Новини

НСОРБ на дискусия за балансираното териториално развитие с подкрепата на еврофондовете

На 24 ноември се проведе заседание на Комитета за наблюдение (КН) на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 – 2027 (СП). С това приключи есенната сесия от заседанията на Мониторинговите комитети на програмите с европейско финансиране за периода 2021 – 2027 г. Представител на НСОРБ на заседанието бе изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева. Заседанието бе открито от министъра на финансите Асен Василев. Той подчерта, че изпълнението на програмите за периода 2014 – 2020 г. показва слабости. Те се изразяват в многократното им препрограмиране, последното от които е по инструмента SAFE. В резултат бе предотвратена загубата на ресурс, но това практически означава, че програмирани за бизнеса, фирмите и местното развитие средства не са достигнали предназначението си. Ниско е нивото на наддоговаряне на програмите, общо от около 106%, като за сравнение в съседна Румъния то е над 110%. Понастоящем по програмите са договорени 9.85 млрд. евро. За разплащане към бенефициентите остават 1.9 млрд. евро. Над 4.57 млрд. евро са договорени по програмите за периода 2021 – 2027 г., което е 20% от ресурса им. Поет е и ангажимент 50% от евроресурса да бъде насочен към по-слабо развитата Северна България. Апелира се за активна работа с потенциалните бенефициенти и кандидати от региона. В следващия месец предстои финализирането на преговорите с Европейската комисия по Териториалните планове за справедлив преход. Първостепенна задача е повишаването на доходите и свързаността на регионите. Това ще е трудно, но не и непостижимо. Изключително неравномерно е разпределението на доходите в страната, информира Василев. Разликата между средния за страната доход от 2 хил. евро и този в някои региони от 600 евро, е над 2 пъти. Ниска е и свързаността между регионите, като времето за пътуване между тях отнема от 2 до 3 часа. За да останат живеещите в по-слабо развитите региони и за да се спре обезлюдяването там, се изискват усилия за създаването на нормални условия за заетост, образование, здравеопазване, свързаност. Ако това не се осъществи, икономическата миграция към големите градски центрове ще продължи. Проучванията показват, че при достигане на страната ни на 60-65% от средно европейските доходи, българите, живеещи в чужбина, се завръщат. Аньес Монфре от дирекция „Регионална и селищна политика“ в Европейската комисия, обърна внимание, че остават броени седмици до края на програмен период 2014 – 2020. Много инфраструктурни проекти ще са фазират, ще има и такива обявени за нефункциониращи. Монфре определи програмен период 2021 – 2027 като „тичане с препятствия“. Това предполага много голяма бързина в инвестирането на ресурса, както и реформи в социалната сфера и здравеопазването. Комисията определя ангажимента за инвестиране на 50% от евроресурса в Северна България като голямо, но постижимо предизвикателство. Еманюел Гранж от ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия подчерта изключително доброто изпълнение и постигнатите резултати по програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд. България е сред първите страни членки с плащания по тях за програмен период 2021 – 2027. Това обаче не бива да ни успокоява, тъй като статистическите данни показват, че въпреки инвестирания ресурс, нивата на безработицата се увеличават, ръст има и при отпадналите от образователната система. Подкрепата от фондовете на ЕС за постигане на балансираното териториално развитие: За реализацията на поетия на национално ниво ангажимент за инвестиране на половината от евроресурса в Северна България, НСОРБ участва в тематична дискусия с Централното координационно звено (ЦКЗ) и Управляващите органи на Програмите за развитие на регионите и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони.  Данните на ЦКЗ показват, че около 27% от средствата по Политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 са инвестирани в Северна България. В процес на разработване е концепция за постигане на 50%-овата цел. Обмислят се различни типове мерки. Предвижда се разработване на годишни планове за действие, като териториалното измерение на инвестициите ще бъде обект на мониторинг. Визията на общините по темата бе представена от изпълнителния директор на НСОРБ. Причините за небалансираното териториално развитие, според Сдружението, са в небалансираната, финансово неосигурена и влияеща се от политическата конюнктура регионална политика. Редица неуспешни национални програми за целенасочени инвестиции, като големите транспортни проекти, в т.ч. с подкрепата на фондовете на ЕС в Южна България, също задълбочават дисбалансите. За проблемните райони е необходима постоянна и дълготрайна подкрепа. Ограничените времево, ресурсно и инвестиционно европрограми не са достатъчни за трайното и осезаемото им развитие. Множество са и трудностите за общините в Северна България при достъпа до еврофинансирането. Възможните решения:

  • Интегриран подход и извън еврофондовете – икономически, административни и социални елементи, базиран на чуждия, а и на позабравения български опит;
  • „Плахата“ (за момента) регионализация на еврофинансирането – Регионалните съвети за развитие;
  • Развиване и надграждане на партньорската култура – катализатори ИТИ и ВОМР;
  • По-категорична синергия и допълване между ЕЗФРСР и ЕФРР;
  • Правила в спешен порядък за ВОМР и яснота за ИТИ 2-ри тур.
НСОРБ ще подкрепи и общините от Северна България по 2 проекта с европейско финансиране, в допълнение към традиционната си подкрепа в тази област. За първи път по Програмата за развитие на регионите всеки район има заделен ресурс. На ниво програма 56% от ресурса е предназначен за Северна България. 165 са получените концепции за ИТИ със заявен бюджет от над 4.5 млрд. лв. Общият брой на подадените концепции за ИТИ, предвидени за изпълнение на територията на Северна България, вкл. и предвидените за изпълнение на територията от повече от един регион, е 67. Висок е и интересът от прилагане на подхода ВОМР от страна на местните общности. По подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ е извършен прием на заявления за подготовка на СВОМР за програмен период 2023 – 2027 г. Одобрени са 107 бенефициенти, включващи 196 общини, които са изготвили СВОМР за програмен период 2023 – 2027 г. Нормативната уредба по подхода за програмен период 2023 – 2027 г. е в процес на подготовка. Изпълнението на Програмите 2014 – 2020 Представители на всичките Управляващи органи (УО) на Програмите за периода 2014-2020 докладваха пред членовете на Комитета, постигнатите резултати, както и откритите въпроси и предизвикателства пред приключването им. Проблемна остава реализацията на големите ж.п. проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, които са фазирани за изпълнение през програмен период 2021 – 2027. За предотвратяване загубата на ресурс са включени нови проекти. Кардинално следва да се промени подходът към пътното и жп строителството, коментира финансовият министър. Не е удачно за тях да се разчита само на европейски ресурс. Необходима е пълна проектна готовност за европейските проекти, както и ясна визия на двете министерства за развитието на секторите. По ОП „Околна среда“ под риск от загуба са около 33 млн. евро. Тежките ВиК проекти на ВиК дружествата са фазирани, като финализирането им се очаква до края на 2024 г. Почти 2 години е времето от договарянето до реалното стартиране на инфраструктурните проекти. За програмен период 2021 – 2027 изискванията пред кандидатите ще са за обявени тръжни процедури преди подписването на договорите за БФП.   Под 2 млн. евро са под риск по ОП „Региони в растеж“. Над 800 са договорите по програмата, като няма град, в който да не са изпълнени поне няколко проекта. Със средствата от периода 2021 – 2027 ще се търсят решения на демографските проблеми, като фокусът ще е върху Северна България. Трудности с обществените поръчки съпровождат бенефициентите по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, като под риск от неусвояване са около 2.25 млн. евро.  Няма рискове пред приключването на проектите по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Храни и /или основно материално подпомагане“ и ОП „Добро управление“. Под риск са между 30 и 70 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони, като за минимизирането му се предвижда авансиране на директен бенефициент. Близо 13 млн. евро е рискът от загуба на средства по Програмата за морско дело и рибарство. Агенцията за обществени поръчки обърна внимание на поетия в Националния план за възстановяване и устойчивост ангажимент за драстично намаляване на дела на обществените поръчки с по 1 оферент, каквито са 34% от текущите. Проучванията на Агенцията показват, че не малък дял от оферентите се отказват поради липсата на гъвкавост на тръжната документация, наличие на ограничаващи изисквания, забавяния на плащанията. Препоръчва се засилване на диалога „държава-бизнес“. Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева акцентира върху обема осъществени дейности от Управляващите органи през програмен период 2014 –2020, характеризиращ се с множеството кризи, на които фондовете отговориха по бърз и гъвкав начин. Запазен бе партньорският подход и добрият тон с бенефициентите. Социално-икономическите партньори подчертаха, че инвестираният европейски ресурс не води до икономическото и социалното сближаване на регионите. Поради спецификите на Северозападния регион (СЗР), ще е удачна специална целенасочена подкрепа за него, в т.ч. отделни процедури, обучение на обучители, агенция за развитие и др. Отправен бе апел за въвеждането и на партньорски механизъм, координиращ подкрепата от другите европейски фондове, тази по Плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход. По възможността, спомената от ЕК за специална подкрепа за СЗР чрез данъчни облекчения и стимули, министър Василев заяви, че като цяло данъчното облагане в България е на ниското ниво от 10%.  Основните констатации и препоръки от одитните си ангажименти представиха Изпълнителните агенции „Одит на средствата от ЕС“ и „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“. Основен проблем, който се идентифицира, е неспазването на законодателството в областта на обществените поръчки и най-вече залагането на ограничителни условия в критериите за подбор. Анонсиран е и традиционният Доклад на установените нередности, докладвани на Европейската комисия през 2022 г. Налице са и констатации за недобро физическо състояние на обекти, подкрепени от фондовете. Централното координационно звено докладва за изпълнени 13 от общо 16 тематични отключващи условия по програмите за периода 2021 – 2027. Предизвикателство пред Управляващите органи е и управлението на ресурса от Плана за възстановяване и устойчивост. Наличието на достатъчен административен капацитет е предизвикателство и за регионите и бизнеса. В подкрепа укрепването и развитието му, през декември се планира представянето на Национална пътна карта. Програмите от програмен период 2021 – 2027 590 са сключените договори по Програмата за развитие на човешките ресурси. Те са на стойност от почти 400 млн. евро.   По Програма „Транспортна свързаност“ в началото на 2024 г. предстои обсъждане и вземане на решение за прецизиране на обхвата й с оглед фазирането на жп проектите, както и обхвата на пътните проекти – съобразно реалните възможности на предвидения бюджет. Програмата за околна среда е обявила 12 процедури за предоставяне на БФП за 505 млн. евро, 24 проекта са в оценка. До края на 2023 г. се работи по обявяването на още 2 процедури на стойност над 405 млн. евро. По Програмата за храни почти 70 хил. лица получават топъл обяд. Изпълняват се 235 договора с общини. Предстои раздаване на 447 хил. пакета с хранителни продукти и толкова пакети с хигиенни материали. 200 деца получават храна от детска кухня. Програмирани са 77.50% от бюджета на програмата. Договорените средства са 70.44%, от бюджета на програмата и 90.88% от програмираните.