Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ – Велико Търново: Налагането на строителния бранш като приоритетен за държавата в следващите 10 г. е амбициозна, но изпълнима задача

Г-н Дончев, каква година изпраща Областното представителство на КСБ във Велико Търново? Какви бяха предизвикателствата пред местната структура и пред Вас като неин председател?

Смятам, че изпращаме една умерено успешна година за бранша в нашия регион. Във Велико Търново няма някакви драстични разлики в сравнение с всичко, което се случва в държавата. 2023 г. не беше лека – все още понасяме последиците от инфлацията, от продължителната липса на бюджет в държавата, което рефлектираше и върху обявяването на обществените поръчки, и върху дейностите на местните власти. Общините работиха с намалени бюджети и неясни програми. Но строителният бранш е устойчив на трудности и мисля, че колегите от нашия регион се справиха добре.

Какви са Вашите приоритети за 2024 г.?

ОП на КСБ – Велико Търново, следва политиките на централното ръководство на Камарата. През новата година ще продължим да търсим варианти за индексиране на строителните договори за обекти, които са завършени през 2023 г., и за такива в процес на изпълнение. Надявам се, че с очакваните промени в Методиката за индексация тя ще започне да се прилага ефективно и справедливо. Опитваме се да информираме местните власти и държавни структури, с които работим – общини, областен управител, за водещите политики на КСБ. Ръководството на Камарата е набелязало следната цел – строителният бранш да стане приоритетен в следващите 10 години, и ние се стараем тази информация да достига до всяко ниво.

На Общото събрание на ОП на КСБ – Велико Търново, сред задачите, които си поставихме, е да организираме работни срещи с „Електроразпределение Север“ АД, „ВиК Йовковци“ ООД – Велико Търново, и „Овергаз“. Целта ни е чрез тях да се подобри комуникацията между нас, а също така да поставим всички проблеми, които браншът среща в съвместната си работа с тези дружества, и да търсим заедно решения.

Споменахте, че основен проблем за строителите от областта е била инфлацията, което поражда необходимост от индексиране на договорите. Държавата даде възможност на общините, ако имат финансова възможност, тази промяна на контрактите да бъде направена. Във Велико Търново това случва ли се? Има ли проекти, които са под риск заради липсата на индексация?

Да, знаем за такива проекти, но според информацията, която имам, в повечето случаи община Велико Търново е събенифициент. Възложител е съответното министерство и средствата само преминават през общината. Местната власт няма как да индексира договорите, защото трябва да получи съгласие от въпросния възложител. Така се получава нещо като омагьосан кръг – има налични средства във ведомството, което е възложител, но те няма как да стигнат до изпълнителите.

Що се отнася до договорите – в повечето случаи строителите, независимо че няма достатъчно средства, се опитват да ги изпълнят, защото не е етично да се оставят незавършени обекти. В голямата си част проектите са с обществено значение, строителите сме отговорни хора и ги завършваме въпреки липсата на индексация.

Новите състави на местните власти встъпиха в длъжност след изборите през октомври. Какви са Вашите очаквания от ръководството на община Велико Търново?

Веднага след провеждането на местния вот имахме разговори с кмета инж. Даниел Панов, който е и председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Предстои и среща между представители на ОП на КСБ - Велико Търново, ръководството на Камарата и кметове от всички общини от областта. Дотогава ще е минала Встъпителната конференция на новоизбраните кметове и председатели на общински съвети за мандат 2023-2027 на НСОРБ и ще има повече яснота с какви средства ще разполагат местните власти. Ще можем да получим информация и какви ще бъдат акцентите в капиталовите програми, дали има достатъчно подготвени проекти. Освен болезнената тема за свиване на капиталовите разходи идва и последващият въпрос, че в повечето случаи бенефициентите на тези капиталови средства не са подготвени в проектно отношение. Парадоксално е, но се стига дотам, че 30-40% от парите се връщат обратно в националния бюджет, защото не са разходвани.

Според Вас какви трябва да бъдат акцентите в дейността на КСБ през 2024 г.?

Ние сме се спрели на няколко основни проблема, два от тях вече маркирах. Единият е успешното прилагане на индексацията на договорите, а другият - налагането на строителния бранш като приоритетен за държавата в следващите 10 години. Това е доста амбициозна, но изпълнима задача.

Сред другите проблеми, за чието решаване трябва да работи КСБ, са справяне със „сивия“ сектор, намаляване на липсата на работна ръка, намиране на възможности за по-улеснен достъп до пазара на труда на хора от държави извън ЕС. Всички тези въпроси често ги обсъждаме, а Камарата работи за тяхното решаване от години.

Следите ли вестник „Строител“?

Чета редовно изданието на КСБ. Аз съм абонат и на онлайн изданието и на Вайбър канала и получавам всяка новина доста бързо, за което поздравявам в. „Строител“. Това са много полезни канали за комуникация. По време на няколко заседания на Разширения управителен съвет на КСБ се дискутираше какъв да бъде процентът между хартиеното и онлайн изданието. Според мен и двата варианта са полезни.