Инж. Иван Моллов, изп. директор на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, зам.-председател на УС на КСБ: 2024 г. ще трябва да покажем, че сме отговорен бизнес, който е готов да отстоява своите позиции

Инж. Моллов, приемете поздрави от екипа на в. „Строител“ за получената от „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД престижна награда на ОП София „Най-добър строител“ в категория „Много големи предприятия“. Как приемате това отличие от колегите Ви?

Важно е да отбележа, че тази награда се връчва не само въз основа на финансови критерии и постигнат оборот, а оценката е комплексна и включва липсата на задължения към държавата, вид и брой трудови злополуки, средносписъчен състав, наличие на сертификати за качество и внедрени системи за управление, брой успешно приключени обекти, както и средна работна заплата, която при нас се стремим да бъде над средната за строителния бранш. В този смисъл отличието на ОП на КСБ – София, има изключително висока стойност за нас и искам да благодаря за оценката на колегите и комисията, която е извършила подбора и ни е поставила на първо място.

Приемам наградата като признание за отлично свършената работа от всички 349 служители на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, тъй като тя е предимно за тях, за тези, които ежедневно дават от себе си най-доброто, за да постигнем тези високи резултати.

Вие сте изп. директор на една от най-авторитетните строителни компании – „Райкомерс Конструкшън”. Какви са амбициите Ви в краткосрочен и дългосрочен план?

Амбициите ни винаги са били и ще продължат да бъдат да сме еталон за качество на извършеното строителство в областта на ВиК инфраструктурата, защото това е основният акцент и мотив да продължаваме да се развиваме и доказваме ежедневно. Бих искал да добавя и нещо, което в последните години става все по-актуално, а това е да се превърнем и в едно от най-привлекателните места за работа на младите специалисти и инженери, избрали професията на строителя. Въпросът с кадрите става все по-голямо и все по-трудно преодолимо предизвикателство не само за нас, а за целия строителен сектор. Затова и една от дългосрочните ни амбиции е да запознаем всички настоящи и бъдещи строители с това, което всъщност ние предлагаме, да усетят грижата, която имаме за нашите служители и работници, да видят със собствените си очи старанието, което полагаме, за да осигурим максимален комфорт и подходяща безопасна среда за работа.

Каква бе изминалата година за компанията, кои бяха основните обекти, по реализацията на които работихте? Кое бихте посочили като най-голям успех?

Годината беше изключително трудна за нас, приключихме голяма част от проектите, които изпълняваме по ОП „Околна среда 2014-2020“ (ОПОС). А те бяха доста на брой – завършихме обектите в Русе, Враца, Бяла Слатина, Кърджали, Момчилград и продължихме дейностите в Смолян. Започнахме и изграждането на ВиК инфраструктура в Банкя, така че годината беше изключително интензивна и натоварена откъм работа и може би в тази връзка като най-голямо постижение бих посочил, че се справихме успешно с управлението на тези обекти. Защото всички без изключение са до голяма степен по договорните условия на FIDIC (макар и побългарени), което изисква изключително задълбочено познаване на материята, много добри управленски умения по отношение на планиране и отчитане на извършената работа, което ми се струва, че част от колегите в бранша сериозно подценяват. Това бих посочил като най-голям успех и поздравявам нашите ръководители на проекти, че се справихме блестящо с толкова много обекти едновременно и из различни краища на страната.

Вие сте зам.-председател на УС на Камарата на строителите в България (КСБ). Предстои Общо събрание на КСБ на 30 ноември. Кои са основните теми, които са на дневен ред пред браншовата организация? Какви според Вас трябва да са основните приоритети на Камарата през 2024 г.?

Приоритетите, които УС смята да предложи на Общото събрание, са формулирани в Основните политики за развитие на КСБ през 2024 г. в седем тематични направления. На първо място (без да ги степенувам по важност) това е „Продължаване на активните ни действия при разработване и промяна на нормативната уредба в областта на строително-инвестиционния процес“. Тук акцентът през последната година и половина бе разработването и прилагането на методология за актуализация на цените на договорите по обществени поръчки в резултат на инфлация, което вярвам, че през следващата година ще доведем до успешен край. Не бива обаче да пропускаме необходимостта от промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за защита от шума в околната среда, както и Закона за устройството и застрояването на Столичната община, които поради обективната политическа обстановка реално не стартираха. В отделни случаи тихомълком се приеха спорни промени (като например отпадането на застраховките като форма на гаранция за изпълнение на договорите по ЗОП), по които КСБ ясно изрази становище, което смятаме да отстояваме през 2024 г. Секциите към КСБ активно се включиха в актуализацията и допълването на подзаконовата нормативна база, което предвид очакванията за по-стабилно правителство се надявам през следващата година да бъде още по-успешно. Вече имаме и сформирана работна група, която в началото на 2024 г. ще предложи типови договори за строителство по ЗОП въз основа на договорните условия на FIDIC. Може би тук е мястото да посоча и амбициозната задача, която си поставяме „Утвърждаване лидерската роля на КСБ в дигиталната трансформация на сектора“, което е отделно тематично направление, където предстои създаването на стандарти и необходимост от редица законови промени за успешната реализация на приетата вече Национална стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г. и Пътната карта към нея. Активна роля и подкрепа очакваме от учредения вече по инициатива на КСБ „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“ (ЕЦИХ).

На следващо място бих откроил темата „Реализация на интегрирани концепции за развитие на човешкия капитал“, по която основните предизвикателства са както липсата на работна ръка въобще, така и недостигът на квалифицирани кадри и на ученици и студенти, проявяващи интерес за професионално развитие в отрасъл „Строителство“. Немалко правим в сътрудничество с ръководствата на професионалните гимназии и университетите, за да мотивираме бъдещите строители, но очевидно е необходимо в пъти повече, за да върнем престижния имидж на сектора. Това е и основен приоритет в „Медийната политика“, за реализацията на която основен принос естествено ще има в. „Строител“. В нея освен популяризирането на възможностите, предоставянето на експертни становища и анализи ще преследваме изчистването на имиджа на професията и бранша, като акцентираме върху ежедневните добри примери за успешно приключени обекти и реализирани от Фондация „Български строител“ дарителски кампании.

Не бих могъл да пропусна и фокуса върху „Укрепване на взаимодействието между КСБ, нейните членове и държавните институции“. Независимо от изключително тежките за строителния бранш две години, през които преминахме, броят на членската ни маса и вписаните в ЦПРС плавно се увеличава. Това за мен е доказателство, че вървим в правилната посока и строителните фирми получават необходимата подкрепа от органите на Камарата, но и има още много какво да направим, за да превърнем КСБ в незаменим партньор за всеки строител, упражняващ дейността си на територията на страната.

На последно, но не по важност място, са приоритетите ни, свързани с развитието на „Международната дейност“, където освен защита интересите на бранша на европейско и международно ниво ще акцентираме върху улесняване „вноса“ на работна сила от трети страни. По „Управление на проекти“, където фокусът ни ще бъде върху разработването и изпълнението на проекти с европейско финансиране с висока добавена стойност за строителните компании, провеждането на информационни кампании, подготовката и разработването на проектни предложения, финансирани чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове и инструментите на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

В началото на октомври Вие присъствахте на работна среща между ръководството на КСБ и министър-председателя акад. Николай Денков. На нея стана ясно, че премиерът очаква конкретни предложения за улесняване на индексирането на цените по договорите в строителството, изготвени съвместно от КСБ и МРРБ, и се ангажира с промяната на Методиката за индексиране. Какви са Вашите очаквания след срещата?

Да, проведохме такава среща, тя беше по настояване на Камарата. Благодарим на премиера акад. Николай Денков, който в сравнително оперативен порядък направи възможно организирането на тази среща. Един от акцентите беше приетата от Министерския съвет (МС) Методика за индексиране, както и измененията в ЗОП, даващи възможност за индексация на сключени договори съобразно тази Методика, и в същото време на практика почти никакви резултати от реално приложена индексация. Това беше един от основните въпроси, който поставихме – изготвени са предложения за промени в Методиката от страна на МРРБ, нашето желание е да се чуе становището ни по отношение на тази Методика, да се вземат предвид нашите коментари и предложения и да се намери решение на няколкото основни проблема за успешното й прилагане. Първи и най-съществен въпрос е откъде и по какъв механизъм ще се осигурят необходимите средства за реализация на индексацията в пълен размер, съгласно методологията и обективното изменение на индексите на цените на строителните материали. На следващо място беше нашето изрично желание индексацията да се прилага и за приключилите вече договори, защото голяма част от колегите, независимо от изключително трудната икономическа обстановка, завършиха в срок поетите ангажименти на базата на обещания, че ще се намери решение за индексирането на тези договори. А реално в момента те са изключени и се оказва, че „най-съвестните“, ако мога така да се изразя, ще бъдат лишени от възможността да бъдат компенсирани за драстично повишените разходи на основни материали и суровини.

На трето място поставихме проблема, че част от възложителите си позволяват да тълкуват изработената Методика, да създават собствени ограничителни правила и реално да възпрепятстват нейното прилагане. В тази връзка поставихме нашето искане от единно прилагане на Методиката от всички възложители. Ако затова е необходимо да се изготви специален правилник или наръчник за прилагането й – нека такъв да бъде направен, но да се преустанови възможността отделни възложители, в някои случаи Управляващи органи на оперативна програма, да издават собствени правила, които ограничават прилагането на Методиката, приета от МС.

Не на последно място искахме и настояваме еднозначно да бъде изяснено, че прилагането на Методиката е задължително, а не е въпрос на желание, и то до размерите на наличния финансов ресурс. Да, всички сме наясно, че в настоящия момент все още не е ясен механизмът за осигуряване на средствата за индексация. Това обаче по никакъв начин не бива да възпрепятства възможността за компенсиране на драстично повишените разходи за строителство впоследствие. Искам да споделя и тревожна информация, която чуваме в последно време – определени изпълнители са притискани чрез обещания за осигуряване на частична индексация да се откажат от бъдещи претенции за прилагане на индексацията в пълен размер, както е съгласно Методиката. Това специално смятаме, че е изключително опасно и вредно, защото е един от възможните сценарии, при който работят необективни, непазарни механизми и процеси, тоест дава се възможност да се тълкува дали да се прилага Методиката за индексацията и в какъв размер, за определени изпълнители тя да бъде прилагана, а за други – не, за някои повече, а за други - по-малко… Това създава предпоставки за възникване на корупционни практики.

На срещата с премиера Денков договорихме да се организира последваща среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, след като са взети предвид нашите предложения за изменение и допълнение на Методиката, на която да обсъдим финалното предложение към МС. Също така получихме уверението, че ще се организира съвместна среща с министъра на финансите Асен Василев и министър Цеков, за да се уверим, че необходимите средства за осигуряване на индексацията в пълен размер са заложени в държавния бюджет за следващата година. Ясно е, че това е основният източник за осигуряване на необходимия ресурс. В зависимост от възложителите може би има различни механизми, но източникът е един. За съжаление не мога да кажа, че към настоящия момент тези срещи са организирани, но очаквам това да се случи в най-скоро време, защото, от една страна, тече обсъждане на подготвения бюджет за 2024 г., а от друга, периодът на обществено обсъждане на предложеното изменение на Методиката за индексиране вече изтече, което значи, че всички предложения вече би трябвало да са обобщени от МРРБ и да сме в състояние да коментираме последния й окончателен вариант.

Камарата има изразена позиция по отношение на промените в ЗОП, касаещи ограничаването на застраховките като форма на гаранция за добро изпълнение по договорите за строителство. Какво е Вашето мнение? По какъв начин тези изменения ще се отразят на малките и средни компании?

Считам, че всякакви законодателни промени, които ограничават прилагането на утвърдени пазарни практики, са вредни за развитието на икономическата среда. Какво имам предвид – застраховките като форма на гаранция за добро изпълнение по договорите за строителство са нещо, което не сме го измислили ние в България, то съществува навсякъде по света и се прилага успешно. Основното предимство на тези застраховки е, че те дават шанс на фирми с ограничени кредитни и капиталови възможности да осигурят необходимите гаранции за изпълнението на даден строителен обект. Застраховката дава перспектива за развитие на тези компании – да изпълняват по-големи и по-големи обекти. Смятам, че е изключително важно за малките и средните фирми, защото ограничаването на тази възможност ще бъде една спирачка в тяхното развитие, те няма да могат да си осигурят банкова гаранция в определения обем, за да изпълнят даден строителен обект, защото за да получат тази банкова гаранция, е необходимо да предоставят съответното капиталово обезпечение.

От друга страна, застрахователните компании също в голяма степен извършват оценка на финансовото състояние на дадена строителна фирма, но отчитат и динамиката на нейното развитие. Тоест една застрахователна компания, разбира се, няма да предостави застраховка, която да е в петкратен или десетократен размер на годишния оборот на дадена фирма, но съответно би могла да предостави такава в размер, надвишаващ капитала на фирмата и стойността на материалните активи, които притежава. Всички трябва да сме наясно и че застрахователните компании не издават тези застраховки на конвейер, напротив – те също са обект на не по-лека регулация по отношение на оценката на риска и капиталовата адекватност и трудно биха си позволили да издават застраховки без покритие. Смятам, че това ще се отрази негативно на изпълнението на всички големи инфраструктурни проекти, тъй като съществува риск те да бъдат възложени за изпълнение на чужди компании с огромни финансови възможности за обезпечаване на банкови гаранции, а пък в крайна сметка работата на обекта ще бъде изпълнена отново от наши местни фирми, но съответно при по-ниски ценови равнища, което ще доведе до вероятни компромиси с качеството. Отделно голяма част от икономическия ефект при реализацията на тези обекти ще бъде изнесен навън, което естествено ще се отрази негативно на бюджета, защото данък печалба ще бъде платен от чужди компании в други държави.

Бих добавил, че наистина очакваме по-активни действия и реакции от страна на застрахователните компании, защото това реално ограничава възможностите за развитие на техния бизнес. Определени продукти, които се предлагат навсякъде по света, биват на практика забранени в нашата страна.

Каква според Вас ще бъде 2024 г. за строителния сектор?

 Изпълнена с големи предизвикателства, бих казал малко по-различни от тези, които сме срещали досега, а именно – от една страна, има възможност държавата да реализира изключително голяма капиталова програма, а от друга – строителните фирми за пореден път ще трябва да доказваме, че основното нещо, което правим, е да строим добре, не евтино, а качествено. Също така ще бъде година, в която ще сме изправени пред необходимостта да отстояваме позициите си, защото много малка част от нашите справедливи искания биват чути. Правят се изменения в законодателството, които ни засягат пряко, а същевременно не ни се дава възможност да участваме достатъчно активно при изготвянето на тези промени. Конкретен пример са измененията в ЗОП, за които преди малко говорихме. Имаше и промени в ЗУТ, като почти нищо от това, което предложихме, не беше взето под внимание. Така че смятам, че следващата 2024 г. ще бъде тази, в която трябва да покажем, от една страна, че сме отговорен бизнес, а от друга, че сме бизнес, който е готов да отстоява своите позиции. Тук можем да добавим и индексацията, за която стана въпрос и за която водим неравна борба вече две години, а резултатите за съжаление са далеч от очакванията.

По отношение на жилищното строителство наистина не съм тесен специалист, но моите очаквания са, че то ще продължи да се развива като обем, може би не с темповете, които бихме желали. Надявам се, че цените вече са се успокоили и в тази връзка ще наблюдаваме нарастване на търсенето. От друга страна, ще имаме и предизвикателството на увеличаващите се лихви и по-големи затруднения за покупателите по отношение осигуряване на кредитиране за закупуване на жилища. При всички случаи не очаквам годината да доведе до намаляване на обема строителна продукция, а напротив, очаквам той да се увеличава.

Вие сте експерт по ВиК инфраструктура. Каква е Вашата оценка за ситуацията в сектора? Докъде сме с изпълнението на ОПОС?

Ситуацията във ВиК сектора, най-меко казано, не е добра. Защо?! Защото инфраструктурата продължава все повече да се амортизира, а темповете, с които се подновява изградената и се доизгражда нова, са изключително ниски. Инвестициите в отрасъла продължават да бъдат, бих казал, на ниво малко над санитарния минимум. ВиК операторите са обезкръвени и откъм финансов ресурс, и откъм административен капацитет и положението във ВиК сектора и в частност с ВиК инфраструктурата е доста тежко. Загубите са високи, продължаваме да не оценяваме достатъчно водния ресурс, който имаме, ефективността на управление на ВиК инфраструктурата също е на много ниско ниво.

По отношение на изпълнението на ОП „Околна среда 2014-2020“ смятам, че всички очаквахме повече, защото далеч не успяхме да оползотворим предоставеното ни финансиране. Реализацията при почти всички обекти започна с огромно закъснение, което доведе до проблеми с тяхното завършване в срок. Най-вероятно ще има нужда и от допълнителни средства, които няма да бъдат осигурени от безвъзмездната помощ по програмата, а ще са за сметка на всички нас, данъкоплатците. Късният старт на проектите в някои случаи може да доведе и до проблеми с качеството на извършеното строителство, защото колегите строители са били притиснати от срокове и същевременно нарастващи цени на материали и общи разходи, и е възможно тези предпоставки да доведат до пропуски при изпълнението.

По отношение на конкретиката относно изпълнението данните са публични на сайта на оперативната програма. Там може да се види, че финансовото изпълнение е едва 70%, а това е в предпоследния месец на допустимост на разходите за верификация… Не успяхме да си научим уроците в първия програмен период, до някаква степен не успяхме и във втория. Вече сме в края на 2023 г., реално в средата на програмен период 2021-2027 г., а все още никъде не сме започнали дори проектирането по конкретен обект. Трябва да отчитаме и факта, че физическото приключване на проектите в края на 2023 г. води до съществено административно натоварване в Управляващия орган на ОПОС в началото на 2024 г., което е възможно допълнително да забави стартирането на настоящия програмен период. С известна доза оптимизъм ще кажа, че имаме шансове в последния период 2021-2027 г. все още да успеем да използваме ефективно предоставените ни безвъзмездни средства, но с всеки ден тези шансове все повече намаляват. И затова е изключително важно всички заедно – и финансиращ орган, и възложители, и изпълнители, и ресорните МОСВ и МРРБ, да планираме прецизно изпълнението на програмата и да намерим начин да се случи, а не да търсим виновни и причини да не се случи.

Какви са перспективите през 2024 г. за водния сектор?

Определено не гледам през розови очила, но искрено вярвам, че през 2024 г. ще успеем да обърнем низходящата тенденция на развитие на отрасъла и ще се оттласнем от дъното. Независимо от мащабните инвестиции, които се правят по линия на европейското съфинансиране, средствата са крайно недостатъчни. Независимо от гръмко прокламираната реформа във водния сектор, това продължава да е един от малкото останали нереформирани отрасли. Въпреки огромния медиен интерес към проблемите с водата, защото това е жизнено важен ресурс, секторът продължава да е един от най-пренебрегваните. Силно се надявам, че най-накрая ще имаме специализиран закон за ВиК, който да реши голяма част от наболелите специфични проблеми на отрасъла (консолидацията на операторите, собствеността на активите, достъпа на частни капитали посредством различни форми на ПЧП). Надявам се също така, че ще имаме независим регулатор, който посредством адекватна регулация на цените на услугите освен в защита на социалния интерес в краткосрочен план (по-ниска цена на предоставяните услуги) ще осигури възможности за устойчиво развитие и инвестиции на ВиК дружествата, което ще защити всички нас, потребителите. В дългосрочен план бих искал да имаме  изпълнима Стратегия за развитие и управление на ВиК, както и Инвестиционен план, за който да бъдат осигурени необходимите средства за реализацията му. Следя действията и изказванията на министър Андрей Цеков и това ми дава увереност, че секторът ще се превърне в приоритетен и че „Български ВиК холдинг“ ЕАД ще заработи активно не само като заемодател, а и като отговорен собственик на голяма част от ВиК дружествата и ще подпомогне активно тяхното развитие както финансово, така и административно.

По отношение на строителството във ВиК сектора също съм умерен оптимист. Предстои съвсем скоро да бъдат отворени процедурите за изграждане на ВиК инфраструктура по Програма „Околна среда 2021-2027“, конкретни ВиК проекти са предвидени за реализация и по НПВУ. Отделно желанието на МРРБ да се насочват поне 1 млрд. лв. годишно допълнително за инвестиции във водна инфраструктура дава основание да се надяваме, че ще имаме достатъчно работа, а пък и ВиК мрежата в страната ще придобие в скоро време по-приличен вид. И тъй като и тези средства пак са недостатъчни, надявам се инвестициите да се направят „умно“ – там където могат да се решат проблеми (а не там, където е най-лесно да се усвоят средствата) чрез използването на модерни и ефективни технологии, щадящи околната среда. Естествено немалка е отговорността и на нас, строителите. Уверен съм, че работната група ще предложи своевременно балансирани типови документи, които да защитават в еднаква степен интересите на възложителя и изпълнителя, и в крайна сметка ще получим качествен готов продукт.

Хубавото е, че програмите с европейско съфинансиране и в другите сектори на инфраструктурното строителство започват по същото време, капиталовата програма на правителството е доста амбициозна и ни чака много работа. Така всички колеги ще можем да насочим усилията си в областите, в които сме специализирани и в които сме най-добри.

Какви са Вашите пожелания към бранша и всички читатели на в. „Строител“ в края на годината?

Тук в голяма степен ще бъда традиционалист, пожелавам на всички колеги на първо място да са здрави и да не губят оптимизъм. Нека не са настроени, че в нашите балкански условия нищо хубаво не може да се случи, напротив - много хубави неща могат да се направят. Всички строителни постижения в България са дело на български строители и затова не бива да губим оптимизъм, а трябва да се гордеем с тях. Пожелавам им достатъчно много и добре заплатена работа, да съхранят амбицията си и да продължат да се развиват възходящо, но и да не престават да се грижат за своите служители, които всъщност са хората в основата на тези резултати и постижения. Така че, колеги, бъдете здрави, бъдете оптимисти и се грижете за служителите си както за своето семейство.