България е в безпрецедентна ситуация - на хартия разполага с милиарди, а на практика не харчи почти нищо. Докато политиците се надпреварват да крещят един по друг за плана за възстановяване, еврофондове, крадене на пари и прочее, реалните цифри показват, че за първи път от 2008 г. насам българската икономика е преживяла над две години, в които е получила на практика нулево европейско финансиране. Това става ясно от статия на онлайн изданието "Капитал". Те се позовават и на коментари по темата от Теодора Пенева, икономист от БАН и Калоян Стайков  от Институт за енергиен мениджмънт.

На пръв поглед това е странно. В момента икономиката се намира в средата на периода, в който на теория има достъп до най-много европейско финансиране въобще. "На хората, които ми искат оставката, оставям 29 милиарда евро", заяви Бойко Борисов през 2020 г., когато бяха договорени парите за периода 2021 - 2029 г. Тази сметка включва европейски програми, план за възстановяване и земеделски субсидии и се равнява на общите пари, получени в последните два програмни периода - от 2007 до 2023 г.

Но от днешна гледна точка 2020 г. изглежда като преди поне десет години. Оттогава се случиха национални протести, пандемия, война в Украйна и пет пъти ходихме на избори. Оказва се, не особено изненадващо, че администрацията и политиците не са твърде добри в това да формулират и изпълняват устойчиво цели в тази ситуация.

Справка на "Капитал" в Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН) показва, че България общо разполага с 66.8 млрд. лв. (в които влизат новите програми, довършването на стария програмен период, земеделските плащания и ПВУ), но от тях реално са усвоени едва 32%.

Но да оставим настрана парите, договорени от преди това, които просто трябваше да бъдат раздадени и ковид помощите, които се раздаваха 2021-2022 г. Ако вземем само основните програми от новия период, плюс плана за възстановяване, остават 40 млрд. лева (без земеделските субсидии). Средният процент на плащания, т.е. реалните пари, влезли в икономиката, за тези програми възлиза на нищожните 4%.

От прословутия план за възстановяване са похарчени 3% (голяма част от които са пари, дадени на инвестиционни фондове). Дори най-лесната част от него - санирането, едва започва да прохожда и още няма нито един лев похарчен. В последните две години реални разплащания към бизнеса от европейските програми почти липсват.

Това е принципно нова ситуация. Ако до неотдавна европейското финансиране се смяташе за (добра или лоша) патерица на българския бизнес и общини, сега те трябваше да се справят без него.

Ела, изхарчи ме

Много хубав пример е новата регионална програма - основният инструмент за финансиране на общински проекти в страната. По нея има заделени 6.5 млрд. лв. за регионите в страната. От тях са похарчени реално малко над 100 млн. лв. за "повишаване капацитета на управляващия орган". В регионите още текат предварителните разговори какво може да се харчи и защо - това е поне две стъпки преди реалното стигане до пари, и поне три стъпки преди инвестирането им. Годината е 2024 г., което би трябвало да се води средата на периода.

За "Капитал" от финансовото министерство заявиха, че през последната година са били положени значителни усилия за ускоряване изпълнението на оперативните програми и за минимизиране на риска от непълно усвояване по тях. "На базата на регулярен анализ на риска бяха предприети действия за наддоговаряне на проекти, фазиране на няколко големи инфраструктурни проекта, пренасочване на средства към други ключови инвестиции с висока степен на проектна готовност", пишат още оттам. И да, на практика много от незавършените проекти бяха прехвърлени към новия период, а "загубата" на пари беше предотвратена. Но това са просто други начини да се каже, че дадени пари не са влезли в икономиката.

План има, пари не Най-драматична изглежда ситуацията с прословутия План за възстановяване и устойчивост. След като безброй кабинети си играха с него, преформатираха го, измисляха го наново и спореха кое плащане ще дойде и защо, реалните пари, влезли по плана в икономиката, са 3%. Това е драматично ниско ниво, като се има предвид, че финалната дата за разплащане и завършване на проектите е 2026 г.

Един от най-големите проекти вътре е този за саниране със 100% грант за 1.2 млрд. лв. Реалните плащания по него все още не са започнали. Подписването на договори и обявяването на обществени поръчки се бави драматично след неясните политически сигнали ще продължи ли безплатното саниране. За първия етап по мярката бяха подадени проекти, които надхвърляха три пъти наличния ресурс. При втория етап за обновяване на многофамилните жилища за първи път въведе съфинансиране - 20% от страна на гражданите. Той приключи с подадени проекти за половината от наличния ресурс след две удължавания. Това означава, че моделът на практика не проработи.

"Как да проработи моделът на съфинансиране на санирането, когато не предоставяш на хората заеми и подкрепа за енергийно бедните, които не могат да плащат и кредити" Теодора Пенева

икономист от БАН

Бавят се и другите плащания по ПВУ - например в Министерството на енергетиката има три схеми от зелената трансформация - ВЕИ и соларни бойлери за бита, нови ВЕИ мощности с батерии и новото улично осветление на общините. Нито една от тях не е на ниво разплащания.

Няма плащания и в транспорта, където България се оказа неспособна дори да направи сравнително лесното упражнение да купи влакове. Единственото светло петно там е планът за медицинските хеликоптери, който беше задвижен и започна да се изпълнява от началото на тази година.

От Министерството на иновациите и растежа отчитат, че кандидатстването при тях е преминало с огромен интерес от страна на бизнеса, като изплатените до момента средства са в размер на 238 млн. лв. по шест схеми. Част от тях са свързани с ВЕИ и атрактивната за бизнеса технологична модернизация. Две от "инвестициите" обаче са свързани с изпълнение на капиталови и гаранционни финансови инструменти, т.е. кредити за общо 146 млн. лева. Не става ясно обаче колко от тях реално са били използвани от фирмите.

Към момента България още не е получила второто плащане от ЕК за около 1.2 млрд. лева. За "Капитал" говорител на ЕК заяви официално, че ЕК е поискала допълнителна информация за няколко ключови етапа и цели. Подобна процедура не е необичайна и вече е била използвана за други държави - членки на ЕС. Тя предвижда удължаване на срока за оценка, за да се даде достатъчно време на българските органи да съберат и проверят исканите данни, без да са под натиск заради двумесечния срок по регламент, който би се прилагал в противен случай.

Според Даниел Нигохосян от базираната в Брюксел консултантска компания Ecorys, автор на средносрочната оценка на Фонда за възстановяване на ЕС, България е закъсняла със своя план, а ПВУ реално е бил създаден "именно за страни като нашата". "Докато западните държави вече бяха заложили своите реформи и така или иначе щяха да ги изпълнят, за страни като България, Румъния това беше допълнителен стимул да изпълнят отдавна забавени структурни промени", каза той за "Капитал".

Кои пари ще загубим и кои не

Петко Ковачев, директор на Института за зелени политики, който от години наблюдава процесите на еврофинансиране, обобщава проблема: всеки път когато има извънредни избори, влизаме в засилен политически риск и администрацията спира да работи, казва той. Което значи, че този start-stop режим на практика върти на всеки няколко месеца от 2021 г. насам.

"Бавният старт на новите програми не е проблем - те винаги започват със закъснение и ударното усвояване идва в последния момент. Проблем е бавното разплащане по старите", смята Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. "По програмите определено има изоставане, а по ПВУ смятам, че направо ще има загуба на средства", коментира той за "Капитал".

Прогнозата на Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) е дори по-категорична: България ще загуби две трети от парите по ПВУ. "Забавянето на проектите, по които трябва да изпълним определени реформи, се дължи и на пропуските в самото начало. Това са проекти, писани на коляно, без финансова обосновка. В момента наблюдаваме бавен процес на изпълнение на реформи", обобщи Владимиров за "Капитал". И посочи - разликата между ПВУ и регионалните фондове е, че вторите ще се изхарчат, независимо дали са целесъобразни. "Плановете за възстановяване са договор със стриктни критерии за изпълнение, а България се оказа на дъното. Дори възможността да изпълним проектите най-късно до 2030 г. няма да ни помогне, защото ние сме в страшно забавяне", каза още експертът.

Това обаче, парадоксално, може да се окаже най-успешният инструмент на ЕС изобщо: към момента еврокомисията получава (бързи или не) реформи в страната, без на практика да е похарчила почти нищо. Това обяснява и защо предстои реформа и на европрограмите, които да придобият много повече вид, подобен на този на плановете за възстановяване.

“Големият проблем при нас е, че икономиката се движи главно от външни фактори, а пазарът не е толкова голям, за да компенсира забавяне в европейската икономика. За целта са необходими структурни реформи” Калоян Стайков

Институт за енергиен мениджмънт

Има обаче добра новина и тя е, че бизнесът, поне на макрониво, не е силно зависим от грантовете. С изчезването на грантовото финансиране растяща част от бизнеса се научи отново да зависи само от себе си - както за модернизация, така и за нови мощности, например ВЕИ за собствени нужди. Това обаче разкрива големият проблем в българската икономика - ужасно ниското ниво на външни капиталови инвестиции, което да компенсира факта, че европейската инжекция е спряла.

Би било хубаво да се каже същото и за общините, които също се научиха да живеят без ново еврофинансиране последните 3 години. Там обаче то беше заменено от държавно - без същите условия и с почти никакъв контрол.

Автори на материала:  Румяна Гочева и Рая Лечева