БАИС

Изпълнението на фасадни топлоизолационни системи вече е норма както при ново строителство, така и при ремонт и обновяване.

Най-често в строителната практика в България се прилага „Контактна фасадна система“ (ETICS).

Използваните топлоизолационни материали трябва да отговарят на действащите нормативни документи и стандарти. Да се използват лепилни състави, подходящи за конкретния тип основа и топлоизолационни плочи. Да се спазват указанията за употреба и безопасност на съответния производител, като технически карти, указанията върху опаковките и др.

Силно се препоръчва прилагането на „системни решения“ – т.е. всички компоненти на системата да са така подбрани, че да работят съвместно, за да се осигури ефективност и дълготрайност на фасадата.

Един от важните фактори за здравото закрепване на топлоизолационните плочи е правилното залепване към основата.

Основните методи за залепване са:

– Рамково-точков метод – ръчно полагане:

Чрез лепилото трябва да се осигури контактна повърхност минимум 40% от площта на топлоизолационната плоча (при минерални плочи MIP се изисква тази площ да е минимум 70%). Лепилният състав се нанася по целия контур на плочата на ивица с широчина около 5 cm и дебелина 1–2 cm, като при размер на плочата 50 х 100 cm се добавят три средно големи топки (с диаметър около 15 cm) в средата. При плочи с по-големи размери 50 х 120 cm, 60 х 125 cm, 60 х 250 cm или др. броят на топките се увеличава пропорционално. Минералните плочи MIP с размери 60 х 50 cm, 50 х 50 cm, 60 х 39 cm и др. се лепят по целия контур и се поставя една по-голяма топка в средата.

При плочи с ниска въздухопроницаемост в ивицата лепило се оставя малък процеп (1–2 cm) за безпрепятствено напускане на разположения под плочата въздух при притискането й към стената в процеса на лепене. Това осигурява по-лесно и по-добро залепване и нивелиране (виж Фиг. 1).

– Рамково-ивичен метод – машинно полагане (Фиг. 2)

Разликата с метода на ръчно полагане е, че вместо трите топки с лепило се полагат ивици във формата на W. (Прилага се най-често за плочи от минерална вата.)

– Метод с лепене на гребен - ръчно или машинно полагане (Фиг. 3)

Когато основата е достатъчно равна и сравнително гладка, плочите се лепят на гребен с мала машка с размер на зъбите 8–10 mm. Този метод е основен при лепенето на плочи от каменна вата MW и минерални плочи MIP (в този случай маламашката е с размер на зъбите 12 mm). При залепването плочата се приплъзва перпендикулярно на посоката на нанесените ивици от лепило.

Изисквания при полагане:

Залепването се извършва от долу нагоре, започвайки от ниво горен ръб на цокъла, хоризонатално по широчина на фасадата, като плочите трябва да прилепват плътно една към друга и с разминаване на фугата в редовете (препоръчително на 1/2). (Фиг. 4)

По правило се използват само цели плочи. При необходимост се влагат и парчета (ивици) с минимална широчина 15 cm (виж Фиг. 5).

Фугите между плочите не трябва да са продължения на ръбовете на отвори по фасадата.

Дюбелиране на топлоизолационни плочи

Независимо че са закрепени с лепилна смес към основата, по правило всички видове топлоизолационни плочи се анкерират (дюбелират) допълнително.

При липса на конкретни изчисления за сгради с височина до 50 m и скорост на вятъра до 135 km/h се препоръчват 6 бр./m² дюбели (по 3 бр. на плоча). При дюбелиране на MIP (плочи с площ 0,25–0,30 m²) се предвижда 1 дюбел/плоча. При сгради с височина над 50 m и скорост на вятъра над 135 km/h броят на дюбелите се определя по изчисление.

В зони около ръбове броят на дюбелите задължително трябва да се изчисли с коефициент на натоварване 1,5.

Да се използват дюбели, предназначени за съответния вид носеща основа A – бетон, B – плътни тухли, C – решетъчни или „кухи” тухли, D – лек бетон, E – газобетон, F – дървени плоскости.

Дюбелирането се изпълнява по разработени схеми в зависимост от типа на плочите и изчисления брой дюбели на квадратен метър. Така например при EPS, XPS или PU плочи обикновено се дюбелира по така наречената Т-схема, при плочи от минерална вата се използва W-схема (виж Фиг. 6 и Фиг. 7). При MIP всяка плоча се закрепва с един дюбел, разположен в средата й.

Дюбелите се фиксират в здрава основа. Дълбочината на фиксиране трябва да се съобрази с типа на използвания дюбел (по данни от производителя) и вида на градивния материал на фасадната стена (при тухли и бетон ≥ 25 mm, при газобетон ≥ 65 mm). Общата дължина на дюбела се изчислява като сума от дебелините на: топлоизолационния слой, лепилния слой, съществуващата мазилка и дълбочината на фиксиране, например: (виж Фиг. 8).

Препоръки:

✓Да се използват свредла с точния диаметър на дюбела.

✓Ударно пробиване да се прилага само при основи от бетон или плътни тухли. За пробиване в решетъчни тухли или кухи бетонови тела да се ползват гладки свредла за тухли при изключено ударно действие на бормашината.

✓При пробиване през плочи от минерална вата да се използват само гладки свредла, за да не се деструктурира ватата при преминаване на свредлото през нея.

✓Дълбочината на пробиване на отвора от повърхността на стената да е равна на дължината на дюбела, плюс 10–15 mm.

✓Дюбелирането да се извършва задължително през лепилен слой, т.е. в зоните, където плочата е залепена към стената.

✓Дюбелите да се монтират, след като лепилото е набрало необходимата якост (при лепило на циментова основа след минимум 24 часа).

✓В зависимост от предназначението (вид на основата и на топлоизолационния материал) дюбелите да са с набивен пластмасов или метален пирон, или с метален винт. При полагане на минерални плочи MIP задължително се използва дюбел с винт.

✓При монтаж, когато главата на дюбела остава в равнината на топлоизолационната плоча, дюбелът да се набива през топлоизолационната плоча в здрава основа, докато главата потъне изцяло в нея. При навиването на винта (набиването на пирона) се внимава главата на дюбела да не потъне повече от 1 mm. Главите на дюбелите се шпакловат в отделна работна операция.

✓При монтаж, когато главата на дюбела потъва в топлоизолационната плоча, навивните дюбели може да се закотвят с използването на специална фреза към винтоверта, която срязва топлоизолационната плоча по контура на главата на дюбела. При навиване главата „смачква” топлоизолационния материал и потъва на дълбочина 15–20 mm в него. В получилите се цилиндрични отвори се монтират специални капачки, изготвени от същия топлоизолационен материал.

✓Проверява се дали дюбелът е закрепен здраво. Смачкани и недобре монтирани дюбели се отстраняват и се заменят с нови, които се монтират встрани от предишните. Получените отвори от отстранените дюбели се запълват с топлоизолационен материал (експандираща пяна).