Доц. д-р инж. Мария Асенова, ръководител катедра „Лесоустройство и управление“ в Лесотехническия университет: Уменията за анализ и характеристика на релефа имат пряко приложение при проектирането и строителството на горски пътища

Доц. Асенова, бихте ли разказали накратко историята на Лесотехническия университет (ЛТУ).

Развитието на лесотехническото образование у нас е национално значимо научно и образователно достижение. То е дело на преподавателите и учените, работили отговорно и всеотдайно за подготовка на кадри с лесо-биологична и лесотехническа насоченост. Образователният процес започва през далечната 1925 г. в Лесовъден отдел към Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. По-късно, през 1951 г., се реформира в Лесотехнически факултет, част от Селскостопанската академия. От учебната 1953/1954 г. се обособява самостоятелно висше училище – Висш лесотехнически институт (ВЛТИ), а през 1995 г. прераства в Лесотехнически университет. И досега той е единственото по рода си у нас висше лесотехническо училище с утвърден преподавателски състав и специалности, с устойчиви качества на обучаваните студенти и завършилите специалисти.

Високият професионализъм, всеотдайност и научна етика на първостроителите на висшето лесотехническо образование в България са пример за идните поколения, които да помнят изминатия път и началото.

Ръкводите катедра „Лесоустройство и управление”. Някои от изучваните предмети в нея имат допирни точки с тези, които се преподават в университетите, произвеждащи кадри за строителния бранш.

Ще започна с малко данни от историята на катедрата. През 1925 г. Лесовъдният отдел има сформирани 16 катедри. Една от тях е катедра „Геодезия и култур-техника“, която е първата катедра по геодезия у нас. Този факт е малко известен в професионалната ни общност, която приема за начало на геодезическото образование създаването на Държавната политехника от 1942/1943 г. През 1927 г. е одобрен учебен план, според който студентите по лесовъдство изучават дисциплините „Геодезия“ и „Чертане“, а тези от Агрономическия отдел – „Геодезия“ като задължителен неизпитен предмет.

До 1974 г. е имало отделна катедра „Геодезия“ на ВЛТИ с ръководител големия геодезист, учен и преподавател проф. Михаил Венедиков. След неговата кончина катедрата се обединява с катедра „Лесоустройство“, в рамките на която и до днес са преподавателите по дисциплините „Геодезия“, „Вертикално планиране“, „Фотограметрия и дистанционни методи“ и „Географски информационни системи“, които се преподават на 4 специалности в 3 факултета на ЛТУ в ОКС „бакалавър“ и „магистър“.

Геодезията и елементите на инженерната геодезия, които са залегнали в учебните програми по „Геодезия“ и „Вертикално планиране“, са пряко свързани с редица инженерно ориентирани дисциплини, като „Горски пътища”, „Строителни конструкции в горското стопанство”, „Защита срещу ерозия и порои”, „Горска таксация”, „Лесоустройство”, „Общо лесовъдство”. Те се преподават и в други катедри на ЛТУ и оформят бъдещите специалисти - инженери по горско стопанство, ландшафтни архитекти и еколози.

Уменията за определяне на надморски височини, разстояния, площи, наклони, построяване на профили, проектиране на нивелети, изграждане на границите на водосборен басейн, разделянето на земната повърхност на склонове и характеристиката на релефа чрез основни и морфометрични показатели са важна част от обучението. Те са необходими на специалистите при проучването и анализа на условията на месторастене, при бонитиране на горските територии, както и важен елемент в изучаването на процесите на ерозия, риска от порои и строителството на горски баражи. Разчитането по карта и построяването на вододелните и водосливните линии (наричани от лесовъдите била и долове) е съществен елемент при определянето на границите на горскостопанските единици (отдели и подотдели). Определените средни показатели за описание на релефа са част от таксационните описания на горските насаждения в горскостопанския план - средна надморска височина, среден наклон, изложение, тип релефи, други характеристики, които се определят по карта, от нормативна и справочна литература или се измерват инструментално на терена.

Тези показатели служат за обща характеристика на природните условия и при анализа на съществуващата горскопътна мрежа. За целта се прави разпределение на площите по надморски височини, наклони и изложения, почви, ерозия и др. Построяването на профили позволява предварителен анализ и успешно проектиране на предвидените трасета за пътища, просеки и други линейни съоръжения. Уменията за анализ и характеристика на релефа имат пряко приложение при проектирането и строителството на горски пътища, както и при определяне вида и степента на ерозията и уредбата на поройните водосбори в горски територии. От особена важност са определянето на географското положение на водосбора; геометричната му характеристика (площ, форма, симетричност); характеристика на условията, определящи опасността от ерозия (характеристика на елементите на релефа, наклоните и изложенията); изследване чрез профили на главното течение; оценка на състоянието на съществуващите съоръжения и проектиране на противоерозионни мероприятия.

Какво друго можете да ни кажете за дисциплините „Геодезия”, „Геодезия и вертикално планиране”, „Фотограметрия и дистанционни методи”?

В началните периоди на лесотехническото образование преподаваните учебни дисциплини са свързани с геодезията и приложенията й в областта на горското стопанство и озеленяването на населените места. След „Геодезията” е въведена дисциплината „Вертикално планиране“. С развитието на новите научни направления и технологии се включват и учебните дисциплини „Фотограметрия и дистанционни методи“ и „Географски информационни системи (ГИС)“, „Дистанционни методи на картографиране“, „Специализирани приложения на ГИС“, „Геоинформационни технологии“ за приложението на методите за дистанционно изследване на земната повърхност, горските екосистеми, зелените системи в населените места и околната среда. Лекционните курсове и практическите занятия имат за цел създаване на знания и формиране на умения на студентите, бъдещи специалисти лесовъди, ландшафтни архитекти и еколози в областта на преподаваните дисциплини.

Възлов момент за информационното осигуряване в горския сектор е обезпечаването и управлението на информацията в единна ГИС за горите, както и използването на съществуващите бази данни от национални и международни платформи.

Осигуряването на оперативни данни чрез наземни, фотогра метрични и дистанционни методи, включително най-съвременните навигационни, безпилотни и лидарни технологии и съчетанието между тях, би могло да обезпечи обективни и напълно актуални, достатъчно детайлни и изключително точни данни за целите на горското стопанство.

Студентите, които идват в ЛТУ от региони с подчертан планински и полупланински профил, сигурно знаят много за горите, но вероятно трябва да са добри и с математиката.

Част от приетите студенти в специалността „Горско стопанство“ са възпитаници на професионалните горски гимназии и средни училища със специализирани паралелки. Определено много от тях имат интерес към природата и в частност към горите, ловното стопанство, екологията и са добре мотивирани. Имаме дори второ или трето поколение лесовъди.

Забелязва се известен отлив за редовна форма на обучение. За това има доста обективни икономически и социални причини. Обща е тенденцията за послаб интерес към инженерните специалности. Постъпвайки в университета, младите хора трябва да преодолеят няколко принципни затруднения, ако искат да станат истински студенти. Това са преходът от училище към университет с всички логични различия в обучението и организацията на учебната дейност, преходът към самостоятелен начин на живот в големия град, недостигът на някои фундаментални познания по основополагащи дисциплини (примерът за математиката е в сила за геодезията и други дисциплини, по които преподавам), липсата на житейски опит и трудови навици. Най-хубавото е, че голямата част от студентите (особено в редовна форма на обучение) са в най-динамичната и красива част от живота си и се справят с упоритост и вдъхновение, за което и ние, преподавателите, се грижим. Процесът на вдъхновение е взаимен.