Доц. д-р инж. Борис Цанков, зам.-ректор по развитие и информационни технологии на УАСГ: В края на май ще стартираме платформа за онлайн подаване на документи

Доц. Цанков, навлизаме в интересното време на кандидатстудентската кампания. Какви са тазгодишните очаквания? Има ли прием без конкурсен изпит в някои от факултетите?

Кандидатстудентската кампания е в ход. В момента на новосъздадената ни рекламна интернет страница тече постоянен диалог със средношколци и техните родители, които се интересуват от различни аспекти на обучението и специалностите, предлагани в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Интересът е значителен, а въпросите – конкретни и адекватни. Това ни кара да бъдем оптимисти, че все повече високомотивирани абитуриенти се насочват да изучават нелеките и отговорни архитектурни и строителни професии именно при нас.

Възможността да се кандидатства с оценка от задължителния държавен зрелостен изпит (ДЗИ) съществува в много европейски университети. Кандидатите не постъпват без изпит. Цели се знанията им да се проверят на национално ниво, като същевременно това става основа за кандидатстването им във висши училища, без да бъдат претоварени с явяване на множество изпити по един и същи предмет.

Някои факултети в УАСГ предлагат възможността бъдещите студенти да си осигурят предварителен прием в определена специалност, разбира се, при положителен резултат от конкурсния изпит или от ДЗИ. При всички случаи кандидатстването и балообразуването не може да бъде прескочено.

Новост в настоящата ни кампания е, че в края на май на сайта ни ще стартира платформа за онлайн подаване на документи, което ще улесни младежите, особено тези, които живеят в провинцията.

В УАСГ се изучва защитената специалност „Хидростроителство“. Преодолим ли е в близко бъдеще недостигът на инженерни кадри, например за поддръжката на язовирните съоръжения, при мелиорациите?

Специалността „Хидростроителство“ бе обявена от Министерския съвет за защитена през 2015 г. Ще припомня, че такива стават специалности, които са уникални за страната и нямат аналог в други висши училища. По този начин се цели привличане на толкова нужните за държавата кадри, както и запазване на преподавателския капацитет в звената, свързани с обучението в тях. Допълнително студентите от защитените специалности са освободени от плащане на семестриални такси.

Относно недостига на инженерни кадри при изграждането и експлоатацията на хидротехническите и хидромелиоративните обекти проблемът е комплексен и не е само въпрос на това колко студенти завършват тези специализации в специалността „Хидростроителство“. Ключовото е какво е отношението на държавата към развитието на водния сектор, тъй като именно тя е главен инвеститор в него. За съжаление от десетилетия насам няма адекватна визия за развитието му, а за прилагане на публично-частно партньорство в отрасъла са необходими законодателни промени, които все още не се случват. От друга страна част от хидротехническите обекти са елемент от т.нар. критична инфраструктура на страната и е невъзможно експлоатацията им да се преотстъпи на частни субекти.

Иначе казано, основният въпрос тук е какви финансови средства реално се насочват към изграждането на нови и експлоатирането на съществуващите хидротехнически и хидромелиоративни обекти. Когато заплащането в сектора стане привлекателно, убеден съм, че ще се появят и повече желаещи да изучават хидростроителство, а също ще бъдат привлечени обратно и вече завършилите специалността, но пренасочили се по финансови причини към други стопански сектори.

В качеството си на зам.-ректор по развитие и информационни технологии какво в скоро време да очакват студентите от УАСГ? Не е тайна, че университетът в много направления е отличник.

УАСГ е известен както в страната, така и в чужбина с традиционните си специалности. Те обхващат изцяло дейностите в сектор „Строителство“ – „Архитектура“, „Строителство на сгради и съоръжения“, „Водоснабдяване и канализация“, „Хидростроителство“, „Транспортно строителство“, „Геодезия“. Възпитаниците на тези специалности са проектирали и изградили над 90% от заобикалящата ни материална среда в страната – здания, различни по вид строителни съоръжения, водна и пътна инфраструктура.

Наред с обучението в класическите специалности като надстройка към тях през годините открихме и някои нови – „Урбанизъм“, „Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране“, „Управление в строителството“, „Инженерна екология“, „Управление на водните ресурси“, „Устройство и управление на земи и имоти“.

В отговор на бързото развитие на строителния отрасъл през 2022 г. стартирахме и нови двугодишни магистърски програми (след завършена бакалавърска или друга магистърска степен) – Computational and Advanced Design, която се преподава изцяло на английски език, „Управление и технологии на проекти в транспортната инфраструктура“, „Инженерно осигуряване на защита от бедствия и аварии“, „Управление на европейски инфраструктурни проекти“.

От известно време все повече се говори за дигитализацията на строителния сектор. УАСГ е част от Сдружение „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“, което през 2022 г. спечели финансиране по проект за създаване на ЕЦИХ в отрасъла, по инициатива на Камарата на строителите в България. Предстои ни усилена работа, която се координира от КСБ. Разбира се, участието на университета е в сферата на обучението.

Преподавате в катедра „Хидравлика и хидрология”. Как използвахте своята експертиза в сферата по време на 31-вата българска антарктическа експедиция, в която участвахте? Сред основните Ви ангажименти беше развитието на водоснабдяването на сградния комплекс на базата „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън.

Началото на нашите антарктически експедиции е поставено през далечната 1987 г. През годините постепенно е изграждан сградният комплекс на „Св. Кл. Охридски” – лаборатории, здания за живеене, кухня със столова, складови помещения. Построени са с неимоверни усилия и в условията на финансов недоимък от първите наши полярници, водени от проф. Христо Пимпирев. От сравнително скоро държавата започва да обръща внимание на тази дейност, като заделя известни средства за доразвиване и модернизиране на научната инфраструктура на базата ни. В ход е изграждането на нов лабораторен корпус, както и модернизация на съществуващата постройка.

От изключителна важност за нормалното пребиваване там е осигуряването на устойчиво водоснабдяване, което да предоставя непрекъснато течаща питейна вода във всички санитарни и кухненски помещения. Към момента водоснабдителната система е уязвима на температурните влияния и при падане на градусите определени участъци от нея замръзват и водоподаването се преустановява. Задачата, която ми бе поставена на 31-вата експедиция, бе да проуча наличните водоизточници и теренни условия и да предложа устойчива водоснабдителна система, изградена със съвременни материали.

Предложих схема на водоснабдяване, която в най-висока степен би гарантирала непрекъснато захранване с питейна вода както на съществуващия сграден фонд, така и на новостроящия се лабораторен корпус. Идеята ми е да използвам сегашния водоизточник, който представлява поток, подхранван от близкия до базата ледник, и по гравитачен път да захранва бъдещ резервоар, който ще е ситуиран непосредствено до новата лаборатория. При напълване на резервоара излишната вода ще се оттича чрез преливна система към океана. По този начин водата в тръбопровода ще е в непрекъснато движение, което няма да позволи замръзване. От резервоара водата ще се подава гравитачно към съществуващата постройка, а посредством помпено-хидрофорна уредба – към новата лаборатория. Към всяка от съществуващите сгради предвиждам резервиращи обеми, така че при евентуално замръзване на водоизточника базата да e нормално водоснабдена в продължение на десетина дни.

Проектирал съм и резервно захранване с вода от бент, който е в района на съществуващата постройка, както и прехвърляне на водни количества от циркусното езеро Тодорини бузи. То е единственият водоизточник, при който не е наблюдавано замръзване през всичките - вече 31 на брой, полярни експедиции. Проблемът при него е, че е отдалечено на около километър от базата и достъпът с механизация е силно затруднен. Но така или иначе езерото остава единственият за момента сигурен във времето воден обект, който ще се включи към водоснабдителната система на полярната ни база.

По време на престоя си на остров Ливингстън положих пробно върху терена водопровод с дължина от 100 м. Следващият сезон ще се направи оценка относно устойчивостта на начина на полагане и ще се продължи с останалите участъци.

Голямото предизвикателство за трасето на водопровода идва от силно пресечения терен и земната основа, представляваща натрошена скала, фундирането върху която се осъществява посредством опитване. Впечатлението ми от наскоро отминалата експедиция е, че абсолютно всички наши полярници са висококвалифицирани експерти, логистици и строители, способни да се справят с всеки възникнал на терен проблем. Това ми дава основание да съм напълно уверен, че новата водоснабдителна система ще бъде изградена в най-кратки срокове.