Тема

Възможностите за строителния сектор, които предоставя Европейската година на уменията, бяха представени на форум в София

До 2050 г. пазарът на труда в Европа ще губи по 1 млн. души на година и затова обучението и квалификацията на кадрите ще са ключови

В София се проведе кръгла маса на тема „Изграждане на умения за устойчиво бъдеще на строителния сектор: Европейска година на уменията 2023 г.“. Нейни домакини бяха евродепутатът Искра Михайлова, която е зам.-председател на ПГ „Обнови Европа“ в ЕП, и инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ), председател на ОП на КСБ – София, и вицепрезидент на Confederation of International Сontractors’Аssociations (CICA). В проявата участие взеха Адрияна Сукова, зам. генерален директор на Дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ в ЕК, Мариета Георгиева, зам.-министър на образованието и науката, Ваня Тивидошева, директор на дирекция „Професионално образование и обучение“ в Министерството на образованието и науката, Марияна Хамънова, изп. директор на Клийнтех България и член на УС на ЕЦИХ в сектор „Строителство“, Мартина Кръстева, началник-отдел „Професионална квалификация“ в КСБ и представител на „Строителна квалификация“ ЕАД, Цветелина Нешкова, представител на „Алианс за регионални и граждански инициативи“, и др. „Перспективите на Европейската година на уменията ще допринесат за постигане на социалните цели на ЕС, които са провеждане на обучения на 60% от възрастните работещи, което да доведе до увеличаване на заетостта на населението в Съюза до 78%. Това е амбициозна цел, която е свързана и с квалификацията на работещите. В този контекст строителната индустрия е изключително важна“. Това каза евродепутатът Искра Михайлова при откриването на събитието. Тя изтъкна, че

строителният сектор допринася значително за Брутния вътрешен продукт на ЕС,

нещо с което малко индустрии могат да се похвалят.

„Повече от 13 млн. души в Европа работят в отрасъл „Строителство“. Трябва да се подчертае, че модерната политика на ЕС, Зеленият пакт и пакетът „Подготвени за цел 55“ поставят амбициозни цели пред строителната индустрия в Европа – в сферата на сградния фонд, на индустриалното и инфраструктурното строителство. Необходимостта от квалифицирани кадри е ключова, сектор „Строителство“ се нуждае от кадри. Преодоляването на недостига и предвиждането на бъдещите нужди в строителството означава осигуряване на повече, по-добри и по-безопасни работни места. Квалификацията на кадрите и цифровизацията на отрасъла са две важни условия за подобряване на условията на труд“, посочи Михайлова. Тя обърна внимание, че строителната екосистема е изключително фрагментирана. По думите й

над 99% от фирмите в строителството в ЕС са малки и средни компании,

а работещите в тях представляват 71% от заетите в сектора. „Има и микропредприятия, което още повече затруднява квалификацията на кадрите според необходимостите. Затова ЕС си поставя няколко конкретни инициативи за квалифициране на кадрите. Част от тях ще се реализират в рамките на „Вълна на саниране“ и Механизма за възстановяване и устойчивост с финансиране от националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като ще се повишат уменията на хората, които ще изпълняват дейностите по саниране. Предвидено е 25% от работниците да се квалифицират и преквалифицират в следващите 5 години“, обясни Искра Михайлова. Евродепутатът добави, че ЕК планира да създаде партньорство за умения в областта на енергията от възобновяеми източници, както и академия за нулеви нетни емисии в промишлеността. Тя трябва да предоставя онлайн и офлайн обучения как да се използват материали на биологична основа, за кръгово оползотворяване на материалите и

внедряване на цифрови технологии в сектор „Строителство“.

„ЕС подкрепя създаване на партньорства за подобряване на уменията. Тези проекти ще са пилотни и се надявам, че българската страна ще се включи в тях – и държавни институции, и Камарата на строителите в България, и „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство”, и с подкрепата на неправителствения сектор. Не може да не спомена „Нов европейски Баухаус“ (НЕБ), защото тази идея дава възможност за интегриране на културата в строителството, да се повишава квалификацията на строителите, да се работи за подобряване на средата на живот на гражданите на Европа. Все още имаме единични малки примери в България, свързани с НЕБ, но се надявам, че в бъдеще това ще се промени“, завърши своето изказване Искра Михайлова. След нея Адрияна Сукова очерта особеностите на пазара на труда в Европа. Тя посочи, че данните на Дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ в ЕК от май т.г. показват, че той е много стабилен, а

нивото на безработица в Съюза е малко под 6%.

„В България нивото на безработица през 2022 г. е 4,5% и това поставя въпроса за физическата наличност на хора, които да бъдат квалифицирани за работа в определени отрасли“, коментира тя. Според Сукова трябва да се положат много усилия и целенасочена работа с младите хора, особено за тези от тях, които нито работят, нито учат. „Нивото на незаетост в тази група е 2 пъти повече от общото ниво. Това е потенциал за пазара на труда от млади хора, който не е усвоен“, бе категорична тя. Адрияна Сукова подчерта, че до 2050 г. пазарът на труда на европейско ниво ще губи по 1 млн. души на година и строителният сектор ще бъде сред засегнатите. „Отрасълът ще става все по-важен при осъществяване на „зеления” преход, но в същото време ще са необходими квалифицирани хора със съответните умения. В България неблагоприятните демографски тенденции имат сериозно отражение – за 10 г. броят на работоспособното население е намалял с 19%. Съответно компаниите изпитват затруднения при подбора на кадри с необходимите умения и способности“, допълни тя и изтъкна, че

идентифицирането на хората, които ще имат интерес да получат знания и умения, за да могат да работят в строителния отрасъл, ще е предизвикателство.

При проведено изследване в страната е установено, че 38% от хората не разбират какво е „зелен” преход, как ще се реализира той и не знаят дали имат необходимите умения, за да подпомогнат неговото изпълнение, разказа Сукова. Тя припомни, че Европейската година на уменията е стартирала на 9 май и вече се изпълняват доста инициативи на различни институции и организации в цяла Европа. По думите й целта на проявата е да се насърчи и промени нагласата в населението на Стария континент за това

работната сила да се адаптира към нуждите на пазара на труда,

да е готова да повишава своите умения и квалификация регулярно. „От една страна, е проблем, че няма достатъчно хора, от друга – липсват квалифицирани кадри, и като следваща възможност пред пазара на труда в ЕС се обсъжда привличането на работници от трети страни. Но използването на възможностите на работната сила в Европа е първи приоритет. Затова една от големите задачи е професионалното обучение и квалификация да започнат да бъдат приемани като възможност от младите хора“, подчерта Адрияна Сукова. Тя разказа, че

в ЕК са създадени 14 индустриални екосистеми, като тази на строителството е втората по важност.

„14-те екосистеми са ангажирали повече от 1000 компании от различни сектори в Европа да преквалифицират или повишат уменията на 10 млн. души. За момента 2 млн. души са преминали през различни обучения или квалификация. Подобна инициатива е положителна стъпка по отношение на преодоляването на недостига на работна ръка в сектор „Строителство“, беше категорична тя. Сукова информира още, че в България само 11% от работещите преминават обучение поне един път годишно, като страната си е поставила за цел този процент да се повиши до 35%. „Но ще повторя, че европейската цел е 60% от работещите да получават обучения и квалификация“, каза зам. генералният директор на Дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ в ЕК и припомни, че

 Европейският социален фонд разполага с почти 100 млрд. евро,

които са разпределени между държавите членки и в програмите си те вече са планирали инвестициите за подобряване на уменията и квалификацията на заетите на пазара на труда. „43 млрд. евро от ресурса е насочен към обучение, подобряване на уменията и квалификацията. Други почти 10 млрд. евро от Фонда са отделени за прилагане на всички елементи от Зелената сделка и за постигане на климатична неутралност на икономиките. Това е свързано с придобиване на нови знания и умения. Почти половината от програмите на страните от ЕС включват целенасочени мерки за насърчаване на уменията в „зеления” сектор. НПВУ и Европейският социален фонд ще инвестират в България 450 млн. евро в изграждането на платформа за обучение на възрастни, включително и за придобиване на цифрови умения сред 660 хил. души“, подчерта Адрияна Сукова. Зам.-министър Мариета Георгиева представи инициативите на МОН, свързани с повишаване на квалификацията на работещите. „На прага сме на внасянето на изменения в Закона за професионалното образование и обучение. Те няма да са свързани само със сектор „Строителство“. Основата цел е промяна на списъка на професиите, като ще бъдат премахнати специалностите. Така ще се даде възможност за по-широкообхватно обучение. Направили сме и крачка обучението и сертифицирането да е на по-малки периоди“, съобщи тя. Георгиева обясни, че след като се направят промени в нормативната база, ще бъде изменена и учебната документация, като вече е стартиран проект за модернизация на професионалното образование.

„Разчитаме на активното участие на КСБ за дефиниране на професиите в сектор „Строителство“.

Зам.-министърът подчерта, че предстои създаване на Секторни съвети на уменията – това ще са общности, в които ще има представители на работодателите, образователните институции, висшите училища, професионалните организации и синдикатите. Очакваме по този начин да получим регулиране на процесите при придобиване на квалификация“, поясни Георгиева и призова КСБ да даде предложения за участници в тези нови структури, в които се очаква да се включат над 500 експерти. На финала на изказването си Мариета Георгиева заяви, че МОН също идентифицира сектор „Строителство“ като важен. След това думата взе инж. Любомир Качамаков, който обясни, че напоследък с всяка изминала година броят на кадрите намалява. „Работниците от Източна Европа заминават на Запад, а техните работници – към скандинавските държави. Ние може да се опитаме да върнем тези хора, но това може да стане с повишаване на стандарта им на живот и на предлаганото заплащане. Друга възможност е намирането на нови работници за сектора чрез предлагане на квалификация и преквалификация“, каза инж. Качамаков. Според него е притеснително, че работниците в Европа ще намаляват с по 1 млн. души на година. Той припомни, че КСБ е създала дружеството „Професионална квалификация“, което работи за повишаване на квалификацията на кадрите в сектора. „Но това не е достатъчно. Трябва да имаме политика и държавническо мислене в посока на модернизиране на средното и висшето образование. Ние знаем, че без държавата модернизирането на професионалното обучение ще е много трудно.

Трябва да направим всичко възможно да ускорим процеса на обучение и квалификация на кадрите“, беше категоричен зам.-председателят на УС на КСБ.

Той подчерта още, че според Камарата на строителите дуалното обучение е метод, който може да бъде приложен масово без сътресения. „Много се надявам да не се срещаме само в Европейската година на уменията. Трябва регулярно да се събираме, да обсъждаме проблемите, да представяме вижданията на бизнеса за решаването им и усилията на всички трябва да прераснат в държавна политика“, завърши своето изказване инж. Любомир Качамаков. Искра Михайлова подчерта, че КСБ разполага с много добре развита структура, която обхваща цялата страна, а потенциалът на „Строителна квалификация“ ЕАД е много голям“ и даде думата на Марияна Хамънова. Изп. директор на Kлийнтех България заяви, че държавите членки адаптират професионалното обучение като най-бързия инструмент за постигане на „зеления” и цифровия преход. „Нещото, което се явява като предизвикателство не само за България, а за всички страни членки, е как рамката за професионалните умения да бъде приложена в европейски мащаб, но и да има възможност за признаване и надграждане на придобитите знания на работното място“, посочи тя. Хамънова припомни, че по време на пандемията хората са станали по-отворени към дигиталните технологии. „За съжаление в сектор „Строителство“ това не е достатъчно. Трябват много по-сериозни аспекти на цифровизацията за използване на големи данни, програмиране, проектиране, като всичко се случва в дигитална среда, за да може строителните обекти да станат по-лесно и ефективно управляеми във времето“, подчерта тя и

представи проекта BuildSkills Academy, чиито координатор е Клийнтех България.

„Това е една от ключовите инициативи по програма „Еразъм +“, която инвестира в създаването на центрове за върхови постижения в професионалното образование и обучение. BuildSkills Academy е първият проект, в който България участва с водеща координационна роля на консорциум от 17 партньора от цяла Европа, като от българска страна освен Клийнтех България партньори са „Строителна квалификация“ ЕАД и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Имаме причини да бъдем много горди. Ще разработваме както методология за т.нар. курсове и квалификационни рамки на различни нива в професионалното образование и обучение, така и програми и пилотни курсове за заетите в сектора. Те ще бъдат тествани във всяка страна на ЕС“, поясни Хамънова. Тя допълни, че предстои изработването на методологията за сертифициране и от 2025 г. ще може да се разшири обсегът на тези знания и умения в сектор „Строителство“, които да бъдат включени при актуализацията на квалификационната рамка на национално ниво. „Ще проведем поне две събития в рамките на Европейската година на уменията. Първото е в Амстердам през септември, където ще се състои Европейска седмица на центровете за върхови постижения, а след това ще има поредица от обучения“. Марияна Хамънова представи и дейността на ЕЦИХ в сектор „Строителство“. Тя припомни, че инициатор и координатор на проекта е КСБ. „Хъбът работи от края на 2022 г. с диапазон първоначално три години. След това ЕК, през програма „Цифрова Европа“, дава възможност за удължаване на периода на действие на тези хъбове с 4 години при постигане на определени резултати“, разясни тя. Хамънова съобщи, че ЕЦИХ изпълнява четири основни дейности, като първата от тях е

тестване преди инвестиране.

„Догодина се надяваме, че ще може да покажем оборудвания обучителен център с необходимия хардуер и софтуер на разположение на микро-, малки и средни строителни фирми. В него те ще могат да тестват различни цифрови решения в строителството. Втората дейност е свързана с обученията, като работим по създаването на каталог с обучения и услуги, които предоставяме. Целта е до ноември т.г. да представим каталога и да стартира представянето на първите услуги към малките и средни предприятия. Третата ни тема е достъпът до финансиране - хъбът ще даде възможност на 15 разработки в рамките на тригодишния период да получат достъп до средства. Последната ни дейност е популяризиране, комуникация и връзка с международни партньори“, разказа Хамънова. Тя коментира още, че страната ни, участвайки в различни международни проекти, си сверява часовника с останалите държави. „Самочувствието на България при участието в международни проекти трябва да бъде по-голямо. Хъбът е платформа за участие в повече международни партньорства“, заяви на финала Марияна Хамънова. По време на кръглата маса Мартина Кръстева от „Строителна квалификация“ ЕАД говори по темата „Изграждане на квалифицирана работна сила в строителния сектор за устойчиво бъдеще“ и представи съществуващите курсове и обучения за допълнителна квалификация, които са на разположение на заетите в сектор „Строителство“.