Душанци” е крупно хидротехническо съоръжение, изградено в периода 1968-1970 г. на река Тополница. Намира се на около 7 км югоизточно от Пирдоп в полите на Средна гора. Водите му се използват за промишлени нужди. Най-голямата дълбочина на язовира е 45 м, а по дължина водоемът е сред най-дългите в страната - над 12 км.

По какви проекти работи общинската администрация? Търсите ли европейско финансиране за изпълнението им?

Имаме готовност да кандидатстваме по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), за да осигурим средства за енергийно обновяване на сгради от образователната инфраструктура. На финалната права сме да внесем документите и проектните предложения в Министерството на образованието и науката. Едно от училищата ни е строено през 1932-1933 г. и дограмата не е сменяна от тогава. Дървените врати и прозорци отдавна не осигуряват нужното качество и комфорт за учениците и учителите особено сега, през зимата. Имаме друга общинска сграда, за която ще кандидатстваме за финансиране за енергийно обновяване през МРРБ. След като я санираме, в нея ще можем да разположим част от общинските служби. Социалните услуги се увеличават и трябва да осигурим адекватни условия за работа на нашите специалисти в сферата.

През Държавен фонд „Земеделие” сме подали документи за финансиране на ремонта на две улици в града. Предстои да кандидатстваме за средства, необходими ни за надграждане на енергийната ефективност на някои от детските ни градини. В рамките на програмен период 2014-2020 г. подменихме дограми, отоплителни инсталации, реализирахме и други мерки за повишаване на енергийната ефективност. Сега искам да намалим потреблението на дизелово гориво и на електрическа енергия, като кандидатстваме за изграждане на фотоволтаични системи на покривите и термопомпени агрегати.

В края на януари получихме одобрение на проектното предложение за разработване на Стратегия за водено от общностите местно развитие „МИГ Пирдоп, Копривщица и Антон“ за програмен период 2021-2027 г. По него сме осигурили финансиране в размер на 48 892 лв. Предстои подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ между Държавен фонд „Земеделие“ и Сдружение „МИГ Пирдоп, Копривщица и Антон“. С този проект ще се подпомогне процесът по функциониране, утвърждаване и популяризиране на МИГ. Заложени са обучения за заинтересованите страни, подпомагане на процеса за изготвяне на Стратегията за местно развитие и насърчаване включването на местното население в разработването и прилагането на тази стратегия.

Има ли интерес към община Пирдоп от страна на инвеститори?

В момента са заявени три инвестиционни намерения за изграждане на фотоволтаични паркове. Производството на енергия от възобновяеми енергийни източници напоследък доста нашумя и изглежда, че и Пирдоп е атрактивен за подобни вложения. Двама от инвеститорите са се спрели върху терен за изграждане на 250 мегавата мощности. Третият смята да построи мощности от 50 мегавата.

Тези дни предстои да проведем общественото обсъждане на инвестиционните предложения. Мненията и препоръките на хората, които получим, ще бъдат коментирани след това на извънредна сесия на Общинския съвет.

В случай че фотоволтаични паркове се реализират, ще има ли ползи за бюджета на общината?

Определено. В инвестиционните предложения е записано, че местната власт ще получава определени средства, но засега това е в бъдеще време.

Често определят Пирдоп като „медната“ столица на България.

Наименованието е добро, а и е факт, че на територията на Пирдоп и Златица оперира международна група за производство на метали, базирана в Хамбург, Германия. Тя е един от най-големите данъкоплатци в страната ни и със структурно значение за икономиката на района. Основната дейност е преработването на медни концентрати, производство на рафинирана мед, регистрирана на Лондонската метална борса под бранда „Пирдоп“, на медни аноди и вторични продукти, като сярна киселина и железен силикат. Заводът на „Аурубис България“ е създаден през 1958 г. и е неделима част от историята на региона. Едва ли има семейство от Средногорието, което да не е било по някакъв начин свързано с това производство.

Всички данъци, които тази компания плаща, обаче отиват в държавния бюджет, а това, което се връща към общината, е пренебрежимо малко и незадоволително за населението. Металургията е тежко производство и винаги са възможни екологични проблеми. Разбира се, през годините „Аурубис България” са направили немалко в сферата на опазването на околната среда. Това е факт, но все пак общините Пирдоп и Златица понасят и негативи от функционирането на това предприятие. Респективно държавата би трябвало да ни компенсира в разумни граници.

Факт е, че работещите в комбината получават високи заплати, но те са между 500-700 души, а в нашата община населението е над 7500. Твърдя, че държавата ощетява гражданите на територията ни. Крайно време да се случи финансовата и административната децентрализация в България, за която настоява Националното сдружение на общините в Република България.

Трябва ли учебните заведения да подготвят специалисти за икономиката, която се развива на територията, на която функционират?

Това е друга болна тема за мен, защото държавата е оставила и тази проблематика на автопилот. Ще поясня - в нашия град имаме три средни училища. В миналото две от тях бяха от т.нар. техникуми. Единият е известен като най-старото училище на Балканския полуостров за млекопреработване. Но днес такъв предмет не съществува, децата се обучават за сервитьори, бармани, готвачи, администратори в хотелите. Другото учебно заведение бе механоелектротехникум и произвеждаше кадри за добивната и преработвателната промишленост в Средногорието – електротехници, металурзи, специалисти „Контролно-измервателни прибори и автоматика“ и т.н. В един момент тези специалности станаха неатрактивни и за децата, и за родителите. Професиите счетоводител, бизнес администратор, офис мениджър звучат по-добре и сега училището обучава младежите в тези направления. Съответно структуроопределящите предприятия на територията ни не могат да намерят подходящи местни специалисти. Старите кадри се пенсионират, нови няма. Заварчици, стругари, ел. техници, фрезисти и куп други професии изчезват от картата на икономиката. Ще дойде ден, в който ще се чудим какво да направим, за да ги осигурим.

Сега е модерно дуалното обучение, а то всъщност реално се провеждаше в нашите бивши техникуми.

Строят ли се къщи за гости? Развива ли се туризмът при Вас?

Нашата техническа служба и главният ни архитект издават по няколко разрешения за строеж всяка седмица, но те много рядко са за изграждане на къщи за гости. В общината се строят нови фамилни къщи или се ремонтират стари.

Ние сме промишлен район, но имаме изключително привлекателни места за туристи. Язовир „Душанци” и Еленската базилика привличат доста посетители. По исторически и археологически данни базиликата е най-древният паметник с национално значение в община Пирдоп. Тя е датирана от края на V в. - първата половина на VI в. и е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.

Сред интересните ни обекти е и църквата „Свето Успение Богородично“. За нейното строителство са били извикани майстори от близките села Смолско и Мирково. По архитектура дюлгерите са следвали традициите на арбанашките църкви от XVIII в. Храмът е вкопан в земята, с просторен наос, два реда дървени колони, поддържащи сводовете. Вътрешната му украса е завършена по-късно, а най-ранните икони са от 1823 г. и са дело на известния тревненски зограф Йоаникий папа Витанов.

В близост до нас е Копривщица, която е туристически и исторически феномен във всяко едно отношение.

Пирдоп е само на 80 км от София, като до него се достига по Подбалканския път или по жп линията София – Бургас. Считате ли, че сте облагодетелствани по отношение на инфраструктура?

Безспорно, като ще добавя, че пътуването с автомобил до града и нашите села е не само лесно, но и приятно, и живописно. Преминава се през два рида – Саранския баир и Гълъбец, през които и зимата, и лятото преодоляването на завоите е голяма емоция. Железопътното трасе е едно богатство, което е от икономическа полза за цялото Средногорие.

Преди десетина години, се направи основен ремонт на пътя от столицата до с. Челопеч и после до Пирдоп, но за съжаление времето и натоварването на трасето оказаха своето негативно влияние. Сериозният трафик на тежкотоварен транспорт, който се увеличи от въвеждането на тол таксите, доведе до преждевременно износване на асфалта по това трасе.

Какво още бихте искали да кажете на финала в съвместната ни рубрика с НСОРБ „Общини: кметовете говорят”?

До известна степен засегнах най-важната за мен тема – децентрализацията. С нея ще завърша, защото кметовете искат да оправдаят очакванията на хората, които са ги избрали на този високоотговорен пост. Те не искат да пропилеят своя авторитет, а в настоящата ситуация това може да стане много лесно, защото зависиш от премиера, министъра на финансите и т.н., за да получиш нужните средства за развитие на населеното място. Когато на общините им бъде осигурено адекватното финансиране, ще се види дали те могат да управляват тези средства в името на обществото, което ги е избрало.

Не е случаен девизът на нашата община - „Горди с миналото - уверени в бъдещето”.