Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за устройство на територията (ЗУТ). С част от промените в него се правят предложения за създаване на правна възможност за установяване на статута „търпимост“ на строежите или части от тях, представляващи елементи на техническата инфраструктура, които отговарят на техническите правила и нормативи, но са започнали, изградени, реконструирани или ремонтирани без изискващите се строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.

„На основание чл. 26, ал. 4 от ЗНА срокът за обществени консултации е 14 дни, тъй като настоящите предложения за изменение и допълнение на ЗУТ са били включени в законопроект, за който вече са провеждани обществени консултации в периода 12.09.2022 г. - 12.10.2022 г. и в периода 28.10.2022 г. - 11.11.2022 г., достъпни на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ“, посочват от ведомството.

Документите с предложените промени в ЗИД на ЗУТ могат да бъдат видени на сайта на в. „Строител“ www.vestnikstroitel.bg

КСБ: Проектът не предвижда узаконяване на инфраструктурните обекти

Търпимите обекти ще си останат незаконни завинаги

В отговор на писмо на МРРБ, с което се иска становище от Камарата на строителите в България относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, КСБ посочва, че проектът не предвижда узаконяване на инфраструктурните обекти, а обявяването им за търпими. „Всъщност това е скрита форма на узаконяване, но търпимите обекти ще си останат незаконни завинаги. Предлаганата търпимост е различна от досега съществуващата в ЗУТ (нов вид търпимост) и не обхваща всички обекти, които отговарят на критериите за обявяване на търпимост, а само част от тях. Това ще даде мотиви на доста народни представители да искат обявяването на проектозакона за противоконституционен“, категорични са от Камарата.

От КСБ обръщат внимание, че предложеният обхват на бъдещите търпими строежи съставлява огромна част от инфраструктурните обекти у нас, включително и тези, възложени по процедурите ин хаус, както и ремонтите на пътната инфраструктура и на язовирите. „Би било удачно към тези обекти да се причислят поне и геозащитните строежи“, заявяват от Камарата.

„В проектозакона липсва критерий търпимостта да обхваща само обекти, финансирани с публични средства. Така се дава възможност да се обявят за търпими и обекти, финансирани с частни инвестиции – тоест възложител (и бъдещ собственик) ще е лице, различно от държавата или общините. Това също ще породи остри дискусии и ще направи трудно приемането на проекта за закон“, изтъкват КСБ.

В становището си браншовата организация подчертава, че има различно виждане за това как да изглежда този законопроект и припомня основните моменти, които поддържа:

1. Строежи или части от тях по чл. 64, ал. 1, финансирани с публични средства в терени публична държавна или общинска собственост до влизане в сила на този закон, изградени без строителни книжа, да могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по действащ подробен устройствен план и отговарят на техническите норми, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Или:

Строежи или части от тях по чл. 64, ал. 1, представляващи национални обекти, обекти от национално значение или общински обекти от първостепенно значение, финансирани с публични средства в терени публична държавна или общинска собственост до влизане в сила на този закон, изградени без строителни книжа, да могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по действащ подробен устройствен план и отговарят на техническите норми, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби.

2. Производството по узаконяване на строежите започва по заявление от собственика до министъра на регионалното развитие и благоустройството, което следва да се подаде в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон.
3. В едномесечен срок от постъпване на заявлението органите на ДНСК съставят констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който органът по ал. 2 изисква необходимите документи по чл. 144, проект – заснемане за узаконяване, заедно с доказателствен материал за качественото изпълнение на извършеното строителство, и определя срок за представянето им, не по-дълъг от един месец.
4. Узаконяването се състои в съгласуване и одобряване на инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект и издаване на акт за узаконяване.
5. При непредставяне на необходимите документи в определения срок или когато органът прецени, че не са налице условията за узаконяване, той издава мотивиран отказ, съобщава го на заинтересованите лица и уведомява ДНСК за прилагане на мерките по чл. 225.
6. За незавършените части на строежа се съгласува и одобрява инвестиционен проект и се издава разрешение за строеж по общия ред.

„Основен плюс на проекта на КСБ е, че всички заявени строежи, които отговарят на условията на закона ще станат законни и това кардинално ще реши въпросите с разплащането и довършването им. Освен това, се предлага узаконяване само на строежи, които са финансирани с публични средства и ще станат собственост на държавата или общините. Така узаконяването ще бъде в полза, на обществото, а не в частна полза“, се посочва в заключение в писмото на КСБ.