Новини

Строителен надзорник пребори конкуренцията и закона с цени, по-ниски от… абсурда!

Ако трябва да спазим фолклорната „процедура”, днес имаме две добри и една лоша новина. Започваме с първата блага (за данъкоплатците и държавния интерес, естествено) вест.
В края на миналата седмица (4 ноември) електронното издание „Медиапул” публикува следното обнадеждаващо съобщение:
„Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е прекратила договора си с обединение „АБС Радо Олрат” за ремонт на пътища в Ловешка област, който се финансира с европари. Това се случва за първи път в сектор „Пътища” за проекти по Оперативна програма „Регионално развитие”. Пред прекратяване са още няколко договора, защото изпълнителите изостават от първоначалните графици, коментират от АПИ. От Пътната агенция отказаха да посочат проблемните проекти с мотива да не се внася смут в системата.
Общо 500 млн. лв. са предвидени за ремонт на второкласни и третокласни републикански пътища по Оперативна програма „Регионално развитие”. Първата фаза на проекта - ремонт на около 300 км пътища - приключи успешно през лятото. В момента тече втората фаза на проекта, по който се ремонтират 311 км за 120 млн. лева. Работата по някои от обектите започна през лятото, на други - през есента, а трети не са стартирали заради обжалване на конкурсите.
Сдружението „АБС Радо Олрат” (в него влизат фирмите „Радо Олрат” и „АБС Асфалт бетон”) спечели ремонта на 20 км пътища - между ловешките села Казачево, Стефаново, Дебнево и Велчево - с изключително ниска цена: под 300 000 лв. на километър.
След първата копка, направена през август, в момента на обекта има само една изкопана дупка и нищо друго, обясниха от АПИ. Това е причината за прекратяването на договора, а фирмите ще трябва да платят и неустойка. Предстои обявяването на нов търг за тази отсечка, като пътят ще бъде ремонтиран през следващата година...”
Другата добра новина пак долетя на 4 ноември 2011 г., но този път откъм Министерството на транспорта.
След дълги боричкания, ухажване, прелъстяване и опити за рекет испанските изпълнители най-после кандисаха: проектът „Дунав мост-2” ще бъде оскъпен „само” с 27 млн. евро. Тоест като прибавим „надбавката” към първоначално договорените инвестиции от 99,95 млн. евро, всичко си остава… ток и жици. Защото къде са 127-те милиона евро за гигантското хидротехническо съоръжение, къде са…185-те милиона евро за „мършавите” 19 километра на магистрала „Люлин”, да речем.
Според официалната позиция на транспортното ведомство причината за поредното оскъпяване на моста била „лесно обяснима”: след оценка на инженера консултант (консорциум между испанската фирма „Иберинса” и две британски дружества - „Скот Уилсън Холдинг” и „Флинт & Нейл Партнършип”) на строителя (испанската компания FCC Construcciоn S. A.) му се наложило да смени стоманените пилоти на моста със стоманобетонни. Какво добро има в поредното оскъпяване на тъй дълго лелеяната „сухоземна” връзка между Видин и Калафат? Както обясни министър Ивайло Московски, въпросните 27 милиона щели да дойдат „от резерва във финансовия меморандум на проекта”, благословен от предишното правителство. Тоест  републиканският бюджет по никакъв начин нямало да бъде ощетен…



Ако човек прочете правилно двете добри новини, т.е. възприеме не само писаното слово, но и посланията между редовете, едва ли ще му е трудно да схване за какво иде реч. Точно така – за обществени поръчки, чиито изпълнители са туширали конкуренцията чрез невъзможно ниски цени; за строителни надзорници (или инженери консултанти), които контролират строително-монтажните работи колкото за бог да прости; за възложители, които – по една или друга причина – по някое време са се освестили и са направили необходимото. Или възможното.
А каква е лошата новина? Ами… „Елементарно, Уотсън”, както би казал Шерлок Холмс. Какъвто и да е новият Закон за обществените поръчки – прецизен (от гледна точка на процедурите), свиреп (по отношение на нарушителите) или великодушен (към малките и средните предприятия), истината е много проста: ако бизнесът сам не реши да бъде почтен, ако не пребори себе си и не заиграе доброволно по правилата, нищо добро не го очаква.
Точно така. За пореден път грешката е вярна, защото сладката победа, постигната чрез заобикаляне на закона и погазване на професионалната етика, в крайна сметка се оказва чиста загуба. Или както е казал народът по друг повод – никога не е късно човек да стане за резил, макар да смята себе си за буца самородно злато.
Изпълняването на петилетката за две години е като да си закърпиш… ръкавите на потника
Блажени са людете, които не помнят трудовия ентусиазъм отпреди 25 - 30 години. Било защото паметта им е „изневерила”, било защото по онова време не са фигурирали като потомство дори в най-далечните планове на родителите си. Звучи като хумореска, но си е факт. И сега ще видите защо.
Според официалната версия на 30 срещу 31 август 1935 г. съветският миньор Александър Стаханов „добива фантастичните 102 тона въглища за 5 часа и 45 минути при норма… 7 тона за 8-часова работна смяна”.
Успехът му, както постановяват тогавашните партийни теоретици на тежкия физически труд, се дължи на въвеждането на уникална организация на работа.
До историческата дата Стаханов е един от стотиците хиляди обикновени миньори, бъхтещи се из злачните земни недра в името на светлия комунизъм и „бащата на световния пролетариат” – другаря Сталин. Задълженията му са прости: слиза в шахтата, копае, укрепва участъка и извозва изкопаните въглища. Изведнъж обаче на Стаханов му хрумва гениална идея, която по-късно влиза в учебниците като „организация на труда”: той копае, друг извозва, трети укрепва изкопания участък, четвърти „тича” за вода, пети осигурява притока на чист въздух в забоя.
И чудото придобива толкова масов характер, че половин век по-късно се превръща в световен феномен. Или по-скоро – в оръжие, което трябва да захвърли „прогнилия империализъм” в килера на историята:
На 3 септември
1935 г. миньорът Дюканов добива 115 тона въглища за 6 часа. На 4 септември миньорът Терекин, за същото време, изкопава 119 тона. Ден по-късно колегата му Концедалов рапортува за добив от 125 тона, а на 13 септември забойчикът Артюков удря всички в земята със своите 311 тона. След което, на 14 септември
1935 г. отново изгрява звездата (по-скоро – петолъчката) на Александър Стаханов: за 6-часова работна смяна – изкопани 324 тона въглища.
Какво се случва през следващите 40 - 50 години? Трудовият ентусиазъм на Стаханов така е „прономерован и прошнурован”, че се превръща в задължителен почин и придобива… уродлив характер. Примерно – с 200 000 подметки се произвеждат 400 000 чифта обувки. А с 10 000 тона цимент се строят най-малко 2000 панелни блока с по 70 - 80 апартамента във всеки…
Другото „нещо”, с което обикновеният миньор Александър Стаханов остава завинаги в историята на съвременната цивилизация, е разбиването на мита, че времето никога не стига.
Какъв е ефектът? Меко казано, грандиозен, защото една втора от човечеството хуква да претворява в дела директивата „Петилетката – в съкратени срокове!” И се появяват „другите”
безумия.
Сто жилищни кооперации, които по технология трябва да бъдат построени за 30 месеца, са „вдигнати” за 20 - 25 седмици.
Сто хиляди гаечни ключа, чието нормално изработване отнема година и половина, се пускат на пазара след три месеца.
Петстотин хиляди хладилника, с които „прогнилият капитализъм” се мъчи 10 години, развитият социализъм произвежда само за една петилетка.
За текстила, зеленчуците, пшеницата, едрия рогат добитък и мебелите – да не говорим: всичко се умножава по сто, двеста или петстотин. Без значение дали става дума за линейни метри, килограми или бройки…
Всичко „това” днес изглежда смешно, защото истината е прекалено „проста”. Преди 76 години Александър Стаханов слиза в мината, защото иска да си купи кон, но няма пари. За да сбъдне мечтата си, той започва да работи като „луд”. Това обаче му изяжда главата, тъй като лично другарят Сталин се впечатлява от трудовия му героизъм и го оставя под земята като… пример за подражание.
Дали през следващите три-четири десетилетия Стаханов е продължил да размахва кирката със същия ентусиазъм отдавна не е важно. По-интересното е, че от три месеца уникалното му „трудово” постижение –
324 тона въглища
за 6 часа, т.е. 900 килограма на минута, или 15 кила на секунда,
вече е… минало. А причината е нашият стар познайник Васил Вутов, управител на „Бул строй контрол инженеринг” АД и член на Контролния съвет на КСБ. Цитираме сигнала му едно към едно:
„До редакцията на
в. „Строител”
Уважаеми колеги, винаги съм се стремял да Ви предоставям автентични доказателствени материали. С настоящото изложение искам да ви запозная с един случай, който отново засяга болната тема „най-ниска цена”.
Отдавна на мен и на редица мои колеги от други региони на страната ни правят впечатление офертните цени, предлагани от фирма „Кимтекс ЛС” ООД, гр. Плевен. От лятото на 2011 г. тази фирма (макар и не единодушно) бе приета за член на браншовата ни организация – Българска асоциация на архитектите и инженерите консултанти (БААИК), която е асоцииран член на КСБ. Предлагам резултатите от три търга, в които участието на тази фирма предизвиква сериозни обструкции.
Обществена поръчка на община Берковица за ремонт на уличната мрежа, която е с пет обособени позиции. По някакъв начин (компетентните лица и структури много добре знаят какво имам предвид) възложителят е преценил, че за да бъде изпълнен единият обект (т.е. обособена позиция № 1) с качеството и в сроковете, предвидени в ЗУТ, строителният надзор трябва да струва 29 336 лева. Да, ама не. „Кимтекс ЛС” ООД прави насрещен план, според който „петилетката ще бъде изпълнена в съкратени срокове”, оферира цена от 8800 лв. и - съвсем закономерно – печели. Това, според интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки (АОП), означава: дата на сключване на договора – 8 юли 2001 г., краен срок за изпълнение на поръчката – 20 януари
2013 г., или грубо казано – около 17 календарни месеца. Така надзорниците от фирма „Кимтекс ЛС” ООД, за да изпълнят задълженията си,
разполагат с месечен бюджет в размер на 517, 64 лв. – за заплати, бензин, командировъчни, административни
разходи и т.н.
Което означава, че те или ще „посещават” обекта си от дъжд на вятър, или ще го „надзирават” само на хартия. Подобна е ситуацията и с втория обект, т.е. с обособена позиция
№5 от същата поръчка. При предвидена прогнозна стойност на поръчката от
22 446 лв. печелившият „насрещен план” на фирма „Кимтекс ЛС” ООД е за 6900 лева. Или по 405,88 лв. на месец.
Търг на община Троян. Аз лично бих се срамувал, ако офертата ми бъде отхвърлена с подобни аргументи:
- Срокът за изпълнение на СМР е 9 месеца, но „насрещният план” за изпълнение на надзора е 5 месеца. Това означава, че в продължение на 4 месеца на строежа няма да има никакъв надзор;
- Предложението е „крайно несериозно и обективно нецелесъобразно”;
- Цените са „нереални и несъотносими към срока за изпълнение”;
- „Предложената е нереално ниска цена”.
Трети случай: обществена поръчка на „ЧЕЗ Разпределение” АД.
Фирмата оферира строителен надзор в София област и област Перник, които се намират на около 200 км от Плевен - „родното място” на фирма „Кимтекс ЛС” ООД. Факт, който не пречи на „колегите” да предложат услугите си срещу изумителното „възнаграждение” от
65 лв. – за оценка на инвестиционни проекти, и 300 лв. – за строителен надзор.
Тъй като управляваната от мен компания също бе подала оферта, след отварянето на ценовите предложения аз се поинтересувах с какво „Кимтекс ЛС” ООД ни превъзхожда, след което се получи доста странна игра на… измислени аргументи и
реални факти:
- „Кимтекс ЛС” разполага с обособени екипи в двете области. Това не отговаря на истината, защото в офертата й са декларирани всички специалисти, включени в издадения й лиценз за строителен надзор. И нито един от тях не е „обособен” като екип в Софийска или Пернишка област.
- Цените на „Кимтекс ЛС” ООД са толкова ниски, защото те са спазили едно към едно методиката на
БААИК за ценообразуване. Пълна лъжа, която лесно може да бъде установена на интернет адрес www.bacea-bg.com, защото „там” по-ниска цена от 800 лв. не може да бъде оферирана.
„ЧЕЗ Разпределение” АД (а и всички останали възложители, възприемащи показателя „най-ниска цена”) са наясно, че при такива цени реална работа няма как да бъде извършена. И ще се случи онова, за което ние – строителните надзорници, винаги сме били обвинявани: че подписваме документи и узаконяваме строителни обекти, без да сме излизали от канцелариите си. Тоест без да имаме никаква представа от качеството на работата, която трябва да контролираме.
Лично аз, уважаеми колеги от в. „Строител”, нямам никаква представа тези хора не се ли страхуват от отговорността, която поемат с всеки свой подпис. Или „просто” не си дават сметка какво ги чака при една – не дай боже – последваща авария…
Интересно е все пак, че правителството сякаш осъзна колко коварно „нещо” е най-ниската цена и обеща, че в най-скоро време този критерий ще бъде изхвърлен от употреба. Вярно, въвеждането на другите, т.нар. технически показатели, отварят вратички пред тръжните комисии за субективизъм при оценяването на офертите, но… нека не бъдем черногледи и да не изхвърляме бебето заедно с мръсната вода.
Думата ми е за друго. Крайно време е идеята на КСБ - за включване в тръжните комисии на външни експерти (в т.ч. и от списъка на Камарата, депозиран в Агенцията за обществени поръчки) да бъде реализирана. На пръв поглед законодателното усилие е никакво – 15 - 20 думи. Ефектът обаче ще е огромен и… оздравителен. В това вече съм убеден, защото от доста време участвам като експерт в конкурсните комисии на община Пазарджик и МВР и нито веднъж досега не съм констатирал дори дребно нарушение на процедурите.
И накрая – едно уточнение. Бях готов с този сигнал отдавна, но по решение на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти трябваше да проведем разговор с управителя на „Кимтекс ЛС” -
г-н Людмил Духлевски. Срещата бе уговорена за 12 октомври
2011 г. в 16 часа. Председателят на БААИК и двама от членовете на УС бяха на уговореното място и час, но
г-н Духлевски не се яви, защото – около час и половина по-късно – се „оказа”, че бил в Разлог. По работа, естествено.
След тази демонстрация на откровено пренебрежение към колегите и професионалната етика, членовете на УС на БААИК ме упълномощиха да запозная аудиторията на
в. „Строител” с този тъжен инцидент…”

Какво да добавим още? Ами… този път нищо няма да добавяме, защото ще станем банални. В смисъл такъв, че който каквото си направи – за него си го прави. А след това, когато вече е късно, дори и Господ няма да му помогне. Защото не иска, а не защото не може.



КОМЕНТАРЪТ на юриста - адв. виолета вангелова

Според чл. 70 от ЗОП, ако някоя оферта предлага с 30% по-ниска цена от средната на всички оферти, кандидатът трябва да представи подробна писмена обосновка и да посочи на какви обективни обстоятелства се дължи ниската цена, като се позове на: оригинално решение за изпълнение, техническо предложение, наличие на изключително благоприятни условия за участника, икономичност при изпълнение или държавна помощ. Критериите са изчерпателно изброени. Липсата на обосновка или липсата на обективни обстоятелства, водещи до по-ниска цена, са основание за отстраняване на участника от участие в обществената поръчка. Съдебната практика е константна за това, че комисията е обвързана при преценката си от закона дотолкова, доколкото следва да мотивира решението си и в мотивите си да прецени наличието или липсата на предпоставките на чл. 70, ал. 2 от ЗОП - примерно да стигне до извод, че офертата съдържа или не съдържа оригинално решение и да мотивира решението си, като коментира изложените от участника фактически обстоятелства (да реши, че т.нар. оригинално решение на участника всъщност нарушава строителни нормативи или понижава качеството на изпълнението, или трайността на изпълненото и т.н., или да реши, че „решението е оригинално”, защото се използва иновативен материал или иновативна техника - машини и съоръжения и др.). При преценка на фактическите обстоятелства Комисията действа при т.нар. оперативна самостоятелност, т.е. въпрос на знания, професионализъм и опит на членовете на Комисията е вземането на правилно и целесъобразно решение. Или Комисията е длъжна по закон да се отнася критично към предложенията, съдържащи смущаващо ниски цени (с 30% по-ниски от средната стойност на всички оферти) и да приложи определена законова процедура, която би могла да доведе директно до отстраняване на участник. Във всички останали случаи обаче комисията на възложителя не е освободена от задължението да преценява обективно техническото и ценовото предложение на участниците, като осигурява прилагането на принципите за свободна и лоялна конкуренция, залегнали в чл. 2 от ЗОП.
Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от
2006 г., в сила от 01.07.2006, доп. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009, изм. - ДВ, бр. 52 от 2010 г.) Когато офертата на участник съдържа предложение, което в зависимост от избрания критерий по чл. 37, ал. 1 е с 30 на сто по-благоприятно от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни от получаване на искането за това.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006, изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009) Комисията може да приеме писмената обосновка по ал. 1 и да не предложи за отстраняване офертата, когато са посочени обективни обстоятелства, свързани със:
1. оригинално решение за изпълнение на обществената поръчка;
2. предложеното техническо решение;
3. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006) наличието на изключително благоприятни условия за участника;
4. икономичност при изпълнение на обществената поръчка;
5. (нова - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) получаване на държавна помощ.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006) Когато участникът не представи в срок писмената обосновка или комисията прецени, че посочените обстоятелства не са обективни, комисията предлага участника за отстраняване от процедурата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006) Когато комисията установи, че офертата на участник е с необичайно ниска цена поради получена държавна помощ, чието законово основание е невъзможно да бъде доказано в определения срок, тя може да предложи офертата да се отхвърли и участникът да се отстрани.



Черно на бяло

Методика за минимални цени при договаряне на строителен надзор, утвърдена от Общото събрание на БААИК
(Основание - чл. 168, ал. 1 от Закона за устройство на територията)
Стойност на СМР на строежа:
До 50 000 лв. - 5% от стойността на СМР, но не по-малко от 800 лева.
От 50 000,01 до 100 000 2 500 лв. + 4% от разликата над 50 000,01 лева.
От 100 000,01 до 250 000 4 500 лв. + 3, 5% от разликата над 100 000,01 лева.
От 250 000,01 до 500 000 9 750 лв.+ 3% от разликата над 250 000,01 лева.
От 500 000,01 до 1 000 000 лв. - 17 250 лв. + 2% от разликата над 500 000,01 лева.
Над 1 000 000,01 лв. - 27 250 лв. + 1, 5% от разликата над 1 000 000,01 лева.
Докладът за оценка на съответствието е 15% от стойността на проекта!


ЗАБЕЛЕЖКИ

1. Всички други консултантски услуги се заплащат отделно.
Имат се предвид текстовете в ЗУТ, съгласно:
- чл. 166 (1), т.1
- чл. 166 (1), т. 2
- дейности, свързани с получаване на „Разрешение за строеж”, въвеждане на обекта в експлоатация, инвеститорски контрол и други.
2. Посочените цени са при продължителност на договора от 12 месеца и минимален размер на застраховка „Професионална отговорност” в съответствие с действащата Наредба.
3. Цените не важат за обекти, финансирани частично или изцяло по програмите ФАР, ИСПА и др.
4. Стойността на СМР се определя на базата на месечните бюлетини на СЕК, докато не влезе в сила Наредбата на МРРБ за определяне на строително-монтажните работи.