Следвайки целта си да бъде максимално полезен на строителния бранш, вестник „Строител“ стартира рубриката „Полезни съвети“. В нея веднъж месечно на страниците на изданието ще публикуваме материали, предоставени от секциите на КСБ и партньорски организации като Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), които показват успешни практики от науката и практиката, свързани със строителни дейности. В брой 30 на в. „Строител“ представихме пилотно материал на БАИС на тема „Как правилно да се залепват топлоизолационните плочи при контактна фасадна система“. В настоящия брой може да получите полезни съвети за оформяне на някои специфични детайли при изпълнение на фасадна топлоизолация.

Топлоизолацията при цокъла се изпълнява след приключване на топлоизолационната система по фасадата, включително крайното покритие при наличие на разделящ профил. В случай когато външната повърхност на фасадната и цокълната изолация са в една равнина, крайното покритие на фасадната облицовка и на цокъла се изпълнява едновременно.

Приложими продукти

Топлоизолацията на цокъла се проектира с плочи от екструдиран пенополистирен XPS или полиуретан PUR с предписани в проекта физико-механични характеристики. В тази зона се препоръчва използването на релефни плочи за по-добро сцепление с лепилния и шпакловъчния състав. Препоръчително е цокълната топлоизолация да се изпълнява от цели топлоизолационни плочи.

Изисквания при оформяне на зоната на цокъла:

♦ Цокълът започва от повърхността на терена и е с височина минимум 50 cm;

♦ Стичащата се по фасдата дъждовна вода трябва да се отвежда, така че да не се задържа непосредствено до сградата. За целта се полага дренаж от чакъл и слой, възпрепятстващ капилярното покачване. Тротоарните настилки около сградата се изпълняват върху конструктивно армиран със заварени мрежи подложен бетон с наклон минимум 2% към улицата (навън от сградата);

♦ При условие че не е предвидена хидроизолация в основата или тя не е задигната по стената над терена, работната фуга между конструкцията на тротоара и сградата се осигурява за водонепропускливост чрез уплътняващи състави;

♦ При липса на тротоарна настилка и когато по стените на сградата не е предвидена хидроизолация под нивото на терена (особено в случаите на енергийно ефективно обновяване на съществуващи сгради), се препоръчва изпълнение на слой, препятстващ капилярното покачване на вода (напр. дренажна мембрана), както и дренажна ивица от чакъл с широчина 20-25 cm и дълбочина 30-35 cm;

♦ Топлоизолацията на цокъла трябва да достига малко под нивото на терена (30-35 cm), като детайлът трябва да изясни връзката с подземната топлоизолация (ако такава съществува).

Оформяне на завършващия слой на цокъла

Завършващият защитен слой (облицовката) на цокъла се оформя по един от следните начини:

♦ с каменни, керамични или клинкерни плочи, залепени директно върху шпаклованата топлоизолация;

♦ мозаична мазилка;

♦ други водоустойчиви и мразоустойчиви мазилки, включително полимерни структурни мазилки с висока степен на водоплътност и механична якост.

Проектиране на облицовката на цокъла

При проектиране на облицовката се спазват следните изисквания:

♦ при тегло на облицовката до 30 kg/m2 се предвиждат 2 слоя стъклофибърна армировъчна мрежа с обемно тегло най-малко 145 g/m² или 1 слой усилена стъклофибърна мрежа (най-малко 220 g/m²), както и укрепване на топлоизолационните плочи през слоя/слоевете мрежа с навивни дюбели (с метален винт), най-малко 8 бр./m²;

♦ при тегло на облицовката над 30 kg/m² (и до 55 kg/m²) с проекта се предвиждат допълнителни мерки, като армиране с метална арматурна мрежа (с диаметър на телта минимум 1,5 mm и отвори до 50 mm) и анкериране с навивни дюбели най-малко 8-10 бр./m², които да изпъват мрежата върху основата;

♦ препоръчва се облицовъчни плочи с тегло над 5 кg да бъдат механично закрепени към конструкцията на стената, при което да се изпълнят и изискванията на чл. 46 от Наредба РД-02-20-2 от 2012 за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони;

♦ при покриване на големи площи в проекта се предвиждат дилатационни фуги в съответствие с физико-механичните свойства на облицовъчния материал (камък, керамика, други).

Преход на топлоизолационната система от цокъла към фасадата

Преходът на топлоизолационната система от цокъла към фасадата се проектира в зависимост от разположението на двете повърхности една спрямо друга:

♦ Преход от цокъл с отстъп навътре (най-често срещан!). При преход от цокъл с отстъп навътре спрямо фасадната повърхност (Дет. 1) се предвижда цокълен профил (например от неръждаема стомана, алуминий или пластмасa) с водооткапващ елемент.

Използването на цокълни профили има следните предимства:

1. a) Хоризонтално подравняване на топлоизолационния материал;
2. b) Структуриране на изпълнението на топлоизолационната система;
3. c) Защита на топлоизолационната система от механични повреди.

Цокъл в една равнина с фасадната повърхност

При преход от цокъл в една равнина с фасадната повърхност (Дет. 2) топлоизолационните плочи по фасадата и по цокъла се подравняват. Предвижда се усилване на зоната на прехода с допълнителна ивица стъклофибърна мрежа, припокриваща фугата между двете топлоизолационни плочи най-малко 15-20 cm. Когато се предвиждат различни мазилки по фасадата и по цокъла, се прилага детайл за отделянето им.

Преход с отстъп навън спрямо фасадната повърхност. При преход от цокъл с отстъп навън спрямо фасадната повърхност (Дет. 3) се предвижда завършващ цокълен профил с водооткап, който е издаден най-малко 1.5–-2 cm пред равнината на цокъла.

Преходът на топлоизолацията от цокъла към стените, разположени под котата на терена, се изпълнява както следва:

Когато липсва или не се предвижда топлоизолационен слой под котата на терена (Дет. 4), хидроизолационният слой се проектира така, че да излезе на височина най-малко 50 cm над кота терен; топлоизолационните плочи в областта на цокъла покриват изцяло хидроизолационния слой. При нужда от допълнително механично укрепване чрез дюбелиране към стената то се изпълнява в горния край на топлоизолационния слой; долният край на плочите да завършва на най-малко 40 cm под терена; върху топлоизолационните плочи се предвижда слой армирана шпакловка, а върху нея хидроизолация (например самозалепваща хидроизолационна лента, каширана с алуминиево фолио), която да достига в дълбочина до хидроизолацията на основите и да се свърже с нея; крайното покритие в областта на цокъла (при липса на тротоар на кота терен) да достига на около 10 cm под терена.

При отсъствие на топлоизолационен слой под котата на терена преходът към основата се изпълнява чрез скосяване на цокълните топлоизолационни плочи под ъгъл 45⁰–60⁰

Топлоизолация под настилката около сграда

Когато при обновяване на сгради е невъзможно да се направи допълнителен изкоп за монтаж на изолация на стените под нивото на терена, се препоръчва изпълнението на изолация под настилката на тротоара (Дет. 5) около сградата, за да се намалят значително топлинните загуби и да предотврати евентуален конденз в зоната на подовата плоча на партерното помещение (намалява се въздействието на топлинния мост) .

Когато има изпълнен или се предвижда топлоизолационен слой под котата на терена, топлоизолационни плочи в цокъла се проектират като продължение на подземната топлоизолация (Дет. 3, 4, 5); хидроизолацията в основите се продължава в областта на цокъла на височина най-малко 50 cm над нивото на терена; топлоизолационните плочи се залепват върху хидроизолационния слой до горния му ръб. При необходимост от допълнително механично укрепени чрез дюбелиране към стената, то се изпълнява в горния край на цокълния топлоизолационен слой; защитният слой армирана шпакловка (при отсъствие на тротоарна настилка) да достига до най-малко 20-30 cm под нивото на терена; върху топлоизолацията, под котата на терена, в проекта се предвижда слой дренажна мембрана, геотекстил или друга защита срещу механични увреждания, както и дренажена ивица от чакъл с широчина най-малко 20 cm и дълбочина, равна на дълбочината на изкопа.