Доц. д-р инж. Венци Божков, зам.-декан на Хидротехническия факултет по научна и международна дейност на УАСГ: Много от колегите в Хидротехническия факултет участват в решаването на задачи от практиката

Доц. Божков, наближава времето за прием на нови попълнения в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Какво може да ни кажете за кандидатстудентската кампания на Хидротехническия факултет (ХТФ)?

За настоящото ръководство на ХТФ това е трета кампания. Всички те бяха повлияни от възникнали ситуации и протекоха при много различни условия. Имам предвид ковид кризата, честването на 80-годишнината на УАСГ в края на м.г., проведените за първи път през 2022 г. профилиращи матури в средното образование. Опитахме се да организираме кампаниите съобразно обстоятелствата, като успехът ни беше променлив. За успех считаме запълването на 100% на отпуснатите по държавна поръчка места за трите специалности на факултета – „Хидростроителство“ (ХС), „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) и „Инженерна екология“ (ИЕ).

От приключилите две кампании по-успешна бе първата, когато привлякохме в защитената специалност ХС почти двойно повече студенти от държавната поръчка, което не можахме да повторим миналата година. За последното има някои обективни причини, от които най-съществена бе профилиращата матура, която изненада неприятно зрелостниците от професионалните строителни гимназии (ПСГ).

Ректорското ръководство винаги е подкрепяло инициативите, свързани с кандидатстудентската кампания на ХТФ. Финансирани са били всички посещения в ПСГ в страната, както и участията на събития, инициирани от различни общински организации за техните зрелостници. Тези мероприятия и включвания правим заедно с колегите от Факултета по транспортно строителство.

Финансово за кампаниите на ХТФ са ни помагали и някои от потенциалните работодатели за нашите възпитаници, като „Софийска вода” АД, „Български ВиК холдинг“ ЕАД, Съюза на ВиК операторите в Република България и др.

Според мен УАСГ като цяло трябва да използва повече авторекламата за привличането на млади хора. Висшите училища в страната, предлагащи сходни на специалностите в УАСГ, са много агресивни в добрия смисъл на думата в тази посока и нашето изоставане може да бъде пагубно. За целта са нужни повече брандирани рекламни артикули и материали. Трябва да започнем да използваме също така най-популярните сред юношите социални медии, включително и Тик-Ток.

За привличането на повече студенти в УАСГ ръководството работи в различни насоки.

В края на 2022 г. беше подписано Клъстерно споразумение между УАСГ и повечето ПСГ за формирането на образователен клъстер, който да подпомага процеса на обучение на средни и висши кадри за отрасъл „Строителство“. Остава този клъстер да започне активно да работи и да изпълнява своите задачи, за да може още повече зрелостници от ПСГ да идват при нас. В тази посока искам да подскажа, че УАСГ може да включи по специален начин оценката от профилиращата матура в ПСГ да участва в образуването на бала за приема ни през 2024 г., както и да взима предвид и други постижения на зрелостниците от тези училища при техния прием в УАСГ (например показани резултати в национални професионални състезания и олимпиади).

Ректорското ръководство полага усилия по отношение на засилването на сътрудничеството на университета с потенциалните работодатели за нашите възпитаници. В края на миналата година между УАСГ и НЕК ЕАД беше подписан Меморандум за сътрудничество. Той се изпълнява и вече проведохме посещение по покана и за сметка на НЕК ЕАД на наши студенти на два уникални хидротехнически обекта на НЕК ЕАД – язовирите „Въча” и „Цанков камък”. Те също така са включени в програмата на НЕК ЕАД „Кадрови резерв“. По нея младежите имат възможност през лятото да участват в няколко събития на компанията и да научат подробности, свързани с бъдещата им професия.

Има ли и друго нещо освен защитената специалност „Хидростроителство“, което да привлича повече студенти в инженерните специалности?

Правилно питате за инженерните специалности, защото колегите от Архитектурния факултет засега имат достатъчно кандидати. Да, има и други неща, които са притегателни за кандидатите за инженерните специалности на УАСГ. Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател, приета с ПМС№12 от 20.01.2021 г. и обнародвана в ДВ. бр. 7 от 26.01.2021 г., дава възможност на много млади хора да се обучават в УАСГ, без да заплащат семестриални такси. Също така за учещите специалност ВиК от нашия факултет членовете на Съюза на ВиК операторите в Република България предлагат стипендии.

Студентите в УАСГ могат да участват редовно в платени стажове, каквито постоянно предлагат редица техни потенциални работодатели. Възпитаниците ни могат да се възползват от мобилността по програмата „Еразъм +“ и да учат един или два семестъра в партньорски университети из цяла Европа. Възможно е и дипломният им семестър да се проведе по тази програма.

Бихте ли казали и кои са непривлекателните страни в инженерните специалности?

Разбира се, има и такива неща, които карат както кандидат-студентите, така и техните родители да се замислят дали да се насочат към УАСГ и в частност към ХТФ. На първо място това са негативните новини, свързани с отрасъл „Строителство“. Често и някои журналисти, търсейки сензационната новина чрез „изявени експерти“, засилват отрицателния ефект от случващото се в сектора.

Освен „спорния“ образ на строителните инженерни професии, който се налага в обществото и недостатъчното заплащане на специалистите в отрасъла също допринася за малкия ни брой кандидати.

В подобна негативна насока работят и демонстрираните нерядко отношения на ръководствата на някои държавни предприятия към експертите хидроинженери както в сектор „Хидроенергетика“, така и във ВиК отрасъла и др. Като най-пресни примери могат да се дадат постоянните конкурси за управители на ВиК дружества, за провежданите преструктурирания и оптимизации в НЕК ЕАД и неговите предприятия от хидроенергийния отрасъл. За жалост при тези процеси в условията на недостиг на хидроинженери такива биват освобождавани от заеманите позиции или „оптимизирани“. Това тревожи хората от гилдията и ни кара да попитаме дали експертизата там след тези промени ще бъде достатъчна, за да може важните за националната сигурност на страната хидроенергийни обекти да продължат да бъдат управлявани добре? Защото именно хидроенергетиката от всички видове енергетика дава най-голямата независимост. Хидроенергийното оборудване работи с десетилетия и не трябва както при другите видове „зелена” енергия да се подменя толкова често. Хидроенергетиката не се нуждае от газ и въглища, нито от ядрено гориво, слънце или вятър. Водата я има и тя е акумулирана в язовирите – най-големите батерии. Само в рамките на по-малко от час една такава мощност може да бъде включена или изключена и още редица предимства да бъдат споменати.

На финала може ли да се спрете на постиженията на академичния състав на ХТФ?

Много от колегите в Хидротехническия факултет участват в решаването на задачи от практиката било като проектанти, надзорници, консултанти, участници в експертни съвети и работни групи на държавната администрация, областните и общинските управи или разследващите органи.

Също така голяма част от академичния състав на ХТФ се включва в международно или национално финансирани научноизследователски проекти.

Колеги от нашия факултет редовно публикуват в международни реферирани списания, като техният процент в дела на УАСГ е най-големият. Няма да изброявам имена, за да не пропусна някого. Искам само да спомена проф. Виктор Ризов, който е в авторитетната класация на Станфордския университет за топ 1% на учените за цялостен принос, публикували в авторитетни международни списания, отразени в базата данни SCOPUS.