Пътна безопасност

Доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека при БАН: Когато човек седне зад волана, не трябва да забравя каква е целта му – да стигне от една точка до друга

Разсейването е изключително сериозен проблем при водачите

Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на общественозначимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в YouTube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори ще могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В този брой Ви срещаме с психолога доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Тя ще разгледа емоциите, които променят начина на шофиране.


Д-р Тоткова, смятате ли, че само с глоби и с лишаване на нарушителите от право да управляват МПС може да се повиши пътната безопасност?

Психологията много отдавна изследва как наказанието влияе върху поведението и възприемането от човека на най-различни аспекти. По отношение на пътната безопасност налаганите санкции и системите за контрол на скоростта, които се използват навсякъде по света, включително и у нас, доказано имат ефект и се отразяват на поведението на шофиране. За съжаление това не е в толкова голяма степен, колкото ни се иска – драстично намаляване на настъпилите транспортни произшествия и извършените нарушения от страна на водачите.

Различни изследвания по света сочат, че с наказания се постига по-добра пътна безопасност. Например през 2006 г. в Испания е въведена точкова система за водачите – от предварително определен максимален размер точки се отнема брой от тях в зависимост от нарушенията. През 2021 г. е направен анализ какво е постигнато с тази система. Отчетено е, че провиненията на шофьорите са намалели с 14%, а пътнотранспортните произшествия с фатален край с до 16%. Процентите не са малки, но в сравнение с целите на „Визия 0“ са доста далече от желания резултат.

Има ли някакви психологически трикове, които могат да се прилагат по отношение на шофьорите? Кое би ги накарало да променят отношението си?

Опасните водачи на фона на всички останали са сравнително малка група хора. Има общи наказания, които масово се възприемат като задължение. Тоест аз шофирам внимателно, защото очаквам, че ако направя нарушение, ще бъда глобена. От другата страна са специфичните санкции, които се проумяват на базата на личния опит. Направила съм грешка, глобили са ме и имам мое собствено преживяване за това как действа на практика едно наказание. При водачите, които системно нарушават правилата и абсолютно не се съобразяват със законите, никои от изброените наказания не са ефективни. Независимо от това какъв е размерът на глобата, при тях не се наблюдава промяна в поведението. Имам лични познати, които осъзнават, че шофират с превишена скорост, но това не ги притеснява и казват: бързам, ще си платя глобата, няма проблем.

Честа причина за възникването на инцидент е разсейването. Какво може да кажем за хората, които говорят по телефона, докато шофират, пишат sms, хранят се и т.н.?

Разсейването е изключително сериозен проблем при водачите, но ежедневието ни налага забързан ритъм, в който трябва да успяваме да правим много неща едновременно, включително да говорим по мобилния, докато караме, да се гримираме и какво ли още не. Скорошни проучвания показват, че допреди няколко години трафикът е бил по-малък, а технологиите и комуникациите, които използваме в момента, не са били така достъпни. Тоест хората са били много по-фокусирани и са гледали къде карат, какво се случва на пътя, цялата обстановка. Докато сега изследванията сочат, че има шофьори, които в рамките на 2 до 5 секунди отместват погледа си от платното за движение, което води до рискове, а понякога и създават ПТП.

Дали ще настройваме навигацията на автомобила, или гледаме в телефона си, или в тефтера, няма никакво значение. Това е недопустимо.

Нека поговорим и за гнева като емоция и как той въздейства върху шофирането.

Емоционалните състояния при човека са обстойно изследвани в контекста на различни обстоятелства и условия. По отношение на шофирането гневът е емоцията, която най-силно повлиява поведението на водачите. Като личностна особеност това не е нещо лошо. Тази човешка черта понякога има и положителни ефекти. Когато обаче се изразява по неконструктивни и неадаптивни начини, става деструктивна. В този смисъл по време на шофиране хората, които са по-склонни да се ядосват на възникващите ситуации на пътя и не успяват по адаптивен начин да изразят този гняв, допускат опасно поведение. Гневът повлиява изключително много когнитивното ни функциониране. Тоест, когато аз съм гневна и шофирам, съществува доста голяма вероятност вниманието ми да бъде нарушено. Реална е и възможността да не възприема дадено обстоятелство, а знаем, че по време на шофиране те възникват мигновено. В тези случи възприятието е нарушено, но има и по-сериозни реакции – всички сме виждали нервни водачи, които размахват заплашително юмруци, викат, засичат, пререждат се и т.н. Поведението им всъщност е провокирано от несправянето с изразяването на гнева, който те събират в себе си.

Явно гневът създава опасност на пътя, но човек може да бъде и разстроен и да седне зад волана или да бъде уплашен. Въздействието на тези емоции същото ли е?

На чисто когнитивно ниво може би да, но при гнева имаме една изключително видима изява на поведенческо равнище. Водачите се ядосват на елементарни неща, като попаднали са в задръстване, някой пешеходец пресича твърде бавно или чакаш да паркираш, но друг преди теб взима внезапно мястото. Защо това трябва да те вбесява? Хората, които са склонни да проявяват гняв в такива ситуации, лесно могат да избухнат и това да доведе до много по-неприятни последствия.

Предстоят абитуриентските балове. Нека дадем някакви съвети към младите хора, които ще са бъдещите шофьори.

Винаги съм твърдяла, че когато човек седне зад волана, не трябва да забравя каква е целта му – да стигне от една точка до друга. Ако я следваме, като игнорираме различните неща, които ни провокират и дразнят, успяваме да реагираме на тях по по-спокоен и търпелив начин, с разбиране, ежедневното ни шофиране ще е по-безопасно. Младите водачи трябва да знаят, че с натрупването на опита техните способности и възможностите им зад волана ще се подобряват. Шофирането ще се превърне в технически чисто автоматизирано действие за тях, но това не означава, че те могат да пренебрегват правилата с времето.