Проф. д-р инж. Петър Павлов, ръководител на катедра „Техническа механика“ в УАСГ и на Националния център по сеизмично инженерство: Имаме готовност за създаването на Български лабораторен научноизследователски комплекс по сеизмично инженерство

Проф. Павлов, ръководител сте на катедра „Техническа механика” в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), в която се изучават едни от най-сложните предмети, без които няма как да се стане инженер. Бихте ли ни разказали какви са те?

В катедрата се обучават студенти основно по две задължителни общотехнически дисциплини – „Теоретична механика“ в две части и „Съпротивление на материалите“. Предлагаме и една избираема дисциплина - „Динамично моделиране с MATLAB и Simulink“.

Предмет на изследване в „Теоретична механика“ са движението и покоят на материалните обекти. Тя е образователен фундамент, върху който надграждат редица друти общотехнически дисциплини, като „Съпротивление на материалите“, „Строителна статика“, „Теория на еластичността и пластичността“, „Строителна динамика и сеизмичен анализ“ и др.

„Съпротивление на материалите“ заема централно място в учебния процес на специалностите от Строителния факултет, Факултета по транспортно строителство и Хидротехническия факултет на УАСГ. В нея се изучават методите за изчисляване на конструктивните елементи на якост, деформации и устойчивост. Впоследствие студентите доразвиват и надграждат придобитите познания и умения и ги синхронизират с действащата нормативна база в конструктивните дисциплини в горните курсове.

Изследването на трептенията на материални обекти – точки, тела, системи от тела, е фундаментален проблем на механиката. В тази насока и в пълно съответствие с основните научни приоритети на УАСГ „Динамично моделиране с MATLAB и SIMULINK“ запознава любознателните с теорията на трептенията на материалните обекти.

От 2014 г. към Вашата катедра функционира и „Лаборатория за числено и експериментално динамично моделиране“.

С откриването й се отговори на нуждите на обучаващите се по дисциплината „Теоретична механика“ от съвременна електронноизчислителна и експериментална база. В лабораторията се провеждат упражнения по „Теоретична механика”, занятия по „Динамично моделиране с Matlab&Simulink”, курсове на тема „Matlab&Simulink за инженери” през Центъра за следдипломна квалификация при УАСГ, в нея има и занимания за докторанти и др.

Кои са основните нива на компетентност на Националния център по сеизмично инженерство (НЦСИ) към УАСГ, който ръководите?

Той обединява специалисти от УАСГ и партньрски организации, които работят в областта на сеизмичното инженерство за намаляване на уязвимостта на строежите и редуциране на сеизмичния риск. Във фокуса на научноизследователската дейност на НЦСИ са сградният фонд и урбанизираната среда, този на про­миш­ле­ност­та, хидротехническата, транспортната и енергийната инфраструктура на страната, обекти на недвижимото културно наследство и др.

НЦСИ има амбицията и компетенцията да работи в следните направления:

• Стратегическо – подготовка на стратегии и методики;
• Нормативно – изготвяне на нормативни документи в сферата на сеизмичното осигуряване на строежите;
• Практическо – създаване на методологии за проектиране и оценка на сеизмичната осигуреност на строежите;
• Научноизследователско – разработване и участие в научноизследователски проекти;
• Образователно – специализирано обучение и повишаване на квалификацията в областта на сеизмичното инженерство на студенти, специализанти, докторанти, инженерни кадри от администрацията;
• Експертно – разработване на експертизи, решаване на конкретни проблеми от строителната практика, консултации и друга експертна помощ.

Изминалата 2023 г. ще запомним с двете опустошителни земетресения в Югоизточна Турция и Сирия от 6 февруари, взели над 50 000 жертви. Как реагира НЦСИ на възникналото сеизмично събитие?

Мога да го определя като най-разрушителното и с най-голям брой човешки жертви в страните от Балканския регион в най-новата му история. След подобни земетресения различни държавни и общински администрации, научни и образователни структури, браншови организации и др. в страните, претърпели бедствието, но и в съседите им реагират в рамките на своите компетенции. Без съмнение и настоящото ще остави своя отпечатък и ще катализира работата на изброените институции в посока намаляване на риска от бедствия и в частност земетресения.

НЦСИ сформира Национален експертен екип (НЕЕ) от специалисти по сеизмично инженерство и проведе работно посещение на територии, засегнати от земетресенията в Турция. В него освен специалисти от УАСГ бяха включени и представители на наши партньорски структури – Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Националния институт по геофизика, геодезия и география - БАН, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Съгласно утвърдената практика след подобни посещения участниците в НЕЕ проведоха публичен информационен отчет, на който запознаха специалисти от заинтересовани институции с резултатите от посещението. Бяха организирани допълнителни публични лекции в УАСГ, а наши експерти бяха поканени да изнесат такива на Юбилейната сесия на КИИП, проведена през октомври м.г. в Пловдив.

Позволете ми да използвам медийната трибуна, която предоставя в. „Строител“, и като ръководител на НЕЕ, провел посещението, да благодаря на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г. към Министреството на образованието и науката, финансирала посещението.

Има идея за построяването на съвременен лабораторен комплекс, в който експериментално да бъдат изследвани конструкции, подложени на сеизмични въздействия.

Построяването и оборудването на такъв център е основен приоритет в работата на НЦСИ. Имаме техническа готовност и интелектуален капацитет за създаването на Български лабораторен научноизследователски комплекс по сеизмично инженерство, в който да се обучават кадри, да се разпространява знание, да се верифицират нови технологични решения и да се подпомага процесът на създаване на нормативна база. Такъв комплекс ще бъде и естествен център за контрол на сеизмичната осигуреност и провеждане на сеизмични квалификации на конструкциите и оборудването на обектите от критичната инфраструктура на страната.

Първите стъпки са направени. Сред проведено кандидатстване и двустепенна оценка НЦСИ бе включен като стратегически обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 г. като част от консорциум „Национален геоинформационен център“. През първите две години от работата по Пътната карта бе проведено предпроектно проучване и разработен идеен инвестиционен проект на „Лабораторен комплекс по сеизмично инженерство“. Дейностите бяха извършени от спечелилата обществената поръчка фирма „ИКюИ България“. Членовете на НЦСИ в рамките на сформиран екип за управление на проекта безвъзмездно подпомогнаха изпълнението на дейностите по обществената поръчка чрез осъществяване на квалифициран регулярен контрол.

Тук искам да спомена участието на всеки от членовете на центъра в тези дейности. Архитектурната визия на Лабораторния комплекс е дело на доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова, която беше избрана на проведеното през декември 2023 г. Общо събрание за ректор на УАСГ в следващия управленски мандат. Урбанистичният концептуален модел на разположението му в индикативен терен е разработен от проф. д-р арх. Валери Иванов. Конструктивната и технологичната част на проекта бе контролирана от доц. д-р инж. Цветан Георгиев, проф. д-р инж. Димитър Кисляков, проф. д-р инж. Васил Кърджиев, проф. д-р инж. Петър Павлов, проф. д-р инж. Михаела Кутева-Генчева, доц. д-р инж. Петър Христов, инж. Огнян Ганчев. Ръководител на екипа за управление на проекта бе доц. д-р инж. Цветан Георгиев. Изплозвам случая да благодаря и на административното ръковоство на университета и лично на досегашния ректор проф. д-р инж. Иван Марков за подкрепата този проект да стане факт.

Към настоящия момент за НСЦИ е предвидено следващо целево финансиране за търсене на подходящ терен, върху който да се изгради комплексът.

Разбира се, най-трудното предстои – намиране на целеви средства за разработка на идейния проект до фаза технически проект, строителство, оборудване и въвеждане в експлоатация на комплекса. При осъзната подкрепа на държавата в лицето на Министерския съвет, базирайки се на проектната и кадрова готовност на УАСГ и НЦСИ, подобен комплекс може да се построи и започне да действа в рамките на три години.