ОП на КСБ – Варна, и община Варна обсъдиха строителната програма на морската столица за 2023 г.

Община Варна и Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) в морската столица проведоха традиционна годишна работна среща, на която бе представена строително-инвестиционната програма на общината, бяха обсъдени реализиращи се и предстоящи проекти и бяха дискутирани актуалните проблеми пред бранша. Съорганизатори на събитието бяха ОП на КСБ – Варна, и в. „Строител”, който е и медиен партньор. Срещата бе открита от председателя на ОП Варна инж. Пенко Стоянов и от кмета на общината Иван Портних. От страна на общинската администрация участие във форума взеха и зам.-кметовете на Варна инж. Христо Иванов и Пламена Маринова и главният архитект на Варна арх. Виктор Бузев. Гости на събитието бяха председателят на Управителния съвет на КСБ инж. Илиян Терзиев, зам.-председателят на УС на Камарата и председател на ОП на КСБ – София, инж. Любомир Качамаков и изп. директор на КСБ арх. Иван Несторов. В срещата се включиха и инж. Христо Димитров, председател на Контролния съвет на КСБ, инж. Стамат Стаматов, член на УС на КСБ, членове на Областния и Контролния съвет на ОП Варна, прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова, представители на строителните компании от областта, на регионалните колегии на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и др.

„Срещата ни с ръководството на община Варна е регулярна. Тя се организира в партньорство на Областното представителство на Камарата и в. „Строител“, който много добре отразява дейността на строителите не само във Варна, но и във всички общини в страната. Благодарим както на изданието на КСБ, така и на местната администрация за провеждането на днешното събитие”, каза в уводните си думи инж. Пенко Стоянов и даде думата на кмета на Варна.

„За мен е чест и удоволствие да Ви посрещна в община Варна. Радвам се, че провеждаме тази традиционна работна среща въпреки всички предизвикателства, пред които сме изправени - икономическата криза, инфлацията, политическата нестабилност, които се отразяват във всички сфери“, от своя страна каза Иван Портних.

Той припомни, че едно от предизвикателствата, с които общината се е сблъскала, е, че бюджетът за 2022 г. в частта му за разходите за рехабилитация на инфраструктура и за други инвестиционни проекти е обжалван от бившия областен управител на Варна. Това действие на първа съдебна инстанция вече е определено като нецелесъобразно.

„Надявам се новият областен управител да се съобрази със съда и да не обжалва решението му, за да не загубим отново 2 години. В началото на 2023 г. отново сме без бюджет и разполагаме само с разчети съгласно инструкциите на Министерството на финансите, които се правят според финансовата рамка за 2022 г. Така че очевидно пак ще разчитаме на собствените си сили“, изтъкна Портних. Той отбеляза като генерален проблем, че в продължение на две години не е била отворена за кандидатстване нито една важна европейска програма от период 2021-2027 г. „С евросредства ние реализирахме много важни и значими за Варна проекти, а новите програми още не са договорирани. Трябва да се преминат още доста процеси, докато се стигне до кандидатстване от страна на общините. Свежи пари скоро по това направление няма да постъпят. По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) също не съм чул да се финансират проекти в общините. Всичко това ни изправя пред системни финансови предизвикателства и изпитания“, коментира Иван Портних.

Кметът информира, че бюджетът на Варна за 2023 г. ще е насочен към осигуряване на средства за яслите, детските градини, училищата, здравните и социалните институции, социалните програми, които изпълнява администрацията. Според Портних предизвикателство при формирането на финансовата рамка ще е балансирането на социалните политики на общината със започнатите инфраструктурни проекти. „Те са стартирани през 2020 г. и тогава са били финансово осигурени. Според разчетите от тогава би трябвало да реализираме мащабна програма за обновяване на междублокови пространства и малки улици в кварталите. Но цените на строителните материали се повишиха драстично, както и цените на електроенергия, на труда и сега имаме нужда от допълнителни средства, които не сме планирали“, заяви той. Портних допълни, че част от програмата за обновяване на кварталите е синхронизирана с ВиК проекти по ОП „Околна среда“, които са стартирали със закъснение.

„Индексирането на строителните договори е едно от предизвикателствата пред местната власт“,

бе категоричен Портних. „Дофинансираме започнати проекти от предния програмен период, за да не загубим европейско финансиране, това е голямо предизвикателство в условията на осакатен бюджет и сериозно покачване на цените във всяко едно направление, но въпреки предизвикателствата продължаваме да работим“, коментира кметът на Варна.

 Той подчерта, че въпреки цялостната криза у нас, община Варна е стабилна и кредитният й рейтинг е равен на този на държавата. „Искам да благодаря на Камарата на строителите в България за доброто сътрудничество. Благодаря Ви, че в условията на толкова предизвикателствата работите и заедно вървим напред. Искам да Ви уверя, че община Варна е Ваш партньор и ще направим всичко, за да продължим да сме си взаимно полезни“, завърши своето изказване Иван Портних.

След него думата бе дадена на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той благодари на община Варна за срещата и поздрави организаторите ОП Варна и в. „Строител” за това, че с дейността си осигуряват една стабилност на инициативата, която е изключително полезна и може да служи за пример. „Както винаги съм подчертавал, комуникацията и диалогът са ключови, за да поставяме общите проблеми и да търсим най-добрите и най-ефективните решения“, подчерта инж. Терзиев. „Радвам се, че коментирахте един от най-важните въпроси както за Вас, така и за нас - индексацията на строителните договори. Знаем, че липсата на бюджет и на редовно правителство е сериозен проблем и за общините, и за бизнеса. Различните възложители се притесняват да прилагат Методиката и ставаме свидетели на разнопосочни практики“, посочи инж. Терзиев и информира, че КСБ настоява за приемане на общи указания за прилагане на Методиката. Той анонсира предстоящата среща между ръководството на Камарата и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и заяви, че и двете организации с общи усилия трябва да настояват да се намери изход от създадената ситуация. Инж. Терзиев постави във фокуса на дискусията и програмата за енергийно обновяване на сградния фонд със средства по НПВУ.

Иван Портних подчерта, че подкрепя необходимостта

да се създадат правила за прилагане на Методиката за индексация на строителните договори.

Той подчерта активните действия на КСБ, допринесли за изготвянето и приемането на Методиката. „Ако не бяхте предоставили Вашата експертиза, най-вероятно документът нямаше да е факт“, бе категоричен кметът на Варна. По отношение на новата програма за енергийна ефективност по НПВУ той коментира, че това е един от най-смислените проекти на държавата. „В тази връзка Общинският съвет взе решение да отделим средства, с които да се подпомагат етажните собствености в подготовката на техническите паспорти на сградите. По предварителни сведения Варна ще може да получи по Плана до 80 млн. лв. за саниране, но се надявам тези средства да бъдат увеличени. 87 сдружения на собственици са подали заявления за подпомагане от общината в процеса на обследване. Вероятно половината от тези етажни собствености ще бъдат одобрени за финансиране, но се надявам, че ще има и втори прием на документи“, каза той и увери, че общината е изцяло ангажирана с администрирането на процеса.

Председателят на КС на КСБ инж. Христо Димитров благодари за предоставената възможност строителите във Варна да се запознаят с инвестиционните намерения на общината. „Местните власти са особено важни за българските строители – те са основен възложител за компаниите и със своите политики създават инвестиционната среда. ОП на КСБ - Варна, което е домакин на нашата среща, е важен елемент от структурата на Камарата и съвместната работа с общинското ръководство на Варна е от изключително значение за нас. Ключово е инвестиционните намерения – не само на общините, а и на държавата,

да бъдат съобразени с възможностите на строителите, но и с жизнената логика.

Не може строителите да бъдат „държани във фризера и когато ти потрябват, да ги сложиш в микровълновата печка, да ги размразиш за малко и да очакваш те да свършат цялата работа, която е пропусната през годините“, коментира инж. Димитров. Той подчерта, че работниците са готови да напуснат страната в момента, в който усетят намаляване на обема на работа. Инж. Димитров апелира да се съобразяват строителните програми във времето, не например половин година да няма никакви поръчки и след това да се обявят много на брой с огромен обем работа, които няма как да бъдат изпълнени. „Липсата на ритмичност във възлагането създава проблеми и за строителите, и за възложителите“, обобщи инж. Димитров.

Иван Портних подкрепи казаното, като посочи, че за да се преодолее това, е необходима подкрепа за общините от държавата. „В последните години ние бяхме изправени пред невъзможността да планираме. Инвестиционните ни намерения за тази година са заложени още от 2020-2021 г. и досега всичко щеше да е реализирано, ако не бяха настъпили несигурни времена в държавата“, поясни кметът. Той добави, че от 2 г. община Варна има разработени проекти, с които да кандидатства за финансиране по програмите от период 2021-2027 г., но това не се е случило, тъй като няма обявени процедури по новите европрограми.

След официалните изказвания

зам.-кметът на Варна инж. Христо Иванов представи строителната програма на морската столица за 2023 г.,

като започна с равносметка за свършеното от администрацията през миналата година.

„През 2022 г. приехме Плана за интегрирано развитие на общината (ПИРО). В него са включени 292 проекта за изпълнение на 465 обекта на стойност над 2 млрд. лв. Приоритет са 37 обекта за над 1 млрд. лв. В края на 2023 г. направихме актуализация и допълване на ПИРО със 77 обекта. В плана сме конкретизирали три зони за основни интервенции и 6 приоритета – зелен град, социално справедлив и здравословен град, многовековен и многообразен град, иновативен и образован град, териториална свързаност и достъпност, както и административен и регионален хъб. Имаме готовност да кандидатстваме по европейските програми“, разказа Иванов. Той отчете, че през 2022 г. общината е осигурила финансов ресурс за приключване на ремонта на стадион „Спартак“, за нова сграда на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“, за проектирането на пречиствателни станции в с. Константиново и с. Звездица и за различни ремонти дейности.

Инж. Иванов посочи, че въпреки забавянето на старта на европейските програми на база на подготвени в предходни години проекти общината е успяла да обнови 4 междублокови пространства в града и въвела мерки за енергийна ефективност на жилищни блокове с финансиране от ОП „Региони в растеж 2014-2020“. „Направихме инвестиции в спортната инфраструктура на Варна. Например приключихме изграждането на трибуните на стадион „Спартак“, където имаше забавяне на дейностите. Продължаваме работа по преходни обекти, сред които е зала „Простор“ и обновяване на зоопарка. Завърши строителството на буната при минералния басейн в кк „Св. св. Константин и Елена”. Много усилия положихме за възлагане и изработка на проекти за улици и междублокови пространства“, допълни зам.-кметът.

Инж. Христо Иванов информира, че през 2023 г. предстои разширяване на зоната за платено паркиране във Варна. Сред важните проекти е и реконструкцията на 80 улици, за което са заложени 121 млн. лв. По думите му общината е осигурила финансиране за обновяване на 15 междублокови пространства. „Ще работим във всички райони - „Младост“, „Аспарухово“, „Владислав Варненчик“. Приоритет е и довършването на интервенциите в кв. „Кайсиева градина”. Планирано е още изграждане и на нови ясли и детски градини, както и площадки за игра в три забавачници“, съобщи зам.-кметът на Варна. Очаква се да бъдат сключени договори за проектиране на бул. „Цар Освободител“ и на нова сграда на Математическата гимназия.

Тази година общината трябва да завърши и три проекта по „ОПРР 2014-2020“ – ремонт на филиала на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“; внедряване на мерки за енергийна ефективност в 8 жилищни сгради и модернизация на Народно читалище „Петко Рачев Славейков“. „За ремонта на сградата на филиала на театъра се обърнахме към Министерството на културата да осигури допълнителни средства, с които да се направи индексация на договора. Те обаче не уважиха нашето искане и общината сама ще приключи дейностите“, разказа той. Инж. Иванов заяви, че

проблемът с липсата на индексация на строителните договори се е отразил негативно на Варна.

„Докато навлезем в материята за промяна на строителните договори, се забавихме. Въпреки това сме осигурили финансов ресурс за индексация и справедливо заплащане на изпълнителите. Разполагаме с ограничена финансова рамка и затова подхождаме към всеки обект индивидуално. Наложи се да извадим проекти от капиталовата ни програма и въвеждаме етапност на изпълнение, за да може да влезем в общата макрорамка на бюджета ни“, обясни той. Зам.-кметът на Варна подчерта, че общината е изпращала предложения за прилагане на Методиката до институциите, но те не са били приети от централната власт. „В момента всеки възложител работи самостоятелно, което може да доведе до проблеми“, коментира той.

Според него

държавата трябва да отдели необходимия финансов ресурс за индексация на договорите по оперативните програми.

„Това трябваше да бъде направено още миналата година, за да няма забавяне в реализацията на европейските проекти. Поради това две години имаше проблем с провеждането на търгове, а сега се отварят множество обществени поръчки, което ще затрудни строителите. Можеше да се избегне това струпване на работа“, каза инж. Христо Иванов.

След представянето на инвестиционната програма на Варна за 2023 г. се проведе дискусия по актуални проблеми пред строителите.

Инж. Пенко Стоянов коментира, че провеждането на срещи с общинското ръководство е от изключително значение за строителите, защото основният проблем за бранша от областта е състоянието на инвестиционния климат във Варна. „Ние сме заинтересувани да има инвеститори. Например по жилищно строителство градът заема 2-ро – 3-то място, но по отношение на промишленото строителство ситуацията е различна. Това е притеснително, необходимо е развитие на инфраструктурата за такива обекти, общината трябва да се ангажира по-сериозно с проектирането й. Създаването на тази нова инфраструктура ще отвори възможностите за строителство на промишлени обекти“, изтъкна инж. Стоянов. Той добави, че местната администрация трябва и много по-категорично да прилага регулацията в промишлените зони, особено в местата, за които не се изисква допълнително финансиране.

Главният архитект на Варна Виктор Бузев предложи да се направи една улица по регулацията в някой от новите райони и тя да бъде показен обект. „На предходната ни среща заявихме решимост да Ви подпомагаме, която потвърждавам отново“, каза той и обясни, че развитието на инфраструктурата в промишлените зони е свързано с отчуждаване на имоти, което е проблем за местните власти, защото те не разполагат с достатъчно средства.

Главният архитект на Варна се спря и на други проблеми, които администрацията среща в комуникацията с държавните институции за изпълнението на големи проекти и прилагането на различни планове.

Инж. Пенко Стоянов постави на вниманието на администрацията проблемите, с които се сблъсква при работата си с „­ЕНЕРГО-ПРО Варна“ ЕАД. Обсъди се и необходимостта за обединяване на всички структури на общината, отговарящи за архитектурата и градоустройството, на едно място. В момента те се помещават в различни сгради във Варна и събирането им би довело до по-качествена услуга и съкращаване на сроковете за извършване на различните дейности. Като добър пример в тази посока беше дадено Направление „Архитектура и благоустройство“ на Столичната община. Представителите на КАБ и на КИИП изтъкнаха, че е нужно да се уеднаквят процедурите за издаване на разрешения за строеж в различните районни администрации във Варна.

ОП на КСБ – Варна, и общината се договориха в кратки срокове да стартират работа по три от дискутираните теми. Ще бъде разработен ПУП на един от районите във Варна, като до края на април ще могат да се правят предложения, които да се отразят в плана, и след като бъде приет от Общинския съвет, регулаторните режими ще бъдат приложени на съответната територия. Двете страни ще организират и съвместна среща с електроразпределителното дружество, на която ще бъдат дискутирани проблемите в работата. Усилията на ОП Варна и общината ще се насочат и към обединяването на едно място на всички звена, отговарящи за архитектурата и градоустройството.

Срещата беше закрита от председателя на ОП на КСБ - Варна, инж. Пенко Стоянов. В заключение той отново благодари за възможността строителите да се запознаят с инвестиционните планове на общината, както и в открит диалог да бъдат обсъдени проблемите, които браншът среща и които са от компетенциите на администрацията.

Инж. Христо Иванов, зам.-кмет на община Варна: Апелираме към институциите да се приемат указания за прилагане на Методиката за индексация

Традиционните ни годишни работни срещи, провеждани по инициатива на ОП на КСБ - Варна, и в. „Строител“, са много полезни

Росица Георгиева

Ренета Николова

Инж. Иванов, проведе се традиционната годишна среща между ОП на КСБ и община Варна. Според Вас кои бяха най-важните теми, които се дискутираха?

На срещата представихме свършеното от местната администрация през изминалата година и планираната строителна програмата за 2023 г. Проведохме и дискусия с представителите на КСБ, на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране по актуални теми. На базата на разискваните въпроси бяха набелязани проблемите, възникващи при издаването на разрешения за строеж, при утвърждаването на подробните устройствени планове и др. На работната среща определихме и темите, по които да си сътрудничим с ОП на КСБ. Дефинирахме три направления. На първо място да организираме съвместна среща с „ЕНЕРГО-ПРО Варна“ ЕАД във връзка с възникващите трудности на строителния бизнес по отношение на електроснабдяването. Такава среща е необходимо да се проведе и с „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Варна. Друга цел, която си поставихме, е да изготвим план как общинската администрация, която отговаря за архитектурата и градоустройството и е разпръсната в различни сгради във Варна, да бъде обединена на едно място, за да се подобрят връзките между тези звена и да се намали времето за изпълнение на техните дейности. Очакваме да получим предложения по тези въпроси от ОП на КСБ – Варна, след което ще предприемем действия за тяхната реализация.

Каква се очертава 2023 г. като възможности за инвестиции в инфраструктурата? Говорим в условията на неприет държавен бюджет. Каква капиталова програма ще изпълнявате?

Подобряването на инфраструктурата не е еднократен акт. От три години изпълняваме програма за модернизиране на пътната мрежа на община Варна и за облагородяване на междублоковите пространства в кварталите на града. За тази цел ние ежегодно самостоятелно осигуряваме необходимите средства, тъй като през последните години държавният бюджет се приема със закъснение, няма достатъчно паричен ресурс по оперативни програми на ЕС и липсват други източници на финансиране. Към момента сме набавили капитал за ремонта на над 80 пътни трасета, като най-важните сред тях са ул. „Девня“, ул. „Кольо Фичето“, улици в промишлените зони на града и пътят за Ракитника. Също така ще работим и по структуроопределящи отсечки и булеварди, по които трябва да бъдат изпълнени водни проекти по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, на които възложител е „ВиК“ ООД - Варна. Такива са ул. „Прилеп“, бул. „Христо Смирненски“, ул. „Княз Борис III“ към кв. „Виница“, улици към туристическата зона Чайка - Ален мак. В рамките на нашата програма, след като бъде изградена подземната инфраструктура, ще изпълним довършителните работи по уличната мрежа - цялостно асфалтиране на пътните платна, изграждане на тротоари и осветление.

За облагородяване на междублоковите пространства в кварталите сме осигурили финансиране за над 15 обекта, като за всички тях имаме разработени инвестиционни проекти, издадени разрешения за строеж, а за 10 дори са избрани изпълнители. Реализацията на част от тези проекти започна през 2022 г. и през настоящата година трябва да ги завършим.

Продължаваме работа и по три важни европейски проекта, които са последните ни обекти по оперативните програми. Реновираме една от знаковите сгради в центъра на Варна, ремонтираме читалище в район „Владиславово“ и почти сме приключили проект за въвеждане на енергийна ефективност в 8 сгради. В края на миналата година осигурихме допълнителни средства за индексиране на строителните договори и те трябва да бъдат завършени успешно.

През 2022 г. стартирахме основни ремонти на зоопарка и на спортния комплекс „Простор“, които също трябва да бъдат доведени до край.

Планирали сме още да проведем обществени поръчки за избор на изпълнители на проектирането на бул. „Цар Освободител“ и на сградата на Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“.

Един от най-големите проблеми в сектор „Строителство“ е свързан с липсата на индексация на строителните договори. Какви са затрудненията, които среща общината при прилагането на приетата Методика?

Проблемът с нуждата от индексиране на строителните договори възникна от инфлационните процеси. През миналата година благодарение на съдействието и активната позиция на КСБ беше направена промяна в Закона за обществените поръчки, с която се предостави възможност на възложителите за изменение на договорите за строителство. Към края на 2022 г. бе въведена и Методика за индексация и от тогава доста сериозно работим по темата, изготвяме собствен механизъм за промяна на строителните договори. Причината е, че няма указания или правила за прилагане на Методиката. На базата на сериозно проучване, което правим в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“, отчитаме, че всеки възложител действа самостоятелно. Това не е добре, защото когато даден документ има един характер, за него трябва да има еднакво прилагане. Поради което през 2022 г. община Варна изпрати предложение за указания за прилагане на приетия от правителството документ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Но те не бяха процедирани и нямаме информация какво се случва по темата.

Община Варна основно разглежда договори, които имат характер на рамково споразумение и в тях има максимални цени на отделните строителни дейности. Тъй като те само са споменати като възможност за индексация, ние заложихме на собствена практика, която смятаме, че справедливо би възнаградила труда на строителите. Продължаваме да апелираме, че трябва да се изготвят указания за прилагане на Методиката за индексация и от страниците на вестник „Строител“ отправям молба към институциите заедно да работим по тази тема, за да се изчисти въпросът.

Другият сериозен проблем е, когато възложителят не може да осигури необходимата сума за индексация. Тогава отиваме към виновно неизпълнение от страна на изпълнителите. Необходимо е да се намери бърз начин, по който договорите да могат да бъдат променяни или пък прекратявани, без да се търси виновност.

Още едно затруднение в работата ни е, че договорите за строителен надзор и проектиране не попадат в обхвата на индексацията, независимо че се увеличиха минималната работна заплата, разходите за транспорт, които са пряко свързани с дейността на тези съпътстващи дейности.

Имате ли информация колко договора трябва да бъдат индексирани и има ли общината нужните средства?

Над 80 са строителните договори, които в момента индексираме. За всички тях сме осигурили необходимите средства, като за целта използвахме няколко направления. За да набавим допълнителните суми, изключихме определени обекти от капиталовата си програма и въведохме етапност в изпълнението на определени проекти, като в хода на реализацията преценяваме по коя част да се работи. Освен това подхождаме гъвкаво, за да може да осъществяваме строителната си програма и изпълнителите да получават адекватно разплащане.

Как се справят строителите в тази ситуация? Има ли риск проекти да не бъдат завършени или въобще да не се реализират? Трябва ли да осигури държавата финансиране чрез бюджета?

В края на миналата година Общински съвет Варна прие решение, с което потвърди капиталовата програма за 2022 г. с нови индикативни стойности на обектите. Това даде право строителните договори на проектите в изпълнение да бъдат индексирани. Индексът на инфлацията за последното четиримесечие на 2022 г. излезе през февруари т.г. и ние вече знаем индексното число, на база на което изчисляваме допълнителните суми, които трябва да преведем на изпълнителите. Ние се разплащаме регулярно. В скоро време ще направим допълнително плащане за дейности, реализирани за последното четиримесечие на 2022 г.

Всички дейности по програмен период 2014-2020 г. трябва да бъдат завършени до края на тази година. Нашите договори приключват тогава и за да няма риск от неусвояване на безвъзмездните европейски средства, в края на 2022 г. осигурихме пари за промяна на договорите, за да може строителите да бъдат спокойни и да продължават да работят. Кандидатствахме и за част от договорите подписахме споразумения с Управляващите органи на оперативните програми за индексация в размер на до 15%. Останалите средства, които са ни необходими, към момента осигуряваме от бюджета на общината, защото изчисленията показват, че има договори, за които промяната трябва да е 30% и дори 50%. Тук е много важно държавата да намери средства да подкрепи местните власти, защото иначе се получава, че общините финансираме ангажиментите на държавата да бъдат успешно приключени европейските програми.

Специално за обектите с европейско финансиране сме осигурили 2 518 000 лв., като част от тези пари са от оперативните програми. За останалите ни обекти – ремонти на улици или обновяване на междублокови пространства, се опитваме да влезем в рамката на бюджета като намаляваме обекти. Всичко, което е трябвало да направим, за да обезпечим нормалния ритъм на работа, е свършено от община Варна.

Подготвя ли община Варна проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)? Какъв е интересът към програмата за саниране, която ще се изпълнява с финансиране по Плана?

Програмата за енергийната ефективност (ЕЕ) се радва на доста сериозен интерес. Вече има създадена организация от страна на етажните собствености. Много активно работят и районните кметства, които предоставят информация, преглеждат документи. Сформирали сме структура за приемане на заявленията за участие в програмата и исканията за заемообразно финансиране от страна на общината, за което има решение на Общинския съвет. Подадени са заявления за 87 обекта, които отговарят на условията за заемообразно финансиране, и работим активно за сключването на договори за извършване на енергийни одити и издаване на технически паспорти на тези сгради, за да може да бъдат подадени за финансиране и по НПВУ.

Съгласно насоките на МРРБ община Варна може да усвои 80 млн. лв., като в тази сума се включва изготвяне на енергийните паспорти на сградите, проектиране, строителен надзор и самите строителни дейности, както и въвеждане в експлоатация. На база на политиката, която провеждаме, смятам, че ще надхвърлим тази сума. Подкрепата, която осигуряваме на етажните собствености, ще доведе до възможност за кандидатстване в следващи етапи на програмата за ЕЕ по НПВУ или в други програми.

Много е важно енергийното обновяване да продължи, защото така се създава комфорт за обитателите, намаляват се разходите на домакинствата и се създават работни места.

В третата година от новия програмен период сме. Кои са проектите, които община Варна планира да реализира с европейско финансиране? Какви проекти са заложени в Плана за интегрирано развитие на общината (ПИРО) на Варна?

Изминаха цели две години от новия период без какъвто и да е резултат. За това време разработихме ПИРО и в началото на 2022 г. той беше приет от Общинския съвет. В него са дефинирани приоритетните обекти за Варна - те са 37 на брой на стойност над 1 млрд. лв. В края на 2022 г. и началото на 2023 г. направихме втори подбор с предложения за включване в плана. Имаше 90 нови, от които 77 бяха обсъдени и добавени в ПИРО, с което стойността на плана нарасна с още 95 млн. лв. ПИРО е гръбнакът от приоритетни обекти, за които вече трябва да се подготвят документи за кандидатстване за финансиране.

В края 2022 г. бяхме поканени да подготвим проекти по НПВУ за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в образователната инфраструктура. Изготвихме 6 проекта и в края на февруари 2023 г. ги подадохме за европейско финансиране. В момента се правят проекти за въвеждане на мерки за енергийна ефективност на зала „Локомотив“, в едно читалище и в административната сграда на район „Владиславово“. Документите трябва да ги подадем през април. Вече споменах, че предстои да проведем търгове за проектиране на новата сграда на Математическата гимназия и за новия булевард „Цар Освободител“.

Как оценявате съвместната си дейност с ОП на КСБ - Варна? В кои сфери на съвместната си дейност планирате да се задълбочат контактите?

Сътрудничеството ни с Областното представителство на Камарата на строителите е дългогодишно. Традиционните ни работни годишни срещи, провеждани по инициатива на ОП на КСБ - Варна, и в. „Строител“, са много полезни. На тях се срещаме с фирмите, дефинираме проблемите, които съществуват, и търсим решения.

Както казах, с местната структура на Камарата определихме 3 задачи, които предстои да задвижим. Целта е да създадем по-добри условия за инвестиции в община Варна и да удовлетворяваме по-бързо нуждите на бизнеса. Живеем във времена, в които времето е много ценно.

Мнението Ви за в. „Строител“, полезно ли Ви е изданието? Как оценявате инициативите, които медията организира?

Вестник „Строител“ винаги представя актуална информация какво се случва в бранша на територията на страната. Много ценя сътрудничеството, което изградихме в годините. Поздравявам Ви за новия момент, който въведохте с вайбър канала, чрез който буквално в реално време се получава информацията. На мен това ми е изключително полезно в натовареното ежедневие.

Инж. Пенко Стоянов, председател на ОП на КСБ – Варна: Продължаваме традицията да поддържаме работен диалог с местната власт

Поставихме проблемите, които спъват инвестиционния климат във Варна

Ренета Николова

Инж. Стоянов, какво е Вашето впечатление от проведената традиционна работна среща на ОП на КСБ – Варна, с община Варна и набелязаха ли се важните направления, в които ще продължи съвместната Ви работа?

Срещата тази година отново беше много ползотворна. С нея продължаваме традицията да поддържаме работен диалог с местната власт, като комуникацията ни с общината не е едностранна. Успяхме да поставим няколко важни теми, да чуем мнението на администрацията по отношение на актуалните проблеми и да се запознаем с вижданията им за това как ще бъдат решени. Разбрахме и какво ще се случва в рамките на инвестиционната програма на общината в близко бъдеще. Не бих казал, че фактите, които бяха изложени, са много обнадеждаващи, но това са политическите и икономическите реалности, в които ние функционираме. Кметът на Варна Иван Портних очерта пределно ясно трудностите, пред които общините са изправени. Те се отразяват и върху нашите бизнес планове, както и върху това как да структурираме дейността си в близките години.

Ние поставихме проблемите, които спъват инвестиционния климат в града. От него пряко зависи успехът на строителния бизнес. Когато той е слаб, и резултатите в сектор „Строителство“ няма как да са много високи.

На срещата набелязахте конкретни въпроси, по които ще работите.

Като резултат от срещата се оформиха три основни мероприятия, с които да продължим разговорите в делови порядък. По тях ще работим съвместно с общината и нашите партньори от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Смятам, че колкото и малко от тях да изпълним, положеният труд ще си заслужава. Всеки ден напредък е желан, чакан и си струва всички усилия.

Как оценявате организацията на събитието?

Мисля, че организацията, която успяхме да създадем със съдействието на вестник „Строител“ и активното участие от страна на общината, беше много добра. Проблемите, които от ОП Варна поставихме пред администрацията, са въпрос на сериозен коментар, защото част от тях сме ги поставяли на вниманието на местната власт и друг път. Например голяма болка са градоустройствените проблеми във Варна. Според нас изработката на подробни устройствени планове, на регулационни планове на улици не съответства на темповете, с които се развива морската столица. Техническата инфраструктура доста изостава от това, което ние виждаме като потенциал за районите във Варна. Голям проблем е страхът на администрацията да се изправи пред спънките, свързани с прилагането на действащата регулация. Преместването на оградите на собствениците в новите регулационни планове е неприятен казус, с които не всяка община има желание да се бори. Това обаче води до значително забавяне в развитието на града. Най-красивите нови квартали, които имат прекрасни устройствени планове, регулирани улици по всички правила на нормите за проектиране, в момента са обречени на мизерия. При тях не може да се прокара никаква техническа инфраструктура. Този проблем няма да се реши лесно. Но ние за пореден път декларирахме пред ръководството на общината, че ще застанем до всеки кмет, който се заеме с тази задача – провеждане на регулация с цел обезпечаване на развитието на града, на техническата инфраструктура, подземните комуникации и уличната мрежа, с цялата гласност, която и ние може да дадем, за да се реши въпросът. Ще търсим начини и за привличане вниманието на обществеността по темата.

Проблем е и това, което се случва с енергийната инфраструктура. Има монополист, който издава становища, които са неизпълними. Не може един инвеститор с обект от стотина апартамента да бъде натоварен с допълнителна инвестиция от няколко милиона лева за изграждане на довежаща инфраструктура от 20 киловолта и ремонт на подстанции за няколко милиона лева. Това е мисия невъзможна и в пряк смисъл означава забрана за строеж. Дори и обединени, група инвеститори не са в състояние да се справят с такива изисквания, ако я няма сериозната намеса на общината и държавата. На тази среща ние получихме уверението на администрацията, че заедно с нас ще се създаде организация и координация за разговори с енергийния оператор.

Подобни проблеми има и с водната инфраструктура, но там спецификата е по-различна, тъй като самата мрежа е публично-общинска собственост и нещата се случват много по-лесно, защото има пряк диалог със заинтересованата страна.

Темите са много и важни и ще продължим да следим развитието им във в. „Строител“. В рамките на домакинството на ОП на КСБ – Варна, се състоя и още едно събитие – първата от регионалните срещи на ръководството на КСБ с областните председатели на Камарата. Какво е значението на тези срещи?

Тези неформални събития са много необходими, защото се обсъждат общите предизвикателства, пред които сме изправени. Когато седем-осем областни структури на КСБ се съберат на едно място на делова среща, каквато бе проведена, и присъстват ръководителите на Камарата в лицето на председателя на Управителния съвет и зам.-председателя на УС, изпълнителния директор, когато контактът и комуникацията са директни, нещата придобиват съвсем друг работен характер, коментират се открито проблемите и се обсъждат възможните действия и решения. Това е много полезно. Получаваме информация за предприетите от Камарата действия и инициативи. Обобщаваме всички трудности, които фирмите срещат, и добиваме компетентност, която по друг начин трудно бихме получили. Уеднаквяваме позиции, защото браншът трябва да бъде единен и да си съдейства във всички възможни направления.

Проведе се първата регионална среща на ръководството на КСБ с председателите на ОП

В кк „Св. св. Константин и Елена” се проведе първата регионална среща на ръководството на Камарата на строителите в България и председателите на Областните представителства (ОП) на КСБ в Североизточна България. Домакин на срещата бе ОП Варна и неговият председател инж. Пенко Стоянов. В събитието участваха председателят на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев, инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП София, инж. Христо Димитров, председател на Контролния съвет на КСБ, арх. Иван Несторов, изп. директор на КСБ. В срещата се включиха още инж. Тодор Андонов, член на ИБ и УС на КСБ и на Областния съвет (ОблС) на ОП Бургас, инж. Стамат Стаматов, член на УС на КСБ и на ОблС на ОП Варна, председателите на ОП Търговище инж. Георги Стойчев, на ОП Шумен инж. Красимир Костадинов и на ОП Силистра инж. Ивелин Лозев. Гост на срещата бе зам.-кметът на община Варна инж. Христо Иванов.

В началото инж. Илиян Терзиев представи новия изпълнителен директор на Камарата арх. Иван Несторов. След това председателят на УС на КСБ запозна присъстващите с главните насоки в дейността на ръководството на организацията. Като основен проблем той отчете липсата на реална индексация на строителните договори. Инж. Терзиев припомни действията на Камарата, свързани със създаването на Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация и приемането й от Министерския съвет, и разказа за стъпките, които КСБ е предприела за изготвянето на указания за прилагането й.

Инж. Илиян Терзиев информира и за проведените до момента срещи на КСБ с политически партии, които според социологическите проучвания ще бъдат представени в следващото НС. Инж. Терзиев посочи, че на всички срещи се поставят въпросите за необходимостта от реално прилагане на индексация и осигуряване на необходимото финансиране, нуждата от промени в законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес, конкретно ЗУТ и ЗОП, както и в редица наредби. Камарата настоява да бъде включена със свои експерти при обсъждането и вземането на важните за бранша въпроси, каза още председателят на УС.

Той анонсира и предстоящи събития в календара на организацията, сред които са среща на ръководството на КСБ с Националното сдружение на общините в Република България, изложение и конференция. Председателят на УС на КСБ призова присъстващите да изпращат своите въпроси и предложения към институциите, които Камарата да поставя на срещите и форумите, които провежда.