Искра Михайлова, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент: Взаимодействието с бизнеса е приоритет номер едно за Европейския съюз

Г-жо Михайлова, правим интервюто в много хубав за нашата страна ден, в който Европейската комисия (ЕК) съобщи, че прекратява Механизма за сътрудничество и проверка спрямо България. Какво значи това за България?

На първо място искам да благодаря за възможността отново да се срещна с екипа на вестник „Строител“ и с неговите читатели. Денят е прекрасен, защото наистина получихме много добри новини от Европейската комисия. Първата дойде с изявлението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза, в което тя абсолютно категорично каза не само че България и Румъния трябва да бъдат членове на Шенген, но тя благодари специално на нашата страна за усилията, които полагаме в областта на миграцията и всичко, което правим за спиране на миграционната вълна.

Второто, което тя посочи, бе още по-важно, че влизането на България и Румъния в Шенген означава подобряване на работата му. Това е нова посока и гледна точка, която до този момент не бе разглеждана при обсъждането на темата за участието на двете държави в Шенгенското пространство. Много е важно България и Румъния да бъдат заедно в процеса. Това е от значение не само за двете страни, но и за региона. Знакът, които получихме от ЕК, е изключително добър.

Що се отнася до Механизма за сътрудничество и проверка, това е още по-хубава новина. Тя показва, че усилията на страната ни в продължение на години да подобри всички показатели в областта на върховенството на закона са довели до резултати. Решението на ЕК доказва, че наистина сме свършили нещо. Като жители на България ние често потъваме в ежедневието и забравяме, че има дългосрочни цели и пълноценното участие в ЕС, сътрудничеството с европейските институции, успешното завършване на ангажиментите към Европейския съюз са част от тази дългосрочна политика на нашето европейско самочувствие.

Какво бихте определили като най-важното в ежегодната реч на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС?

Председателят на ЕК започна с това, че Комисията ясно определя взаимодействието с бизнеса на Европа като приоритет номер едно. Тя акцентира именно на това в речта си. Изключително важно е, тъй като би позволило на ЕК, но и на гражданите на ЕС да имат една по-голяма сигурност в реализацията на целите си, а и в ежедневието си. Ако големите, средни, малки и микрокомпании видят в лицето на Комисията добър партньор, то това би довело до създаване на повече работни места, по-голяма сигурност за работниците, реализиране на приоритетите на Комисията, превръщане на Зеления пакт от една идея в действителност, а също така прилагане на целия пакет „Подготвени за цел 55“, който е за намаляване на вредните емисии. Всичко това може да стане реалност.

Сътрудничеството с бизнеса във всякакви форми е ключово. В това отношение аз изключително много се радвам на дългогодишното си партньорство с Камарата на строителите в България (КСБ), но също така и с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Искам да благодаря и за възможността, която дава в. „Строител“ да споделяме тези новини.

Радвам се, че и Европейската комисия вече поставя взаимодействието с бизнеса като изключително важно.

Кои са най-големите предизвикателства пред ЕС?

Най-голямото предизвикателство остава войната в Украйна и последиците от нея. Към момента не виждаме някакви реални знаци, които да водят до прекратяване на военните действия. За съжаление умират хора, унищожават се цели градове, разрушават се домове и работни места. Все повече украинци напускат родината си и търсят убежище в цяла Европа, включително и в България, но това не е решение. Да изпразниш една територия от нейните жители, от хората, които принадлежат на тази земя и я чувстват като своя, не е решение. Всичко свързано с войната и успешния й завършек, така че да се гарантира демократично бъдеще за Украйна, е предизвикателство номер едно пред света в момента.

Заедно с това има поредица от други препятствия, които са предизвикани от войната и водят до изпитания за всички европейски граждани. Става дума за енергетиката, енергоносителите, цената на ел. енергията и отоплението, възможностите, които имат всички в ЕС да посрещнат идващата зима. Сериозно предизвикателство е, че изключително много страни в ЕС имат проблем с жилищното настаняване и осигуряването на дом на хората. Апартаменти, които да са достъпни за тях и да могат да се отопляват през зимата, да се охлаждат през лятото. Говорим за имоти със здравословна среда, в чиито стени няма азбест и са построени със съвременни строителни материали. Това е начинът да се гарантира нормалният живот на хората.

Проблеми има и с хранителната верига, изхранването на европейския гражданин, свикнал на комфорт, който бе гарантиран от земеделието в ЕС и вносът от много страни, в това число от Украйна и Русия, Китай, а и други държави. Сега се намираме в съвсем различна ситуация. Ние трябва да направим така, че да обезпечим хранителната сигурност на Европейския съюз. Това е много сериозно предизвикателство, за което работят всички и с което е свързано разрешаването на вноса на украинско зърно в България. Знам, че част от българския бизнес не е щастлив. Наясно съм, че това поставя пред изпитание бизнеса не само у нас. Но става дума за изхранването на 500 млн. граждани на ЕС. Компаниите си имат своите съображения. Задача на държавата, в която работят тези фирми, е да намери начина, по който те да бъдат подкрепени и да бъде гарантирана общата продоволствена политика на Съюза. Всички сега очакват думата на българското правителство. Има решение и трябва да видим какво правим след него и как се грижим за българските фирми. Най-важното е да работим с реалния бизнес.

Предизвикателствата на ЕС са много и те се задълбочават. Не трябва да пропускаме в никакъв случай климатичните промени. Европа преживя изключително тежка година – за втори път имаше суша във Франция и Испания, което постави под въпрос реколтата в редица сектори. Възникнаха много горски пожари, които засегнаха земеделски култури и населени места. Станахме свидетели и на наводнения, с които се сблъска и България. За мен остава неясно защо правителството ни не потърси подкрепата на ЕС. Тази помощ може да бъде директна от Фонд „Солидарност“, ако страната защити нуждите си, а ние имаме пълните основания. Някой може да каже, че щетите не достигат като размер необходимата граница, но нека да помислим реално какви са щетите. Говорим не само за засегнати жилища, но и за индустриални предприятия, културни институти, транспортни връзки и много други. В това число включвам водоемите и пречиствателните станции за отпадни води, които не работят в тази част на Българското Черноморие, защото някои от тях бяха отнесени. Оценката на щетите трябва да бъде много внимателна.

Климатолозите казват, че подобна вълна от бедствия се случва един път на 100 г. Но това е, ако гледаме назад. С климатичните промени тази вълна може да се повтори в близките години и е по-вероятно да се случи. Със сигурност отново ще има щети и тогава идва въпросът какво правим за превенция, къде са ни плановете за водните басейни, как се справяме с горските пожари. Всичко това влиза в оценката на щетите. Предизвикателството за предотвратяване на рискови ситуации стои пред цяла Европа.

Второто нещо е, че България слабо изпълнява Националния план за възстановяване и устойчивост, напредъкът е едва 4%. Нямаме ли възможност да пренасочим ресурс от него – имаме. Страната ни също така въобще не изпълнява оперативните програми от новия програмен период. По някои са подадени нула проекти, и то по ключови програми като „Развитие на регионите 2021-2027“ и „Околна среда 2021-2027“. Говорим за програмен период, който започна преди 3 години. Всичко е на нула. Според мен имаме възможност да пренасочим ресурс. Не можем да се съмняваме, че Европейската комисия няма да ни разбере. Поведението на българските институции е учудващо.

Кои са темите, които са на дневен ред пред Европейския парламент (ЕП) през новия сезон?

Има няколко конкретни теми. На първо място е завършване на няколко пакета по „Подготвени за цел 55“. В края на миналата седмица се гласуваха два много важни доклада. Единият е свързан с нов дизайн на енергийния пазар, а другият – с предизвикателствата пред ЕС, а именно достъпът на европейската индустрия до стратегически изкопаеми суровини. Това е много голям проблем, с който се сблъсква автомобилостроенето, строителството, технологичният сектор. Изработването на платки изисква материали, които са редки и се доставят от определени точки на света и за съжаление отвореният пазар предполагаше тези материали да се внасят от Русия, Китай и Индонезия. Сега ЕС трябва да намери начини да ги добива на своя територия или да сключи изгодни договорни взаимоотношения с държави от Африка, където има такива материали, както и от Южна Америка. Темата е залегнала в предстоящата работа на ЕП. Аз бях докладчик в сянка по становището за това досие в комисията на Европейския парламент по развитие (DEVE).

Другото, което предстои, е свързано с пазара на ел. енергия. Въпросът е много важен за България поради няколко причини. Предполага се осъществяването на връзки между енергийните системи на всички страни членки. Ако има такава свързаност между Германия, Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия, то сега е важно да се създаде и с България, Румъния, Хърватска, Гърция. Целта е да можем при необходимост да получаваме електроенергия и освен това, вместо да слагаме нулеви цени на добиваната „зелена“ енергия в България, да я изнасяме по тези връзки в Германия, която няма ресурси за подобен тип енергия, но също така към Австрия и Унгария. Това е ключов момент за България.

Предстои работа и преговори по проектозакона за възстановяване на природните ресурси. Обсъждането до момента беше доста тежко. Много трудно се изработи становище на Съвета на ЕС. В крайна сметка Европейският парламент прие документа на Съвета с допълнителни изменения, което прави позицията изключително объркана. В нея има няколко много спорни моменти, които засягат България и всяка една страна членка на ЕС. Става дума за отделяне на 20% от обработваемите земи за съхраняване на природата. Ако това предложение се приложи 1:1 без изработване на разумен национален план, означава един земеделски производител, който има 5 декара и изхранва семейството си с тях, да отдели от тях 1 дка, който да не обработва и да не печели нищо от него, за да съхрани биологичното разнообразие. Целта е прекрасна, но приложението е икономически непремерено. Затова е много важно как ще се приемат текстовете, какво ще бъде становището на държавите в ЕС и какво ще направим ние в България.

Какви ще са приоритетите в работата Ви в Европейския парламент до края на годината и през 2024 г.?

До края на 2023 г. приоритетите ми са свързани главно с енергетиката, с всичко, касаещо енергийната ефективност на сградите, както и с инициативата „Нов европейски Баухаус“. Във фокуса ми ще е и проектозаконът за възстановяване на природните ресурси. Има много работа за вършене.

Една от важните теми за България е реализирането на проектите, финансирани от Националния план за възстановяване и устойчивост. Има ли бъдеще у нас санирането със самоучастие, което е заложено в Етап 2 по програмата за енергийно обновяване, финансирана от НПВУ?

От европейска гледна точка по-голямата част от страните членки използваха изключително ефективно целия си ресурс, заложен по Плановете, за ЕЕ на сградния фонд. По този начин те намалиха въглеродния си отпечатък, понижиха ползването на енергия и постигнаха поредица от цели, които ги приближават до заложените в пакет „Подготвени за цел 55“. България, забавяйки се с реализирането на НПВУ, не постига нито една от целите. Аз винаги се радвам, когато министърът на финансите казва, че е готов да отпусне средства за сектори, които показват резултати, но нека и политиката на правителството да покаже резултати.

Доколкото ми е известно до този момент не е стартирал нито един проект по Етап 1 на програмата за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради, финансирана по Плана.

Има ли Европейският парламент визия как може да се справи с липсата на достъпни жилища за хората в Съюза?

По тази тема се работи от миналата година. ЕС, в частност Европейският парламент, взе решение от 2025 г. да се въведе т.нар. Европейски социален фонд за климата. Той ще предлага финансова подкрепа за семейства, които са в неблагоприятно положение, и ще им помага за това да имат свои жилища с осигурено отопление.

За да се възползваме от него, в България на първо място най-накрая трябва да се реши кой е енергийно беден. Важно е да се изяснят критериите, по които това ще се определя. В момента още нямаме такива. Второ – страната ни трябва да заяви през 2024 г. механизма, по който би могла да разпределя тези пари, които вече са предвидени. Между 2025-2028 г. фондът ще разполага с 800 млн. евро, а от 2029 г. до 2032 г. бюджетът му ще е повече от 1 млрд. евро. А ние все още нямаме идея как ще участваме.

Ще има ли опция да се строят социални жилища, какъвто пример има в Австрия?

Държавата е, която трябва да реши да поеме в тази посока. Не е забранено. Възможно беше идеята да се включи в Националния план за възстановяване и устойчивост. Общините също можеха да поемат в тази посока. До момента не съм видяла някой кмет да е казал какъв е броят на жителите на дадената община, които са бездомни, и да е предложил решение на този проблем.

През 2024 г. предстои провеждането на избори за Европейски парламент. В края на мандата на ЕП какво отчитате като най-голям успех и за какво не Ви стигна времето?

Постижение е реализацията и прилагането на законодателство за Зеления пакт за Европа. Ако през 2019 г. това бе само идея, то през 2020 г. вече бе стратегия за растеж, а сега е план, който се изпълнява от повечето страни членки. Големият успех на ЕП е, че успя за всички тези години да превърне идеята в реализуем и изпълняващ се план.

Европейската комисия взе решение от 2028 г. всички сгради в ЕС да бъдат с нулеви емисии. Ще успее ли според Вас България да изпълни тези изисквания?

ЕК предлага много амбициозни цели. Става дума за поетапно въвеждане на това изискване, което ще обхване новостроящите се сгради. Очаквам държавата да покани строителния бранш и да го попита как и от какво има нужда, за да се случи това. Също така трябва да се реновират съществуващите сгради, за да могат да се постигнат целите и за тях. Моите убеждения са, че строителната индустрия има капацитета, потенциала, знанията, техниката и желанието да се справи с тази задача, но трябва да създаде много добро партньорство с държавата.

Споделихте, че имате работещо сътрудничеството с Камарата на строителите в България и в. „Строител“. Планирате ли бъдещи съвместни инициативи с КСБ и изданието на браншовата организация? Четете ли в. „Строител“ и полезен ли Ви е вестникът?

За мен в. „Строител“ е много полезно издание. Следя и електронния вариант на вестника. Понякога споделям със свои колеги текстовете, които са на английски език. Поздравления за това, че поддържате и такава възможност.

Що се отнася до партньорството с КСБ, аз продължавам да твърдя, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен беше права, че контактите с бизнеса и партньорството с него са най-важните. Ще продължа да работя в тази посока, търсейки допирните точки за това да има повече квалифицирани работници, дигитализация, иновативни и реализирани проекти и идеи. Строителната индустрия е изключително благодатна дори за политиците. Когато говориш за един проект и той се реализира, можеш не само да го покажеш, но и да го докоснеш. Това е предимството на строителната индустрия.