Инж. Николай Георгиев, член на ОП на КСБ – Ямбол, и на Комисията по ЦПРС: Нашето виждане е да създадем свободна икономическа зона, която да се трансформира в индустриална

Инж. Георгиев, какво се случва с Вашата идея за създаване на свободна икономическа зона на територията на няколко общини? Докъде стигна реализацията й?

Не сме напреднали много за съжаление. Идеята е да се създаде свободна икономическа зона (СИЗ) на територията на 4 общини – Ямбол, Елхово, Тунджа и Стралджа. В първоначалния план в нея се включваше и Сливен, но те тръгнаха към създаването на отделна индустриална зона. Общинският съвет на община Тунджа, която ще заема най-голяма площ в зоната, наскоро вече гласува и одобри създаването й. В другите общини общинските съвети още не са взели решение. Най-вероятно такова ще има след местните избори и от останалите общини.

Какви са стъпките, които предстоят след това?

Ние имаме програма какво трябва да се случи в следващите 20 години. Първата стъпка, както казах, е общинските съветници да прегърнат идеята за СИЗ и да решат, че това е правилното решение – първо да се създаде свободна икономическа зона, а впоследствие тя да прерасне в индустриална зона. Най-големият ни плюс е стратегическото местоположение на нашите общини – ние сме на пътя на коприната, а АМ „Тракия“ минава на по-малко от 5 км от нас. Но за да имаме икономическа зона, трябва да имаме индустрия. Трябва да предложим по-добри условия на инвеститорите от останалите. Кои са тези възможни предимства? Първото е най-доброто логистично място в Европа, тук е най-краткият път между Азия и Европа. Второто предимство трябва да са облекчения, които да се дадат на желаещите да вложат средства в зоната - например намаляване на данък сгради и такса смет за определен брой години – това може да привлече инвеститори. На нас ни трябва промишленост, а не търговски обекти. Промишлеността може да направи така, че да върнем нашите момчета и момичета, които избягаха, като им предложим работа и достойно заплащане.

Третата стъпка, но тя зависи от държавата, е тези инвеститори да се ползват от облекчения при издаване на ПУП, разрешения за строеж, съгласувания с електрораз­пределителните дружества и ВиК, с басейнови дирекции и др. На държавно ниво трябва да се приемат текстове, които да задължават администрациите да разглеждат и съгласуват документите на тези стратегически инвеститори в кратки срокове, а не както е сега - три години съгласуване и накрая инвеститорът се отказва. Когато имаме налице желание на общините, облекчаване на данъците, добра нормативна основа, която да свежда до минимум административната тежест и документите да се движат в съкратени срокове, мисля, че ще можем да разчитаме да дойдат желаещи да развиват производства и да правят бизнес при нас.

КСБ преподписа споразумението си за партньорство с „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Виждате ли потенциални възможности за сътрудничество и обмяна на добри идеи и опит?

Разбира се. НКИЗ може да бъде наш много полезен партньор. Ще се радваме да обменим идеи и опит.

Какви са финансовите параметри, какво ще струва създаването на СИЗ? По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) обявиха, че ще има възможност да се финансират подобни зони.

Няма да струва нищо. Имаме 2 общински терена, с които може да се стартира, а ако не достигат, всеки инвеститор може да си закупи. Не само по НПВУ ще се осигуряват средства за създаване на такива зони - и по други програми има такава възможност. За усвояване на средствата по тези програми общините трябва да кандидатстват. Важно е да има общински терени, общината да ги парцелира, да направи инфраструктура и след това да ги продава или отдава под наем. Друго е, когато дойде инвеститорът, да му се покаже и предложи готов терен. Допълнителен бонус при нас е, че имаме и летище на 10 км от петолъчката и то може да стане чудесно карго летище.