Млад каменоделец от Враца е майсторът на паметника на Кольо Фичето пред КСБ

„Добра работа сте свършили, ашколсун! Аз „сполай“ сега няма да Ви река, ще Ви го рекат децата Ви един ден, че тя, тая работа за тях е – да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш… И аз така, каквото можах, направих.“

Тези думи от станалата популярна Изповед на Кольо Фичето, които всъщност не са ни оставени от него, а са част от филм на New Age Studio, създаден през 2011 г. (строителят умира 130 години по-рано, на 15 ноември 1881 г.), могат идеално да бъдат отнесени и към авторите на последния паметник на великия майстор, който бе открит пред сградата на Камарата на строителите в България в последния ден на ноември.

Идеята за великолепната художествена творба, както е известно сред хората от бранша, е на Националния клуб на строителите ветерани (НКСВ) и беше единодушно одобрена от Столичния общински съвет тази пролет, като за реализацията й помогнаха дарители, изредени в дълъг списък.

Монументът е дело на скулптура Петко Арнаудов,

автор на художествения проект, и на 23-годишния каменоделец от Враца Иван Симеонов. Крехката възраст на момчето, което отдавна вае чудеса от варовик, мрамор и гранит, е поводът да се срещнем с него в семейната фабрика във врачанския квартал „Бистрец“, където вече три поколения се пази професията и се развива семейната традиция.

„Да избереш занаят от зората на цивилизацията в ерата на изкуствения интелект е повече от предизвикателство. Ако обаче превърнеш работата в почивка, нещата изглеждат различно, а когато до теб са всичките ти близки и дори приятелката ти, вече е и истинско удоволствие“, казва Симеонов и признава, че нищо друго не би желал да прави, защото вижда перспектива в работата си: „Какво да Ви кажа, камъкът си тежи на мястото, затова и аз ще съм тук с работата и след 50 години. Вярвам, че не само ще успеем с баща ми Ивайло и брат ми Тони да запазим постигнатото, но и ще се развием в професията, ще разширим бизнеса, с който сега е ангажирана цялата фамилия и още десетина души. Ето вече го правим – последната ни дейност е свързана с производство на каменни мивки, които са хит в Европа и се търсят и за най-скъпи интериорни проекти у нас“.

Питам няма ли скоро да си купят робот, който да поеме част от тежкия физически труд с чука и длетото, но и той, и Ивайло, и Тони в един глас отговарят, че

това, което излиза от ръцете, машина не може да го извае,

а те отливки не искат да правят.

Интересно е, че Иван Симеонов кипи в работата от дете, като отвътре го тегли да се мотае в краката на баща си, докато чука върху камък. Определя за начало на кариерата си 14-годишната си възраст, когато отива да учи в Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино (баща му и дядо му Иван, който бил художник, също са завършили там). Още там прави и първото си голямо дарение - паметник на опълченците за община Плачковци. Тогава мнозина се впечатляват от интересната идейна концепция – над имената на загиналите при Тревненския проход е издялан ликът на света Олга, внучка на цар Борис I и една от основните защитници на православието в Киевска Рус. Проектът става повод

ученикът да е сред номинираните в класацията „Достойните българи“,

а творението му и сега е до кметството на града.

В момента каменоделецът създава внушителна фигура на лъв за община Мездра и с удоволствие демонстрира как не с робот, а с древен и на вид елементарен уред, приписван като изобретение на Микеланджело, от гипсовия модел, заложен на статив, се прехвърлят стотици точки с различни дълбочини върху камъка. По същото време по-малкият му брат Тони, който още е ученик, работи върху каменна чешма с възрожденски мотиви за биолога проф. Любо Пенев, който реставрира къща в Добринище.

Всички мъже в семейството са категорични, че камъкът топли.

„Тежка работа е тази с камъка, но когато душата е пълна, силите идват и не усещаш умора. В цеха се правят всякакви каменни изделия, включително паметни плочи, кухненски плотове, облицовки на стълби, но скулптурите са това, което ни вдъхновява“, казва бащата Ивайло. Според него най-добър за работа е врачанскиянт варовик не защото се намира лесно в кариерите наблизо, а защото стои меко, образите стават живи и излъчват някак човещина.

Оная човещина, но и сила и увереност, които струят и от изразителното лице на Фичето, дело на Арнаудов и Симеонов.

На въпроса какво е усещането да те погледнат строгите очи от каменния образ на човека, оставил ни най-здравите каменни мостове и десетки уникални архитектурни творби, Иван Симеонов отговаря: „Когато завършиш даден проект, сякаш вече познаваш лично човека от камък. Съществува и обратната връзка – ако не си уловил характера на дадена личност, трудно можеш да изпипаш хилядите детайли, които я превръщат в портрет. При последните щрихи с длетото, които отвориха пред мен очите на легендарния архитект, сякаш разбрах защо точно той се е превърнал в олицетворение на строителен гений – защото е носел в себе си невероятна увереност. Имал е големи амбиции, но бил е спокоен, организиран, твърд и безкомпромисен и същевременно много човечен. Иска ми се да имам неговата сила.“

Днес каменоделецът е много доволен, че неговата скулптура не просто се е получила добре, но и е поставена пред много хубавата сграда на Камарата, точно където й е мястото. „Аз съм само изпълнител, скромен е той и бърза да разкаже, че за втори път работи по модел на Петко Арнаудов.

Именитият художник му гласувал доверие при предишен проект на КСБ

с изпълнението на бюста на дългогодишния командващ на Строителни войски ген.-полк. инж. Васил Василев (1933-2004 г.) в родното му с. Старо село, община Мездра.

„Аз също правя проекти, но и при двата на Петко и за миг нямах желание нещо да променя, което е показателно колко добре се синхронизираме. А истината е, че за мен е голяма, много голяма чест художник като него да избере мен“, споделя Симеонов. Все пак Петко Арнаудов е възпитаник на Националната художествена академия, специализира „Скулптура“ при проф. Величко Минеков и големия Георги Чапкънов-Чапа, също с професорска титла. Той има над 25 изложби у нас и в чужбина, последните години се изявява в областта на дизайна и пространственото оформление и работи и във Франция.

А ние си тръгваме от града на Ботев уверени, че с момчета като Иван и Тони Симеонови древният занаят, който всъщност е в основата на строителството, има бъдеще.