Проф. д-р инж. Андрей Тоцев, ръководител на катедра „Геотехника“, Факултет по транспортно строителство на УАСГ: Базисните познания по геотехника са задължителни за всеки строителен инженер

Проф. Тоцев, измина малко повече от месец от началото на учебната година. Първокурсниците вече разбраха ли, че нито един строеж в тяхната бъдеща инженерна практика няма да бъде възможен без задълбочените познания по геотехника?

В последните десетилетия науката като цяло се развива със страхотни темпове. Профилирането, такова каквото го познаваме в областта на строителството, става все по-тясно специализирано и инженерното обучение започва да ми прилича на това в медицината. Така както един лекар минава основен курс на обучение, за да може впоследствие да специализира и например да стане добър очен лекар, така и един инженер минава през основните дисциплини, за да може впоследствие да се профилира по-тясно в някое от най-различните възможни направления на прилагане на строителната професия. В този смисъл базисни познания по геотехника са задължителни за всеки, ангажиран в сферата на строителството инженер, но задълбочените познания, които Вие посочихте, са важни най-вече за онези студенти, които искат да се занимават с проектиране.

Именно така е структурирано и обучението в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Всички студенти минават основните курсове в сферата на геотехниката. За по-заинтересованите има допълнителни избираеми дисциплини, а за онези, които искат още повече да вникнат в материята – предлагаме възможност за разработване на дипломни работи към катедрата, както и докторски програми.

Искам да Ви уверя, че днес младите хора са много целеустремени и знаят отлично кое е важно и кое не е за тяхната реализация като инженери. Имаше период, в който една част от студентите, записали УАСГ, не бяха убедени дали искат да работят в сферата на строителството. С тях беше много трудно да се работи, защото те не бяха мотивирани да учат нещо, което не са сигурни, че ще практикуват. По мое мнение сега поне 90% от студентите в УАСГ се обучават с нагласата, че избраната специалност ще е тяхната професия в бъдеще. Мен лично това много ме радва, защото аз винаги съм казвал на младите хора, че най-много време през денонощието те ще прекарват, практикувайки професията си, и ако не я обичат, ако не им доставя удоволствие, ще им бъде много трудно. Ако се замислите, човек не прекарва повече време нито със семейството, нито с роднини, нито с приятели.

И понеже си говорим за студентите, тук искам да отбележа един много важен факт – заплащането на инженерите. Ние все още сме длъжници на всички млади хора, решили да се отдадат на една толкова сложна и отговорна професия. В последната година-две има тенденция за покачване на възнаграждението на инженерите, но уви, то все още е далеч от средноевропейското в сферата на строителството. Но аз съм оптимист, защото както казах, младите хора са много будни и можещи и в момента, в който не им се предложи адекватно възнаграждение, те се преквалифицират и насочват към други сфери. Това принуждава работодателите да актуализират обявите си. Адекватното заплащане на инженерите е от съществено значение за нивото на студентите, които записват университета, и е в пряка връзка с продукта, който ние като преподаватели впоследствие предлагаме на пазара на труда. С един умен и мотивиран млад човек може да се постигне много.

Близо 20 г. от професионалния Ви път са свързани с катедра „Гео­техника” на УАСГ – докторант, доктор, доцент и от 2022 г. сте професор по научната специалност „Земна основа, фундиране и подземно строителство”.

Така е. През далечната 2001 г. реших да правя дипломна работа при проф. Георги Илов в катедра „Геотехника” и оттогава съм неизменно свързан с УАСГ. През годините имах възможност да специализирам при някои от водещите авторитети по „Геотехника” в света и искам да споделя пред читателите на в. „Строител“, че нивото на обучение в УАСГ не отстъпва на това в световните университети.

Живеем в един отворен свят с много възможности, с неограничен достъп до информация и в този смисъл за мен е изключително важно човек да се възползва от тях. Аз винаги казвам на моите студенти да пътуват, да специализират. В момента ние не усвояваме всички средства, които са отпуснати по най-различни програми за студентска и докторантска мобилност. Защо трябва да се посещават водещи университети – не защото ще научите нещо уникално, а защото така се добива самочувствие. Това е единственият начин човек сам да се убеди, че идвайки от България, той може да е на нивото на най-добрите студенти и признати специалисти по света.

Присъствахте на 16-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. Полезно ли беше събитието?

За мен беше удоволствие отново да съм част от този форум, защото подобни инициативи събират на едно място науката, бизнеса и държавната администрация. Обменят се опит, идеи. Търсят се решения и възможности.

Тази година наред с всичко останало ние разговаряхме за изкуствения интелект и за влиянието му върху инженерните дисциплини. Много хора си задават въпроса идва ли краят на инженерните специалности след навлизане на изкуствения интелект? По мое мнение – не. И ще се опитам да се аргументирам. Инженерните дисциплини са сложни, отговорни и нееднозначно решени. В този смисъл за мен е нереалистично Вие да пътувате спокойно по мост, плод на решение, дадено от изкуствения интелект, без човешка намеса. Отделно къде отива отговорността? Кой е виновен при евентуални аварии? С мой колега си направихме експеримента да попитаме ChatGPT относно възможностите изкуственият интелект да измести човека в строителното инженерство и знаете ли какво ни отговори ChatGPT? Ще се опитам да цитирам по памет: „Изкуственият интелект има възможност да автоматизира някои процеси, като анализа на данни, симулациите и прогнозирането, но в сложни и специфични ситуации човешката намеса е задължителна.“

И понеже ме питате за конференцията в Несебър, там дискутирахме стратегическото развитие на пътната карта на България, съвременните методи и тенденции на строителство и проектиране, проблеми, които вълнуват бранша. Изобщо все неща, за които е много важно да си говорим.

Разкажете ни за работата Ви в Българското дружество по земна механика и геотехническо инженерство (БДЗМГИ).

 БДЗМГИ е организация, създадена през далечната 1948 г. Тя има за цел да популяризира геотехниката като наука сред инженерите и да съдейства за обмяната на опит и познание между членовете. Като генерален секретар на дружеството аз съм пряко ангажиран с дейността му и ние се опитваме да организираме поне 6 събирания годишно, на които каним водещи лектори от цял свят. Само за последните няколко години сме имали лектори от Италия, Япония, САЩ, Англия, Румъния, Турция, Полша и др. Важен аспект от дейността на БДЗМГИ е връзката на науката с практиката, като за целта се канят водещи фирми да представят и запознаят аудиторията с най-съвременните технологии и нововъведения.

Миналата година БДЗМГИ заедно с катедра „Геотехника” на УАСГ учреди награда в сферата на геотехниката, носителят на която изнася т.нар. Балушева лекция – на името на проф. Балуш Балушев – основоположника на геотехниката в България.

Първият отличен беше проф. Такаши Киота от Университета в Токио, който изнесе лекцията през май в България, отразена и във в. „Строител“. За 2024 г. за носител е избран проф. Дитмар Адам от Техническия университет във Виена, който се очаква да бъде в България на 14 март 2024 г.

БДЗМГИ като член на Международното дружество по геотехника – организация с над 30 000 членове, има ангажимента и отговорността да представя България на световната геотехническа сцена. В този смисъл признание за дейността ни е фактът, че т.г. почетен лектор на честването по случай 25-годишнината на Софийското метро беше проф. Марк Балоуз – президент на Международното дружество по геотехника.