КСБ

КСБ и НКИЗ подновиха партньорството си

Двете институции ще продължат да обменят идеи и добри практики

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Камарата на строителите в България (КСБ) и „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) ще продължат да създават условия за активно развитие на инвестиционния потенциал в България и да обменят опит в областта на изграждане и управление на индустриални паркове. Това обявиха двете организации, след като подновиха партньорството си с преподписването на Меморандум за сътрудничество и изразиха готовност да положат усилия за привличане на инвестиции в страната. Документа парафираха председателят на Управителния съвет (УС) на КСБ инж. Илиян Терзиев и изп. директор на НКИЗ д-р Антоанета Барес на официално събитие, което се състоя на територията на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД.

Делегацията на КСБ бе посрещната от д-р Антоанета Барес и Златина Георгиева, председател на Съвета на директорите на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“. Символичен домакин от страна на Камарата бе инж. Николай Николов, председател на ОП на организацията в Бургас. От страна на КСБ участваха и инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС и председател на ОП на КСБ - София, инж. Тодор Андонов, член на ИБ и на УС на КСБ, арх. Иван Несторов, изп. директор на Камарата, инж. Благой Козарев, председател на Комисията по професионална етика, Георги Младенов, член на Контролния съвет на Камарата, членове на ОблС на ОП Бургас, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.

С подновения Меморандум за сътрудничество двете страни целят да развиват интензивна комуникация помежду си, да обменят опит и добри практики с цел изработване на общи позиции и да реализират съвместни действия. В документа е записано още, че

партньорите ще координират и разработват заедно инициативи и проекти.

КСБ и НКИЗ ще осъществяват активен диалог с държавната власт, гражданското общество, национални и международни организации със сходни цели и приоритети. Камарата на строителите и държавното дружеството ще търсят общи решения при възникване на въпроси, свързани с дейността на някоя от страните, се посочва в меморандума.

„Индустриален и логистичен парк – Бургас“ е нашият успешен пример за работа между държава и община. В началото НКИЗ участва с финансиране, а община Бургас осигури терените. Преди 3 години започнахме разширението на обекта и изграждаме втората му фаза“, каза д-р Антоанета Барес. По думите й

общините трябва да помислят какви стимули да дават на инвеститорите,

за да може индустриалната екосистема, която НКИЗ създава, да бъде ползотворна.

Д-р Барес изтъкна предимствата на държавните индустриални паркове и зони, които се характеризират с отлични локации и изградена пътна инфраструктура. Тя посочи, че за постигането на устойчиво икономическо и социално развитие е ключово да има взаимодействие между местните власти, държавните дружества и браншовите организации, свързани със сферата.

„Резултатът от работата ни през последните 10 години е, че на територията на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ има само два свободни терена. Строителите в Бургас са свидетели как се разви индустриалната зона“, изтъкна от своя страна Златина Георгиева и съобщи, че има голям интерес и към втората фаза на парка. „Имаме сключени 7 договора за имоти“, каза Георгиева. Тя информира още, че се очаква

да започне изграждането на довеждащата инфраструктура на втората фаза на парка, което ще даде работа на строителите.

Инж. Илиян Терзиев благодари за ползотворното сътрудничество с НКИЗ и поздрави д-р Антоанета Барес и Златина Георгиева за отлично изградения индустриален парк в Бургас. „Интензивната комуникация между КСБ и НКИЗ ще спомогне за обмяна на добри практики“, изтъкна инж. Терзиев. Председателят на УС на КСБ заяви, че общините, а и държавата трябва да помислят още какви облекчения да предложат на инвеститорите, за да може тези зони да се развиват все повече. Според него

инвеститорите следва да бъдат подкрепяни от българските институции на всеки един етап за постигането на икономически резултати.

„Държавата трябва да помисли за това инвестиционните проекти да бъдат по-устойчиви и да се гледа „дългата пътека“, в крайна сметка това е партньорството“, допълни д-р Антоанета Барес.

„Членове на КСБ са инвеститори на територията на парка и виждаме на практика доброто взаимодействие между общината, ръководството на парка и бизнеса“, каза от своя страна инж. Николай Николов. Той обърна внимание, че трябва да се помисли как да се привлекат и средни, и по-малки фирми на територията на индустриалната зона, които имат желание да инвестират на такова хубаво място. „Пожелавам бързо да изградите втората фаза на индустриалната зона“, добави инж. Николов.

„Искам да поздравя НКИЗ за свършената работа, особено тук в Бургас“, каза инж. Тодор Андонов. „Паркът се запълни, а примерът му е заразителен поради много причини. В тези зони, когато дойде голям инвеститор, неминуемо привлича и по-малки такива“, посочи той. По думите му

много фирми, идвайки в индустриалната зона в морския град, са направили голям скок в развитието си.

Те са преместили базите си, които са се помещавали в стари индустриални халета под наем. Според него изграждането на такива паркове е бъдещето, ако България иска да се индустриализира. Инж. Тодор Андонов даде и своя съвет за по-добър брандинг на държавните индустриални зони, за да може те да се промотират по-лесно и да бъдат по-разпознаваеми. „Въпрос на престиж е за малки и средни фирми да бъдат тук и да имат собствени бази“, каза още той.

В рамките на срещата двете страни набелязаха конкретни бъдещи съвместни инициативи.

След официалната част делегацията на КСБ разгледа административната сграда на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“. В края на обиколката инж. Тодор Андонов покани колегите си да посетят офиса и новоизградената производствена база на ръководеното от него дружество – „Термал инженеринг” ООД, което се намира на територията на индустриалната зона.


Д-р Антоанета Барес, изп. директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД: Имаме много възможности за съвместна работа с КСБ
Строителният бранш е този, който реализира проектите на нашите инвеститори

Ренета Николова

Д-р Барес, подновихте споразумението между НКИЗ и КСБ. Какви ще са основните насоки на сътрудничество?

Основната насока на сътрудничеството между НКИЗ и КСБ предвижда развитие на интензивна комуникация между двете страни, обмяна на опит и добри практики с цел изработване на общи позиции, постигане на необходимата координация, информационен обмен за бъдещи проекти и програми, както и за реализиране на съвместни действия, които ще допринесат за бързо, качествено и навременно изграждане на строителни обекти в индустриалните зони в България. Само в рамките на Индустриален парк „София - Божурище“ новите обекти, които предстои да се изградят, са с обща разгърната площ от 107 938 кв. м. Това е приносът от нас като привлечени инвеститори, които ще разчитат на строителния бранш за изпълнение на техните проекти.

Как се развива според Вас „Индустриален и логистичен парк - Бургас“?

Подобно на Индустриален парк „София - Божурище“, „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД се развива отлично, с изключително бързи темпове. Вече са запълнени над 80% от капацитета на парка в рамките на територията на т.нар. първа фаза. Затова вече усилено се работи по разширението на парка и развитието на неговата втора фаза, която обхваща територия от около 600 декара, разположена успоредно на европейски път Е87 с директна връзка към пристанище. Към новите терени вече има заявен сериозен интерес и са подписани предварителни договори със седем компании за изграждане на производства в хранително-вкусовата промишленост, алуминиеви профили, производство на ел. инсталации и климатизация, производство на текстилни изделия. Следователно налице са редица възможности пред строителния сектор – от една страна, да изпълнява обекти на инвеститори на територията на този парк и - от друга - да участва в изграждането на техническата му инфраструктура, която включва всички подземни комуникации и всички улици.

Взехте участие и в среща на КСБ и представители на ОП на Камарата, която протече при голям интерес към Вашата дейност. Какви бяха основните въпроси, които коментирахте?

Срещата беше фокусирана върху възможностите, които съществуват пред строителния бранш по отношение на индустриалните терени, обект на изключително бързо инфраструктурно развитие. Смятам, че партньорството ни с КСБ е важно, защото именно строителният бранш е този, който реализира проектите на нашите инвеститори. Имаме много възможности за съвместна работа. На срещата и двете страни изразиха готовността си да осъществяват активен диалог с държавната власт, гражданското общество, национални и международни организации със сходни цели и приоритети, като по този начин ще се търсят общи решения при възникване на въпроси, свързани с дейността на КСБ и НКИЗ. Обсъден беше и въпросът, свързан с адекватната подкрепа, в т.ч. насърчителни мерки и облекчения, за инвеститорите от страна на българските институции с цел постигане на положителни икономически резултати на микро- и макроравнище и подобряване на бизнес климата в страната.

Отправихте покана и чрез в. „Строител“ към желаещите да посетят парка в Божурище. Какво предстои там до края на годината?

ИП „София – Божурище“ продължава да се разраства с изключително бързи темпове, като от началото на 2023 г. успяхме да привлечем нови инвестиции във високотехнологични сектори с висока добавена стойност, като например прецизна оптика и механика. Понастоящем НКИЗ е в процес на преговори с няколко европейски и азиатски компании, които обмислят релокация и аутсорсинг на техни производства. Има голям интерес от страна на инвеститори от автомобилната индустрия, електроника и електротехника, производство на опаковки и машини за опаковане, преработка на суровини и др. Всичко това ни дава основание да считаме, че до края на годината ще бъдат реализирани значителни проекти в тези сектори - и не само.

Същевременно НКИЗ продължава да работи усилено и в посока на подобряване на инфраструктурата на ИП „София – Божурище“ и превръщането му в една „интелигентна“ зона с благоприятна жизнена среда. В тази връзка през последните няколко месеца изпълнихме успешно проект, включващ изграждане на нова паркова среда в зоната, в т.ч. благоустрояване на зелените площи и изграждане на площадка за фитнес на открито. В допълнение предприехме изграждането на нов паркинг за над 100 автомобила, който съвсем скоро ще бъде на разположение на служителите и гостите на ИП „София – Божурище“. Продължаваме да работим усърдно по разширението на уличната мрежа на парка и изграждането на свързаните с новите участъци съоръжения. Освен това имаме намерение да стартираме строителството на допълнителна електрическа подстанция, която да обезпечи нуждите на новопривлечените инвеститори. Предстои също проектиране на производствени халета, към които се наблюдава повишено търсене от страна на бизнеса, както и надграждане и модернизиране на вече съществуващата система за видео наблюдение в индустриалния парк.


Златина Георгиева, председател на СД на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД: Индустриалният парк в Бургас се развива с бързи темпове, запълнили сме 80% от територията на първата фаза
Възможностите пред строителния сектор да изпълнява обекти в зоната са големи

Мирослав Еленков

Г-жо Георгиева, как се развива „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ АД?

„Индустриален и логистичен парк – Бургас“ се развива с бързи темпове, особено през последните няколко години, в които отчитаме сериозен подем. Вече сме запълнили над 80% от терените в територията на първата фаза на зоната. Това се дължи на факта, че инвеститорите придобиха увереност, че разрастването на бизнеса им в „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ ще им спести административни процедури по промяна на предназначението на имотите и средства за изграждане на довеждаща инфраструктура. Забелязва се, че компании, които са изградили свои производствени бази, ги разширяват, защото дейността им се развива и имат необходимост от повече място. Техните партньори, виждайки как просперират, впоследствие също искат да инвестират в индустриалната зона.

След като изградихме цялата инфраструктура и осигурихме вода, ток, газ и оптичен интернет до всеки един имот, насочихме усилията си да обединим и обособим нова територия, която да започнем да проектираме с цел да може да предлагаме нови имоти на бизнеса. Площта, по която работим, се явява втора фаза на парка. Тя е разположена успоредно на европейски път Е87 с директна връзка към пристанище. Цялата територия е около 600 декара. Разполагаме с работен технически и инвестиционен проект за цялата инфраструктура. Към Фаза 2 има заявен голям интерес и подписани предварителни договори със седем компании за изграждане на производства в хранително-вкусовата промишленост, алуминиеви профили, производство на ел. инсталации и климатизация, производство на текстилни изделия.

Новата територия е голямо предизвикателство за нас, защото е по-мащабна. Необходим е много голям финансов ресурс, за да изградим цялата техническа инфраструктура. За да осигурим нужните средства, смятаме да кандидатстваме по Националния план за възстановяване и устойчивост. Ще добавя, че се възползвахме от възможностите, които Законът за индустриалните паркове предоставя. Вписахме двете ни територии в регистъра на индустриалните паркове и всъщност Фаза 2 е определена като един от ключoвите индycтpиaлни пapкoвe cъc cтpaтeгичecкo знaчeниe зa бaлaнcиpaнoтo тepитopиaлнo paзвитиe нa cтpaнaтa. Надяваме се, че държавата ще насочва приоритетно инвеститори към тези територии и ще подпомогне развитието им. Цел ще бъде да се установи поне един стратегически инвеститор в индустрията.

Освен намирането на средства какви са другите предизвикателства пред изграждането на даден индустриален парк?

Първият проблем, с който ние се сблъскахме, бе недоверието от страна на инвеститорите. То се бе формирало най-вече от спецификата на територията на зоната, а не заради възможностите, които имахме. Всички индустриални площи в община Бургас са разположени близо до езера и първоначално това отблъскваше инвеститорите, защото геологията на терените е специфична, а и попадат в „Натура 2000”. Но след като бяха изградени първите халета, бизнесът се увери, че може да разчита на нас и в това, че не е невъзможно тук да функционират производствени бази. С течение на времето инвеститорите получиха увереност, която се увеличава все повече, и в момента се радваме на голям интерес.

Хубаво е, че има и по-малки бизнеси, за които административните препятствия, през които трябва да минат, за да съгласуват своите проекти и да изградят нужните за дейността им халета, при нас не съществуват, защото получаваме пълно съдействие от страна на община Бургас.

Как по-точно Ви помага местната власт в Бургас?

Разчитаме и на община Бургас, и на „Национална компания индустриални зони“ АД (НКИЗ), които са акционери в „Индустриален и логистичен парк – Бургас“, за това да насочват към нас инвеститори. На местно ниво местната власт в лицето на община Бургас оказва не просто пълно съдействие, а се стреми да даде достатъчно стимули на инвеститорите. Не само такива, каквито осигурява държавата, но и допълнителни. Например в Бургас не е необходимо инвеститорът да бъде сертифициран, за да получи бързо административно обслужване от общината – това му е осигурено. Друго съществено, свързано и със строителния бранш, е, че тук сертифицираните инвеститори получават до 25% отстъпка от местните такси за технически услуги, в това число и от таксата за издаване на разрешение за строеж. И община Бургас е единствената в страната, която предоставя такава отстъпка.

Как промотирате парка?

По всички възможни подходящи начини. Разбира се, на първо място чрез община Бургас и НКИЗ, а и чрез наши партньорски организации. Участваме в различни форуми. Организираме рекламни кампании, като провеждаме събития на територията на парка и в административната ни сграда, за да може инвеститорите да научават за нас.

Пандемията оказа влияние върху присъственото провеждане на такива кампании, но вече няма предпоставки да не ги възобновим. Промотираме се и чрез самия бизнес на територията на парка. В нашите рекламни материали с тяхно разрешение показваме всички изградени сгради.

 

Какви са възможностите за строителния сектор на територията на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“?

Всичко казано дотук сочи, че възможностите пред строителния сектор да изпълнява обекти на територията на зоната са големи. От една страна, защото могат да изграждат сградите на компаниите, които инвестират тук. От друга страна, в новата територия на втората фаза предстои да бъде изграждана цялата техническа инфраструктура – това включва строителството на всички подземни комуникации и всички улици. Строителният бранш ще може да участва в обществените поръчки, които ще обявим.

Как си сътрудничите с Областното представителство на КСБ в Бургас?

ОП на КСБ – Бургас, е запознато подробно с нашите проекти и с потенциалните ни инвеститори. На събитията, на които ги представяме, те могат да разберат допълнително какво предстои. Наясно са с всички възможности на зоната, включително с тези за застрояване. Ние разчитаме на членовете на Областното представителство да ни промотират пред своите членове и техни клиенти.